Р Е Ш Е Н И Е
№………./25.07.2018г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
мл.с. МИЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 439 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по 1/ въззивна жалба вх. № 2537/12.01.2018г. от Прокуратурата на Р
България срещу решение № 5505/29.12.2017г., постановено по гр. д. № 6202/2017г.
по описа на ВРС, 42-ри състав, в частите, с които е осъдена да заплати
на З. Д. К., ЕГН ********** *** сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на наложената му мярка
„Задържане под стража” за периода от 01.02.2013г. до 08.05.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 01.02.2013г. до
окончателното изплащане на вземането,на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, и сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на повдигнатото му обвинение, последвано от оправдателна присъда
по НОХД № 4162/2013г. по описа на РС Варна, ХХІІ-ри състав, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2014г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по 2/ въззивна жалба вх. № 4431/19.01.2018г. от З. Д. К., ЕГН ********** *** срещу решение № 5505/29.12.2017г.,
постановено по гр. д. № 6202/2017г. по описа на ВРС, 42-ри състав, в частите,
с които са отхвърлени исковете му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на наложената му мярка „Задържане под стража” за периода от 01.02.2013г. до 08.05.2013г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, за
разликата от присъдения размер от 1000
лева до претендирания от 10 000 лева и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на повдигнатото му обвинение, последвано от оправдателна Присъда по
НОХД № 4162/2013 г. по описа на РС Варна, ХХІІ-ри състав, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за разликата от присъдения размер от 1200 лева до
претендирания от 12 000.00 лева.
Във въззивна
жалба вх. № 2537/12.01.2018г. е изложено становище за неправилност на решението в
обжалваните части. Не отрича, че факта, че срещу ищеца е проведено наказателно
производство, по което му е повдигнато обвинение, внесен е обвинителен акт и с
влязла в сила присъда на ВРС е признат за невинен. Намира за недоказани твърденията
за претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от наказателното производство. Освен това счита присъденият размер на
обезщетението за завишен. С допълнителна жалба излага, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на задължителната
практика на ВКС, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Счита за неправилна дадената правна квалификация на претенциите като
два самостоятелни иска при липса на твърдения в обстоятелствената част в тази
насока. Намира, че предявеният иск е един и не следва да се определя
обезщетение за вреди от задържането под стража, което се поглъща от
обезщетението за вреди от незаконно обвинение. Отправеното искане е да се
отмени решението в обжалваните части, като се постанови друго, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск, или в условията на евентуалност – да се измени
решението, като се намали размера на обезщетението.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
Във въззивна
жалба вх. № 4431/19.01.2018г. е изложено становище за неправилност на решението в
обжалваните части. Въззивникът счита, че определеният размер на присъдените му
обзщетения не репарират нанесените му неимуществени вреди. Отправеното искане е
да се отмени решението в обжалваните части, като се постанови друго, с което да
се уважат изцяло предявените претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между
страните до делото а и от приложеното НОХД № 4162/2013г. по описа на Варненски
районен съд, ХХІІ състав, ведно с приложените към него ДП № 330/2013г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР – Варна; ЧНД №
591/2013 г. по описа на Варненски районен съд, ХХІІ състав, ведно с приложеното
към него ВЧНД № 136/2013г. по описа на Варненски окръжен съд; ЧНД № 1448/2013
г. по описа на Варненски районен съд, ІV –ти състав и ЧНД № 2199/2013 г. по
описа на Варненски районен съд, ХХІІ състав, ведно с приложеното към него ВЧНД
№ 550/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд се установява, че спрямо З.К. е било образувано, водено и приключено
наказателно производство .От приобщеното ДП се констатира, че на дата
30.1.2013г. е било образувано ДП против лицата Р.С.Р. и ищеца З.К. за деяние,
извършено на 30.1.2013г. – кражба, първоначално квалифицирана по чл.195, ал.1 НК. Ищецът е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195 ,
ал.1 т. 3 и т. 4 вр. с чл. 20 , ал.2 ,вр. с чл. 18, ал.1 НК и с постановление
на РП - Варна от 31.1.2013г. е задържан за 72 часа. По искане на РП-Варна и с определение
№ 206/1.2.2013г. по ЧНД № 591/2013г. на ВРС, ХХІІ-ри състав спрямо К. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е била изменена в „парична
гаранция“ с протоколно определение от 08.05.2013г. по ВЧНД 550/2013г. на ОС – Варна.
Не е спорно и от
материалите по НОХД № 4162 / 2013 по описа на РС Варна , ХХІІ-ри състав се
установява, че на дата 05.08.2013г. РП Варна е внесла обвинителен акт против Р.
Р. и З.К. за извършен опит за кражба. С присъда № 159/13.05.2014г. по НОХД
№ 4162/2013г. на ВРС, ХХІІ-ри състав ищецът е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение. С протоколно определение от същата дата ВРС е отменил
и наложената мярка за неотклонение. Присъдата не е обжалвана или протестирана и
е влязла в законна сила на 29.05.2014г. Т.е наказателното производство
срещу ищеца е започнало на 31.03.2013г. и приключило на дата 29.05.2014 г. – 1
година, 1 месец и 29 дни, а мярката „задържане под стража“ е от 31.01.2013г. до
08.05.2013г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката Г. Х. Х., която излага, че живее на семейни начала от
2002 година с ищеца. Свидетелката излага, че когато видяла З. в ареста той
изглеждал „потиснат, тъжен, притеснен, изплашен“ и повтарял, че е невинен. Бил
притеснен, че нямало как да се погрижи за пчелните си кошери, освен това се
тревожил, че няма кой да се грижи за възрастната му майка. Свидетелката сочи, че вследствие на престоя
му в ареста, се е влошило здравословното състояние на ищеца – повишил се
процента на нетрудоспособност, определена от ТЕЛК, отключил диабет и имал
високо кръвно. З. се срамувал от познати, от роднини, най-вече от майка си,
затова че е бил задържан.
