№ 3332
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506379 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. П. чрез адвокат П. срещу решение
20054036/26.02.2021г. на СРС, 49 с-в по гр.д. 41413/2019г., с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД срещу „Ф.Н.“ЕООД за
заплащане на сумата от 4900,00 лева - за обезщетяване на неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснение, негативни емоции, уронване на професионалния
му авторитет в средите на МВР и засягане на доброто му име пред колеги и
обществеността, вследствие на публикация от 17.12.2016 в уебсайт “www.frognews.bg”
със заглавие „И братът на К. взел изпит по право в СУ по втория начин”, съдържаща
клеветнически и обидни твърдения, че „Проверката във факултета установила, че и
боксьорът Т. П., брат на К. П.-К., също вземал изпити по „втория начин” на хвърчащи
протоколи без дата. Така на изпита по Граждански процес изкарал тройка с
индивидуален протокол без дата само с печат и разрешението на декана проф. П.”.
Изложени са оплаквания за процесуални нарушения, а именно недопускане на
лингвистична експертиза, както и оставяне без уважение на искане на ищеца за
снабдяване от Софийски университет с протокола от изпита на ищеца, включен като
снимка в процесната публикация, за да се провери дали е публикуван действителния
1
протокол или не.
Излага оплаквания за превратно тълкуване на нормите на чл. 39 от
Конституцията и чл. 10 от ЕКПЧОС.
Счита решението за необосновано поради кредитиране на показанията на
ответников свидетел, който е негов служител и освен това не възпроизвеждал свои
преки наблюдения, а посочил, че друго лице му е давало информация, а това друго
лице я получило от трети неназовани лица и освен това свидетеля не бил авторът на
публикацията.
Оспорва изводи на СРС, че акцентът в публикацията касае обществено значим
въпрос и не е насочена срещу ищеца
Посочва, че в доказателствена тежест на въззиваемия ответник е да докаже, че
твърденията в публикацията са верни, а доказателства затова не били събрани.
Неправилно СРС приел, че липсват доказани вреди-счита, че сама по себе си
клеветата предполага настъпване на такива.
Постъпил е отговор на жалбата, с който се оспорва същата, като се излага теза за
тенденциозно и едностранчиво тълкуване от ищеца на решението и на доказателствата
по делото.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства СГС намира от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор за извършването на публикацията и нейното съдържание.
С исковата молба се претендират вреди от засягане чрез позорящи
(клеветнически) твърдения на честта и достойнството на ищеца, професионалния му и
обществен авторитет.
Посочва се най-общо, че с ползваното заглавие и привръзване на името му към
твърдения за корупционни практики – вземане на изпити чрез действия в нарушение на
правилата в ЮФ на СУ, се правят пряко и косвено твърдения за неверни обстоятелства,
които са позорящи и нанасят неимуществени вреди на ищеца.
За да отхвърли исковете СРС е приел, че се касае за разкриване и
разпространяване от ответника на информация по въпрос с висока обществена
значимост и не следва да се носи отговорност, тъй като статията не била насочена
срещу ищеца и поради спазване на добрите журналистически практики. Приел и че не
е доказано настъпване на вреди. Позовал се на чл. 39-41 от Конституцията и чл. 10 от
ЕКЗПЧОС.
2
СГС не споделя горните изводи на СРС.
В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на
мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито
да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира прогласената свобода,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството
на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно
разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят.
В конкретния случай още в заглавието на статията макар името на ищеца да не е
споменато пределно ясно се конкретизира неговата личност чрез изразът „и братът на
К.“. Общоизвестен не само в България е фактът, че с прякора „К.“ е свързан
българският боксьор К. П.. Общо известно е и че той има брат също известен
професионален боксьор, а именно ищецът Т. П.. По този начин чрез посочването на
родствената връзка с лицето известно с прякора „К.“ ясно е конкретизирано, че
статията се отнася и за ищецът, което в самата статия също е разяснено чрез изрично
посочване на имената на ищеца и фактът че е брат на К. П.. Употребата на изразът
„взел изпит по право по втория начин“ ясно излага твърдения, че ищецът е издържал
изпит по време на своето висше образование в нарушение на правилата за това и така
успехът на този изпит се дължи именно на нарушението на правилата. Този извод се
налага при съобразяване на общоприетото в обществото значение на изразът „по
втория начин“ като синоним на „незаконосъобразен начин“ ( в нарушение на
установените правила“).
В самата статия подробно са изложени твърдения за корупционни практики в
ЮФ на СУ, след което се прави твърдение, че и ищецът е взел изпит по твърдяната в
статията схема. Смисловото внушение е повече от ясно, а именно, че ищецът
неправомерно е взел изпит по време на следването си в ЮФ на СУ.
Обстоятелството, че статията съдържа имената и на други лица и третира
безспорно обществено значим въпрос не води до възможност да се правят фактически
твърдения с позорящ характер за ищеца. В случая няма доказателства (при тежест на
ответника) изложеното в статията да е вярно. Няма доказателства да има нарушение
при явяване на ищеца и полагане на изпита. Поместената снимка на протокол дори да е
на действително съставен такъв от изпита на ищеца също не доказва погазване на
правилата за провеждане на изпити.
Прави впечатление, че в статията се твърдят и други случаи на нарушения
3
свързани с конкретни студенти, но техните имена не са посочени-има само инициали
или факултетни номера или части от факултетни номера за разлика от твърденията по
адрес на ищеца, при които той е посочен поименно, а също и неговия брат (последното
очевидно има за цел да не остави никакво съмнение, че се касае за ищеца, а не за друго
лице). Това изключва възможността да не се цели уязвяването на ищеца. Дори лицето
сочено като посредник в твърдяната корупционна схема е обозначено само с инициали
в статията, а ако целта е била разпространяване на важна за обществото информация
би било редно и то да бъде поименно посочено.
