МОТИВИ ПО НОХД № 6168/2011 г. по описа
на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Срещу
подсъдимия И.Б.Ч. с внесения в съда обвинителен акт е повдигнато обвинение за
това, че на 01.01.2011 г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си
в съучастие като извършител с непълнолетния М.Г.Д., ЕГН: ********** –
извършител и непълнолетния Д.Н.Р., ЕГН: ********** – подбудител и помагач, е
отнел чужди движими вещи сумата от 140 лева от владението на собственика им
непълнолетния Н.Б.Г., ЕГН: ********** *** с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.63,
ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
Със същия
обвинителен акт е повдигнато обвинение и против
М.Г.Д. за това, че на 01.01.2011 г. в гр. Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и като
е могъл да ръководи постъпките си в съучастие като извършител с непълнолетния И.Б.Ч.,
ЕГН: ********** - извършител и
непълнолетния Д.Н.Р., ЕГН: ********** – подбудител и помагач, е отнел чужди
движими вещи сумата от 140 лева от владението на собственика им непълнолетния Н.Б.Г.,
ЕГН: ********** *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила и заплашване - престъпление
по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от
НК.
Със същия обвинителен
акт е било повдигнато обвинение и против Д.Н.Р. за това, че на 01.01.2011 г. в
гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си в съучастие като
подбудител и помагач с непълнолетния И.Б.Ч., ЕГН: ********** - извършител и непълнолетния М.Г.Д., ЕГН: **********–
извършител, умишлено е склонил извършителите Д. и Ч. да извършат престъплението
– да отнемат чужди движими вещи – сумата от 140 лева от владението на
собственика им непълнолетния Н.Б.Г., ЕГН: ********** *** с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и заплашване и
умишлено е улеснил извършването на престъплението, като е извикал пострадалия Г.
на местопроизшествието - престъпление по чл.198, ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 от НК.
По делото не е бил предявяван граждански иск. Представителят на Районна прокуратура -
Пловдив поддържа така повдигнатите срещу всеки от подсъдимите обвинения.
Предлага по отношение на подсъдимите Д. и Ч. да се определят наказания пробация
със задължителните пробационни мерки за не по-малко
от една година и шест месеца, като задължителната регистрация да бъде три пъти
седмично. По отношение на подсъдимия Р. се предлага наказание една година
лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Моли разноските по делото да се
възложат на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия Ч., адв. А.,
моли по отношение на подзащитния й да бъде наложено наказание пробация за
минималния предвиден в закона срок.
Подсъдимият Ч. признава вината си, дава обяснения пред съда,
заявява, че поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за
извършеното и моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия Д., адв.А.,
моли спрямо него да се приложат мерки по реда на ЗБППМН, или алтернативно
определяне на пробация за по-кратък от поискания от прокурора срок и по-малка
периодичност на задължителната регистрация.
Подсъдимият Д. се признава за виновен, дава обяснения по
делото, изразява съжаление за извършеното, сочи, че поддържа становището на
защитника си моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия Р., адв.С.,
моли същият да бъде оправдан, като излага подробно становище относно
недоказаност на обвинението.
Подсъдимият Р. не се признава за виновен, дава обяснения по
делото, заявява, че поддържа становището на своя защитник и моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият И.Б.Ч. е роден на *** ***. Живее в град Б.. Той
е българин, български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан, ученик, с ЕГН – **********.
Подсъдимият М.Г.Д. е роден на *** ***, живее в същия град. Той
е българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
с начално образование, ученик, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Н.Р. е роден на *** ***, живее в гр. Пловдив, българин,
с българско гражданство, неженен, с начално образование, ученик, неосъждан към датата на деянието.
След инкриминираното престъпление подсъдимият Р. е осъждан
веднъж по НОХД № 6042/2011 г. на ПРС, VІІІ н.с., по което на подсъдимия за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен на
11.04.2011 г., е било наложено наказание пробация за срок от девет месеца.
