Р Е
Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 13.06.2013
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а
състав, в
публично заседание на двадесети май две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
ЗОРНИЦА ЕЗЕКИЕВА
при
секретаря Б. А., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело
№ 17178 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.С.К. срещу решението на СРС,
37 ми състав от 28.09.2012г. по гр.д. № 52963/2011г., с което е осъден да плати
на З. „Б.В.И.Г.”, на основание чл. 213, ал.1 КЗ, сумата 247, 83 лева, ведно със
законната лихва от 01.12.2011г. до окончателното й изплащане, а на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 354 лева разноски по делото.
Въззивникът твърди, че
решението е неправилно. Твърди, че не било доказано настъпването на покрит риск
по застраховка Каско, не бил установен
описаният от ищеца механизъм на произшествието и по –конкретно неговото
( на жалбоподателя) участие и
необосновано било прието, че обезщетените вреди са в негово следствие. С тези
доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
искът бъде отхвърлен.
Въззиваемият З. „Б.В.И.Г.”
оспорва жалбата.
Софийският градски съд,
в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение
за валидно, допустимо и неправилно.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Ищецът е изплатил
обезщетение на застрахования при него собственик на лек автомобил „Ш. А.” рег №
******** за вреда, причинена, съгласно описанието на увредения, от удар с юмрук
върху предния капак на колата, нанесен от ответника. Подобна щета представлява покрит
риск по застраховка „Каско”, клауза „Всички рискове” на ищеца, видно от общите му условия.
С
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в
правата на застрахования срещу делинквента. За да ангажира отговорността на последния по реда на чл. 45 ЗЗД, ищецът е необходимо да
докаже главно и пълно вреди, противоправен резултат, авторство на
противоправния резултат (т.е конкретно поведение в причинна връзка с
противоправния резултат), причинна връзка между вредите и противоправния
резултат. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното
– чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В случая, авторството на противоправния резултат,
отречено от ответника още с отговора на исковата молба, е останало недоказано
от събраните по делото доказателства. Оплакването на въззивника в този смисъл е
основателно. Изявленията относно дееца изхождат единствено от обезщетения собственик на увредения автомобил А.М. – така
заявлението на изплащане на обезщетение (лист 16 от делото на СРС),
удостоверението от СДВР ( лист 12) и
депозираните като свидетел показания пред СРС. С оглед качеството й на
застрахован и предвид изричното й изявление, за наличие на междусъседски
конфликт с ответника, настоящата инстанция я счита възможно заинтересована от
изхода на спора във вреда на ответника. Ето защо следва да преценява
показанията й съобразно чл. 172 ГПК с оглед всички данни по делото. Последните
са от естество да обосноват съмнение в
достоверността на показанията. На първо място, застрахователят е уведомен за
настъпилата на 21.07.2010г. щета на
16.09.2010 г. – близо два месеца по–късно (а свидетелката твърди да е уведомила
застрахователя още на следващия инцидента ден), тогава е направен и огледа на
автомобила и е констатирана щетата. На второ място, вещото лице Маринов заявява
в съдебно заседание, че снимковия материал, изготвен от застрахователя при
огледа, сочи на дупка върху капака,
освен вдлъбнатината, като отрича възможността подобна дупка да се получи само
от удар с юмрук.
С оглед на изложеното,
въззивният съд приема да е останала недоказана пасивната материалноправна
легитимация на ответника. В този смисъл жалбата му е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и постановено ново, с което искът бъде отхвърлен.
На въззивника се следват
сторените разноски, които са в размер на 325 лева, от които 25 лева държавна такса по въззивната жалба и 300
лева адвокатски хонорар. Извод за размера на последния съдът прави като отчита
основателността на възражението на ищеца, направено пред първата
инстанция, за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 700 лева.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 37
ми състав от 28.09.2012г. по гр.д. № 52963/2011г. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.В.И.Г.”*** срещу А.С.К.,*** иск по чл. 213 , ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на 247, 83 лева – изплатено от
застрахователя обезщетение по негова щета № 470510101006216 за вреда от
настъпило на 21.07.2010г., в гр.С. застрахователно събитие.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”***
да плати на А.С.К.,*** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 325 лева
разноски по делото пред двете инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.