Даже обаче да се приеме, че не е имало за пряка цел увреждане на репутацията
на ищеца, то това не може да доведе до освобождаване от отговорност. В гражданското
право за да е налице деликт не е необходим умисъл по смисъла на НК. В случая не
доказано полагането на усилия за проверка достоверността на информацията, че
ищецът е преминал изпита в нарушение на правилата. Такива правила няма в ЗВО,
който ги делегира на всяко висше учебно заведение, което следва да ги уреди в
правилник (чл. 44 ЗВО). Нормативно изискване има само провеждащият семестриален
изпит да е хабилитирано лице по съответната научна специалност (чл. 8 от НАРЕДБА
за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по
специалността "Право" и професионална квалификация "юрист"-отменена 19.07.2022
г.). За документите относно провежданите семестриални изпити също не са доказани
някакви правила и тяхното нарушаване. Показанията на св. И. не доказват
добросъвестно проверяване на достоверността на информацията. За пръв път именно
тя назовава авторът на статията, като посочва за автор лицето С.Т.. Посочва, че той
имал практика когато е сигурен в информацията си да поставя и името си като автор- в
случая няма посочен автор на статията, а се твърди сигурен източник-очевидно не е
бил сигурен до такава степен, че да предизвика авторът да се самопосочи като такъв.
Свидетелката посочва, че на нея не е давана конкретна информация за ищеца, нито
конкретния протокол поместен в статията. Не е доказано да е извършвана проверка на
правилата за провеждане на изпитите от страна на медията, а би следвало преди да
разпространи твърденията в статията да направи такава проверка.
Съгласно практиката на ВКС публично разпространеното изявление за
извършено от дадено лице нарушение на закона, съставлява твърдение за факт,
осъществил се в обективната действителност. То не може да се окачестви като
оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на журналистическо
мнение или разпространяване на информация за обществено значими въпроси. Когато
това твърдение е невярно - изявлението е клеветническо - опозоряващо доброто му
име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т. е. - противоправно по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Поради това, публичното разпространяване на такова
клеветническо изявление, с което някому се приписва нарушение на закона, което той
не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на
4
правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото,
прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС, позоваването на които от страна на
ответниците по делото, е неоснователно.
От гореизложеното следва и че разпространеното чрез електронна медия
клеветническо изявление, само по себе си е вредоносно (дори и да не са установени
други конкретни вреди от него), тъй като разгласеното по този начин невярно
позорящо твърдение става публично достояние сред неограничен кръг лица. (Решение
№ 439 от 20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2773/2015 г., IV г. о., ГК)
От друга страна, от доказателствата по делото е установено, че макар
процесните клеветнически изявления да са публично разпространени, вследствие от
тях за ищеца не са настъпили значителни по характер и интензитет, други вреди,
изразяващи се в накърняване на името му в професионалните му среди и между колеги
от МВР, като издаденото от МВР удостоверение не удостоверява, че към датата на
публикацията е бил служител там (датата на удостоверението е от 2018г. и
удостоверява само, че към 02.08.2018г. е служител, но не и откога е служител). Не е
доказана причинна връзка между описаните в болничния лист медицински проблеми и
статията. Те биха могли да се дължат и на професионалната дейност като боксьор на
ищеца, като и от представените от ответника медийни публикации е видно, че ищецът
е участвал в спортен двубой десетина дни преди статията. В самия болничен лист в
частта „обективни данни“ няма отразено заключение за психологични проблеми и
тяхно отражение. Има отразени завишени стойности на кръвно налягане, но причини
затова могат да са много фактори.
При това положение съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
понесените неимуществени вреди е 500,00 лева.
По разноските:
При този изход на делото принципно и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е доказал разноски в двете инстанции в размер на 294,00 лева за
държавни такси от които съобразно изхода на спора следва да му се присъдят 30,00
лева. За адвокатски хонорари претендира и е доказал 600,00 лева за първата инстанция,
от които следва да се присъдят 61,22 лева. За въззивната инстанция е поискано
възнаграждение по чл.38, ал. 2 от адвоката на ищеца. Минималния размер по Наредба
1/2004 г. е 573,00 лева. следва съобразно изхода на делото да му се присъдят 58,47
лева.
Ответника по принцип има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но не е доказал такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20054036/26.02.2021г. на СРС, 49 с-в по гр.д. 41413/2019г., В
ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен до размер на сумата от 500,00 /петстотин/ лева,
предявеният от Т. В. П. с ЕГН ********** иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД срещу
„Ф.Н.“ЕООД с ЕИК ******* за заплащане на сумата от 4900,00 лева - за обезщетяване
на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, негативни емоции,
уронване на професионалния му авторитет в средите на МВР и засягане на доброто му
име пред колеги и обществеността, вследствие на публикация от 17.12.2016 в уебсайт
“www.frognews.bg” със заглавие „И братът на К. взел изпит по право в СУ по втория
начин”, съдържаща клеветнически и обидни твърдения КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОСЪЖДА „Ф.Н.“ЕООД с ЕИК ******* СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
управление в гр. София, ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ НА Т. В. П. с ЕГН ********** с
адрес в гр. София, ж.к. „******* вх******* сумата от 500,00 /петстотин/ лева за
обезщетяване на претърпени от посочената статия неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 20.12.2016г. до окончателното плащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за отхвърляне на иска над сумата от
500,00 лева до пълния размер от 4900,00 лева.
ОСЪЖДА „Ф.Н.“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ НА Т. В. П. сумата 91,22 ЛЕВА-
разноски за двете инстанции за държавни такси и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Ф.Н.“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат П. Н. П. от САК с ЕГН
********** сумата от 58,47 лева- възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивна инстанция
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6