Настъпването на новата 2011 г. тримата непълнолетни
подсъдими Д., Ч. и Р. ***. През деня на 01.01.2011 г. тримата започнали да
обсъждат как да се сдобият с парични средства, тъй като никой от тях не
разполагал с такива, като Ч. и Д. предложили да отидат да сурвакат различни
хора. Подсъдимият Р. сметнал, че това е срамно и понеже знаел, че негов познат
свидетелят Н.Г. обикновено разполага с пари, а предвид празника сигурно ще има
и повече, предложил на другите двама подсъдими да вземат неговите пари, като
идеята била подсъдимият Р. да се обади на свидетеля Н.Г. и да излязат заедно с
другите двама подсъдими, които свидетелят не познавал, след това под някакъв претекст
подсъдимият Р. да остави насаме подсъдимите със свидетеля и те да му вземат
парите, като по този начин подсъдимият Р., когото свидетеля Н.Г. познава лично,
да не участва в самото им отнемане.
В изпълнение на замисленото подсъдимият Р. се обадил на
свидетеля Н. Г. и последният се съгласил да се срещнат в гр. Пловдив. Така
подсъдимите, придружени от свидетелката Н., се срещнали на същата дата
01.01.2011 г. със свидетеля Н.Г. ***. Всички заедно отишли до дома на свидетеля
Н.Г., където го изчакали да се преоблече и да си вземе пари. В себе си
свидетелят Н.Г. взел около 140 лева в различни банкноти, едната от които с
номинал от 100 лева. Заедно подсъдимите и свидетеля Н.Г. хванали такси и се
отправили към кв.”К.П.” в гр. Пловдив, където слезли в близост до училище “Б.М.”.
Междувременно свидетелката Н. била останала в центъра на града, за да се срещне
със свидетелката Г.. За таксито свидетелят Н.Г. заплатил с част от парите,
които носил, като в него останала сума в банкноти от общо 136 лева. Пред свидетеля Н.Г. подсъдимите заявили, че
заедно ще отидат в кафене, като тръгнали по улицата заедно. По едно време
подсъдимият Р. се спрял, като казал, че трябва да завърже обувката си.
Подсъдимите Д. и Ч. разбрали, че това е удобният момент да извършат намисленото
по-рано и казали на свидетеля Н.Г., уж на шега, да избягат от подсъдимия Р.. Свидетелят
Н.Г. не се усъмнил и тръгнал, като подтичвал заедно с двамата подсъдими и така
подсъдимият Р. изостанал. Когато подсъдимите и свидетелят Н.Г. стигнали в
подножието на пътен надлез, откъдето не минавали хора, изведнъж подсъдимият Ч.
дръпнал рязко за рамото свидетеля Н.Г. и му казал да дава парите. Свидетелят Н.Г.
се опитал да възрази, но тогава подсъдимият Д., го заплашил, че ще го пребие,
като свидетелят Н.Г. видял, че подсъдимият Д. изважда някакъв лъскав метален
предмет и го държи в ръката си. Силно уплашен от случилото се, поради това, че
бил хванат рязко, мястото било безлюдно, а вече се смрачавало, от изречената
заплаха, както и извадения от подсъдимия Д. предмет, който свидетелят Н.Г.
помислил за нож, последният сам извадил всичките си пари от общо 136 лева и ги
дал на подсъдимия Ч.. Тогава последният го пуснал и двамата с подсъдимия Д.
напуснали местопрестъплението. Свидетелят Н.Г., който се боял да съобщи на
родителите си какво се е случило, се обадил на своя познат свидетеля Б., като
му казал, че три лица са го били, заплашили и обрали и го помолил да го вземе.
Свидетелят Б. заедно с майка си пристигнал в близост до Сточна гара, където
пострадалият чакал, като Б. видял, че Н.Г. е стресиран и объркан. Когато се
прибрал в дома си първоначално свидетелят Н.Г. не уведомил родителите си за
случилото се, но по-късно, след няколко дни, когато го питали какво му е, споделил
за случая с баща си свидетеля Б.Г., като му разказал, че е бил заплашен с нож,
както и че подсъдимият Р. е знаел за извършеното спрямо него посегателство.
Заедно с родителите си пострадалият отишъл в І РУП, където била подадена жалба
по случая. Първоначално писмени обяснения по повод на извършеното били снети от
полицейския служител свидетеля М..
Междувременно, докато двамата подсъдими Ч. и Д. извършвали
посегателството над пострадалия, подсъдимият Р. бил отишъл в кафене, където го
чакали свидетелките Г. и Н., последната негова приятелка. Там подсъдимият Р.
споделил, че останалите двама подсъдими ще вземат парите на свидетеля Н.Г.. Не
след дълго другите подсъдими Д. и Ч. също дошли в заведението и заявили, че са
успели да вземат парите на пострадалия свидетел. Всички заедно се преместили в
друго кафене, където подсъдимите развалили парите и си ги разделили. Всеки от
тях похарчил така придобитата сума за забавления.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите М., Н.Г., включително и приобщените по реда на
чл.281 от НПК чрез прочитането им показания на свидетеля Н.Г. от досъдебното
производство, Б.Г. и Б.. Показанията на свидетелите Б. и М. съдът намира, че са
незаинтересовани, а тези на свидетелите Н.Г. и Б.Г., макар първият да се явява
пострадал, а вторият негов баща, съдът възприема като достоверни, доколкото са
в съответствие помежду си и с останалите кредитирани от съда доказателства.
Възприемат се като достоверни и показанията на свидетелката Р., от които, макар
и косвено се черпи информация относно фактите от значение за разследването,
включително и за личността на подсъдимия Р.. Показанията на свидетелката Н.,
дадени пред съда, се примат отчасти и то само доколкото са съответни на
останалата по-голяма група от гласни доказателства, като в частта им относно
изявленията на свидетелката, че подсъдимият Р., неин приятел, не е знаел за
извършеното посегателство над свидетеля Н.Г. и бил взел парите от грабежа
назаем, не се възприемат като достоверни, тъй като на практика са в
противоречие с показанията й от досъдебното производство, които също са
приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане. Впрочем именно
последните посочени показания са съответни на заявеното от свидетеля М., който
е участвал при първоначалното снемане на обяснения по случая, тогава, когато
все още подсъдимият Р. не е бил представил тази защитна теза, която поддържа
пред съда. Показанията на свидетелката Г. също се разглеждат критично, като се
има предвид установеното обстоятелство, че тя пък е приятелка на подсъдимия Ч..
Като цяло обаче, тези нейни показания са в съответствие с останалите
доказателства по делото и спомагат в значителна степен за изясняването на
фактите.
Обясненията на двамата подсъдими Ч. и Д. се възприемат от
съда, макар и внимателно, като се има предвид, че съставляват и средство за
защита, като съответни помежду си и с останалите кредитирани доказателства,
включително и показанията на самия пострадал. В никакъв случай не може да се
приеме, че обясненията на двамата посочени подсъдими очертават наличието на оговор, като се има предвид, че съответни на техните
твърдения са множество други преки и косвени доказателства и както се каза,
включително показанията на пострадалия свидетел.
Що се касае до обясненията на подсъдимия Р., съдът счита, че
в частта им относно твърдяната липса на съпричастност в обема отразен в
обвинителния акт към извършеното престъпление, те се явяват напълно изолирани и
в противоречие с останалите гласни доказателства, включително и в една част и с
показанията на неговата баба свидетелката Р.. Ето защо и при постановяване на
присъдата си, съдът се опря върху тези обяснения само в частта им, в която се
явяват съответни на останалите гласни доказателства.
Установеното от фактическа страна, включително
и данните относно личността на подсъдимите, се подкрепя от приетите писмени
доказателства – справки за съдимост, характеристични справки, справка от
МКБППМН, пробационни доклади.
От приетите по делото съдебно - психиатрични експертизи за
всеки от тримата подсъдими се установява, че към инкриминираната дата, макар и
с все още неизградена личност, предвид непълнолетието си, всеки от подсъдимите
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, като е бил в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни и
мотивирани действия. Съдът кредитира заключението на всяка от приетите три
експертизи като компетентно и професионално изготвено.
Предвид изложеното, от
обективна страна съдът е на становище, че подсъдимите са осъществили
състава на вмененото им престъпление, за което им е било повдигнато обвинение
по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като
всеки от тях е бил съучастник с останалите подсъдими при посочените в
обвинителния акт форми – подсъдимите Ч. и Д. – като извършители по смисъла на
чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият Р., като подбудител и като помагач – съобразно
с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
На първо място,
относно участието на подсъдимия Р., което се оспорва от същия и защитника му,
установява се категорично, за което свидетелства и самият пострадал Н.Г., а
съобщават и подсъдимите, че пострадалият не е познавал никого от преди случая от
01.01.2011 г., с изключение на подсъдимия Р.. В тази насока именно последният
подсъдим се е свързал и уговорил с пострадалия, като го е поканил да излязат
заедно. В обясненията си подсъдимият Р. сам е съобщил, че заедно с другите
двама подсъдими са разговаряли преди това именно по въпроса откъде да се
сдобият с пари. В крайна сметка, както става ясно от обясненията на другите
двама подсъдими, а също и от показанията на свидетелката Г., както и косвено от
тези на свидетеля Б.Г., на когото пострадалият е казал, че подсъдимият Р. е
знаел за грабежа, а също и от показанията на свидетеля Б., на когото пък
пострадалият е съобщил, че трима, а не двама човека са го ограбили, установява
се, че действително точно подсъдимият Р., който е познавал лично Н.Г. е дал
предложението последният да бъде ограбен. В тази насока следва да се има
предвид, че тъй като само подсъдимият Р. е познавал пострадалия, само той е
могъл да знае дали това лице разполага с парични суми, а както се установява от
обясненията на другите двама подсъдими, Р. е заявил пред тях, че свидетелят Н.Г.
има пари. Ето защо и съдебният състав намери, че същият е бил съпричастен към
вмененото му престъпление, като е действал като подбудител, предоставяйки
конкретната информация относно лице, което разполага с парични средства на
иначе решилите вече други двама подсъдими да се сдобият с пари по непозволен
начин. Дейността на Р. в тази насока се явява едно психическо въздействие,
което съставлява решаващия мотив на извършителите и затова с предоставената
информация на практика подсъдимият Р. обективно е допринесъл за осъществяване
на престъплението, без да участва лично в изпълнителното деяние. Такова решение
от страна на подсъдимия Р. – да не участва в изпълнителното деяние- е напълно
обяснимо, предвид установеното обстоятелство, че се е познавал с пострадалия,
гостувал е в дома му и затова не е искал лично и пряко да участва в самото
извършване на грабежа, за да не му бъде държана сметка за това по-късно, а
освен това, както е посочил и подсъдимият Д. в обясненията си, пострадалото
момче е нямало как да потърси физическите извършители след деянието, тъй като
не ги е познавало, така, както е познавало подсъдимия Р..
На второ място, в действията на подсъдимия Р. по свързване с
пострадалия и след това оставянето му насаме с другите двама подсъдими, на
практика същият е спомогнал и пряко на извършителите на престъплението да го
осъществят, като е създал необходимите предпоставки за изпълнение на деянието.
В този смисъл е налице дейност от страна на подсъдимия Р., която предшества
непосредствено изпълнението на престъплението и стои в причинна връзка с
изпълнителното деяние. Затова и такова поведение съвсем правилно е било
квалифицирано в рамките на обвинителния акт като помагачество по смисъла на
чл.20, ал.4 от НК.
Що се касае до твърдението на подсъдимия Р., че същият е
взел сума пари от около 42 лева в заем от другите двама подсъдими, а не като
дял от престъплението, която сума по-късно неговата баба, свидетелката Р.,
върнала на подсъдимите Ч. и Д., съдът намира същото за недостоверно и целящо
единствено да даде някакво разумно обяснение на факта, че подсъдимият Р.
действително е взел от отнетите от пострадалия пари, за което свидетелства и Г..
Посоченото твърдение на подсъдимия се явява твърде нелогично на фона на
изложеното от него, че не се е съгласявал предварително и не е съдействал по
никакъв начин на другите двама подсъдими да извършат престъплението, а
напротив. В тази насока, ако подсъдимият Р. действително е осъдил поведението
на съпроцесниците си, последващото негово поведение
се явява твърде несъответно. Отделно от това, обясненията му, че е взел пари
назаем се потвърждават единствено от показанията на свидетелката Н., дадени
пред съда, за която, както се каза, се установи, че е неговата приятелка. В
показанията на последната от досъдебното производство обаче, които са прочетени
в съдебно заседание в тази им част, Н. е заявила, че е разбрала от свидетелката
Г., че подсъдимите са си поделили парите. В показанията на свидетелката Р. пък
се съдържа твърдение, противно на заявеното и от внука й, подсъдимия Р., като
тя е заявила, че самият Р. й е казал, че никога не бил вземал пари назаем от
другите двама подсъдими и дори я укорил, че им е дала парите, които са дошли да
искат. За това, че парите, първоначално са били разделени на по-дребни
банкноти, както е свидетелствала Г. и че са били разделени между подсъдимите, е
посочил да е разбрал при снетите обяснения и проведените беседи и свидетелят М..
