РЕШЕНИЕ
№ 2833
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110213818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „***“ АД, ЕИК: *** чрез юрк. В. Н.
П., срещу наказателно постановление № *** на директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите. С обжалваното НП на основание чл. 78,
ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) на
дружеството-жалбоподател (банката) е наложено административно наказание
глоба в размер на *** (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от
ЗКНИП.
С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно поради
нарушения на материалния закон и административнопроизводствените
правила, за което за изложени подробни съображения. В хода на съдебните
прения, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
юрк. П., която излага допълнителни аргументи за отмяна на НП.
Алтернативно твърди, че извършеното представлява маловажен случай.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Със съпроводително писмо с вх. № *** въззиваемата страна и
административнонаказващ орган сочи, че жалбата е неоснователна, НП е
издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и случаят не
маловажен, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази насока са изложени
доводи и в хода на съдебните прения.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по
делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Д. Х. била кредитополучател по договор за банков кредит ***, сключен с
„***“ АД (банков кредит за недвижим имот/кредит обезпечен с ипотека върху
недвижим имот – съгл. чл. 1, ал. 1 от договора). Банката отпуснала на Д. Х.
кредит в размер на *** лева, като сумата следвало да послужи за
рефинансиране на ипотечен и на потребителски банков кредит към
„Централна кооперативна банка“ АД.
При предварителните проверки, преди сключване на горепосочения
договор, било установено, че съпругът на Д. Х. - Х.Х. който също бил
оформен като кредитополучател по договора, е длъжник в просрочие в
Централен кредитен регистър към „***“ АД. Въз основа на това, от страна на
„***“ АД като допълнително условие за усвояване по кредита било поставено
изискване да бъде подсигурена сума в размер на три месечни вноски,
представляваща неснижаем остатък, която се блокира по кредита. В тази
връзка, в чл. 2, ал. 1 от договор за банков кредит № HL ***, били посочено, че
„Сумата в размер на *** лв. (шестдесет хиляди и двеста лева) представляваща
лимита за рефинансиране, се усвоява по сметка на кредитополучателя Д. Д. Х.
с IBAN *** в „***” АД, след подсигурена сума в размер на три месечни
вноски, представляваща неснижаем остатък, блокирана за целия срок на
кредита до издължаването му и след представяне в банката на: ...“.
За да осигури парите за три вноски неснижаем остатък, Д. Х. сключила с
„***“ АД договор за потребителски кредит № FL *** в размер на ***(две
хиляди) лева.
Във връзка с горното, Д. Д. Х. е подала молба до „***“ АД с вх. №
141/02.03.2021 г. В нея тя уведомила банката за промени в кредитната история
на съпруга Х.Х. в Централния кредитен регистър и помолила да бъде
премахнато условието за блокирани три месечни вноски по договор за
ипотечен кредит № ***
Към 29.03.2021 г., „***“ АД не представил отговор на молбата на Д. Х.
от 02.03.2021 г. за освобождаване на блокирани вноски по кредит *** Поради
това на тази дата тя подала жалба срещу това непроизнасяне на имейла на
банката за оплакване от клиенти и помолила за бърз отговор.
На 05.04.2021 г. банката изпратила отговор на молбата на Д. Х. от
02.03.2021 г. С него тя обяснила, че към онзи момент не е възможно да се
отблокират вноските неснижаем остатък по кредит *** тъй като г-жа Х. била
на нова месторабота, считано от 22.02.2021 г., а г-н Х. бил в неплатен отпуск.
От банката уточнили обаче, че на по-късен етап след редовно обслужване на
кредитното задължение е възможно отказът да се преразгледа.
На 26.04.2021 г. Д. Х. подала жалба до КЗП с искане комисията да
извърши проверка във връзка със случая и разрешаването на проблема.
Органите на КЗП извършили проверка и приели, че като не е отговорила в 30-
2
дневен срок на молбата (възражението) на Д. Х. от 02.03.2021 г., на 02.04.2021
г. „***“ АД е извършила нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Резултатите от
проверката били обективирани в констативен протокол № ***, а АУАН № К-
040554/23.06.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и
бил подписан от представител на банката, който посочил като възражение, че
нарушението било формално и не са настъпили вреди.
В срока по чл. 44 от ЗАНН банката е представила писмени възражения
срещу АУАН, с които било направено искане АУАН да бъде отменен, а
административнонаказателната преписка прекратена.
Въпреки направените възражения, на 26.07.2021 г. Е.Г., директор на в РД
за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със
седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП издала обжалваното
НП. Препис от него бил връчен на дружеството-жалбоподател на 31.08.2021 г.,
а на 08.09.2021 г. била подадена жалба срещу него.
На 24.11.2021 г. Д. Х. отправила искане до банката с искане за
отблокиране на трите вноски неснижаем остатък по договор за кредит HL ***
На 13.12.2021 г. Д. и Х. Д. и „***“ АД сключили допълнително
споразумение към договор за кредит HL ***, съгласно който: „Отпада
условието по договор за кредит HL *** за подсигурена и блокирана сума
представляваща неснижаем остатък за срока на кредита, представляващи три
месечни погасителни вноски в размер на *** лева, блокирани по
разплащателна сметка ***, обслужващи кредита на Д. Д. Х..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени по делото: гласни доказателствени средства: показанията на св.
Д. Х., св. Е. Ц. и св. Х.Й., както и въз основа на писмените доказателства и
доказателствени средства: констативен протокол (л. 23-27), молба с вх. №
*** (л. 28), разпечатка от имейл кореспонденция и жалба (л. 30-33), договор за
банков кредит (л. 34-50), известие за доставяне/обратна разписка (л. 57),
заповед № 319ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите (л. 59), заповед № 673/21.08.2019 г. на председателя на
Комисията за защита на потребителите (л. 60), възражение срещу АУАН (л. 68-
70), договор за потребителски кредит (л. 124-129), жалба до КЗП (л. 159-160),
допълнително споразумение към договор за кредит (л. 184-185), помирително
предложение(л. 195-201), искане за отблокиране на вноски (л. 202).
Съдът намира, че горепосочените доказателства и доказателствени
средства, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и взаимодопълващи
се. Показанията на св. Д., св. Й. и св. Ц. се подкрепят напълно от писмените
доказателства и доказателствени средства. Всички те способстват за
изясняване на изясняване фактическата обстановка по делото, поради което
съдът им се доверява. Доколкото по делото не се спори по фактите – установи
се, че е бил изтеглен кредит, установи се още, че е била задържана определена
сума от банката като вид гаранция, ясно е също така, че Д. Х. е подала
3
писмена молба до банката с искане за отблокиране на сумата, както и това, че
банката не е отговорила на молбата в 30-дневен срок. Страните спорят по
повод на това какъв е бил характерът на тази молба и била ли е длъжна
банката да спази срока по чл. 63 от ЗКНИП. Ето защо, доколкото събраният по
делото доказателствен материал е безпротиворечив, съдът намира, че по -
подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.
2 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от
правнолегитимирана страна - адресата на НП и санкционирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок от връчването . Предвид това, съдът
намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на
службата им в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Следва да се отбележи също
така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на дружеството-жалбоподател.
Ето защо, съдът намира, в производството по установяване на нарушението и
налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения,
следователно НП е законосъобразно издадено.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение
на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Съгласно тази разпоредба, кредиторът, съответно
кредитният посредник е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено
потребителя за решението си по всяко постъпило възражение в срок до
30 дни от получаването му.
По делото е безспорно установено, че „***“ АД и Д. Х. са имали
качеството на кредитор (кредитодател) и длъжник (кредитополучател),
предвид сключеният между тях договор за банков кредит от 27.01.2021 г.
По смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП, „кредитор“ е кредитна
институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова
институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. По смисъла на ЗКИ,
банката, каквото качество притежава „***“ АД е кредитна институция.
Следователно същата е кредитор и по смисъла на ЗКНИП и е годен субект на
адмнистративно нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.
На следващо място, съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, „потребител“ е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за
недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или
професионална дейност. Доколкото сключеният между Д. Х. и „***“ АД е
договор за банков кредит за недвижим имот, видно от чл. 1, ал. 1 от същия, а
4
Д. Х. е физическо лице, което е изтеглило кредита за рефинансиране на
ипотечен кредит, т.е. извън рамките на нейната търговска, стопанска или
професионална дейност, съдът намира, че същата е потребител по смисъла на
ЗКНИП. Следователно Д. Х. също е адресат на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от
ЗКНИП.
По делото не се спори относно това, че Д. Х. е подала молба до банката
на 02.03.2021 г. с искане да бъдат отблокирани сумите, представляващи
неснижаем остатък по кредита. Не се спори и че банката е представила
отговор на 05.04.2021 г., т.е. 34 дни по-късно. Спорно е обаче дали подадената
молба има характер на възражение, или не, доколкото това е обстоятелство от
обективната страна на нарушението по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.
Молбата като правно средство представлява волеизявление на едно
лице, което има сезиращ характер. С молбата се правят искания да се
извърши/да не се извърши нещо, цели се да се предизвика настъпването на
определени правни последици.
Възражението е правен акт, с който обикновено се отговаря на или се
оспорва определено правно действие, във връзка с правоотношения които
вече съществуват.
Съдът намира, че писмото на Д. Х. от 02.03.2021 г. от няма характера на
възражение, т.е не се оспорва даден факт, а се иска от банката да извърши
определено действие. Ето защо обстоятелството, че на Д. Х. не е било
отговорено от банката в 30-дневен срок, не означава, че е извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП. Поради тази причина, съдът намира, че
КЗП неправилно е приложила материалния закон и НП следва да бъде
отменено като неправилно.
Извън горното, съдът отчита, че срокът за отговор от страна на банката е
изтекъл на 01.04.2021 г. (сряда), включително, като същата е изпратила
отговор Х. на 05.04.2021 г. (понеделник). Предвид това, че от 02.04.2021 г.
(четвъртък) до 05.04.2021 г. (понеделник) е имало само един работен ден,
съдът намира, че подобно закъснение в отговора на молбата не е било
фатално. Освен това, от доказателствата по делото се установява, че на по-
късен етап, при подадена жалба на Д. Х. от 29.03.2021 г. банката е отговорила
своевременно на същата. По-нататък при последващо искане от 24.11.2021 г.
за отблокиране на сумите, представляващи неснижаем остатък, е подписано
допълнително споразумените към договор за кредит HL ***, с което страните
са се споразумели същите да бъдат върнати на Д. Х.. Тоест, съдът намира, че
при всяко едно сезиране на г-жа Х. към банката, тя е получавала
своевременни отговор и съдействие. Следователно, забавянето от 4 дни, от
които два – неработни, съдът намира, че са налице предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен. Доколкото това обстоятелство не е
било съобразено от АНО, и не е бил приложен чл. 28 от ЗАНН, налице е още
едно основание за отмяна на НП поради неправилно приложение на
материалния закон.
Налице са предпоставки както за отмяна на НП поради неправилност –
на осн. чл. 63, ал. 3, т. 2 във. вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, така и за
5
отмяната му и предупреждение на нарушителя на осн. чл. 63, ал. 4 във вр. с ал.
2, т. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАНН. Доколкото първата хипотеза е по-благоприятна
за санкционираното лице, съдът счита, че НП следва да бъде отменено като
неправилно.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в срок от въззивника, съдът
намира, че същото следва да бъде уважено в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от
ЗАНН наказателно постановление № **** г. на директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което на „***“ АД, ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители е наложено административно наказание глоба в размер на ***
(десет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на
основание чл. 63д от ЗАНН на „***“ АД, ЕИК: *** сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6