№ 193
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Михаела Н. Георгиева
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251000600312 по описа за 2025 година
прие следното:
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Л. Л., защитник на подсъдимия Б. Р., срещу
присъда № 1 от 07.01.2025г., на СГС, НО, 7-ми състав, постановена по нохд № 3102 /24 на
СГС, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на 13.02.2024г. около 02:30 ч. в
гр. София, ж.к. „Борово“, ул. „Борово“, пред бл. 55, отнел чужди движими вещи – 1 бр.
черна на цвят кожена чанта на стойност 42 лв. и сумата от 1960 лв., всичко на обща
стойност 2002 лв. от владението на С. М., без негово съгласие, с намерение
протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила и Д.ието е извършено в
опасен рецидив - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 , б.
„б“ НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание пет години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2 , б. „б“ ЗИНЗС. Съдът приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 НК
времето на предварително задържане на подсъдимия, както и го осъдил да заплати
направени по делото разноски.
С жалбата се въвеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.
Прави се искане за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за
невиновен.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът поддържа жалбата. Представя
доводи, че първостепенният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата, че
обвинението е недоказано, в това число и размерът на инкриминираната парична сума,
както и подсъдимият да е извършвал заплашителни и насилствени действия. Намира
показанията на пострадалия за недостоверни и изградени като защитна теза. Моли
въззивния съд да признае подсъдимия за невиновен по обвинението, алтернативно, ако
приеме присъдата за правилна и законосъобразна, да намали наказанието.
Подсъдимият в лична защита намира, че са налице основания за връщане на делото за
ново разглеждане. Счита, че обективната истина по делото е останала неразкрита, че
основните му права са нарушени, че е набеден и осъден без да има вина. Твърди допуснати
от съда доказателствени празноти. Прави критична оценка на показанията на пострадалия,
на други свидетели, които счита, че са на страната на пострадалия, на свидетелите –
полицейски служители, в чието поведение имало неправомерности. Отрича да е извършвал
престъплението.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Определя
обвинението като безспорно доказано. Счита присъдата за законосъобразна, надлежно
мотивирана и правилна. Моли да бъде потвърдена.
В последна дума подсъдимият прави искане за намаляване на наказанието или за връщане
на делото на първоинстанционния съд, за да може да сключи споразумение.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно
заседание и сам подложи присъдата на цялостна проверка по реда на чл. 314 НПК,
прие:
За да постанови присъдата, първостепенният съд е събрал необходимите и възможни
доказателства. Изяснил е обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно.
Приетата от него фактическа обстановка е правилно установена и се споделя и от
настоящата инстанция. Събраните доказателства са подложени на задълбочен, пълен и верен
анализ, оценени както поотделно, така и в тяхната система, според действителното им
съдържание и без елементи на превратно интерпретиране. Съдът е изпълнил и задължението
по чл. 305, ал. 3, пр. 2 НПК за надлежно обсъждане на протИ.речията в доказателствения
материал и мотивиране каква част от него кредитира. Съставените вследствие този анализ
фактически изводи почиват на правилата на формалната логика и са обосновани. Въз основа
на правилно установената фактическа обстановка, съдът е приложил вярно и материалния
закон. В дейността си съдът не е допуснал нарушения на процесуални правила. Мотивите на
присъдата са изчерпателни, даващи отговор на всички въпроси по чл. 305, ал. 3 НПК, както
и на възражения на страните. Не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане.
Въз основа на събраните доказателства се установява следната възприета от
първостепенния съд фактическа обстановка:
Пострадалият С. М., гражданин на Молдова, се занимавал с продажба на флакони райски
2
газ. Разнасял ги по адресите за доставка с лек автомобил. Информация за поръчките и
адресите получавал по интернет3 от св. А. П. по приложението „Телеграм“. Като чужд
гражданин пострадалият не владеел добре български език.
На 13.02.2024г. около 02:30 часа, св. М. отишъл с лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Сандеро“ на адрес за доставка – гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, блок **. Поръчката за
доставка била направена от св. Х. Х., който се бил обадил от телефона на св. Р. В., живеещ в
този блок, на първия етаж, ап. 3. По това време на парти в апартамента се били събрали и се
забавлявали подсъдимият и четиримата свидетели: Р. В., братята И. И. и Н. И., и Х. Х..
Когато пострадалият С. М. пристигнал пред блока видял свой познат – св. И. С., с когото се
поздравили и разминали. За да вземат бутилката с газ, при св. М. дошли всички лица от
посочената група в апартамента без св. Р. И.. Св. Х. Х. взел от апартамента нож, тип
„мачете“.
Св. М. слязъл от автомобила. В него, на таблото отпред, се намирала кожената му чанта,
черна на цвят, на стойност 42 лв., съдържаща сумата от 1960 лв., всичко – 2002 лв.
Пострадалият протегнал ръка с бутилката към св. И. И. в очакване да му бъде платена. Св.
И. И. издърпал бутилката от ръката на св. М. и му казал, че другото момче, което св. М.
възприел, че е подсъдимият, ще я плати. Св. М. се опитал да си вземе бутилката обратно,
станало сблъскване. Междувременно подсъдимият взел ножа тип „мачете“ от св. Х. Х. и
започнал да го размахва към пострадалия. Казал му да си сяда в колата и си отива. Св. М.
отговорил, че е чужденец, не иска да има проблеми и тръгнал да се качва в автомобила. В
този момент подсъдимият го блъснал силно в областта на корема, при което пострадалият се
превил. Подсъдимият се пресегнал през отворената врата на автомобила и взел от таблото
описаната чантичка, след което заедно с придружаващите го трима свидетели - св. Н. И., св.
И. И. и св. Х. Х. се прибрали в апартамента.
Пострадалият влязъл в автомобила си, потеглил, след 500 метра спрял и се обадил на свой
познат - св. И. С., за съдействие. Последният дошъл на място заедно със св. А. П., след което
- в 03:56ч. св. А. П. подал сигнал за инцидента на телефон 112 /сведение от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 – София на л. 106 нохд/
По подадения сигнал, на място пристигнал полицейски патрул в състав св. Р. П. и св. Р. З..
