Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

гр.Харманли,07.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обстоятелства по жалбата

 

Жалбоподателят Г.Б.М., ЕГН  ********** ***, чрез  адвокат Д.А., съдебен адрес:***, адвокат Д.А. е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 17-0271-000020 от 08.02.2017 г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР Хасково като нищожно, незакосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, по следните съображения:

1/ При съставяне на акта за установяване на нарушение актосъставителят допуснал съществени нарушения, които водили до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление само на това основание. Оспорва акта, който не съдържал всички необходими реквизити, предписани от чл.42 ЗАНН към неговото съдържание. Актът бил съставен от некомпетентен орган. Нарушени били всички административно-процесуални правила при съставяне и връчване на акта. Нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Актът бил необоснован, не били налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и не били налице признаците и изпълнителното деяние на посочените разпоредби на закона, като било налице противоречие между описаното нарушение и посочената разпоредба, по която е квалифицирано.

2/ Налице били съществени нарушения на закона, допуснати от административно-наказващия орган при издаване на наказателното постановление: а/същият пристъпил към издаване на наказателното постановление, без да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства, и събиране на необходимите доказателства. С това е нарушен чл.52 от ЗАНН; б/ в наказателното постановление липсват императивно предвидени от чл. 57 ЗАНН реквизити; в/ наказателното постановление било необосновано. Не били изложени всички обстоятелства от значение за дадената квалификация. Деянието не било констатирано по надлежния ред и било несъставомерно. Неправилно бил приложен закона. Издадено било от некомпетентен орган. Твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение, не били налице доказателства, които да установяват твърдените нарушения и не били налице признаците и изпълнителните деяния на посочените разпоредби на закона.

 

         Претендира се наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

        

Представени са писмени бележки от адв.Д.А.. Поддържа се становището, че наказателно постановление № 17-0271-000020 от 08.02.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Харманли е нищожно, незакосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като към изложените в жалбата против наказателното постановление съдът следва да има предвид следните допълнителни съображения:

В наказателното постановление било издадено от некомпетентен орган.

В наказателното постановление и акта не била посочена материално-правната норма от КЗ и нормата от ЗДвП, към която тя препращала, и която въвеждала забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО за водача по пътищата отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2 ал.3 изр.2 ЗДвП компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. От начина, по който било формулирано мястото на нарушението в акта за установяване на нарушение и наказателното постановление не ставало ясно дали деянието е извършено на път, отворен за обществено ползване или на път, който не е отворен за обществено ползване. Нямало никакви данни за този път (улица без име) за да се достигне до правнорелевантни изводи и да се конкретизира мястото на нарушението и вида на пътя, а това било от значение. В тази връзка следвало да се има предвид, че чл.481, ал.3 от КЗ въвежда забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО за водача, но само по пътищата, отворени за обществено ползване: „Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс”. Движението по пътища, които не са отворени за обществено ползване е несъставомерно по чл.638 ал.3 КЗ. Липсата на каквато и да е конкретизация и уточнение кой точно е този път и на ясно изразена воля по този въпрос затруднявало защитата на нарушителя, който има право да е наясно с всички обстоятелства, и прави невъзможен съдебния контрол. Нормата на чл.438 ал.3 КЗ се прилагала във връзка с други разпоредби от КЗ и ЗДвП, които не били посочени, като не били посочени и съответните признаци от обективна страна съгласно тези разпоредби, а те били от значение за разрешаване на въпроса за отговорността на привлечения към административно-наказателна отговорност като нарушител. Тази неяснота правила невъзможна преценката на съда дали е извършено нарушение въз основа на установените факти, тъй като съдебната инстанция има право да изследва само нарушението, което се вменява с акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и единствено въз основа на изложените в него факти и обстоятелства и възприетата фактическа обстановка.