В тази насока обясненията на подсъдимия Р. се явяват изолирани и несъответни на
останалата по-голяма част от гласните доказателства, от които категорично може
да бъде направен извод, че Р. е взел от отнетите пари неговия дял, именно
защото е бил съпричастен към престъпното деяние и преследваната от него цел,
която в крайна сметка е била постигната.
Относно поведението на другите двама подсъдими Ч. и Д., то
както от обясненията им, така и от показанията на пострадалия, както и всички
останали подкрепящи ги гласни доказателства, се установява, че двамата
подсъдими са участвали пряко в изпълнителното деяние на престъплението
“грабеж”. С действията си същите са извършили отнемане на движими вещи, каквито
са парите, от владението на пострадалото лице, като са лишили досегашния
владелец на предмета на престъплението от възможността да разполага и се ползва
от него. Престъплението по чл.198, ал.1 от НК подсъдимите са извършили, както с
употреба на заплашване, така и с употреба на сила. Относно заплашването е
налице категоричното заявление на свидетеля Н.Г., че при отказа му първоначално
да предостави сумата пари на подсъдимите Ч. и Д., вторият от тях го е заплашил,
че ще го пребие, като същевременно извадил нещо метално от дрехите си, което
пострадалият взел за острие на нож. За това, че е било използвано заплашване е
обяснил подсъдимият Д., а относно това, че свидетелят Н.Г. е споделил, че са го
заплашили, е дал обяснения и подсъдимият Р., като за това са свидетелствали и
свидетелите Б.Г., Н. и Б.. В крайна сметка съдържанието на заплахата, фактът,
че подсъдимите са двама и конкретните им действия на местопрестъплението, са създали
основателен страх у пострадалия свидетел, че заплашващото деяние – да бъде
набит – може да бъде осъществено. В тази насока самият пострадал е посочил, че
се е уплашил, свидетелят Б.Г. е заявил, че синът му е бил в особено психическо
състояние дни след извършеното престъпление, а свидетелят Б., който е видял
пострадалия Н.Г. непосредствено след извършеното спрямо него посегателство е
посочил, че Н.Г. бил стресиран и е описал това негово състояние като видимо
объркване.
Не се възприема становището на защитника А., че в конкретния
случай не е била използвана сила. Категорично пострадалият е заявил, че бил
хванат и дръпнат от Ч., което е разбрал да е станало и свидетелят М.. Тук
следва да се има предвид, че употребата
на сила като обективен признак на престъплението “грабеж” означава деецът да
упражни върху друго лице не само такова физическо въздействие, което да е
насочено към преодоляване на реалната му съпротива с цел запазване владението
върху предмета на посегателство, но също и такава, насочена към предотвратяване на възможностите на жертвата за
такава съпротива. В конкретния случай е налице именно втората от възможните
хипотези, при която с хващането на пострадалия, същият е бил възпрепятстван да
напусне мястото от една страна, а от друга страна, му е било оказано
допълнително и то чисто физическо въздействие, което заедно с упражненото
психическо такова чрез отправената заплаха и искане с необходимата сериозност
да даде всичките си пари, в крайна сметка е довело до мотивиране на пострадалия
свидетел да изпълни искането. В тази насока следва да се има предвид, че
упражнената сила не е необходимо да бъде значителна и както става ясно в случая
от показанията на пострадалия, тя е била достатъчна, за да се почувства същият застрашен
и да не предприема каквито и да било действия, за да запази владението върху
предмета на престъплението, а напротив да го предаде на подсъдимите. Подсъдимите Ч. и Д. във
въпросната ситуация са се възползвали и от обстоятелството, че пострадалият е
сам на сравнително безлюдно място, на по-ниската възраст е от тях и не ги е
познавал добре. Съобразно с това и употребената сила и заплашване, не са били с
голям интензитет, но с оглед на конкретните обстоятелства, са били напълно
достатъчни да мотивират свидетеля да си даде парите. Затова и съдът приема, че
са налице и двете описани проявни форми на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, извършено от
двамата подсъдими Ч. и Д. в съучастие като извършители и в съучастие с
подсъдимия Р. като подбудител и помагач.
Относно стойността на
паричните средства, предмет на престъплението, съдебният състав намери, че
следва да се вземат предвид преди всичко прочетените показания на свидетеля Н.Г.,
дадени пред разследващия полицай, в които същият, в момент много по-близък до
датата на извършеното престъпление, е заявил, че парите към момента на
отнемането им са били по-малко от 140 лева, като е обяснил и причината за това.
Ето защо и като взе предвид и посоченото от страна на подсъдимите обстоятелство
относно размера на разделената помежду им сума, съдът прие, че същата е
по-малка от посочената в обвинителния акт, като намери, че е доказано
пострадалият да е имал в себе си към момента на отнемането й сума от 136 лева,
която се е явила и предмет на престъплението. Затова и съдът с присъдата си
оправда частично подсъдимите за разликата до пълния вменен размер на паричната
сума от 140 лева.
От субективна страна
съдът счита, че престъплението е извършено от подсъдимите умишлено, като всеки
от тях е съзнавал общественоопасния характер на същото, предвиждал е
последиците му и е целял настъпването им. За този си извод съдът взема предвид
както обясненията на всеки от подсъдимите, от които става ясно, че всеки от тях
е разбирал, че извършеното е престъпление, така и посоченото в съдебно -
психиатричните експертизи. В конкретния случай, като се вземат предвид и
данните относно предходни противообществени прояви при всеки от подсъдимите, по
отношение на които са били прилагани възпитателни мерки, както и възрастта им,
не може да се счете, че някой от тях не е имал реална представа за извършваното
и неговите последици, независимо от преценката на експертизите, че поради
непълнолетието си подсъдимите са все още недооценъчни.
В поведението на нито един от подсъдимите не се установяват данни същото да е
било осъществено поради увлечение или лекомислие. Липсват каквито и да било
данни относно наличието на понижен самоконтрол, на когото и да било
подсъдимите, или недостатъчна способност на някого от тях правилно да преценява
характера, значението, запретеността на деянието и
неговите последици, в който смисъл е определянето на посочените две категории
по ППВС № 6/75 г. Всеки от тримата
подсъдими при извършване на престъплението е съзнавал и общността на действията
му с останалите подсъдими, водещи до общо целения от тях резултат. Установява
се, че при извършване на престъплението подсъдимите Д. и Ч. не са излезли извън
първоначалното намерение на тримата и поради това няма основание да се приеме,
че е налице ексцес, за който подсъдимият Р. да не следва да носи отговорност.
С оглед на установеното съдебният състав намери, че следва
да признае за виновни подсъдимите в извършването на вмененото им престъпление,
с направеното по-горе уточнение относно стойността на предмета на
престъплението.
Относно определяне на наказанието за извършеното
престъпление, съдът взе предвид на първо място, че деянието всеки от подсъдимите
е извършил като непълнолетен. При това, с оглед редукцията по чл.63, ал.1, т.3
от НК, наказанието предвидено за престъплението е лишаване от свобода до три
години.
Съдът намери
конкретно по отношение на подсъдимите Д. и Ч., че следва да определи наказание
при условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
вината им обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание,
би се явило несъразмерно тежко. Като такива обстоятелства по отношение на
подсъдимите Д. и Ч. съдът откроява на първо място признанието на вината от
всеки от подсъдимите, което в значителна степен и с оглед на последващото им
процесуално поведение по даване на подробни обяснения, е допринесло в
значителна степен за разкриване на обективната истина по делото. На следващо
място смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на всеки от
двамата подсъдими, както и младата им възраст и изразеното от всеки от тях
съжаление за извършеното. Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на
всеки от посочените двама подсъдими съдът взема предвид данните от изготвената
справка от МКБППМН, характеристичните справки и показанията на свидетеля М.
относно наличието на други противообществени прояви, за които са били водени на
отчет в ДПС и са били провеждани възпитателни дела спрямо подсъдимите по реда
на ЗБППМН. При тези данни за подсъдимите Д. и Ч. съдебният състав намери, че
следва, съобразно с разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б
от НК, да замени наказанието лишаване от свобода с по-тежкото от двете
предвидени наказания за непълнолетни, а именно пробация. В конкретния случай,
предвид посочените отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите Д.
и Ч., а също и предвид характера на самото престъпление, за което биват
признати за виновни, съдът намира, че по-лекото наказание “обществено порицание”
ще се яви твърде снизходително и няма да доведе до постигане на необходимия
поправителен и възпиращ ефект. Ето защо и с присъдата си, като съобрази
изложеното относно ресурса на всеки от подсъдимите за добра социализация и
нивото на риск от рецидив, изложени в изготвените пробационни
доклади, съдебният състав намери, че следва да определи наказанието пробация за
всеки от подсъдимите Д. и Ч. да бъде за срок от една година по отношение на
задължителните за приложение пробационни мерки
“задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” с минималната периодичност на
регистрация, предвид обстоятелството, че подсъдимите са ученици. Отделно от
това, с оглед установената липса на каквито и да било полезни занимания при
всеки от двамата подсъдими, освен посещението на училище, както и за
създаването на трудови навици, промяна в нагласата относно чуждото право на
собственост, върху което се посяга като обект с престъплението, за което биват
осъдени, съдът намери, че следва да включи в наказанието пробация и
задължителна пробационна мярка за всеки от двамата
подсъдими, а именно по 150 часа безвъзмезден труд за една година. Така
определените наказания за подсъдимите Д. и Ч. съдът намери, че се явяват
съответни, както на обществената опасност на извършеното от тях, така и на тази
на самите извършители, справедливи са и ще съдействат за постигане на
посочените по-горе цели на наказанието. Тук само съдът ще посочи, че поисканото
от страна на защитника на подсъдимия Д. определяне на мерки по реда на ЗБППМН,
вместо налагане на наказание по НК, е предвидено в хипотезите на чл.61 и чл.64
от НК, които не са налице.
Що се касае до наказването на подсъдимия Р., съдът, като
съобрази разпоредбата на чл.21 от НК и чл.54 от НК, счете, че следва да
определи наказание лишаване от свобода. В тази насока, като единствени
смекчаващи вината обстоятелства при подсъдимия Р. се вземат предвид липсата на
осъждания към датата на инкриминираното
престъпление и младата му възраст. Налице са отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, каквито се явяват данните за предходни регистрации в
ДПС, провеждани възпитателни дела за противообществени прояви от МКБППМН и едно
последващо осъждане за престъпление против собствеността, което очертава също
лоши характеристични данни за подсъдимия Р.. Като отчете факта, че без
активната дейност на подсъдимия Р. на практика престъплението именно по
отношение на пострадалия Н.Г. нямаше да може да бъде извършено, макар Р. по
посочени по-горе причини, да не е участвал пряко в изпълнителното деяние, съдът
прецени, че степента на неговото участие е значителна. При тези обстоятелства,
като съобрази и данните от пробационния доклад за Р.,
съдебният състав счете, че най-справедливо, достатъчно за постигане на
превъзпитателен и възпиращ подсъдимия към извършване на престъпления ефект, ще
е едно наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Тъй като са налице формалните основания по чл.66, ал.1 от НК
и понеже съдът намери, че за поправянето на подсъдимия Р. не е абсолютно
наложително същият да търпи ефективно така наложеното му наказание лишаване от
свобода, съобразно с предвиденото в чл.69, ал.1 от НК за непълнолетните, с
присъдата си съдът отложи наказанието с минималния изпитателен срок от една
година. Същият срок според съда е достатъчен и ще има предупредително
въздействие спрямо подсъдимия.
С оглед признаването на тримата подсъдими за виновни в
извършване на престъпление, то съдът на основание чл.189, ал.3 от НК ги осъди
да заплатят разделно направените по делото разноски за експертизи от по 53,33
лева всеки то тях, със съгласието на законните им представители.
Като причини и условия за извършване на деянието съдът
откроява ниската правна култура на всеки от извършителите, липсата на ефикасен
родителски контрол, стремежът към бързо облагодетелстване по неправомерен начин,
свързан с липсата на изградена ценностна система.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.