Те провели разговор с пострадалия, който се оплакал, че му е извършен грабеж, дал
описание на подсъдимия и на лицата от групата с него, както и казал, че всички се прибрали
във входа, на първия етаж. Полицейските служители се опитали да влязат във входа,
безуспешно, звъняли на звънците, но никой не им отворил. Видели, че от първия етаж,
където се намирал апартаментът на св. Р. В., лицата отвътре ги наблюдават. Св. П. и св. З. се
опитали да осъществят контакт с тях, осветявали ги с фенерчета, казали им да излязат, но те
се снижавали и не излизали. Св. П. и св. З. докладвали ситуацията на дежурен офицер.
Получили нареждане да останат на място и да наблюдават.
Около 06:00 ч., полицейските служители видели от входа да излизат подсъдимият, св. И. И.
и св. Н. И., които се качили в извикан от тях и спрян пред блока таксиметров автомобил и
3
потеглили. Полицейските служители спрели автомобила, установили самоличността на
подсъдимия и свидетелите с него и ги задържали. Отнетата чанта обаче не се намирала у
тях.
За времето от 14:40 ч. до 15:20ч. на 13.02.2024г. се извършило претърсване на апартамента, в
който преди това се намирали подсъдимият и познатите му, но чантичката на пострадалия
не била намерена. Не била намерена включително и при обиските на св. Х. Х. и св. Р. В.,
които били останали в апартамента.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства: обяснения на
подсъдимия, показанията на св. С. М., св. И. С., св. Р. П., св. Р. З., св. Н. И., св. И. И., св. К.
В., св. И. А., св. Ц. П., св. И. К., св. Х. Х., св. Р. В. и св. А. П., писмени доказателства и
доказателствени средства, приложени по делото и детайлно описани от първия съд,
експертизи: съдебно - оценителна експертиза и съдебно – техническа експертиза.
веществени доказателства: диск със запис от тел. 112.
За яснота и прецизност на доказателствения анализ, първоинстанционният съд е обособил
гласните доказателствени средства в две групи - първични и производни, с източник
показанията на лица – очевидци и неочевидци на случая. Оценката и на двете групи
доказателствени средства е вярна и се споделя изцяло.
В групата на очевидците на релевантните факти, вкл. и процесното Д.ие, първостепенният
съд е включил показанията на самия пострадал, обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите от компанията на подсъдимия в апартамента същата вечер - св. Н. И., св. И.
И., св. Х. Х. и св. Р. В..
Във втората група – на лицата, които не са очевидци, но са възприели производно
релевантни факти, правилно първостепенният съд е включил показанията на св. И. С., св. Р.
П., св. Р. З. и св. А. П..
Обосновано съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалия, че подсъдимият е
извършил вмененото Д.ие, като подкрепени от всички производни доказателствени
средства, както и от други доказателствени източници.
Правилно, за да приеме, че авторството на Д.ието е доказано, първостепенният съд се е
позовал на показанията на пострадалия и на проведените в хода на досъдебното
производство разпознавания на лица (по снимки), при които С. М. разпознава подсъдимия
като извършителя на отнемането (протокол на л. 44 ДП), св. И. И. като лицето, което
издърпало от ръката му бутилката с райски газ (протокол на л. 40 ДП), а св. Н. И., като лице,
което присъствало на местопрестъплението, но не е извършвало никакви действия срещу
него. (протокол на л. 48 ДП)
Потвърждение на достоверността на показанията на св. С. М. за държания от подсъдимия
нож – мачете и за това, че действително е бил повикан за доставка на флакон райски газ, са
намерените при претърсването на жилището на св. Р. В., нож - мачете и два флакона с
надпис Exotic Whip 640 g, както и картонена кутия с надпис Nitrous Oxide, 3,32, Highest
4
Quality European Gas. (протокол на л. 72 ДП)
Обосновано първият съд е изградил фактическите си изводи на показанията на пострадалия
С. М. като правдоподобни, последователни и потвърдени от други обективни
доказателствени източници. Именно с оглед показанията на този свидетел съдът е установил
механизма на изпълнителното Д.ие, при който: подсъдимият първо ударил пострадалия, а
после взел от таблото на колата инкриминираните вещи. За да приеме за верни тези
показания, правилно съдът е взел под внимание, че свидетелят описва случая с конкретни
фактически детайли, устойчИ. и логически свързано, че за свидетеля не се обосновава лична
заинтересованост или друг мотив, които да поставят под съмнение добросъвестността му.
Следва да се отбележи, и че пострадалият не участва в производството като страна – частен
обвинител или граждански ищец, като сам не е пожелал да участва като такъв. Ето защо, за
него не се очертава интерес и от изхода на делото.
Настоящата инстанция се съгласява с доводите на първостепенния съд, с които отхвърля
като неоснователни твърденията на подсъдимия, че е набеден и че св. С. М. е съчинил
случая – предмет на обвинение, без да отговаря на обективната действителност.
Вярно е, че по време на извършване на Д.ието на място са били лица от компанията на
подсъдимия, а всички те отричат подсъдимият да е удрял пострадалия и вземал чантичка.
Това обаче не означава, че св. С. М., като заявява обратното, не говори истината.
Пострадалият е последователен в описанието на цялата случка – с доставката на флакона и
протичащата конфликтна ситуация, в която участие имал и подсъдимият, категоричен е, че
именно подсъдимият го е ударил, след което се пресегнал и взел от колата чантичката с
парите в нея. Показанията на свидетеля са стройни и логични. И обратно – версията, че
съчинява случая, за да набеди самоцелно подсъдимия е крайно неправдоподобна и не
почива на обективни данни. Включително не почива и на никакъв субективен мотив,
доколкото пострадалият не е познавал когото и да е от тази група.
Косвено доказателство за истинността на показанията на св. М. е това, че веднага след
инцидента той е потърсил помощ от своите познати - св. И. С. и св. А. П., на които
спонтанно разказал случилото се, а св. А. П. още и сигнализирал полицията. Св. И. С. и св.