От заключението на вещите лица по проведената
съдебно медицинска и психиатрична експертиза се установява, че са налице данни
за Реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията на ищеца; не се
установява увеличаване на процента на нетрудоспособност, нито причинно-следствена
връзка между заболяването диабет 2 тип и задържането на ищеца в ареста през
2013г.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
В константната
практика на ВС и ВКС последователно е застъпвано становището, че посочената от
ищеца правна квалификация не обвързва съда и че определянето й е служебно
задължение на сезирания съд. Правната квалификация произтича от изложените в
исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, преценявани в
неразривна връзка със съдържанието на формулираното в петитума на молбата
искане за съдебна защита. Въззивният съд е длъжен да квалифицира правното
основание на предявения иск, за да прецени дали първоинстанционният съд е
разгледал предявения иск, както и за да реши спора по същество, ако решението е
допустимо. Когато първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, но е определил неправилно правната квалификация на иска,
въззивният съд е длъжен да посочи правилната правна квалификация и да разгледа
спора по същество, тъй като атакуваното решение не е недопустимо. В този смисъл
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е сезиран с два иска - по чл. 2, ал. 1, т. 1 и по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба и с оглед на факта, че е
било образувано и прекратено наказателното производство срещу ищеца, следва да
се приеме, че ищецът е предявил един иск и неговата квалификация е по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съобразно даденото разрешение в т. 13 ТР № 3/2005 г. ОСГК
на ВКС, ако образуваното наказателно производство срещу лицето бъде прекратено,
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане
под стража с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата за действия на органите на следствието и прокуратурата, в посочената
хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на
осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в
сила присъда, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на
ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава
основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно,
независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствия със закона и правомощията на съответните органи. В случая са
налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на
прокуратурата – спрямо ищеца, сега въззиваем, е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление, като впоследствие той е оправдан с влязла в сила
присъда. Освен това по отношение на същия е наложена най-тежката мярка за
неотклонение за повече от три месеца. Съдът приема, че незаконно повдигнатото
обвинение от длъжностните лица на ответника, включително и изтърпяване на
мярката за неотклонение, са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната,
неимуществена сфера на въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият
е претърпял действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото
му обвинение, по което е оправдан. В тази връзка са и кредитираните от съда
гласни доказателства на разпитания свидетел, който възпроизвежда непосредствените
си впечатления от психическото и емоционално състояние на К. по време на
наказателното производство.
При определяне на размера на неимуществените щети,
причинени на ищеца, следва да се има предвид конкретната личност на
пострадалия, съдебното му минало, тежестта на обвинението, продължителността на
разследването, отражението, което незаконното обвинение е дало в последвалото
протичане на живота му. В резултат на незаконното обвинение, което е продължило
повече от година и тримесечния престой в ареста, ищецът е търпял неблагоприятни
последици върху личния му живот, както и върху психо-емоционалното му
състояние, поради което съдът счита, че обезщетение в размер на 6000 лв. ще
репарира справедливо претърпените от него неимуществени вреди. На ищеца следва
да се присъдят и лихви за забава, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда – 29.05.2014г.
Предвид несъвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на въззивното
обжалване и на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Р България следва да
заплати на З. Д. К. направените разноски в размер на 141,26 лв., представляващи заплатена
държавна такса за обжалване в размер на 5 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение от 136,36 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5505/29.12.2017г., постановено по гр. д. № 6202/2017г.
по описа на ВРС, 42-ри състав, с което Прокуратурата
на Р България е осъдена да заплати на З. Д. К., ЕГН ********** *** 1/ сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на наложената му мярка „Задържане под стража” за
периода от 01.02.2013г. до 08.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2013г. до окончателното изплащане на вземането,на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като искът е отхвърлен за разликата от присъдения размер от 1000 лева до претендирания от 10
000 лева и 2/ сумата от 1200 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
повдигнатото му обвинение, последвано от оправдателна присъда по НОХД №
4162/2013г. по описа на РС Варна, ХХІІ-ри състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.05.2014г.
до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като искът е
отхвърлен за разликата от присъдения размер от 1200 лева до претендирания от 12
000.00 лева
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Р България, с адм. адрес гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати на З. Д. К.,
ЕГН ********** *** сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от привличането му като обвиняем, повдигането и
поддържането на обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, за което има постановена оправдателна
присъда по НОХД № 4162/2013г. на РС – Варна, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6000 лв. до претендирания размер от 22000
лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, с адм.
адрес гр. София, бул. Витоша № 2 да заплати на З. Д. К.,
ЕГН ********** *** сумата от 141,36 лв.
/сто четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
направените съдебно деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
2.