Решение по дело №277/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Н. А. Н. от [населено място], обл. В. Търново, чрез адв. Цв. Д., срещу решение №1040-04-17 от 13.03.2025 година на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №РО-5-04-01836466 от 27.01.2025 година на ръководителя на контрола по разходите за ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново.

В жалбата се твърди, че решението, с което е потвърдено разпореждането, е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи за липса на мотиви в разпореждането и липса на законово основание за ангажиране на отговорността на лекарите – членове на ТЕЛК. Претендира направените разноски при административното и съдебното обжалване, като прилага списък с разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и на поисканите разноски за административно обжалване на акта. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №90997 от заседание №98/10.05.2023г. на С. М. И. е определена трайна намалена работоспособно от (ТНР) 76% по причини „Общо заболяване“ и със срок на определената ТНР от три години, до 01.05.2026 година. Двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение. Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, която с Решение №2665 от заседание №022 от 16.06.2023 година е приела експертното решение да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност.

Съответно, въпросното ЕР на ТЕЛК е било обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №90837 от заседание №72/16.08.2023г. на НЕЛК, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и е възобновено производството по освидетелстване пред ТЕЛК при „МБАЛ Павликени“ ЕООД. Видно е от заключенията на НЕЛК, че е констатирано наличие на дисковите протрузии, поясна спондилоза и сколиоза. Извършена е операция /ламинектомия, фораминотомия, дисектомия и двустранно поставяне на транспедикуларна метална стабилизация/. ВАличие на лумбо-сакрална радикулопатия, по изразена вляво без двигателен дефицит , което обуславя 40% ТНР по т.15, 3, ЧАСТ VII от Наредбата за МЕ. Второто заключение е за отмяна и връщане на ЕР на ТЕЛК на основание чл.52у т.3 от ПУОРОМЕ заради немотивирана оценка по т.11 от част VII от НМЕ. Посочено е, че в наличната медицинска документация липсват документални данни за увреда на седалищния нерв вляво, а в обективно състояние няма описано увреждане на седалищния нерв вляво /в отразения непълен неврологичен статус са били вписани поясен сетивен и вертебрален с-м и пол. разтежни симптоми с доказана генеза – дискови протрузии на почти всички нива, дискова херния/. В документите няма отразени двигателни дефицити и сетивни промени, характерни за увредата на ишиадикус, липсвала и етиопатогенетична обосновка за лезия на посочения нерв.

Посочено е в решението на НЕЛК, че пациента е за медико – експертно наблюдение от невролог с отразяване на пълен и прецизен неврологичен статус, анализиране на находка при възможност – за иглена ЕМГ и мотивирана оценка по част VII от НМЕ.

В Решението е посочено и, че МЕД има данни за АХ от трети стадий, сърдечна форма, хипертонично сърце. Приложена е етапна епикриза от кардиолог и кардиологична консултация от 18.01.2023 година с данни на АХ макс стойност от 180/100-110 мм живак. В направлението за ТЕЛК е отразено АХ 160/100 мм живак и тахикардинча СД – неоптимален контрол на фона на четирикомпонентна антихипертензивна терапия. Физикално – без данни за белодробен и периферен застой. ЕКГ д приложени ЛПХБ, НДББ, нинусов ритъм, без реполаризационни промени. ЕХО КГ – ЛП норма, лекостепенна ЛКХ, ЛК със запазена кинетика, размери, обеми и систолни функции – ФИ- 55%, диастолна дисфункция. Наличен интактен клапен апарат. ВЕТ – заключение на функционалиста – прекрати се 50W поради силен задух и болки в кръста при СЧ 108/мин и АН 170/100. ЕКГ – Синусова тахикардия без СТ промени. Поради ограничена подвижност от дископатия не може да се извърши ВЕТ пълноценно. Заключението е хипертонична реакция, ограничен физически капацитет.

Посочено е, че според точка 3а, раздел 6, част 4 и във връзка с т.2.2, раздел 1 от същата част 4 се следват 50% ТНР предвид данните от ВЕТ за ограничен физически капацитет и клиничен синдром на СН от 2ри ФК при НИХА на база на хипертонично сърце с диастолна дисфункция на ЛК, въпреки отсъствието на систолна такава, но в хода на АХ от 3ти стадий с проводни нарушения /ЛПХБ, непълен ДББ/ и неоптимален контрол на фона на многокомпонентна антихипертензивна терапия. Определена е следната диагноза: „АХ от трети стадий, сърдечна форма. Хипертонично сърце. ЛПХБ. НДББ. Диастолна дисфункция на ЛК. СН 0. Код по МКБ I 11.0. Противопоказани са тежък физически труд и нервно психическо напрежение.

Най – сетне, в решението на НЕЛК е посочено, че в МЕД е приложена епикриза от МБАЛ „Горна Оряховица“ с диагноза Периферен към смесен отоневрологичен синдром. Дискоординационен синдром – силно изразен. Заболяването не уточнено и проследен Оценката е неправилно определена по част 3.

Последва издаването на ново ЕР с №90654 от 175 заседание от 11.12.2023 година на ТЕЛК при „МБАЛ Павликени“ Павликени, като с него се определя ТНР от 87 %, пожизнено

Въпросното второ ЕР е отново обжалвано от П. на МК при ТП на НОИ – Велико Търново с жалба от 25.10.2024 година, като е поискана промяна в датата на инвалидизиране, срока на инвалидизиране и чуждата помощ.

Издадено е ЕР №90761 от 66 заседание на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, проведено на 07.06.2024 година, което отменя второто решение на ТЕЛК при „МБАЛ Павликени“ – Павликени, като решава въпроса по същество и определя ТНР от 67%в съответствие с т.III/ IV от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане в проценти съобразно Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, като по останалите „поводи“ Решението на ТЕЛК са потвърдени.

Впрочем не е спорно, а и от преписката е видно, че ЗОЛ С. М. И. е получавала лична социална пенсия за инвалидност за 76% ТНР със срок на инвалидността – 01.05.2026 година, в размер на социалнаат пенсия за старост и то въз основа на ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №90997 от заседание №98/10.05.2023г.

След издаването на ЕР на НЕЛК, с което посоченото непосредствено по-горе ЕР на ТЕЛК се отменя, с разпореждане [номер]-04-5141#1 от 05.09.2023 година е спряна пенсията на посоченото лице, считано от 31.08.2023 година на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО.

След окончателното определяне на процента ТНР чрез решение е ЕР №90761 от 66 заседание на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, проведено на 07.06.2024 година, с разпореждане [номер]-04-311#7 от 13.09.2024 година, личната социална пенсия на посоченото по – горе ЗОЛ е прекратена с оглед отпадналото основание за получаването и, като това е станало на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО.

Със Заповед №ЗР-5-04-01757641/18.11.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на органите на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и по - конкретно на актовете на ТЕЛК, издадени от двамата настоящи жалбоподатели.

След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01777204 от 06.01.2025 година на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от общо 780, 13 лв./главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно изплатената социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на актове на медицинската експертиза, отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Съответно, издадено е от ръководителя на контрола по разходите за ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново Разпореждане № РО-4-04-01836466 от 27.01.2025 година, с което е разпоредено на жалбоподателите да внесат сумата по ревизионният акт за начет солидарно, която е в посоченият по-горе размер от 780, 13 лева. В разпореждането изрично е посочено, че тази сума е внесена доброволно.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното решение.

Това решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на жалбоподателите на 26.03.2025 г. /лист 9 от делото/, като жалбата е подадена същия ден чрез ответника.

В хода на настоящото производство е приобщена административната преписка по издаване на оспореното решение. От трето неучастващо по делото лице РЗИ - Велико Търново е представено заверено копие на изисканото МЕД на здравноосигуреното лице С. М. И.. Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирани лица, адресати на оспорвания административен акт, при спазване на срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът преценява жалбата като неоснователна.

С оспорваното решение ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу Разпореждане № РО-4-04-01836466 от 27.01.2025 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което жалбоподателите са задължени солидарно да внесат сума по посочения по - горе ревизионен акт за начет.

Ответникът е приел за безспорно установено, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с медицинската документация и са направили изводите си в разрез с правилата на медицинската логика. Всъщност според мотивите в решението, не са спазени правилата за определяне на процента на ТНР, които се съдържат в разпоредбите на чл.61, ал.2, т.1-5, чл.62 и чл.63, както и в Правилата, посочени в Приложение №1 и №2 на НМЕ.

Отбелязано е, че след като с ЕР на НЕЛК е било отменено ЕР на ТЕЛК, постановено от жалбоподателите, следва да се реализира отговорността по чл. 110, ал.1,т. 1 от КСО от членовете на ТЕЛК.

Така направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Противно на наведените в жалбата твърдения, в Решението на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Дали посочените от административния орган фактически положения съответстват на направените правни изводи е предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на акта.

Настоящият състав на съда счита и, че оспореното решение е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото липсва спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК експертно решение е отменено от НЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелсдтване и определяне на процент на ТНР, следва ли да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал.1 от КСО след като на съответното осигурено лице, което е адресат на ЕР на ТЕЛК, е била отпусната социална пенсия за инвалидност въз основа на това същото отменено решение?

Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред (чл. 45 и сл. от ЗЗД ) с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Този вид отговорност е обективна /безвиновна/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон, и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.

Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1-5. Критериите и правилата за извършване на медицинската експертиза са определени в Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, като в Г. Ч. от НМЕ са разписани нормативните правила и общо предписание на начина на определяне на трайно намалената работоспособност.

Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, при формиране на извода за ТНР решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на представената медицинската документация, при необходимост преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства, в т.ч лабораторни и функционални изследвания. Същевременно, следващият чл. 63 от НМЕ предвижда, че установено увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, а при липса на такава за това увреждане при значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК, в качеството си на специалисти с медицинско образование, са натоварени със задача да извършват оценка на здравословното състояние на освидетелстваните лица към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици.

В случая няма спор, че жалбоподателите, в качеството си на лекари-специалисти, са участвали в състава на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД и са издали ЕР на ТЕЛК №90997 от заседание №98/10.05.2023 г.

Прието е, че що са касае до отмененото от НЕЛК решение на ТЕЛК за определяне на ТНР в размер от 76% на ЗОЛ Ибриямова, че определянето на този процент на всички посочени основания е налице неспазването на изискването на съответните приложения към чл.63, ал.1 от НМЕ, като това е довело и до неправилно определен общ процент на ТНР.

Определената в решението на ТЕЛК ТНР от 76% поради общо заболяване се базира в решението на ТЕЛК на констатация за нервни болести, по част седма, точка 11,6,2 от Приложение 1 - Увреждания на периферните нерви, нервус исшиадикус, средна степен, за което се определя ТНР от 50%. Освен това в решението е констатирано заболяване на сърдечно – съдовата система, което попада в част 4, раздел1, точка 2,2 от същото Приложение 1 - прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин, със систолна и диастолна дисфункция,за което заболяване според ЕР се полага ТНР от 50%. Констатирано е в ЕР на ТЕЛК и заболяване по част 3, раздел 2, т.2,1 - вестибуларно нарушение, което е тежка степен и касае лица с по-тежко протичащи пристъпи, с манифестна рецепторна (лабиринтна) кохлеовестибуларна симптоматика, със силен шум в ушите и намаление на слуха, соматични, сензорни и вегетативни реакции, смутена статокинетика, свръхвъзбудимост на лабиринта, хипо - или арефлексия и за което се полага процент на ТНР от 40%. Най – сетне, констатирано е и заболяване по част 7, т.15,3 от Приложение 1 - Дискогенно заболяване (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит за опериран ЗОЛ без остатъчен двигателен дефицит, за което се определя според отправната точка 40% ТНР.

Специализираният състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и СС Заболявания, след преглед на представените документи, със своето ЕР № 92837/16.08.2023г. отменя въпросното ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД по оценка на работоспособността и връща преписката за ново освидетелстване при съобразяване с направените препоръки.

Според мотивите на експертното решение на НЕЛК, заключенията на ТЕЛК касаещи констатациите за заболяването, [жк], намираща се в част 7 от Приложение 1 към НМЕ /касаещи увреждане на седалищен нерв/ са необосновани, доколкото в представените документи липсват документални данни за увреждане на седалищния нерв вляво. Посочено е извън това и, че в приложените документи няма отразени двигателен дефицит и сетивни промени, характерни за такава увреда, а и липсва етиопатогенетична обосновка за лезия на въпросния седалищен нерв.

По отношение на констатациите на ТЕЛК за заболяване на сърдечно – съдовата система, което попада в част 4, раздел1, точка 2,2, НЕЛК е аргументирал, че то следва да се [жк], Раздел 6, точка 3а, като във връзка с т.2,2 за него отново се следват 50% ТНР.

По отношение на констатациите на ТЕЛК за заболяване по част 3, раздел 2, т.2,1 от Приложение 1 - вестибуларно нарушение, диагноза отоневрологичен синдром дискоординационен такъв, подлежащ на консервативно продължително лечение и проследяване, НЕЛК аргументира, че е приложена Епикриза от МБАЛ „Горна Оряховица“, в която диагнозата е периферен към смесен отоневрологичен синдром; дискоординационен синдром – силно изразен, като заболяването не е уточнено и проследено. Според НЕЛК неправилно заболяването е квалифицирано като такова по част 3. Препоръчано е да бъде уточнено заболяването и възможността за терапевтично повлияване броя на пристъпите и наличие на слухови нарушения.

Посочените аргументи на състава на НЕЛК всъщност констатират неспазено аргументиране на проявлението на отправни точки по Приложение №1 към чл.63 от НМЕ в частите на ЕР, касаещи заболяването по част 7, посочено като увреда на седалищния нерв и заболяването по част 3, касаещи отоневрологичния синдром, доколкото са вписани заболявания, които или не представляват такива отправни точки или са вписани необосновани отправни точки, които са квалифицирани необосновано с оглед представената медицинска документация. При това положение следва да се констатира, че извън неспазването на изискването за точно и обосновано посочване на отправните точки съобразно Приложение №1, съставът на ТЕЛК не е спазил и изискването на приложимата редакция на чл.62 от Наредбата, доколкото същата изисква видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система.

Следователно, правилно въз основа на ревизионният акта за начет №РМ -5-04-01777204 от 06.01.2025 година е разпоредено внасянето на сумата по начета в едно с лихвите от страна на жалбоподателите с потвърденото от решението на ответника разпореждане № РО-4-04-01836466 от 27.01.2025 година.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК при МБАЛ „Павликени“ ЕООД--Павликени. Отмененото като незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законовото основание за изплащането на пенсиите за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, за отделните случаи, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО.

Не е повод за освобождаване от отговорност действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на освидетелственото лице е била отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост /лист 47 от делото/. До това обаче не би се стигнало, ако процентът на ТНР бе определен в размерите, посочени в ЕР на НЕЛК, респ. не би имало щета за бюджета на ДОО, която да бъде възстановявана по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

По изложените съображения, обжалването решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново, [ЕГН], и Н. А. Н. от [населено място], обл. В. Търново, [ЕГН], против решение №1040-04-17 от 13.03.2025 година на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №РО-5-04-01836466 от 27.01.2025 година на ръководителя на контрола по разходите за ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, и Н. А. Н. от [населено място], област В. Търново, [улица], да заплатят на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.