А. П. производно потвърждават показанията на пострадалия. И двамата говорят за извършен
грабеж спрямо М. с отнемане на чантичка с парична сума, независимо че не го описват с
точни детайли, а по-общо. Цялостната обстановка, в която пострадалият се е обадил на
познатите си и разказал за случката, непосредствено след като е станала, и без да има
никакво време за обмисляне, още по-малко за начертаване на нарочни версии, говори
убедително за правдИ.ст на показанията както на пострадалия, така и на св. И. С. и св. А.
П..
Потвърждение на показанията на св. М., респективно и на св. А. П., като подател на
сигнала, се явява и вещественото доказателство – запис на телефон 112 на разговора,
проведен от св. А. П. с оператор на системата, в който разговор се включва и св. М.. Записът
е снет на материален носител чрез техническа експертиза на л. 119 нохд. В нея св. А. П. и
св. М. са посочени като „гражданин“ и „втори гражданин“. Тук следва да се поставят три
5
условия, налагащи относителност на възприемането на предадената в разговора
фактология. На първо място – условието, че съдържанието на разговора не може да
претендира за пълна коректност и кореспондиране с детайли на случилото се. И това е
напълно обяснимо предвид характера на разговора и на обстановката, в която се провежда –
само за нуждите на регистриране на инцидента и неговото схематично описание. На второ
място, условието, че сигналът се подава не от прекия потърпевш, а от св. А. П., който към
този момент е възприел също съвсем схематичен и бърз преразказ на случая. И на трето
място - условието, че макар по-натам в разговора да участва пострадалият св. М.,
предаването на инцидента от негова страна не може да се счита пълноценно, тъй като той е
чужд гражданин, не владее добре български език, а разговорът се води без преводач. Следва
да се отбележи, че непознаването от страна на свидетеля на български език е в степен,
наложила назначаването на преводач за разпитите му в наказателното производство. Т.е. към
момента на сигнала на тел. 112 е била налице и езикова бариера, пречеща за точното и пълно
пресъздаване на обстоятелствата на случая.
Поради изложеното, съдържанието на разговора не следва да се разглежда като най-
меродавният източник на факти, а единствено като насочващ ориентир за основни
фактически положения.
При така поставените условия, може да се приеме, че и този разговор потвърждава
верността на показанията на пострадалия, тъй като св. А. П. говори за извършен спрямо М.
грабеж на пари 2000 лв., а това се потвърждава и от самия пострадал в разговора, който
съобщава, че „три момче ми взеха стоката“, и: „взеха ми пари, там хиляда деветстотин и
нещо – две хиляди“. /съдебно-техническа експертиза на л. 119 – 123, нохд/ В смисъла за
извършен грабеж са показанията и на двамата полицейски служители – св. Р. П. и св. Р. З..
Показанията им са производно потвърждение на показанията на пострадалия, тъй като той и
на тях, още повече като се има предвид и качеството им на полицейски органи с
властнически авторитет, е описал случая като грабеж. Добросъвестно е казал, че е доставчик
на райски газ и, че са му отнети пари около 2000 лв. Нещо повече – дал и описание на
лицата от групата. На тази проверка за истинност също не се отразява фактът, че
свидетелите П. и З. преразказват казаното им от св. М. в по-общ план.
Особено потвърждават показанията на св. М. показанията на св. Р. П., вече като преки и
непосредствени впечатления, че М. бил „изплашен“ и „възмутен“, което емоционално
състояние отговаря логично на естеството на случилото му се и на това, че става въпрос за
действителни, а не фиктивни /измислени/ събития. От своя страна, за тези свидетели – св.
И. С., св. А. П., св. Р. З. и св. Р. П., ********** обективни причини, поради които да се
считат пристрастни и заинтересовани. Поради това, и на отделно основание те следва да се
кредитират.
Правилни са съображенията на първостепенния съд и за размера на заявената от
пострадалия отнета сума пред тези свидетели, и че когато в показанията им се говори за
сума от 2000 лв., се касае за закръгление, което не опровергава истинността на показанията
на пострадалия за точния размер от 1960 лв. В същия смисъл следва да се интерпретира и
6
заявеното от св. М. и св. А. П. в разговора с оператор 112, не на последно място и при
телефонното му обаждане на св. Р. В.. Ето защо, неоснователни са възраженията на
защитника, че св. М. бил непоследователен в размера на паричната сума, като я променял
неколкократно. Даването на показания за приблизителен размер на сумата, уточнена от
пострадалия впоследствие, не може да се определи като непоследователност или
протИ.речИ.ст на показанията и не ги поставя под съмнение. Свидетелят винаги се е
придържал към един устойчив размер на сумата, независимо че на места е представен чрез
закръгление.
Частично показанията на св. М. се потвърждават и от свидетелите близки до подсъдимия и
част от неговата компания и това са св. Н. И., св. Р. В. и св. Х. Х. – за това, че на срещата с
пострадалия действително са отишли всички, без св. Р. В., че действително не са платили
бутилката райски газ, и че подсъдимият държал нож – мачете.
Не на последно място, показанията на св. М. в частта на протичането на спор и разправии
между него и групата на подсъдимия, за това, че действително бутилката райски газ не е
била платена, че подсъдимият размахвал нож – мачете към него, се потвърждават и от лице
от самата компания - св. Р. В., който наблюдавал случката от апартамента си. /показания по
нохд и такива прочетени от досъдебното производство/. Нещо повече, според показанията
на св. Р. В., в която част ********** причини да не се приемат за верни, сам пострадалият му
се обадил по телефона веднага след инцидента, за да си иска парите, като освен парите за
флакона, казал, че му липсва чанта с 2000 лв. С това св. Р. В., още повече, че е лице
приближен на подсъдимия, допълнително, като производен източник, затвърждава извода
за вярност на показанията на св. М., както и на цитираните вече по-горе други производни
свидетели - св. И. С., св. А. П., св. Р. З. и св. Р. П., и че всички те отразяват реални, а не
измислени факти.
Първостепенният съд е провел верен анализ и на обособената от него трета група показания
– на поемните лица и на майката на св. Р. В. - св. К. В.. Показанията на свидетелите поемни
лица на претърсването и изземването от жилище на св. Р. В. и на обиск на св. Х. Х. и на св.