Актосъставителя не бил компетентен да съставя акта за установяване на административно нарушение, тъй като нямал качеството на контролен орган по ЗДвП, а бил мл. полицейски инспектор и не бил определен за такъв по реда на чл.647 ал.1 предл.2-ро КЗ вр. чл.165 ЗДвП, като било общоизвестно, че всички полицейски служители били с изтекли служебни карти и нямали валидни стикери за 2017 г.: https://www.vesti.bg/bulgaria/tova-video-s-shofior-i-kat-stana-hit-v-socialnite-mrezhi-6082202, поради което не можели да се легитимират като полицейски органи и да извършват проверки, а проверката се извършва след представяне на валидна служебна карта или поставянето й на съответното място в светлоотразителната жилетка/ униформата и може да се извършва само от служители, които притежават валидни служебни карти, а валидността се установява със съответен стикер за 2017 г., какъвто дори не бил отпечатан. Картите на всички полицейски служители били валидни само за 2016 г. Съгласно чл.170 ал.(5) ЗДвП Служителят, осъществяващ контрол и определен за такъв, представя на спрения за проверка участник в пътното движение служебна карта. Ясно било, че това е валидна, тъй като невалидната не е полицейска карта.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение били налице процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче не отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, като липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най - вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, но твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение не се съдържали в съставения акт за установяване на административно нарушение. С това било допуснато особено съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, доколкото същото следвало да знае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те трябва да са пълно, ясно и конкретно описани. Нещо, което в съставения акт за установяване на административно нарушение не било изпълнено, тъй като описанието на деянието, не било в достатъчна степен ясно и безпротиворечиво, за да бъдат очертани по необходимия изчерпателен начин твърденията относно фактите, включени в състава на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ в сила от 01.01.2016 г., под която норма е субсумирано деянието. По този начин се стигнало и до несъответствие при описание на нарушението и неговата правна квалификация. Нещо повече, на практика било описано несъставомерно деяние, като потвърждението на изложените от актосъствителя твърдения от доказателствата по делото принципно е въпрос на тяхната обоснованост и се явява такъв по същество, но в случая дефицитът в твърденията се дължи именно на липсата на доказателства и възприятия у контролните органи за осъществено управление от страна на жалбоподателя на превозното средство, попадащо в хипотезата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По изложените съображения и доколкото отразените пропуски в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение са възпроизведени изцяло при издаване на наказателното постановление, а впоследствие по недопустим начин бил въведен, след описателната част, извод за управление на превозното средство за пръв път едва със санкционния акт, но при пълна липса на доказателства за осъществяване на този факт от страна на жалбоподателя, подадената жалба се явявала основателна и следвало да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

         Ответният наказващ орган РУ-Харманли при ОД МВР Хасково, редовно призован не изпраща представител, но в писмото ангажира становище наказателното постановление да бъде потвърдено.

 

Факти от съдебното дирене

 

         С наказателно постановление № 17-0271-000020 от 08.02.2017 г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР Хасково, издадено въз основа на акт № Г 675164/28.01.2017 г. за установено административно нарушение, извършено от Г.Б.М., ЕГН  ********** ***, за това, че на 28.01.2017 г. в 17.00 ч. в с.Калугерово, област Хасково на ул. без име управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1517” с рег. № ****, собственост  на „ГАМА-НИК МИТЕВ 2004” ЕООД, БУСТАТ  ****, като лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ,  поради което и на основание чл.638 ал.3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лв.

 

Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия Г бланков № 675164 от 04.10.2012 г., № по регистъра 000020,  в който са визирани същите обстоятелства.

 

На 28.01.2017 г. свидетелите В.В.Г., заемащ длъжността младши полицейски инспектор към РУ-Харманли при ОД МВР-Хасково и Д.Д.Б.,***, изпълнявали задълженията си, като в рамките на специализирана полицейска операция били в с.Калугерово, общ.Симеоновград и извършвали проверки, включително и за спазване на ЗДвП. Около 17.00 часа спрели за проверка движещия се в посока към гр.Гълъбово, товарен автомобил „Мерцедес 1517” с рег. № ****. При извършената проверка установили, че е превозното средство е собственост на „ГАМА-НИК МИТЕВ 2004” ЕООД, а е управляван от  жалбоподателя Г.Б.М. ***. Установили също, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, валидна за 2017 г., както и че водачът не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС и автомобилът не е преминал годишен технически преглед. Тези обстоятелства полицейските служители проверили чрез представените от водача документи, както и чрез извършена служебна справка.

 

За така констатираните нарушения, на водача Г.Б.М. *** били съставени два отделни акта за установяване на административно нарушение, като този- предмет на настоящото производство е с № 000020 - за управление на МПС на което не е собственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен  на мястото на установяване на нарушението в присъствие на водача, който подписал акта без  възражения.

 

Правни съображения

 

         Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл.647  ал.ІV от КЗ в срока по чл.59 ал.ІІ от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.04.2018 г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо на плика от 24.04.2018 г. и постъпила в РУ-Харманли на 25.04.2018 г. Като подадена в законоустановения срок, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.

 

Администртивно-наказателното производство е отпочнато с актът за установяване на административно нарушение. Той е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, посочен в него, който е присъствал и при установяване на нарушението, съобразно изискванията на чл.40 от ЗАНН. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице - В.В.Г. – мл.ПИ при РУ в рамките на правомощията, очертани от разпоредбата чл.647 ал.1 от КЗ, където е предвидено, че актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.638 ал.1-3 и 5 се съставят  от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, вр.чл.189 ал.1 от ЗДвП. Съставен е в присъствие на свидетеля Д.Д.Б. и нарушителя. Актът е съставен в 3 месечен срок от извършване на нарушението и констатирането му, поради което следва да се приеме, че е спазен срока за съставянето му по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Актът е бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Осигурена е била възможността на жалбоподателя в 3 дневен срок от подписването му да направи писмени възражения. Такива не са постъпили.

 

Издаденото въз основа на него наказателното постановление № 17-0271-000020 от 08.02.2017 г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР Хасково е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.647 ал.ІІ от КЗ и цитираната № 272з-244/28.01.2016 г. на Директора на ОД МВР Хасково. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Извършените нарушения са индивидуализирани с оглед на време, място и начин на извършване.

 

При тези обстоятелства следва нарушението следва да се прецени по същество.

 

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При издаване на акт за установяване на административно нарушение № 000020/28.01.2018 г., актосъставителят е описал извършеното нарушение, като е посочил като нарушена разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ, с което са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

- При издаване на обжалваното наказателното постановление цифрово и текстово изписаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение съответства изцяло на това, което е посочено като нарушение в наказателното постановление. При това положение не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като няма изменение на описаната фактическа обстановка - същата съвпада като описание в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Не е спорно и е установено, че жалбоподателят към момента на проверката е управлявал процесния автомобил, без да представи сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Видно от показанията на разпитания свидетел - полицейски служител, проверката е започнала на место в с.Калугерово, община Симеоновград като обстоятелството за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” са установили както от представените от водача документи, така и от служебно извършената справка в информационния масив.

Това обстоятелство е установено по категоричен начин, както и обстоятелството, че водачът  Г.Б.М. не е собственик на управлявания от него ТОВАРЕН автомобил „Мерцедес 1517” с рег. № ****. В тази връзка, съобразно възраженията на жалбоподателя, следва да се подчертае, че на първо място законодателят е предвидил административно -наказателна отговорност, както за собственика на МПС, който го управлява, така и за всяко трето лице, което управлява несобствен автомобил. Поради тази причина разпоредбата на  чл.638, ал.3 от КЗ е достатъчно ясна- „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.” Разпоредбата на чл.638 от КЗ разграничава две хипотези на извършване на конкретното административно нарушение съобразно неговия субект. В единия случай, това е лицето, задължено да сключи застраховката по чл. 638, ал.1 от КЗ, а втората хипотеза предвижда административно- наказателна отговорност да носи лицето, което без да е собственик, управлява МПС, когато то е без сключена и валидна застраховка. Т.е. не само собственикът на МПС следва да носи административно-наказателна отговорност, но и лицето, което управлява автомобила, както е в случая. За да е налице нарушение на тази норма, следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: управление на МПС и липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. От доказателствата по делото се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС, за което е установено преди издаването на наказателното постановление, че не е негова лична собственост и за което не е имало сключен договор за задължителна застраховка „ГО”. Поради което правилно фактическите обстоятелства са подведени под състава на  чл.638, ал.3 от КЗ, който съдържа едновременно диспозицията и санкцията, предвиждаща налагане на съответно административно наказание за това нарушение.

 

Отделно от това, Съдът не намира разминавания в установеното с акта за установяване на административно нарушение и възприето от административно наказващия орган и описаното в наказателното постановление. Описанието на нарушението и правната му квалификация са правилни, фактическата обстановка е отнесена правилно към съответната законова норма, която е нарушена, не са налице данни и обстоятелства, които да водят до неразбиране или превратно разбиране от страна на нарушителя.

 

На следващо място, по отношение описанието на мястото на извършване на нарушението, съдът намира, че същото е достатъчно конкретно и ясно и не са налице процесуални изненади. Описаното както в акта за установяване на административно нарушение така и в наказателното постановление място на нарушението – с.Калугерово, община Симеоновгра е достатъчно конкретно и ясно и при необходимост може да бъде установено с точност, очевидно е, че пътищата в населеното място са отворени за обществено ползване. В тази връзка Съдът не намира съмнения или неточности и при описване на мястото на извършване на нарушението - същото е достатъчно ясно, конкретно и разбираемо описано.

В случая обстоятелства са безспорно установени и доказани. В тази връзка съдът не открива разминаване между установена фактическа обстановка, материална норма, която е нарушена и санкционна норма, на основание на която е наложено наказанието. Конкретното описание на нарушението не може да се породи объркване, неразбиране или превратно тълкуване на вмененото като извършване нарушение от жалбоподателя. Достатъчно ясно описано самото нарушение - по начин, даващ възможност на всеки един водач да разбере нарушението, което му се вменява, същото съответства на текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в тази връзка съдът не открива допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

 

При извършената проверка, относно това дали в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, съдът констатира, че такива не са налице, поради което няма основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и на процесуално основание.

 

В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано. Размерът на наказанието „Глоба” е с фиксиран размер и не съществува възможност за изменението му.

 

С оглед описаното по-горе, съдът намира наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, предвид и на което същото следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р                Е                Ш              И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0271-000020 от 08.02.2017 г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР Хасково, издадено въз основа на акт № Г 675164/28.01.2017 г. за установено административно нарушение, извършено от Г.Б.М., ЕГН  ********** ***, за това, че на 28.01.2017 г. в 17.00 ч. в с.Калугерово, област Хасково на ул. без име управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1517” с рег. № ****, собственост на „ГАМА-НИК МИТЕВ 2004” ЕООД, БУСТАТ *****, като лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ,  поради което и на основание чл.638 ал.3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лв. - като правилно, обосновано и законосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за произнасянето му пред Окръжен съд-Хасково по реда на ЗВАС.

 

                              

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :