Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Загорова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 16829 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от А.Л.Й. срещу П.на Република България, с която е
предявил обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г.
ДВ/ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по
чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр.с чл.26, ал.1 и
чл.20, ал.4 НК и по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, във връзка с чл.20, ал.4 НК, за което е оправдан с влязла в сила на
22.08.2017 г. присъда. Ищецът твърди, че наказателният процес продължил в
изключително дълъг период за такъв казус с неголяма правна сложност. Процесът
се разгледал в трите съдебни инстанции, три пъти бил връщан за разглеждане от въззивния съд. Производството продължило десет години, три
месеца и 13 дни, като през целия този период ищецът бил ангажиран да участва в
действията по разследване в досъдебното производство, както и в съдебните
заседания. Твърди, че в съдебната фаза на водения срещу ищеца наказателен
процес, са проведени общо 46 съдебни заседания,
на които той е присъствал лично. Поддържа се, че всяко от заседанията ищецът е
преживявал психически, тъй като до този момент той е с установен социален
статус-висше образование, добро семейство, приятели, колеги. Известен е в
обществото с репутацията си на човек, който е изключително добросъвестен,
стриктен служител, добър съпруг и всеотдаен баща. Твърди, че през всичките тези
години, въпреки опитите му да продължи нормално живота си и да изпълнява
останалите житейски задължения-грижа за семейството му, съпругата му и двете му
деца, както и за своето личностно и професионално развитие, се установява
състояние на траен психически стрес. Всяко съдебно заседание причинява на ищеца
психологически дискомфорт, изнервен е, в тези моменти
е с повишено кръвно налягане, насочва вниманието си единствено към собствената
си защита в процеса, което в голяма степен нарушава жизнения му ритъм. Твърди,
че отношенията му със съпругата се променят, проявява се раздразнителност,
апатичност и песимизъм и опитите му да осигури нормална спокойна семейна среда,
в много отношения са неуспешни-семейството спира да пътува на дълги почивки, а
кратките са изпълнени с безпокойство. Баща на две деца-момчета, точно в период,
в който израстват и имат необходимост от модел на поведение, а ищецът е в
невъзможност да подсигури адекватно родителско присъствие.
Поддържа се, че воденото срещу
ищеца наказателно производство, му причинило непоправими неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, ежедневен стрес и затруднен житейски ритъм, уронен
престиж и авторитет пред роднини, колеги и приятели, които имат отражение и към
настоящия момент. Ищецът не е успял да възстанови негативните отражения върху
личността си, не успял да възстанови спокойствието, доброто име и авторитет.
Ищецът поддържа, че всички тези
неимуществени вреди не би претърпял, в случай, че органите на досъдебното
производство и П.бяха положили минимални усилия относно изясняване на
фактическата обстановка и прецизиране на състава на извършеното деяние, за да
обосноват извод, че А.Й. не е следвало да бъде привличан в качеството му на
обвиняем.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв.,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на
повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно с мораторната
лихва от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението..
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Република
България на 03.02.2020 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 19.02.2020 г. е постъпил отговор от ответника.
Счита искът за допустим, но
неоснователен и недоказан.
Твърди, че ищецът не е ангажирал
доказателства за действително претърпени вреди. Поддържа се, че въз основа на искова
молба на ищеца е образувано гр.д.№ 16827/2019 г. на СРС, І-29 състав отново
против П.по реда на ЗОДОВ за обезщетение за претърпени сходни обвинения спрямо
ищеца по друго паралелно водено наказателно производство.
Счита претендираното
обезщетение за изключително и неоправдано завишено и несъответстващо нито на
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по
аналогични казуси, нито на социално-икономическата ситуация в страната.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител и с представена по делото
писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което
да го уважи изцяло. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
от ЗА, за което представя списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения изложени в
отговора.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че през 2003 г. е образувано дознание № 5439 по описа на СДВР срещу
трети за настоящия спор лица-Н.И.М.и А.И.А.. С постановление от 01.08.2003 г.
на районен прокурор при СРП, дознанието е преобразувано в предварително
следствие, а с постановление № 6026/2003 г. на Главния прокурор на РБ,
разследването е възложено на НСлС и образувано сл.д. № 182/2003 г.
С
постановление от 01.03.2004 г. от сл.д. № 182/2003 г. са отделени материали и е
образувано сл.д.№ 49/2004 г. по описа на НСлС срещу неизвестен извършител за
това, че от 22.01.2003 г. до 18.07.2003 г., при условията на продължавано
престъпление е извършил контрабанден внос на стоки през границата на
страната-митница Кулата и митница Калотина-над 176 вноса с товарни автомобили,
оформени с митнически документи за строителни материали, престъпление по чл.242,
ал.1, б.“а“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
След
приключване на разследването и връщането му от СГП с постановление от
03.01.2007 г. със задължителни указания, на 23.01.2007 г. ищецът Й. е привлечен в качеството му на обвиняем и
му е предявено обвинение за извършени престъпления в периода от 19.02.2003 г.
до 15.03.2003 г. в условията на продължавано престъпление в качеството си на
длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба-старши
инспектор в Митница Калотина, изпълняващ длъжността на Митница-Кулата.
Обвиненията са за тежки умишлени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26,
ал.1 от НК. Мярка за неотклонение не е вземана. На 01.02.2007 г. ищецът се е
явил в НСлС за разпит. По досъдебното производство са разпитани над 80
свидетеля, като обвиняеми са привлечени много други лица, събирани множество
писмени доказателства, включително и по реда на правната помощ. Назначени са
експертизи. На 22.02.2007 г. на ищеца и в присъствието на неговите процесуални
представители е предявено разследването.
Т.е. в
рамките на развилото се досъдебно производство и в периода от привличането му
като обвиняем на 23.01.2007 г. до 22.02.2007 г., когато му е предявено
разследването, ищецът се е явил три пъти пред съответните органи.
На
02.03.2007 г. ответникът внесъл обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д.
№ 943/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, по което е постановено разпореждане
от 04.04.2007 г., с което съдебното производство е
прекратено, а делото върнато на СГП, поради допуснати съществени процесуални
нарушения в досъдебната фаза на разследването. С постановление от 12.04.2007 г.
СГП от своя страна е изпратил производството на ГД „БОП“-МВР за допълнително
разследване с цел отстраняване на допуснати в досъдебната фаза съществени
процесуални нарушения.
На
08.05.2007 г. ответникът повторно внесъл обвинителен акт в СГС, където било
образувано н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав. В рамките на
така образуваното съдебно производство и в периода от 06.07.2007 г. до
08.11.2011 г. са проведени общо 16 открити съдебни заседания, на които ищецът
се е явил.
С Присъда
от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10
състав, ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Оправдателната присъда срещу ищеца е протестирана от
Прокуратурата, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д. № 155/2012 г. по
описа на САС, НО, 2 състав, приключило с Присъда № 25/04.06.2013 г., с която е
отменена оправдателната присъдата на СГС по отношение на лицата С.С.и М.Т., а оправдателната присъда по отношение на ищеца е
потвърдена. В рамките на това въззивно производство и
в периода от 27.03.2011 г. до 04.06.2013 г. са проведени 8 открити съдебни
заседания, на всяко от които ищецът се е явил. Две от насрочените открити
съдебни заседания са били отстрочени.
Тази
присъда е протестирана от ответника с касационен
протест и било образувано к.н.д.№ 1810/2013 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО.
Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание на
22.10.2013 г., на което ищецът се е явил. Производството е приключило с Решение
№ 451/20.02.2014 г., с което ВКС отменил въззивна
присъда № 25/04.06.2013 г. в някой части, включително и в тази, с която била
потвърдена оправдателната присъда на ищеца и делото било върнато за ново
разглеждане в отменените части от друг състав на САС. Било образувано ново
в.н.о.х.д.№170/2014 г. по описа на САС, НО, 3 състав. Проведено е едно открито
съдебно заседание на 09.05.2014 г., на което ищеца се е явил и в което въззивният съд се произнесъл с Присъда № 23 от 09.05.2014
г., с която оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена. По протест на
прокурора за оправдателните присъди и жалба на осъдените подсъдими С.и Т.било
образувано к.н.д. № 266/2015 г. по описа на ВКС, НК, І НО. На 20.04.2015 г. е
проведено открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично.
Производство приключило с решение №
174/13.05.2015 г., с което ВКС отменил изцяло въззивната
присъда № 23 от 09.05.2014 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на САС от стадия на съдебното заседание. При третото по ред разглеждане
на делото от САС било образувано в.н.о.х.д. № 433/2015 г. по описа на САС, НО,
5 състав. В рамките на това трето по реда въззивно
производство и в периода от 08.07.2015 г. до 01.11.2016 г. са проведени общо 11
открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично. Едно от насрочените
съдебни заседание е било пренасрочено. Производството
пред въззивната инстанция е приключило с Решение №
500/02.12.2016 г., с което отново оправдателната присъда на ищеца е потвърдена.
Срещу това решение ответникът отново подал касационен протест и било образувано
к.н.д.№ 302/2017 г. по описа на ВКС, НК, второ отделение, производството по
което приключило с Решение № 176/22.08.2017 г., с което е оставено в сила Решение
№ 500/02.12.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 433/2015 г. по описа на САС, НО, 5 състав, с
което окончателно и на 22.08.2017 г. оправдателната присъда срещу ищеца влязла
в сила. В рамките на третото поред касационно производство, са проведени две
открити съдебни заседания съответно на 21.04.2017 г. и 12.06.2017 г., като и на
двете ищецът се е явил лично.
Или в
рамките на проведените съдебни производства в периода от 06.07.2007 г., когато
е насрочено и проведено първо съдебно заседание до 12.06.2017 г., когато е
проведено последното съдебно заседание пред касационната инстанция, ищецът се е
явил 40 пъти в съда.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите В.А.Х.и В. Б.Й..
Свидетелят Х.установява, че познава
А.Й. над 20 години, негов кум е и поддържат близки отношения. Свидетелят
установява, че знае за водените срещу него дела над десет години, което го
съсипало психически, а впоследствие довело и до разрушаване на семейството му.
Постоянното ходене на заседания се отразило депресивно на ищеца. Повечето от
колегите и приятелите, с които бил в една компания, се отдръпнали от него.
Ищецът спрял да излиза и си стоял предимно вкъщи с децата. Ищецът бил много
изнервен, поради което започнали семейните проблеми с деца и с жена. Свидетелят
установява, че поначало А. бил доста хрисима натура, никога не е повишавал тон.
С течение на времето обаче и през периода на наказателното производство, той се
превърнал в съвсем друг човек. Започнал да повишава тон, да си изпуска нервите
за ненужни неща, станал доста сприхав. Имало периоди, в които изпадал в
депресия и не искал да говори с никого и да се вижда с никого. Понякога бил
изключително нервен и се оправдавал, че трябва да преживява това унижение и
казвал, че всички колеги са го изоставили и никой не поддържа връзка с него.
След уволнението ищецът искал да влезе в системата като митнически посредник,
но никой не пожелал да работи с него. В професионално отношение след като
напуснал митниците започнал работа в една фирма на едно ниво и в момента си е
на същото ниво, защото се ползва с лошо име. Не можал да се развие по никакъв
начин. Това се отразило на финансите в семейството. През този период свидетелят
помагал финансово на семейството на ищеца, колкото могъл, но те имали доста
големи затруднения през този период. Ищецът споделял със свидетеля, че е имал
проблеми със синовете си, че трудно е комуникирал с тях, защото те някак си са
се отдалечили. През този период се развел и със съпругата си и това било
резултат от промененото поведение на ищеца.
Свидетелката В. Б.Й. установява,
че е бившата съпруга на ищеца. Установява, че той бил съвестен служител в
митниците. Никога не е имало срещу него нещо, давал най-доброто от себе си в
работата, за което е бил поощряван служител, но никога не е имало срещу него
някакви забележки или нещо друго и в един момент изведнъж се появили някакви
обвинения, дела в нещо, което той не е направил. Дори не е участвал, не е знаел
за какво става въпрос. Това много го стресирало и депресирало, уволнили го от
работа. Свидетелката работела и известно време били само на нейната заплата.
Ищецът търсел работа, ходел по интервюта в разни митнически бюра, тъй като
разбира от попълване на документи и от всичко това, което е от материята, но
никъде не го приемали, поради това, че е уволнен заради някакво нарушение в
митниците и че срещу него се водят дела. След това започнал като шофьор в една
фирма, като преди това дълго време (няколко
години) бил без работа. Даже обмисляли
вариант за емиграция в Канада, в периода, в който ищецът бил без работа. Ищецът
казвал, че не го взимат на работа, защото гледат с лошо око на уволнен митничар,
въпреки че той е работил осем години с безупречно име. Докато работел в
митниците, ищецът завършил магистратура „Валутен и митнически контрол“ с
тенденцията да остане на работа в митниците, където бил свикнал осем години и където
бил решил, че е неговото поприще. Заради започналите дела, се провалили
плановете за Канада и семейството останало в България, където се мъчили дълги
години. При ищеца настъпил тотален срив, заради ходенето по съдилища години
наред. Промените в ищеца започнали лека-полека, в началото незабележимо. Пред
свидетелката ищецът споделял, че на разпит в съда блокира, просто черно петно,
нищо не може да каже. Променил се и като характер. Започнал в началото да става
по-нервен, да не обръща внимание на децата. Това обикновено ставало няколко дни
преди делото или седмица, защото имало притеснения. Впоследствие, тъй като
делата били много начесто и времето между тях не било достатъчно, за да се
възстанови, ищецът насочвал напрежението към съпругата, и вътрешно го избивал
към децата. Не участвал в никакъв социален живот. При наличието на баща, свидетелката
ходела с децата да ритат топка. Започнал да забравя за тържества в детската
градина и не идвал. На свидетелката й натежало да се грижи сама за две деца и
тъй като решила, че няма нужда да се грижи и за трето дете, се разделила със
съпруга си, който бил емоционално не стабилен. Свидетелката се опитала да
накара ищеца да иде на психолог, което той сторил веднъж и повече не повторил.
Имал проблем с кръвното, главата го боляла постоянно. На 35 години се оказало,
че е с хронично високо кръвно и трябва да пие до живот лекарства. Свидетелката
установява, че причините за развода са лични, но и наказателното производство,
цялото напрежение, което се било нагнетило покрай всички тези дела в годините също
се отразило по някакъв начин на раздялата им. Ищецът не можел да планира
отпуски и рядко излизали да почиват някъде, трябвало непрекъснато да се
съобразяват с датите на делата.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
С приетото по делото писмо изх.№
А-01-634 от 20.10.2020 г. на Инспектората към ВСС, се установява, че на ищеца е
изплатено обезщетение в размер на 3800 лв. за нарушаване правото на разглеждане
и решаване в разумен срок по приключило н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на
СГС, НО, 10 състав.
От неоспореното от страните
заключение на СПЕ се установява, че преживяното от ищеца би могло да се
квалифицира като продължителна ситуация на стрес, която е разклатила социалното
му и личностно функциониране и се е отразило пряко на професионалното му
развитие. Ищецът се е задържал в стресогенната среда
продължително време, което е довело до перманентно и продължително въздействие
на стресогенните фактори. Ищецът е преживял
случващото се като хронично, продължително, заплашващо събитие, което е довело
до неприятности като емоционално отдалечаване от семейството, отдръпване от
близкия социален кръг, загуба за професионална реализация в желаната сфера,
притеснения около намиране на нова работа, финансови неуредици, физиологични
промени-хронично повишаване на кръвното налягане. По време на процесния период му тежало отношението към него като
престъпник и генерално промяната на социалното обкръжение, което до момента
било съвсем различно, изключващо съприкосновение с органите на реда и съдебната
система. Преживяното от ищеца е стресов източник от висок порядък. Към момента
при ищеца е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и
функционално справяне с последиците му. Това се е случило постепенно и
поетапно, естествено в живота му и към настоящия момент той функционира на
добро социално и личностно ниво.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният против П.на
РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава
с отговорността на държавата
за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно
обвинение в извършване на престъпление.
При това положение
и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то
ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.
1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени
структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецт ще следва
да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и с приобщеното н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, НО, 10 състав.
От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е оправдан,
респ., ако
има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая спрямо ищеца не са вземани мерки за
неотклонение и процесуална принуда.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно
напрежение, нарушени социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не
се презюмира по силата закона, поради което установяването на този факт е в
доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост
като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време.
Съгласно трайно установената
съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли влошаване на
здравословното му състояние, ако да-в каква степен и от какъв вид, конкретните
му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта се определя глобално-за всички
претърпени неимуществени вреди. В мотивите към решението си съдът трябва да
посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им
за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. В този
смисъл решения по гр. д. № 582/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV
г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на ІІІ г. о.
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението:
На 23.01.2007 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по следствено дело № 49/2004 г. по описа на НСлС по
обвинение за извършени в условията на продължавано престъпление, множество
умишлени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр.