Р. В. – св. И. А. /л. 93 нохд/, св. Ц. П. /л. 132 нохд/, и св. И. К. потвърждават надлежното
извършване на следствените действия, съответно годност на протоколите като
доказателствени средства за отразените в тях обстоятелства. Показанията на св. К. В. –
майка на св. Р. В., не са от особено значение за изясняване на делото, доколкото те
потвърждават кои лица са обитавали претърсеното жилище и самото претърсване.
Вярно първостепенният съд е анализирал показанията на групата свидетели, близки до
подсъдимия, и насочени да опровергаят фактите на обвинението, доколкото отричат
подсъдимия да е вземал вещи от пострадалия. В тази група се намират показанията на св. И.
И., св. Н. И., св. Х. Х., в това число и обясненията на самия подсъдим и условно -
показанията на св. Р. В.,
Като цяло тази група свидетели /И. И., Н. И., Х. Х., Р. В./, са последователни за повечето
обстоятелства, за които са разпитвани.
7
Така, свидетелите са последователни, за това че и четиримата - св. Н. И., св. И. И., св. Х. Х.
и подсъдимият са слезли на срещата със св. М. за доставянето на флакона. Последователни
са и за това, че св. Х. Х. носел нож – мачете, както и че подсъдимият в един момент взел
мачетето от Х. Х.. /изключение само за това положение правят показанията на св. И. И.,
който заявява, че никой не е държал нож/. Последователни са и за това, че пострадалият дал
бутилката доброволно. /изключение от това са показанията на св. Р. В., който описва спор и
разправии между групата и пострадалия/. Последователни са за това, че подсъдимият, като
държал ножа, не е извършвал никакви действия с него. /изключение от това отново са
показанията на св. Р. В. от досъдебното производство, където твърди, че подсъдимият
размахвал мачетето към пострадалия/.
От изложеното се прави извод, че по тези факти единствено св. Р. В. дава различни
показания – и това са показанията за разправия между групата и пострадалия и това, че
подсъдимият размахвал мачетето към пострадалия. По тези обстоятелства, показанията на
св. Р. В. са правдоподобни и кореспондират на показанията на самия пострадал.
Относително кореспондират, както правилно е отразил първостепенният съд, и на
показанията на св. Х. Х. – че след като св. И. И. взел бутилката с райски газ, подсъдимият
казал на пострадалия да си ходи, за да не станат проблеми. Кореспондират и на обясненията
на подсъдимия, че е казал на М. да си тръгне.
При така изложеното, показанията на св. Н. И., св. И. И. и св. Х. Х., се явяват частично
достоверни – само по фактите, че четиримата – те и подсъдимият, са отишли за получаване
на доставката, че са взели бутилката без да я платят и че подсъдимият е носил нож.
Недостоверни са за това, че подсъдимият не е размахвал ножа към пострадалия, че не го е
удрял и не е вземал чантичка от колата.
Що се отнася до факта на размахването на ножа към пострадалия, трябва да се отбележи, че
се касае и за фактическо положение извън инкриминираните като способ на изпълнение на
престъпното Д.ие, поради което показанията на посочените свидетели са и с по-слабо
значение за релевантната фактология, макар като цяло да говорят за общата нагласа да
изкривяват истината като представят подсъдимия в благоприятна светлина.
На следващо място и по същинските инкриминирани факти, както се посочи,
последователно св. Н. И., св. И. И. и св. Х. Х., независимо че са присъствали на действията
на подсъдимия и са очевидци, отричат той да е удрял пострадалия и да е вземал чантичка.
Така, св. Н. И. заявява, че никой не е удрял пострадалия, че подсъдимият не е правил нищо,
не са били пострадалия и не са му вземали пари. Св. И. И. също заявява, че не е виждал
никой да взима чанта, а това пострадалият си го измислил. Св. Х. Х. заявява, че
подсъдимият само казал на „момчето“ да си ходи, не е имало физически контакт, не са
вземани никакви чантички и пари.
Показанията на св. Р. В. по същия факт - дали подсъдимият е отнел чанта, се различават от
показанията на останалите свидетели - Н. И., И. И. и Х. Х., по тази особеност, че
свидетелят е наблюдавал случката от апартамента, не е бил на самото място и **********
8
възприятия за удар и отнемане на чантичка, заявява, че не е видял някой да носи чанта, и не
може да каже дали съществува или не такава чанта. Т.е. по този факт показанията му имат
неутрален характер.
Правилно първостепенният съд е приел, че по тези съществени за предмета на делото
фактически положения, показанията на св. Н. И., св. И. И. и св. Х. Х. са неправдоподобни,
поради това и не ги е кредитирал. Показанията са отречени от обективните доказателствени
източници, вече описани по – горе в частта на анализа на показанията на св. М., св. Р. П., св.
Р. З., св. А. П. и св. И. С.. Обосновава се, от цялата доказателствена съвкупност, при което се
споделят изводите на първия съд, че показанията на св. Н. И., св. И. И. и св. Х. Х. в тази
част са изградени самоцелно за подкрепа на защитна теза на подсъдимия, обусловена от
приятелските им отношения.
Вярно първоинстанционният съд е обосновал извода си, че свидетелите дават защитни за
подсъдимия показания и защото са били в една приятелска компания с него и заедно са се
забавлявали. Към това следва да се добави, че те също са имали неприемлИ. поведение – св.
И. И. издърпал бутилката от ръката на пострадалия, както и изобщо отказали да я платят,
поради което имат мотив да се придържат солидарно към една и съща благоприятна за
всички, а специално за подсъдимия – и оправдателна, версия.
Верни са доводите на първоинстанционния съд и по въпроса, повдигнат от подсъдимия и
защитника, съществувала ли е изобщо процесната черна кожена чанта с паричната сума в
нея. Обосновано съдът е приел, че е съществувала като се е опрял на показанията на св. Р. В.
за телефонния разговор проведен веднага след Д.ието с пострадалия, при който последният
заявил, че си иска парите за флакона, но си иска и чантичката с 2000 лв. В същия смисъл е
било съобщеното от пострадалия и на св. И. С., на св. А. П., и на полицейските служители
пристигнали на място – св. Р. П. и св. Р. З. Не на последно място, това че е извършено
инкриминираното Д.ие се извежда и от разговора, проведен с оператор на системата 112,
закрепен в съдебно-техническа експертиза. Обосновано съдът е приел, че показанията на св.
М. са последователни и неизменни.
При така изложеното, за неоснователни се приемат възраженията на защитата пред
въззивния съд, повтарящи тези пред градския, че паричната сума в чантата не е установена,
тъй като липсват писмени доказателства за нея. Договор за упражняваната от пострадалия
дейност по продажба на флакони с газ, с какъвто защитникът обвързва въпроса за доказаност
на произхода и размера на паричната сума, не е задължително условие за доказване на това
обстоятелство. Следва да се посочи, че в наказателния процес ********** правила за
предустановеност на доказването. Фактите могат да бъдат установявани с всякакви
доказателствени средства. Ето защо, отсъствието на договор за дейността на пострадалия не
премахва значението на всички доказателства за предмета на Д.ието.
Споделя се анализът на първостепенния съд и по въпроса за представянето на отнетите
вещи в различните доказателствени източници – запис на разговора по телефон 112,
показания на св. М. и св. А. П., веднъж като чанта с пари и втори път само като пари.
Значението на разговора с оператор 112 към отразените факти бе вече изложено. Ще се
9
припомни, че разговорът не може да претендира за прецизност на фактическото описание.
За такава прецизност не могат да претендират и показанията на свидетелите, които
преразказват разказа на пострадалия. Достатъчно, за да се приеме достоверност на
показанията и на пострадалия и на преразказващите свидетели, е придържането им към по-
общо описание на случая и без съществени протИ.речия. С такъв характер са показанията на
св. Р. П. и св. Р. З. - че пострадалият се оплакал, че са му отнели пари – около 2000 лв.
Фактът, че става въпрос за чанта с пари е възпроизведен в показанията на св. Р. В., чиято
достоверност е висока предвид това, че е близък на подсъдимия, а потвърждава
неблагоприятен за него факт – в случая - че пострадалият се обадил по телефона да си иска
парите за флакона, освен това, казал, че му липсва чанта с 2000 лв.
При така изложеното, правилно първият съд е приел, че ********** съмнение, че
подсъдимият е отнел чантата на пострадалия, независимо от несъществените различия в
отделните доказателствени средства по спецификите на предмета, и които различия
подсъдимият силно преувеличава във възраженията си по същество, както и пренебрегва,
че се касае за доказателствени източници, които по спецификата на възприемане и
пресъздаване на релевантните факти не могат да претендират за абсолютна прецизност.
Неоснователни и голословни са оплакванията на подсъдимия, че е набеден от пострадалия,
от свидетелите полицейски служители и другите свидетели - познати на пострадалия.
Необосновано е и възражението, че св. А. П. заявил в показанията си пред СГС, че видял
процесната чанта у пострадалия. Прочитът на показанията на св. А. П. не показват да е
заявявал подобно обстоятелство. Голословни са твърденията на подсъдимия и, че
полицейските служители – св. Р. П. и св. Р. З., демонстрирали приятелски отношения с
приятелите на пострадалия, с което въвежда съмнение в тяхната обективност и
добросъвестност като свидетели. ********** обосновани и обективни данни поради които
както градският съд, така и този да имат основания да се съмняват в добросъвестността на
тези свидетели. Първостепенният съд е подложил показанията на всички свидетели, в това
число и на полицейските служители, на комплексна, систематична оценка и проверка, и
съставените от това доказателствени изводи са правилни и обосновани.
В доказателствения си анализ първостепенният съд не е оставил без обсъждане и факта, че
при проведеното претърсване и изземване от апартамента на св. Р. В., процесната чанта не е
намерена, не е намерена и при обиските на св. Х. и В., нито е установена при задържането
на подсъдимия и спътниците му от таксиметровия автомобил. Но това отново не означава,
че св. М. не казва истината. Правилно и логично в подкрепа на извода, че чантата е отнета,
съдът е описал особености на провеждането на претърсването на апартамента на св. Р. В..
Действието е извършено 12 часа след Д.ието. Срещата на пострадалия с четирите момчета,
съответно – времето на отнемането е около 02:30 - 03:00ч., но не по-късно от 03:56ч. - часа,
в който св. А. П. подава сигнал до 112 за инцидента. Претърсването е проведено с начало
14:40 ч. - 15:20ч., което означава време достатъчно за възможност на лицата в апартамента
да укрият чантата.
Във връзка с изрично направеното възражение на защитата, че изводът на градския съд, че
10
чантата е укрита е предположение, следва да се уточни, че в случая не става въпрос за
доказване факта на укрИ.ето, а за логическо съждение, че ненамирането на чантата, при
убедителни доказателства, че е отнета, не е доказателство, което оборва извода за
отнемането. Спецификите на проведеното претърсване са такива, че допускат, и това е ясно
казано от първостепенния съд, чантата да не може да бъде намерена. Това правдоподобно се
свързва с възможността за укрИ.е или всякакво друго освобождаване от предмета на Д.ието
като улика за същото. Следва да се отчете и спецификата на претърсването, което е
проведено само в апартамента, не и в различните части на входа, или прилежащи към
апартамента други помещения – например мазе, таван, в които вещта би могла да се намира.
Също така, и въззивният съд, подобно на първия, намира за уместно да отбележи, че
укрИ.ето се явява достоверно действие на лице или лица от тази група, след като са знаели,
че на място е пристигнал полицейски екип, който ги търси и прави опити да влезе в блока,
издал е разпореждане да излязат, и че това има връзка с инцидента и оплакването на
пострадалия. Също напълно логично градският съд е обосновал липсата на процесната чанта
у подсъдимия, св. Н. И. и св. И. И. и с допускането, че след като лицата са били търсени
преди това от полицейските органи, има риск да бъдат спрени и проверени, поради което
подсъдимият има и този мотив да не носи уличаващи го вещи.
Споделят се напълно аргументите на първия съд, че обясненията на подсъдимия са частично
достоверни. Правилно съдът е намерил, че по фактите на отИ.е на мястото на инцидента,
лицата, които са били там и това, че е държал нож, обясненията са верни и подкрепени от
общата доказателствена маса. Напълно обосновано и като е провел съпоставителен анализ,
съдът е отхвърлил версията на подсъдимия, че не е удрял пострадалия и не е взел чантичка
от колата му, както и че доказателствата срещу него са манипулирани, така че да бъде
осъден. И според въззивната инстанция тезата на подсъдимия, че е набеден се заявява
декларативна и не почива на никакви доказателства, напротив, оборена е от
доказателствената маса по делото.
Обосновано първостепенният съд е кредитирал останалите доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване по делото - писмени, веществени, като и изготвените
експертизи, които са безпротИ.речиви и не поставят спорни въпроси.
Неоснователни са оплакванията на подсъдимия, че градският съд като е отказал провеждане
на очна ставка между св. Х. Х. и св. С. М. е нарушил процесуалните му права. Прегледът на
материалите по делото показва провеждане на справедлив процес, в който правата на всяка
страна са били спазени. Обективната истина е разкрита чрез провеждане на възможните и
необходими следствени действия. На този резултат не се отразява непровеждането на
поисканата очна ставка /протокол от съдебно заседание л. 233 нохд/. Провеждането на
такава, при протИ.речия в показания на свидетели, не е и задължителен доказателствен
способ, нито е способ, който винаги води до преодоляване на протИ.речията. Задължение на
съда в такъв случай е да ги обсъди съгласно изискването на чл. 305, ал. 3, пр. 2 НПК и
мотивира кое от протИ.речащите си доказателствени средства кредитира, което съдът е
направил. С това е спазил напълно принципите на справедливия процес и не е допуснал
11
нарушения на процесуални правила.
Неоснователни са оплакванията на подсъдимия и че първостепенният съд е трябвало да
назначи експертиза на телефона на св. Р. В., за да установи точното време на случая, както и
да се установи, че от свидетеля е искано да заплатят бутилката с райски газ, в противен
случай – „щели да ги наредят много грубо“. На първо място - времето на Д.ието е
достатъчно установено чрез гласните доказателствени средства. Допълнително се установява
и чрез вещественото доказателство – запис на разговор с оператор в системата 112, с
регистриран час на обаждането. Ето защо такава експертиза не е била необходима,
респективно - неизвършването й не води до дефицити на разследването. На второ място –
това че пред св. Р. В. е настоявано бутилката да се плати, се извежда от показанията и на
самия Р. В., но то не означава, че показанията на пострадалия и на неговите познати – св. С.
и св. П., са недостоверни. Показанията на св. Р. В. не съдържат никакви данни случаят с
неплащането на бутилката да е използван от пострадалия и неговите познати като мотив за
набеждаване на подсъдимия и уличаване в нещо, което не е извършвал. Резонен въпрос в
такъв случай е и този, и това е добре мотивирано от градския съд, защо пострадалият би
набеждавал подсъдимия, след като не той, а св. И. И. е взел бутилката. Друг резонен въпрос,
ако версията на подсъдимия, че е набеден, бе вярна, е защо пострадалият не е набедил
всички четири лица, присъстващи на инцидента, а е избрал единствено подсъдимия.
Логичен и обоснован отговор на тези въпроси е, че пострадалият, като описва процесния
случай, описва реално настъпили факти, проверени и чрез други доказателствени средства.
В това описание всяко от четирите лица на срещата с пострадалия е имало своето различно
поведение. Включително поведението на св. Н. И., който само е присъствал без да извършва
никакви действия срещу пострадалия. С това описание пострадалият показва, че изобщо не
е ръководен от желание да навреди самоцелно на лицата от тази група. Фактите на срещата и
Д.ието св. М. представя устойчИ. и последователно, включително и в проведените в
досъдебното производство разпознавания на лица.
Несъстоятелни са и следващите възражения на подсъдимия, целящи да подкрепят тезата, че
е набеден и че полицейските органи са искали да „нагласят делото“ – а именно, че
полицейски служители са искали подкуп от св. Н. И. и св. И. И., за да не бъдат задържани.
Доводите за набеждаване, за манипулации на делото, и за искане на подкуп са
неправдоподобни и напълно необосновани. Наред с другото липсва и логична връзка между
положението на двамата свидетели – св. Н. И. и св. И. И., с наказателното производство
срещу подсъдимия.
При така изложената и вярно установена фактическа обстановка, от правна страна,
първостепенният съд вярно е приел, че подсъдимият Б. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Той е отнел чужди движими вещи - 1 бр. черна на цвят кожена
чанта на стойност 42,00 лева, и сумата от 1960 лева, на обща стойност 2002 лева, от
владението на другиго – С. М., като употребил за това сила - нанесъл удар в корема на
пострадалия и Д.ието е извършено при условията на опасен рецидив.
12
Съдът правилно е приложил и закона на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, спрямо чиято хипотеза биват
подведени двете, възприети от прокурора в обвинителния акт и, съответно и от съда в
присъдата осъждания, а именно:
По нохд № 8893/21 на СРС, в сила от 23.06.2021г., за Д.ие извършено на 25.03.2020г. по чл.
296, ал. 1 НК с наложено наказание „пробация“ от една година и шест месеца с мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК. Наказанието „пробация“ е било заменено с наказание „лишаване
от свобода“ с определение по н.д. № 385/23 на СГС, в сила от 27.06.2023г., с което
остатъкът от наказанието „пробация“ от 6 месеца и 11 дни е заменен с наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца и 5 дни, при първоначален общ режим на изтърпяване.
По нохд 5393/2022 на СРС, в сила от 03.05.2022г., за престъпление извършено на
13.02.2022г. по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр .чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ НК – на шест
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Видно от изложеното, престъплението по второто осъждане е извършено след влизане в
сила на първото /съответно 13.02.2022г. и 23.06.2021г./, при което отношението на тези две
осъждания е категорично на рецидив, и наказанията по тях не подлежат на кумулиране.
Следователно правилно са били диференцирани като две осъждания.
На следващо място, градският съд коректно е съобразил постановката от Тълкувателно
решение № 6/2014г. по т.д. № 6/2013г. ОСНК на ВКС, че „осъдените на наказание
„пробация“, което на основание чл.43а, т.2 НК е заменено с наказание „лишаване от
свобода“, се считат за осъдени на „лишаване от свобода“ от момента на влизане в сила на
определението по чл.452, ал.3 от НПК с всички произтичащи от това последици“. Вярно
съдът е преценил, че инкриминираното престъпление, като извършено на 13.02.2024г., е
извършено след влизане в сила на определението на съда, с което наказанието „пробация“ е
заменено с „лишаване от свобода“, а именно – 27.06.2023г., поради което подс. Б. Р. към
момента на извършване престъплението се счита осъждан два пъти на ефективно
наказание „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер. Изрично
ТР № 6/2014 ОСНК на ВКС указва, че в случаите, когато новото престъпление е
осъществено след влизане в сила на определението по чл. 452, ал. 3 НПК, при наличието на
условията на чл. 29, ал. 1 , б. „а“ и „б“ НК, Д.ието е извършено при опасен рецидив.
На следващо място, СГС е обсъдил и това, че подсъдимият е осъждан и с други наказания
„лишаване от свобода“, извън вменените и съставомерни по смисъла на чл. 29, ал. 1 ,б. „б“
НК.
От значение за тази преценка са осъжданията по:
Нохд № 12623/13, на СРС в сила от 30.05.2014г., за престъпление от 02.10.2012г. по чл. 198,
ал. 1 НК с наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от
три години по чл. 66, ал. 1 НК
Нохд № 15351/2014 на СРС, в сила от 18.12.2014г., за престъпление от 14.03.2013г. по чл.
131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 2 НК с наказание една година лишаване от свобода, отложено
за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК
13
Нохд № 2009/14 на СРС, в сила от 20.05.2015 г., за престъпление от 25.04.2014г. по чл. 215,
ал. 1, пр. 3 НК с наказание една година лишаване от свобода, отложено за срок от три
години по чл. 66, ал. НК
По нохд № 12842/14 на СРС, в сила от 29.07.2016г., за престъпление от 21.02.2014г. по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК с наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено
за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК.
По нохд № 605/2017 на СРС, в сила от 13.01.2017г. за престъпление от 26.08.2016г. по чл.
143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК с наказание една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване.
С определение на СРС по н.д. № 1679/17, в сила от 17.05.2017г. е постановено отделното
изтърпяване на наказанието, наложено по нохд № 605/2017 на СРС – една година
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, и отделното изтърпяване на
общото и увеличено наказание по нохд № 12842/2014, по нохд № 12623/2013, по нохд №
15351/2014, и по нохд № 20094/14 на СРС - две години и шест месеца, при първоначален
строг режим.
По нохд № 6570/17 на СРС, в сила от 15.03.2017г., за престъпление от 24.10.2014г., по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК с наложено наказание „пробация“ с мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 и т. 2 НК за срок от три години.
С определение на СРС по нчд № 9237/2017, съдът е определил две групи отделни общи
наказания: първа група – по нохд № 12623/2013, по нохд № 15351/2014, по нохд №
20094/2014 и по нохд № 12842/2014 - една година и шест месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим и втора група: по нохд № 605/2017 и нохд № 6570/2015 -
една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Подсъдимият се счита осъждан и по тези осъждания. По тях той не може да се реабилитира
по право, тъй като престъплението по нохд № 605/2017 на СРС е извършено в изпитателния
срок на осъжданията по нохд № 12623/13, нохд № 15351/2014, нохд № 20094/14 и нохд №
12842/14, поради което и общото наказание по тези осъждания е постановено да се търпи
отделно и ефективно, а същевременно срокът по чл. 88а, ал. 2 НК от десет години, доколкото
се касае за наказание лишаване от свобода повече от една година, към момента на
извършване на престъплението, не е бил изтекъл.
От обективна страна, подсъдимият е прекъснал фактическата власт на собственика М. върху
вещите и е установил своя. За целта е употребил сила, с която е сломил възможна съпротива
на пострадалия. Чрез приложената сила е способствал и улеснил отнемането. Настоящата
инстанция се съгласява с доводите на първата, че използваната физическа принуда
функционално е свързана с постигане на целта да се прекрати владението върху вещите,
както и че Д.ието е довършено.
От правна страна, първостепенният съд е допуснал незначителна грешка в приложението на
закона, доколкото е приел несъществуващ признак от обективна страна на законовия състав
– този, че подсъдимият е отнел вещите „без съгласие“ на собственика. Такъв признак – „без
14
съгласие“, не е законово предвиден, а и не е логично необходим, след като спрямо
собственика се прилага принуда. Принудата прави безразличен въпроса за съгласието, тъй
като при нея то дефинитивно липсва. Грешката не се отразява на правилността на присъдата,
тъй като не я променя съдържателно. Признакът действително не е посочен експлицитно от
законодателя, но имплицитно се съдържа в логиката на Д.ието по принудително отнемане.
Това и прави грешката такава на излишество на формата пред съдържанието и незначителна.
Не влече необходимост от нарочни действия на въззивната инстанция, тъй като признакът се
съдържа имплицитно в законовия състав и посочването му, в случая – без нужда, не
променя приложения закон. Поради което и се отбелязва само за пълнота на мотивите.
Верни са съображенията на градския съд и за наличието на субективната страна на
престъплението, което е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици
За така извършеното престъпление първостепенният съд е наложил на подсъдимия
законосъобразно и справедлИ. наказание.
Предвидено за престъплението наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, факултативно - конфискация до ½ от имуществото на виновния.
Верни и обосновани са доводите на първия съд, че за подсъдимия не са налице
многобройни или дори едно, но изключително, смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко и не е
налице хипотезата на чл. 55 НК.
Градският съд е наложил на подсъдимия минималното предвидено в закона наказание – пет
години лишаване от свобода. Предвид абсолютния си размер, наказанието се явява
съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на подсъдимия.
Въззивната инстанция се съгласява с този верен резултат, макар да не споделя повечето от
аргументите на първия съд по индивидуализация на отговорността.
Така, неправилно първостепенният съд е приел, че предишните осъждания на подсъдимия,
извън квалификацията опасен рецидив по чл. 29 НК, не влияят върху наказателната му
отговорност, тъй като са с голяма давност. Независимо от изминалия период от влизане в
сила на тези осъждания до времето на извършване на престъплението, подсъдимият се счита
осъждан и по тях. Освен това, в случая се касае за немалка по мащаб престъпна дейност.
Осъжданията са общо шест с наложени две общи наказания. Те са за разнообразни
престъпления срещу собствеността и личността и говорят за изградена устойчИ.ст на
протИ.правно поведение и нагласи на осъдения.
На следващо място, първостепенният съд е подценил тежестта на извършеното
престъпление, тъй като неговият предмет е на немалка стойност - 2002 лв. Споделя се
аргументът на съда, че интензитетът на приложената сила спрямо пострадалия не е голям,
сведен е до един удар без особени последствия извън моментната болка. От друга страна
обаче, не следва да се пренебрегват съпътстващите Д.ието други действия на подсъдимия,
15
разкриващи немалка степен на опасност на личността, като тези, че е заплашвал пострадалия
с нож - мачете, независимо че заплашването не е било свързано с отнемане на вещите, а за
да мотивира пострадалия да си тръгне без да му бъде заплатен флакона с газ, който така и не
бил платен.
Допълнително за смекчаване на наказанието градският съд се е позовал на наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които тази инстанция не намира да са налице. На
първо място, не намира, че възрастта от 29 години, на колкото е бил подсъдимият, се явява
млада, толкова, че да е основание за смекчаване на наказанието. При тази възраст се касае за
вече изградена личност, с достатъчно развити физико-биологични и психо-емоционални
качества за вземане на решения и самоконтрол на поведението. На следващо място, дори да
се приеме, че 29 години е млада възраст, предишните осъждания на подсъдимия говорят за
изградена трайност и повторяемост на престъпните прояви, съответно – за отсъствие на
присъщите на младата възраст емоционално-волева неукрепналост и импулсивност –
типични основания за проява на снизходителност към такова лице. По тези съображения,
възрастта на подсъдимия не се явява фактор на отговорността и не следва да се отчита.
Не е налице и другото прието от градския съд смекчаващо обстоятелство – активно участие
на подсъдимия в наказателния процес. За да се зачете процесуалното поведение на
подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, той следва да показва подчертана
добросъвестност и дисциплинираност, и то при условия на наказателното производство над
средните, такива, които налагат извънредни стеснения в жИ.та му и които той претърпява
по-интензивно. Изводът е верен, тъй като поначало подсъдимият е длъжен да спазва
процесуалните си задължения под страх от санкции. В този план, положителна
характеристика е и тази подсъдимият да е съдействал на органите на наказателното
производство за разкрИ.е на обективната истина, респективно - да не създава затруднения в
това. Случаят обаче не такъв. Още с пристигането на полицейските служители на място на
инцидента, подсъдимият не се е подчинил на заповедите им да излезе от апартамента и се
извърши полицейска проверка, а се е укривал. Той е задържан в резултат на нарочна
полицейска операция, при която органите на реда са останали с часове на място и са
провеждали наблюдение. Следователно поведението на подсъдимия е създало препятствия
пред нормалното упражняване на правомощията им, довело до допълнителни усилия и
мобилизация от тяхна страна.
В хода на разследването, подсъдимият не е съдействал, а е създавал нови препятствия. С
такъв характер е негова декларация /на л. 51 ДП/, в която категорично заявява, че не желае
да участва в провеждане на процесуално-следствени действия на жИ.. Декларацията е
обусловила организация на разследването, при която разпознаванията на лица да се
провеждат по снимки.
Също така подсъдимият, макар да дава обяснения, не прави самопризнания. Даваните
обяснения са израз на негова защитна позиция. Поради това не могат да се разглеждат като
основание за смекчена отговорност. Не е налице и процесуална дисциплина при участие на
подсъдимия в процеса. През цялото наказателно производство подсъдимият е бил с мярка за
16
неотклонение „задържане под стража“ - от 16.02.2017г., фактически задържан от 13.02.2024г.
/със заповед за задържане за 24 часа по ЗМВР и с постановление на прокурора за задържане
по чл. 64, ал. 2 НПК/. В такъв случай, ********** основание за обсъждане на процесуална
дисциплина на подсъдимия, доколкото участието му в производството, чрез мярката за
неотклонение, е било принудително осигурено.
Независимо от необосноваността на по-голямата част от съответните доводи на първия съд,
наложеното от него наказание, дори в минималния си законов размер, запазва възмездния си
характер спрямо извършеното Д.ие и е справедлИ.. По размера си наказанието отговаря на
принципа за съответност по чл. 35, ал. 3 НК и на целите на наказанието по чл. 36 НК за
постигане на генералната и индивидуална превенция и ********** фактически и правни
основания за увеличаването му. Не на последно място, за увеличаване на наказанието не е
налице и процесуално условие - да е подаден съответен протест на прокурора.
Въззивната инстанция се съгласява напълно с преценката на първата и за факултативно
предвиденото наказание конфискация. Съгласява се, че при данните за имущественото
състояние на подсъдимия, това наказание не следва да се налага.
Градският съд вярно е приложил основанието на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за
определяне на първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
„строг“ както и това по чл. 59, ал. 1 НК за приспадане от срока на наказанието на
времето, през което подсъдимият е бил задържан.
При пълната проверка на присъдата не се установяват основания за отмяната й и
постановяване на нова, за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане, нито за
изменението й. Като законосъобразна, правилна и обоснована присъдата следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1
– ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 07.01.2025г., на СГС, НО, 7-ми състав, постановена по
нохд № 3102 /24 на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВКС на РБългария в 15 дневен
срок от съобщение до страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18