РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Русе, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100658 по описа за 2022 година
Предявен е иск за заплащане на адвокатско възнаграждение с правно основание чл.37
от ЗА във вр.чл.36, ал.3 от с.з.
Ищецът И. M= И. твърди, че като пълномощник на ответницата Й. К., упълномощен с
пълномощно, подписано от нея- №2413-2416/21.09.2001г., заверено от А.К., нотариус в гр.Ц
извършил различни правни и фактически действия, в резултат на които същата била
призната с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№3118/2003г. по описа на РС-Русе за
собственик на следниге недвижими имоти: 1./ 12/20/дванадесет двадесетн/ идеални частв от
поземлен имот с идентификатор 63427.2.535, с площ: 506.00 кв.м., с адрес: гр.Русе, по
бул."С., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниска застрояване, при съседи: 63427.2.548, 63427.2.536, 63427.2.519 и 63427.2.534, какко и
от построените в този поземлен имот сграда с идентификатор 63427.2.535.1, със застроена
площ 285.00 кв.м., с брой етажи 3, сграда-паметник на културата, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.535 ; сграда с идентификатор 27.2.535.3, със застроена плоц
89.00 кв.м., с брой етажи-1, с предназначение- друг вид сграда за обитаване, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.535; сграда с идентификатор 63427.2.535.2, със
застроена площ 65.00 кв.м., с брой етажи-1, с предназначение-друг вид сграда за обитаване,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.535, който имот по съдебно решение
представлява: дворно място с площ 490.00 кв.м., находящо се в гр.Р., ул."С., №12 и
съставляващо имот №535 в кв.63 по плана на града, с пастроената в него двуетажна масивна
сграда, със застроена площ 318.00 кв.м., състояща се от магазин на партера и първия етаж,
таван и маза, двуетажна масивна сграда- склад, със застроена площ 58.00 кв.м. и едноетажна
1
масивна сграда- склад, със застроена площ 41.00 кв.м., при граници и съседи за целия имот:
ул."С., имот №534- н-ци на И.С., имот №547- общежитие на "Строителни материали" и
имот №536- жилищен блок; 2./ 8/20 ид.ч. от ПИ c идентификатор 63427.2.146, находящ се по
ул."Г.", №13, в гр.Р., с площ 1 570.00 кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи: 63427.2.150,
63427.2.149, 63427.2.148, 63427.2.147, 63427.2.144, 63427.2.4967, 63427.2.5027 и 63427.2.178,
и от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.146.4.3, който самостоятелен
обект се намира в сграда №4,разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.2.146,
предназначение- жилище, апартамент, с брой нива на обекта- 1, с площ 76.92 кв.м., заедно с
принадлежащия таван с площ 22.00 кв.м. и 40% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 63427.2.146.4.2, под обекта- няма
и над обекта- няма, както и от построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор
63427.2.146.1, със застроена площ 291.00 кв.м., разположена в поземлен имот с 63427.2.146,
брой етажи- 1, с предназначение- друг вид сграда за обитаване, който имот по съдебно
решение представлява дворно място с площ 1 567.00 кв.м., находящо се в гр.Русе, по
ул."Гурко", №13 и съставляващо имот № 146 в кв.110 /сть и десет/, по плана на града, заедно
с масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 270.00 кв.м., състояща се от шест
стаи, коридор, две кухни, хол, антре, клозет, маза, таванска стая и таван- само 8/20 ид.ч. от
апартамент №3 с площ 76.92 кв.м., заедно с таванско помещеuuе с площ 22.00 кв.м. и 40%
ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в крайната източна част на сградата, при
граници: на запад- ап.№2 на наследниците на В.Х.В. и от север, изток и юг - дворното
място, както и от построената в същото дворно място: 8/20 ид.ч. от масивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 290 кв.м., състояща се от седем стаи, кухня, два
коридора, две перални, два клозета, таванска стая, таван и маза, шапрон и клозет, при
граници за целия имот: имот №5027- на н-ците на А.Р.В. имот №4967 на Д.Ц.С. и др., имот
№ 144 на К.Л.К. и др., имот № 147 на И.Д.Р., имот № 148 на В.Л.М., имот № 149 - ЖБ"А.",
имот №150 на А.Д.А. и др. Поради това, че не получил от ответницата никакво
възнаграждение за работата си, нито дори средства за заплащане на административни и
съдеби такси, както и други необходими разходи, завел гр.д.№677/2018г. по описа на
Окръжен съд- Русе. При неговото разглеждане във въззивната инстанция- ВТАС били
приети две графологически експертизи, според които договорът за правна помощ, сключен
между мен и ответницата не носел нейния подпис, т.е. липсвал договор, което неочаквано за
него развитие на делото го принудило да поиска полагащото му се възнаграждение за
извършената в полза на ответницата адвокатска работа да бъде определено по реда на чл. 36,
ал.3 от ЗА. Адвокатският съвет при Русенската адвокатска колегия с Протоколно решение
№14/08.10.2020г. определила следния рамер за извършената от него в полза на Й. К. работа,
както следва:1.ОЦЕНКА НА ИЗВЪНСЪДЕБНИТЕ ДЕЙСТВИЯ, предприети от адв.И. М. И.
за положения от него труд подробно изброени в молбата му до ВТАС: изготвяне на
пълномощно за представителство на Й. К. пред държавни, съдебни и други органи в Р
България с оглед реституцията е последващото разпореждане с два недвижими имота,
заедно с декларации по чл.264, ал.2 и декларация за гражданство и гражданско състояние по
2
чл.25, ал.6 от ЗННД, заверени от А.К., нотариус в гр.Ц К.Ш. /под №2413-2416/21.09.2001г./,
с материален интерес- 194 519.70 лв., каквато е общата данъчна оценка на имотите, за
собствеността на които претендира клиента Й. К., съобразно издадено от Община Русе
удостоверение - 512,52 лв. /418+94,52 лв./, съгласно чл.6, т.8"е" от Наредба №1/01.10.1999г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения; издирване на относими към
реституцията документи в архива на Областен управител-Русе- отчуждителни преписки,
заповеди и други, с оглед на наследствените правоотношения. Времетраене на работата- 6
часа х 60 лв.= 360 лв., съгласно чл.6, т.12 (нова ДВ, бр.2 от 2009г.) от Наредба
№1/09.07.2004г.; проучване на семейните книги на Еврейската община в Pусе. Времетраене
на работата- 8 часа х 60лв. = 480 лв., съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/09.07.2004г.;
издирване на относими към реституцията документи в Държавен архив-Русе. Времетраене
на работата-2 часа х 60 лв. = 120 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/09.07.2004г.;
снабдяване със смъртни актове на починалите наследодатели на Й. К. от Община Русе.
Времетраене на работата 3 ч.х 60 лв. = 180 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба
№1/09.07.2004г.; изготвяне на преводи на получените от чужбина доказателства.
Времетраене на работата 1 ч. х 60 лв = 60 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба
№1/09.07.2004г.; изваждане на скици с припокриване по стар и по нов план на Община Р.,
отдел ТСУ относно наследствените имоти на клиента. Времетраене на работата - 2 ч. х 60
лв. = 120 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/09.07.2004г.; Изготвяне и подаване на
заявление за реституция до Областен управител Русе. Времетраене на работата 1 ч х 60 лв. =
60 лв. Съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/09.07.2004г.; водене на преговори с Областен
улравител Русе с оглед постигане на съдебна спогодба по делото. Времетраене на работата 3
часа х 60 лв. = 180 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/2004г.; деклариране на
реституираните имоти в МДГ. Времетраене на работата - 2 ч. х 60 лв. = 120 лв. съгласно
чл.6, т.12 от Наредба №1/2004г.; изготвяне и подаване на искане за извършване на
доброволна делба до Областен управител- Русе на съсобствените имоти. Времетраеве на
работата 1 ч х 60 лв. = 60 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/09.07.2004г.; организиране
на архитектурно заснемане на имота по ул.,,С.№12. Времетраене на работата 4 ч. х 60 лв.=
240 лв. съгласно чл.6, т.12 от Наредба №1/09.07.2004г. Общата сума възлизала на2 492.52 лв.
2.ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДЕИСТВИЯ, предприети от адв.И. М. И.,
подробно изброени в молбата му до ВТАС: Водене на гражданско дело за установяване
наследствените права на клиента - Й. К.- гр.д.№455/2002г. по описа на РС-гр.К.Т.
Адвокатски хонорар, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/01.10.1999г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- 50 лв.; Водене на гр.д.№1552/02 г. по описа на
РС-Русе за обявяване смъртга на лица и установяване на наследствените правоотношеіаа на
клиента Й. К.. Адвокатски хонорар, съгласно чл.7, ал. 1, т4 от Наредба № 1/01.10.1999г.- 50
лв.; водене на съдебно дело с правно основание чл.108 ЗС- гр.д.№3118/2003г. По описа на
РС-Р., с материален интерес, представляващ данъчната оценка на двата имота, съгласно
удостоверение, издадено от МДТ на Община Р. към 26.06.2003 г., както следва: - за ул."С.,
№ 12 124 295.00 лв., за ул."Г.", № ** - 70 224.70 лв., за двата имота общо = 194 519.70 лв. -
цена на иска. Пазарната стойност на двата имота, съгласно заключението на вещите лица
3
била общо: 710 922 лв.; а/ Водене на делото пред първата инстанция - РРС: адвокатски
хонорар съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/01.10.1999г. минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определен върху данъчната оценка на двата имота бил: 540 +
3 690.39 лв. = 4 230.39 лв., а определен върху пазарната стойност на двата имота бил: 540 +
14 018.44лв. = 14 558,44 лв.; б/Водене на делото пред въззивната инстанция - гр.д;
№618/2004г. по описа на Окръжен съд-Р.. Адвокатски хонорар съгласно чл.7, ал.2, т.4
Наредба №1/09.07.2004г., определен върху данъчната оценка на двата имота бил: 540+3
690.39 лв. = 4 230.39 лв., а определен върху пазарната стойностна двата имота бил 540 + 14
018; лв. = 14 558,44 лв.; в/Изготвяне на касационна жалба без явяване пред ВКС. Адвокатски
хонорар съгласно чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г., определен върху данъчната оценка 3
172.79 лв., а определен върху пазарната стойност на двата имота бил 10 918.83 лв.; г./Водене
на делото при повторното му разглеждане, след връщането му в РОС от ВКС- гр.д.
№665/2006г. Адвокатски хонорар съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
определен върху данъчната оценка на двта имота бил: 540 + 3 690.39 лв. = 4 230.39 лв., а
определен върху пазарната стойностна двата имота бил: 540 + 14 018,44 лв. =14 558,44 лв.
Общо за всички инстанции - 15 963.96 лв. по данъчната оценка на двата имота. Общо за
всички инстанции - 54 594.15 лв. по пазарната стойност на двата имота. Поради
фактическата и правна сложност на воденото дело, както и поради обстоятелството, че
платил таксите за всички съдебни инстанции и хонорарите на вещите лица, без да получи
никакви средства от клиента си за това, което не се оспорвало, извьршената от адвоката
работа можела да се оцени в троен размер, съобразно пар.2 от ДР на Наредба
№1/09.07.2004г. и същият да се увеличал на 47 891.88 лв./по данъчната оценка на имотите/.
Общата сума в троен размер по пазарната стойност била 163 782.45 лв.; 3.СУМИРАНЕ НА
СЪДЕБНИТЕ И ИЗВЪНСЪДЕБНИТЕ, предприети от адв.И. М. И., подробно изброени
молбата му. Общата сума била 50 384.40 лв. по данъчна оценка. Общата сума била 166
274.97 лв. по пазарната стойност. След обсъждане на доклада и проведено гласуване АС при
АК-Р. на основание чл.36 от ЗА, определил адвокатско възнаграждение за извършената от
него рабата в полза на ответницата Й. К. в размер на 166 274.97 лв. Ответницата Й. К.
обжалвала това решение на АС на АК-Русе до Висшия адвокатски съвет и същият
потвърдил решението на АС-Русе с Решение от заседанието си на 15.01.2021 г., което било
окончателно и влязло в сила. При разглеждане на делото от ВКС това решение на АС-Р. не
било обсъдено и не било взето пред вид, а дори изрично в мотивите на съда било посочено,
че „такава претенция не е заявявана и не може да се обсъжда". Съгласно разпоредбата на чл.
37 от ЗА, за вземаинята си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски,
адвакатът можел да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК,
независимо от техния размер, но от друга страна чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК изключвала
възможността за издаването на изпълнителен лист по реда на заповедното производство,
когато длъжинкът няма постоянен адрес или седалище на територната н Р България; няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България.
Ответникът Й. К. нито има постоянен адрес, нито има обичайно местопребиваване в Р
България, което наложило предявяването на иска по общия исков път. Претендира съдът да
4
постанови решение, с което да осъди Й. К., с постоянен адрес в гр.Ц Конфедерация Ш.
гражданка на К.В. и С-И., родена на 23.06.1972г., да му заплати при условията на частично
предявен иск сумата в размер на 25 100.00 лв., представляваща част от общо дължимото му
се адвокатско възнаграждение 163 782.45 лв. за извършена адвокатска работа,
представляваща съдебни действия, определена с протоколно решение № 14/08.10.2020г. на
Адвокатския съвет при РАК, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответницата Й. К. чрез процесуалния си представител адв. М. от ВТАК е подала
отговор на исковата молба по реда и в срока по чл.131 от ГПК, в който изразява становище,
че предявеният иск е недопустим. Твърди се, че в исковата молба съгласно чл. 127, ал.1,т.4
от ГПК ищецът бил длъжен да изложи подробно всички обстоятелства, представляващи
основания на предявения иск, а в подадената искова молба такова изложение нямало. Били
изложени само обстоятелства, че възнаграждението, претендирано с исковата молба, било
определено от АС -Русе, както и че било възпроизнедено съдържанието на това решение. В
молба от 09.06.2020 г. до ВТАС, въз основа на която било определено възнаграждението на
ищец, не бил посочен периодът, през който били извършени претендираните по пера
действия, необходим за определяне на възнаграждението съобразно приложимата редакция
на ЗА и на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.. Този
период имал отношение пряко и към института на погасителната давност., доколкото
извършените от него действия били въз основа на учреден мандат с пълномощно от
21.09.2001 г. Ha основание чл. 126, ал.1 от ГПК счита предявения иск за недопустим. При
съобравяване на постатговките на TP №3/2016 от 22.04.2019 год и приетото от BKC в
рeшeниe № 119 от 18.07.2022 г. на ВКС по гp. д. № 4566/2021г.., III г.o., ГК, с което било
прието за установено между ищеца и ответницата в това производство, че няма постигната
уговорка за заплащане на възнаграждение за осъществявани от него действия въз оснона на
упълномощаване, тo искането за заплащането им било на основание чл. 36, aл. 1 от ЗА или
на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД било неоснователно. Поради това, счита, че със сила на
пресъдено нещо било прието между страните, че заплащане на възнаграждение на соченото
основание от ищеца и в тази искова молба не се дължи, a искът е недопустим.
По същество оспорва основателността на предявеният иск.
Прави възражение, че вземането било погасено по давност, тъй като се претендирало
парично вземане за извършени правни и фактически действия за постигане на краен
резултат- възстановяване в нейна полза на собствеността върху отчуждени недвижими
имоти в P България, в гр. Р. C окончателното Решение № 119 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 4566/2021 г., III г. 0., ГK на ВКС, било прието за установено между страните, че
договор за правна помощ межцу адв. И. и ответницата Й. К. не е сключен, респ. между
страните не била постигната договорка за заплащане на възнагражцение, за неговия размер
и срок за изплащането му. Твърди, че последното правно действие, извършено от ищеца на
основание учредения мандат по пълномощно №2413-241б/21.09.2001 г. c било подписването
5
нa спогодба, одобрена в протокол от с.з от 06.07.2007 г. по в. гр. д №665/2006г. на РОС.
Най- късно oт тази дата вземането за адвокатско възнаграждение било възникнало.
Доколкото, обаче то не е било определено по размер (ликвидно), искането до AC за
определянето, следвало да бъде извършено най- късно до 13.07.2007 г. и считано oт тази
датата започнала да тече погасителната давност по чл.110 от ЗЗД. Осгтовно и принципно е
разрешението на правната цоктрина провеждано трайно и в съдебната практика, Съгласно
правната доктрина и съдебната практика, давностният срок започвал да тече oт момента, в
който cе пораждало правото на иск. В условията на евентуалност навежда довод, че
давността е започнала да тече от 31.07.2014 г., когато пълномощията на адв. И. били
оттеглени. Прави и еветуално възражение за неточно/ лошо изпълнение и иска
определеното от АС-Русе възнаграждение в троен размер да бъде намалено. Не била
уведомямвана от ищеца за каквито й да било действия, не били комнетирани с нея
възможните фактически и правни действия от гледна точка на тяхната необходимост и
целесъобразност. Избраният способ за реституираните имотите от ищеца не бил най-
ефективния. Одържевяването на двата имота било по различни закони- ЗOEГПHC и ЗДС.
Ищецът предявил иск за собственост против държавата на основание чл. 1,ал.1 и чл. 2, ал.2
от ЗВСОНИ преди изменението му със ЗОСОИ, обн. в ДВ. бр.107/1997 г. и въпреки, че към
момента на подаване на исковата молба вече е бил приет ЗOCOИ - ДВ.бр.107/1997г., с който
било въведено допьлнително основание за реална реституция - чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Поради
това имотите били реституирани в идеални части. Не била уведомена от ищеца дори, че тoй
сключил съдебна спогодба. За реституирането на двата имота узнала значително по-късно и
не oт ищеца. Реституираните имоти не били управлявани добросъвестно и в неин интерес, a
ищецът извършил нееквивалетнтна замяна на част от тях, декларирал имотите в ДМДТ Русе
три години по- късно, без да отрази, че същите са паметници на културата, както и че едната
сграда не се обитава. Последното довело дo начисляване на недължим данък и начисляване
на задължение за такса битови отпадъци в по-голям размер. Твърди, че АС-Русе не бил
надлежно сезиран за определяне на възнаграждението. Ищецът не бил отправил искане до
AC- Pyce за определяне на възнаграждение за извършени от него правни и фактически
действия, за които имaл мандат, учреден с Пълномощно №2413- 2416/21.09.2001 г. B
депозираната молба от 09.06.2020 г. от адв. И. ясно било заявено, че същият иска
определяне на възнаграждение на основание договор за правна защита, молбата била
адресирана до ВТАС и била подадена само за целите на производството пo гр.д. № 359/2019
г. no описа на BTAC. Съдът не притежавал компетентност да сезира адвокатските съвети да
определят адвокатски възнаграждения. Адв. И. твърдял и заявявал съществуване на
облигационно правоотношение, породено от договор за правна помощ и именно на
основание този договор поискал от съда да изиска от АС-Русе решение за определяне на
възнаграждение. B решение N 119 от 18.07.2022 г. на BKC пo гр. д. № 4566/2021 г. на BKC
изрично било е посочено, че правната връзка межцу ищеца и ответницата била
упълномощаване- едностранен договор пo силата, на който ищецът бил овластен да
извършва от нейно име правни действия. - от името на Й. К. - правни действия Счита, че
пориди липса на надлежно сезирани, искът бил неоснователен. Твърди, че помежду им
6
никога не било имало уговорка за заплащане на възнаграждение. През цялото време била с
убеждението, че мандата на адв. И. бил даден, за да се изпълни в най- точен обем волята на
баща й - имотите му в гp. P. да се използват като културен центьр в обществена полза, a не
да се претедират в нейна лична полза., поради което считала, че ищецът безвъзмездно
помага на каузата да cе изпълни волята на баща й. Оспорва иска и по размер с доводи, че
определеното възнаграждение на АС-Русе не съответствало пo размер нa приложимата към
момента на извършването на съответното правно действие, редакция на Наредбата и
Тарифата към нея за минималния размер на адвокатските възнагражцения. Поради липса на
конкретика относно периодът на извършване на правните действия, не можело да се
определи приложимата правна норма, респ. размерът на възнаграждението. Оспорва
посоченото време заизвършване на описаните от ищеца действия. Твърди, че базата за
изчисление на възнаграждението от AC Русе - материален интерес на защитаваното право -
пазарната цена на имотите по ул.Г. и ул. „С., не следвало да бъде пазарната им оценка към
датата на влизане в сила на спогодбата по в.гр.д. №665/2006 г. - 13.07.2007г., а към момента
възникване на правоотнотппеттието адвокат - клиент или най-късно към момента на
депозирането на съответните искания пред компетентен орган. Твърди, че пазарна оценка не
е имало изготвена към момента на учредяване на мандата на ищеца, нитo към момента на
завеждането на исковата молба през 2003 г. B този случай обичая в практиката бил
материалния интерес да се определи пo цената на иска според правилата на ГПК. B
конкретния случай данъчните оценки на имотите (представени при завежцането на целото
през 2003 г.) били в общ размер на 194 519.70 лева. Възразява, че претендираното
възнаграждение за процесуално представителство пo гр.д. №3118/2003г. на PPC
протИ.речала на пpинципa за cпpaвeдливocт и обоснованост, защото нарушава следните
правни норми и съдебна практика, a именно - чл. 55 ал.1 б"б" ГПK/отм./ във връзка с
решение №208/29.06.2016 г. по гр. д. № 1261/2016 г., на ВКС.; пар.2 от ДP на Наредба
№1/1999г. за минималния размер на адвокатските възнагражцения /обн., ДВ, бр. 93 от
26.10.1999 г., отм., бр. 64 oт 23.07.2004 г./ и чл.64, ал.4 от ГПK /oтм./. Оспорва искането за
присъждане на възнаграждение в трикратен на минималния размер на адвокатско
възнаграждение, тъй като липсвали фактически основания за прилагането на това правило.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С пълномощно с нотариална заверка на подписа-№В-2413-2416/21.09.2001 год. Й. К.
упълномощила адвокат И. М. с правата да я представлява пред: Община Р. и Областната
управа на град Р. по всички въпроси, отнасящи се до възстановяване на собствеността върху
отчуждени недвижими имоти- бивша собственост на нейни наследодатели, като подава
молби, заявления, жалби и подписва необходимите документи; всички съдилища и особени
юрисдикции в страната по делата, отнасящи се до наследствените й имоти, да предявява
искове и води дела в защита на имуществените й интереси; административни, финансови и
други органи по въпросите, касаещи тези имоти и се снабдява с необходимите документи,
7
както и пред всички физически и юридически лица; след възстановяване на собствеността
да продаде на когото желае и при каквито уславия намери за добре, като получената сума
преведе по посочена от нея банкова сметка.
На 22.10.2001 г. страните са сключили договор за правна помощ, с който ищецът в
качеството на адвокат се задължил да издири необходимите доказателства, установяващи
правото на собственост на клиента; да осъществи пълна правна защита относно
реституирането на следното одържавено недвижимо имущество:къща с двор по ул.“Г. и
къща с двор и магазин по ул.“С., а Й. К. като клиент се задължила да предостави на адвоката
цялата документация и информация, с която разполага, касаеща правото на собственост
върху одържавените имоти и друго имущество, както и такива, отнасящи се до
наследствените й права. Същата е поела задължение да упълномощи адвоката по съответния
ред с права за представителство пред компетентните власти в страната, съдилища,
физически и юридически лица по всички въпроси,отнасящи се до възложената адвокатска
работа, както и да заплати възнаграждение в размер на 25 % от пазарната стойност на
реституираното имущество, изчислено към датата на реституция /към момента, с който е
призната за собственик по съответния ред- влизане в сила на съдебно решение,
административен акт или друго/. Падежът на задължението за плащане на възнаграждението
бил уговорен в чл.5- 7 години след влизане в сила на съответния акт, признаващ правото на
собственост върху имотите, а в случай на финансова компенсация вместо реална
реституция, плащането следвало да се извърши в едномесечен срок от получаване на сумата.
Уговорено било и задължение на адвоката да управлява и отдава под наем реституираните
имоти срещу допълнително възнаграждение.
Въз основа на учредения мандат адв. И. М. в качеството си на пълномощник на Й. К.
предприел извършването на множество фактически и правни действия, в това число и
водене на съдебни производства- за установяване на наследствените права на Й. К., както и
иск за собственост. С решение № 243 от 29.10.2002 г., постановено по гр.д.№ 455/2002 год.
на Районен съд- К.т, влязло в сила на 15.11.2022 г. били установени по отношение на
Българската държава наследствените права на ответницата Й. К.. На 02.12.2002г. ищецът в
качеството на пълномощник на ответницата е подал заявление до Областния управител на
област Русе, в което е посочил, че по силата на ЗВСОНИ за нея като наследник на
посочените в заявлението лица, била възстановена собствеността на недвижими имоти в
град Русе по ул.“Гурко“№ 13 и ул.“С. и поискал деактуването им. Към заявлението са били
приложени писмени доказателства, подробно описани. По искането бил постановен отказ,
поради което адв. И. М. предявил иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС-
предмет на гр.д.№ 3118/2003 г. по описа на РРС. С решение №61/16.04.2004 г., постановено
по делото, РРС е признал правото на собственост на Й. К. върху следните недвижими
имоти:дворно място от 1567 кв.метра в град Русе по ул.“Г. заедно с апартамент № 3 от
масивната едноетажна жилищна сграда от 270 кв.м, с прилежащото му таванско помещение
и 40% ид.части от общите части на сградата, цялата масивна едноетажна жилищна сграда с
площ от 290 кв.м и дворно място с площ от 490 кв.м в гр. Р. по ул.“С., с построената в него
8
двуетажна масивна сграда с площ от 318 кв., състояща се от магазин на партера и първия
етаж, таван и маза, двуетажна масивна сграда-склад от 58 кв.м. и едноетажна масивна
сграда- склад от 41 кв.м. В производството пред Окръжния съд- Русе по в.гр.д.№ 618/2004г.
било постановено решение № 384/26.07.2004 г., с което решението на районния съд е
частично отменено- в частта над 9/20 ид.ч. за имота по ул.“Г.№ ** и над 12/20 ид.ч. за имота
по ул.“С. и исковете в тази част са били отхвърлени. По жалба на ищеца пред ВКС било
образувано гр.д.№ 2989/2004 год. и с решение №419/06.06.2006 г. решението на РОС е било
отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След
връщане на делото, същото било образувано под №665/2006г. по описа на РОС, в
производството по което страните постигнали спогодба- правата на Й. К. били установени
на 9/20 ид.части от имота по ул.Г.“№ ** и на 12/20 ид.части от имота по ул.“С.. Спогодбата
била одобрена от съда с протоколно определение от 06.07.2007 г. И. М. в качеството си на
пълномощник на ответницата подал дакларация по чл.14 от ЗМДТ- вх.№
**********/10.08.2010 г.
С покана, връчена на 17.02.2013 г., И. М. поканил Й. К. да му заплати дължимото
възнаграждение. Безспорно е, че в отговор на тази покана не било извършено плащане.
Ответницата чрез пълномощника си адв. Е. К. изпратила заявление до ищеца, в което го
уведимила, че оттегля предоставената му представителна власт съгласно пълномощно
№В2413-2416/21.09.2001 г.
И. М. предявил против ответницата иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, съединен с
акцесорен иск по чл.86 от с.з.- за заплащане на дължимо адв. възнаграждение, уговорено със
сключения между страните договор за правна щащита- предмет на гр.д.№667/2018 г. С
решение №296/03.07.2019 г. РОС е уважил предявеният иск за сумата от 8068.84 евро,
представляваща дължимо адв. възнаграждение по договор за правна защита от 22.10.2001 г.
и е присъдил обезщетение за забава в размер на 3474.85 евро.
Решението на РОС е било обжалвано пред ВТАС. В хода на въззивното производство
било установено, че подписа в договора не бил изпълнен от Й. К.. По делото адв. М. е подал
молба до ВТАС, в която е поискал в случай, че се установи липсата на договор с
ответницата, да му бъде определено възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от ЗА като е
описал конкретно извършените от него фактически и правни действия. По искане на ищеца
ВТАС е изпратил молбата до АС-Русе, заедно с цялото дело, за определяне на
възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. С решение по протокол №14 от 08.10.2020 г.
АС при АК-Р. е било определо възнаграждение за адв. М. за извършените от него
извънсъдебни действия в размер на 2 492.52 лв., а за извършените съдебни действия-
възнаграждение в размер на 163 782.45 лв. или общо възнаграждение в размер на 166 274.97
лв. Това решение е било обжалвано от адв. Е. К. в качеството на пълномощник на Й. К.. С
решение №3182 по протокол №77/15.01.2021 г. на ВАС жалбата е била оставена без
уважение. С решение № 100 009 от 10.03.2021 г. по в.гр.д.№ 359/10.03.2021 г. решението на
РОС е било отменено и вместо него е постановено ново, с което искът на адв. И. М. е бил
отхвърлен по съображения, че вземането на ищеца е погасено по давност. С решение по
9
гр.д.№ 4566/2021 г. на ВКС, решението на ВТАС е потвърдено, но с различни съображения.
По делото е разпитана св. П. А., с показания на коята се установява, че същата е
пълномощник на ответницата и е председател на Международно дружество „Елиас К.“.
Свидетелката сочи, че при посещението си в гр.Р.. Й. К. споделила, че баща й желаел да не
предявява претенции към собствеността, която той е имал и да я остави, както и че
предприела действия по реституиране на имотите по молба на найни родственици.
Свидетелката сочи също, че по време на делата до 2008г. не са търсили Й. К., че не била
контакт с нея, защото, когато се водели дела нямало нужда да я търси и да се опитва да се
намесва. Същата потърсила контакт с адв.М., но той отказа да осъществи такъв и да я
уведоми какво се случва с делата. Свидетелката установява още, че не е имало уговорка с
адв. М. за заплащане на възнаграждение, което го знаела от нея, както и че ответницата
останала с убеждение, че роднините й са имали интерес и с тях е договорено нещо за
заплащане, но не и с нея. От Й. знам, че не е договаряно заплащане на възнаграждение. Те
са й препоръчали адв. М. и тя се е подписала, че приема да се води делото, но не се е
подписвала за заплащане. Според свидетелката К. останала с впечатление, че ищеца води
делото на добра воля, както и че роднините й са поели ангажимент, те да му заплатят за
труда. С показанията на свидетелката се установява още, че Международно дружество „Е.
К.“ ползва и стопанисва Д. „К.“ на ул. „С.“ № **, като разноските за данъци се поемат от
дружеството.
Свидетелката предпола, че ако е договаряла възнаграждение с адв. М. е щяла да знае,
тъй като имала такова пълномощно. Заявява, че Й. К. не е договаряла възнаграждение с адв.
М.. С показанията й се установява, че Й. К. е изпратила документи за безвъзмездно ползване
на къщата от международното дружество, както и че искала да направи дарение, но тя
отказвала да приеме дарение, което било обремено с такива задължения, както и докато
продължавали процесите. Сочи, че дружеството не реализирало доходи от отдаване под
наем на имота, както и че по съдебните дела, които се водят между страните, носела
отговорност и покривала разходите, в качеството си на пълномощник на Й. К., а не като
председател на дружеството, че за тези разходи ответницата не й пращала пари, тъй като
този въпрос го решавала самостоятелно.
Съдът цени показанията на св. А. през призмата на чл.172 от ГПК и ги кредитира като
кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за заплащане на адвокатско възнаграждение с правно основание чл.37
от ЗА във вр.чл.36, ал.3 от ЗА.
Налице е правен спор между правосубкти лица, пораждащ правният интерес от
претендираната искова защита, с оглед на което искът е допустим.
Възраженията на ответница за недопустимост на иска са изцяло неоснователни.
Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в чл.127 и чл.128 от ГПК.
10
Съгласно цитираните правни норми ищецът следва да конкретизира обстоятелствата, на
които основа иска си и съответно да формулира надлежно искане. В настоящият случай тези
изсквания на закона са спазени.
Ищецът ясно и конкретно е посочил обстоятелствата, на които основава исковата си
претенция, а именно, че въз основа на надлежно учреден мандат извършил множество
фактически и правни действия, за които му се дължало възнаграждението, определено по
реда на чл.36, ал.3 от ЗА от АС на АК-Русе с решение по протокол №14/08.10.2020 г.
Поради това съдът намира, че не е налице сочената нередовност на исковата молба, която да
има за последица ненадлежно сезиране на съда, респ. да обуслявя недопустимост на исковия
процес.
Не е налице и заявената от ответницата процесуална пречка- наличие на СПН в
отношенията между страните.
В решение № 119/18.07.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 4566/2021 г. изрично е посочено, че
съдът дължи защита на конкретно заявеното като накърнено материално право.
Индивидуализацията на спорния предмет става чрез посочване от ищеца на основанието и
петитума. Основанието са фактите, от които произтича претендираното с исковата молба
субективно право.
По приключило гр.д.№ 667/2018 г. по описа на РОС ищецът е предявил осъдителен иск
за договорен резултативен хонорар. Въведеното основание на иска е наличие на сключен
договор за правна защита от 22.10.2021 г., в който било уговорено, че при извършване на
конкретно посочените в договора действия, ще получи в срок от седем години след
реституцията на имотите заплащане на резултативно възнаграждение в размер на 25% от
пазарната стойност на реституираното имущество, изчислено към датата на реституирането.
Претенцията е основава единствено на сключен двустранен договор с твърдения, че
уговореното възнаграждение не било заплатено. С оглед на това със СПН е отречено
правото на ищеца да получи възнаграждение за оказаната адвокатска помощ въз основа на
договора за правна защита от 22.10.2021 г.
Претенцията по чл.37 във вр.чл.36, ал.3, вр. чл.25 от ЗА- предмет на
настоящото производство, е различна, поради което по отношение на същата
не е формирана СПН, респ. не е налице процесуална пречка за разглеждане на
спора по същество.
Предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна
защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя по
11
принцип с договор между адвоката и клиент-чл.36, ал.2 от ЗА. Това обаче не е
императивно изискване и не лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение за оказано съдействие и правна защита на субективните права
на клиента. В случаите, когато няма сключен договор, по силата на чл.36, ал.3
от ЗА дължимото възнаграждение се определя от Адвокатския съвет.
Доказателствата по делото сочат, че с пълномощно с нотариална заверка
на подписа от 21.092001 г. ответницата е упълномощила ищеца да я
представлява пред: Община Русе и Областната управа на град Русе по всички
въпроси, отнасящи се до възстановяване на собствеността върху отчуждени
недвижими имоти- бивша собственост на нейни наследодатели, като подава
молби, заявления, жалби и подписва необходимите документи; всички
съдилища и особени юрисдикции в страната по делата, отнасящи се до
наследствените й имоти, да предявява искове и води дела в защита на
имуществените й интереси; административни, финансови и други органи по
въпросите, касаещи тези имоти и се снабдява с необходимите документи,
както и пред всички физически и юридически лица; след възстановяване на
собствеността да продаде на когото желае и при каквито уславия намери за
добре, като получената сума преведе по посочена от нея банкова сметка. По
силата на така учредения мандат ищецът е извършил множество фактически и
правни действия, вкл. и водене на съдебни производства. Установи се също,
че между страните по делото не е налице договор за правна помощ и
съдействие във връзка с реституирането на недвижимите имоти, с който да е
уговорен конкретен размер на дължимото се възнаграждение на ищеца. След
установяване неистиността на договора, на който ищецът е основал
претенцията си по гр.д.№667/2018 г. по описа на РОС, същият е поискал
такова да му бъде определено, което искане е обективирано в молба по
приложеното дело и което искане е било поддържано в с.з. пред въззивната
инстанция.
Както вече се посочи, липсата на договор за правна защита не лишанва
адвоката от правото да получи адв. възнаграждение. Конкретният размер на
последното следва да бъде определено от посочения в ЗА единствен
компетентен орган- съответния адвокатски съвет.
Установи се, че с решение по протокол №14/08.10.2020 г. на АС на АК-
Русе на ищеца е било определено възнаграждение в общ размер на 166 274.97
12
лв., от които 163 782.45 лв. за извършените от него съдебни действия,
подробно описани в решението и изразяващи се във водене на гражданско
дело за установяване на наследствени права- гр.д.№ 445/2002 г. на РС-К.т,
водене на гр.д.№ 1552/2002 г. по описа на РС-Русе за обявяване на смъртта на
лица и установяване на наследствени правоотношения на клиента Й. К., както
водене на съдебно дело с правно основание чл.108 от ЗС. Решението на АС-
Русе е било обжалвано от ответницата и потвърдено с решение на ВАС.
Неоснователно е възражението на ответницата, че решението на АС-Русе
било постановено въз основа на ненадлежно сезиране.
Нормите на ЗА установяват, че определянето на дължимото адв.
възнаграждение се извършва по искане на адвоката или клиента. В
настоящият случай искането е въз основа на молба от ищецът в качеството му
на адвокат и е за извършени в полза на клиента фактически и правни
действия, които са били конкретно описани от него и съответно остойностени
от АС-Русе съобразно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за
минималните адвокатски възнаграждения. Фактът, че молбата е подадена
пред въззивната инстация и последната я е изпратила на АС-Русе, не
опорочава процедурата, регламентира в чл.36, ал.3 от ЗА. Това е така, тъй
като искането е от адвоката, а не е предприето служебно от съда. Молбата на
адв.М. е била адресирана до некомпетентен орган, който е изпълнил вменете
му от закона задължения и е препратил същата на съответния АС.
От писмени доказателства както по настоящото, така и по приложените
дела се установи, че съдебните действия, описани в решението на АС-Русе са
действително извършени и са били в интерес на клиента, тъй като в резултат
на същите са били реституирани притежаваните от ищцата права върху
одържавени недвижими имоти, находящи ссе в гр.Русе , по ул.“С. и ул.Г.,
индивидуализирани в исковата молба и в решението на адвокатския съвет на
АК-Русе.
При определяне на размера на възнаграждението АС-Русе мотивирано е
посочил и остойностил извършените от ищеца фактически и правни действия,
съобразена е фактическата и правна сложност на извършеното от него, както
и обстоятелството, че всички разноски във връзка с водените дела- държавни
такси и възнаграждения за вещи лица са били платени от него, без да получи
никакви средства от клиента, с което е обосновано определяне на
13
възнаграждение в троен размер на основание пар.2 от ДР на ЗА.
Ответницата е оспорила така определения размер на възнаграждение с
доводи, че е налице неточно/лошо изпълнение.
Възраженията са неоснователни. Фактът, че на ответницата е била възстановено
собствеността върху процесните недвижими имоти и то в резултат на извършени
фактически и правни действия- изготвяне на книжа, издирване на относими документи,
проучване на семейните книги на Еврейската общност, водене на искови производства и др.,
дава основание да се приеме, че оказаната от адв. М. правна помощ и съдействие е била
компетентна и в интерес на клиента.
Ответницата е предоставила на ищеца широк кръг правомощия за реализиране на
крайната цел, които включват както извънпроцесуални, така и процесуални действия, чрез
които да се постигне реституция на недвижимите имоти, находящи се в гр.Русе по ул.“Г.“№
** и ул.“С.. Ищецът е извършил е действия, свързани с установяване на наследствените
права на ответницата, подал е заявление пред Областния управител на Област Русе, към
което е приложил и множество документи- декларации по ЗЕГПНС, решения на комисията,
контролен лист, докладна записка, скици, актове за държавна собственост и др. Имотите са
били одържавени от други лица, които са напуснали страна, били граждани на други
държави, което е съставлявало особена трудност за установяване на наследствените права на
ответницата. След намиране на нужната информация и доказателства, след последвалия
отказ за деактуване на имотите, адв. М. е предявил против Българската държава и иск за
собственост- предмет на гр.д.№ 3118/2003 г. по описа на РРС. Производството по делото е
приключило със одобрена от съда спогодба, с която са били установени правата на
ответницата. Възраженията на ответницата за допуснати пропуски от негова страна във
водене на делата, в резултат на което не се е постигнал по-добър възможен резултат са
неоснователни. Ответницата е упълномощила и ангажирала ищеца да извърши определен
обем от фактически и правни действия за достигане на благоприятен за нея резултат. Същата
е предоставила изцяло на него преценката какви по вид действия да извърши, не се е
интересувала от неговите действия, нито е изразявала несъгласие с тях. Поради това тезата
й, че е налице неточно/ лошо изпълнение се явява несъстоятелна.
Неоснователно е и възражението, че определения от АС-Р. размер на дължимото от
нея възнаграждение било прекомерно. В решението си АС-Русе е обосновал размера с
множеството извършени действия, отчел е фактическата и правна сложност, както и
обстоятелството, че всички разходи са били платени лично от ищеца, без последния да е
получавал средства за тях от клиента. С оглед на това определеният с решението на АС-Р.
размер на възнаграждението възмездява действително вложения от ищеца труд за оказаното
съдействие и правна защита на интересите на ответницата и не следва да се намалява. При
остойностяване на извършените фактически и правни действия АС-Русе се е базирал на
действащите норми на Наредбата за определяне на минималните размери на адв.
възнаграждение, поради което възраженията, че неточно е определено възнаграждението се
14
явяват неоснователни.
Ответницата е въвела и възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Възражението е неоснователно.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в
чл.110 и сл.от ЗЗД, който законът свърза с бездействие от страна на кредитора за определен
срок. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня, от
който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба
намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
В настоящият случай изискуемостта на вземането за адв. възнаграждение настъпва с
определянето му. Същото е определено с решение №14 от 08.10.2020 г., от който момент е
станало изискуемо и е започнал да тече регламентирания в чл.110 от ЗЗД давностен срок.
Към момента на завеждане иска същият не е изтекъл, поради което вземането на ищеца не е
погасено по давност.
Изложените от ответницата доводи относно погасителната давност намират
приложение при вземания, произтичащи от сключен договор за поръчка, каковто не е
процесният случай.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 25 100
лв., частично от 163 782.45 лв..
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответницата. Същата
дължи на ищеца направените от него разноски- 1004 лв., представляваща платена държавна
такса. По делото ищецът е представляван от адв. С. К. безплатно, поради което на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответницата дължи и адв. възнаграждение в размер на 2658 лв. съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. К., род. на ***** г., с постоянен адрес: гр.Ц К. Ш. чрез
пълномощника й П. Е. А., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на И. М. И.,
ЕГН ********** от гр.Р. ул.“П.“ №** сумата в размер на 25 100 лв. частично
от общо дължимата сума в размер на 163 782.45 лв., представляваща
определено с решение №14 от 08.10.2020 г. на Адвокатския съвет при АК-Р.
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 1004 лв. разноски за
15
производството.
ОСЪЖДА Й. К., род. на ***** г., с постоянен адрес: гр.Ц К.Ш.чрез
пълномощника й П. Е. А., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на адв. С. К. от
АК-Р. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
2658 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16