с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуеми с лишаване от свобода
от три до
десет години и с глоба от двадесет
хиляди до сто хиляди лева. Процесното
наказателно преследване срещу ищеца е продължило около 10 години 7 месеца и 1
ден, като е приключило на 22.08.2017 г. с влязла в сила оправдателна присъда. За
неразумно продължилото наказателно производство, ищецът е обезщетен със сумата
от 3800 лв., което се отчита от настоящия съдебен състав при определяне на
глобално обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в което не включва и
вреди от продължилото в неразумен срок производство, за което ищецът вече е
обезщетен. В рамките на процесното наказателно
производство ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е внесен
обвинителен акт в съда, като ищецът се е явявал общо 40 пъти в съдебната фаза
на наказателното производство. При определяне на справедливо обезщетение съдът
следва да вземе предвид и доказаното в процеса значимо, интензивно и трайно
въздействие и отражение на воденото наказателното производство срещу ищеца
върху психическото му здраве. Както с показанията на свидетелите, така и с
приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно производство коренно е променило живота му. Продължителната ситуация на
стрес, в която ищецът се е намирал е разклатила социалното му и личностно
функциониране и се е отразило пряко на професионалното му развитие. Вследствие
на наказателното производство бил уволнен, което от своя страна довело до
загуба за професионална реализация в желаната сфера.
Установява се, че ищецът харесвал работата си и имал желание да се развива в
нея, поради която причина завършил магистратура по валутен контрол. След
уволнението обаче ищецът не бил приет на работа, свързана с митниците. Ищецът
се е задържал в стресогенната среда продължително
време, което е довело до перманентно и продължително въздействие на стресогенните фактори. Безспорно се установява, че ищецът е
преживял случващото се като хронично, продължително, заплашващо събитие, което
е довело до неприятности като емоционално отдалечаване от семейството,
отдръпване от близкия социален кръг, притеснения около намиране на нова работа,
финансови неуредици, физиологични промени-хронично повишаване на кръвното
налягане, допринесло и за раздяла със съпругата му. По време на процесния период му тежало отношението към него като
престъпник.
На следващо място, както е прието
в Решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК, по отношение на някои професии, към които
обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за
почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга
в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват.
В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта
на тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест и
достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на
авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при
наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение
върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко
значение за размера на обезщетението. Дискредитирането на ищеца в обществото
като професионалист без съмнение се е отразило на психическото му състояние и
бъдещото му кариерно развитие в професионалната област, което на практика
приключило и до такова не се стигнало, следствие на воденото наказателно
производство. И към момента ищецът не работи в желаната от него професионална
област.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 20 000 лв.,
тъй като в този размер той е съобразен
със събраните по делото доказателства,
с принципа на справедливост
по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен
да репарира претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 20 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 22.08.2017 г.-това
е и денят на увреждането.
По разноските в процеса:
Ищецът
заявява искане за присъждане на направените съдебни разноски в производството. Предвид
изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски в настоящото производство.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски в
размер на 10 лв.-заплатена държавна такса по сметка на СГС и 5 лв.-държавна
такса за СУ, или общо разноски в размер на 15 лв., които му се дължат в пълен
размер.
Адвокат Т.Р. П.претендира да й
бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, но това
искане като неоснователно следва да бъде оставено без уважение
До приключване на устните
състезания по делото адвокат П.не е представила договор за правна помощ или
друго писмено доказателство, от което да
се установява, че между ищеца и адвокат П.е договорена безплатна правна помощ в
някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. В представеният
договор за правна помощ от 16.12.2019 г. е отбелязано само, че страните са
договорили адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, от което не може да се
извлече еднозначен извод, че адвокат П.осъществява безплатно процесуално
представителство. Изявление в този смисъл липсва и в самата искова молба.
Такова изявление се прави за първия път и то само от адвокат П.в представения
списък на разноските.
Съобразно задължителната съдебна
практика формираната по реда на чл.290 от ГПК, обективирана
в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС,
Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,
обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не рефлектира
автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА, поради което страната
следва да представи по делото договор, пълномощно или друг писмен документ, в
който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА за осъществяване на
безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен документ, за съда липсва и
задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012
г. ДВ/ на А.Л.Й.,
ЕГН **********,*** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение по следствено дело № 49/2004 г. по
описа на НСлС, пр.пр. № 1956/2007
г. по описа на СГП, в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“,
вр. с чл.20, ал.4, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 22.08.2017 г. Присъда № 332 от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. №
1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, ведно със законната лихва върху горната
главница, считано от 22.08.2017 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000
лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата 15 лв. /петнадесет лв./ разноски
направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част
от иска.
ПРИСЪДЕНАТА СУМА може да бъде
платена по банкова сметка, ***: BG89
*****с титуляр
ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: