Определение по дело №329/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 115
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000500329
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500329 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 2462/18.05.2021 г. от ХР. Р. Т. с ЕГН –
**********, с адрес: град Х., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет.*, чрез процесуалния му
пълномощник – адв. СТ. Ж. П. – АК – П. против Определение № 124 от
10.05.2021 г. по в.гр.д. 20215300501184 по описа за 2021 г. на Окръжен съд –
П., с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на
Европейския съюз по дело *-***/20. Изложени са доводи за неправилност на
обжалваното определение в две насоки – съществени нарушения на
процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Според
жалбоподателя искането за спиране е било включено във въззивната жалба на
другата страна и е следвало страните да бъдат призовани в открито съдебно
заседание за да се предостави възможност на въззиваемата страна да изложи
своите аргументи. Като не е сторил това окръжният съд е нарушил чл. 8, ал. 3
от ГПК. Това било говорило за предубеденост и заинтересованост на
произнеслия се състав. На второ място ГПК предвижда изрично уредени в чл.
229 хипотези за спиране на производството по делото. Възможността по чл.
631, ал. 1 от ГПК според жалбоподателя е относима само към производството
на съда, който е направил запитването. По изложените съображения
жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение и връщане на
делото на Окръжен съд – П. за продължаване на съдопроизводствените
1
действия.
Ответникът по частната жалба Главна дирекция „Ж., с.о.б.т.“ на МВР,
ЕИК – ********, адрес: С., ул. „П.Г.“ № *** не е представил писмен отговор
на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Изхожда от
легитимирано лице – въззиваемия. Касае обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК, определение за спиране на въззивното производство, което
временно прегражда по-нататъшното му развитие. Определението не е
постановено в хипотезата на чл. 631, ал. 1 от ГПК от отправилия
преюдициалното запитване съд, в която основанието за спиране е самото
отправяне на запитването, за да се приеме за неподлежащо на обжалване. При
тези обстоятелства жалбата се явява допустима, а разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Пред Окръжен съд - П. е висящо въззивно производство по в.гр.дело №
20215300501184 по описа за 2021 г., образувано по въззивна жалба на Главна
дирекция „Ж., с.о.б.т.“ на МВР против Решение № 260281/01.02.2021 г. по
гр.д. 12747/2020 г. на Районен съд - П., с което Дирекцията е осъдена да
заплати на ХР. Р. Т. сумата от 1293.60 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1384,2 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1,143, положен през периода 05.10.2017 г. - 01.10.2020 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко
едно вземане – 26-то число на месеца, следващ последния месец от
тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 02.10.2020 г. в размер
общо на 179,68 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от
02.10.2020 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 650 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. П. – 101,74 лева ДТ и 100 лева
депозит за ССЕ. В жалбата въззивникът е поискал спиране на производството
до окончателното произнасяне на СЕС по образувано дело *-***/20, поради
отправено преюдициално запитване с посочени въпроси за произнасяне,
които счита за относими и в настоящето производство. Препис от въззивната
жалба е изпратен на въззиваемия, който в срок е депозирал писмен отговор, в
който не е засегнал и не е изразил становище по искането за спиране.
2
С Определение № 124/10.05.2021 г. в закрито заседание въззивният съд
е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по дело *-***/20 г. В мотивите към определението си окръжният съд е
посочил, че основните спорни въпроси по делото са правни и се
концентрират върху нормалнатата продължителност на работното време на
държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за
работниците и служителите по КТ и ако е така - подлежат ли на
преобразуване положените часове нощен труд в дневен, при което би се
стигнало до надвишаване на установената продължителност на работното
време, пораждайки правото на служителя да иска заплащане за извънреден
труд за разликата часове, получени след преобразуването. Посочил е, че му е
служебно известно обстоятелството, че Районен съд - Л. с Определение от
02.06.2020 г. по гр.д. № 606 по описа на съда за 2019 г. е отправил
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), по което е
било образувано дело *-***/20. Констатирал е, че отправените от Районен съд
- Л. към СЕС въпроси, а именно: 1) Ефективната защита по чл. 12, б. „А“ от
Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния
труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня; 2) Принципът на равенство, залегнал в
чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС, изисква ли определената в националното право
нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за
полицаи и пожарникари; 3) Ефективното постигане на целта по §8 от
Преамбюла на Директива 2003/8 8/ЕО - да се ограничи продължителността на
нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи
каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
публичния сектор, са от значение за произнасянето по подадената въззивна
жалба. Приел е, че съгласно чл. 633 ГПК решението на СЕС е задължително
за всички съдилища и учреждения в Република Б., което обуславя
необходимостта от спиране на производството по настоящото дело на
основание чл. 631, ал. 1 ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване
постановяването на такова решение, което би било в противоречие с правото
на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за неговото
нарушаване. Според окръжният съд адресат на задължението по чл. 631, ал. 1
ГПК е и всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от значение
3
за правилното разрешаване на спора.
Настоящата инстанция споделя мотивите на въззивния съд.
Служебно е известно, че с Определение от 02.06.2020г., постановено по
гр.д. № 606/2019 г. по описа на Районен съд - Л. е отправено преюдициално
запитване, по което е било образувано дело № *-***/2020 г. на Съда на
Европейския съюз. В преюдициалното запитване са формулирани следните
въпроси: 1. Ефективната защита по чл. 12, б „а“ от Директива 2003/88/ЕО,
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на
труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от
Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в
частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор,
включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта
по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО (да се ограничи
продължителността на нощния труд), изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?
Безспорно тези въпроси засягат приложимото материално право и по
висящия пред окръжния съд като въззивна инстанция съдебен спор.
Преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави
членки и на отделната такава. С оглед на тази цел и съгласно чл. 633 от ГПК
решението на СЕС по образуваното дело е задължително не само за
отправилия преюдициалното запитване съд, но и за всички съдилища в
Република Б., които са ангажирани да приложат материалния закон,
съобразно поставените за тълкуване разпоредби на общностното право. За да
обезпечи изпълнението на това нормативно изискване, всеки от останалите
съдилища, които не са отправили запитването, следва да спре висящото пред
него производство до произнасянето на СЕС. В противен случай и ако бъде
възприета тезата на частния жалбоподател, би се обезсмислила целта на
преюдициалното запитване или за да се постигане тя би следвало всички
4
национални съдилища, пред които са поставени за решаване идентични
въпроси, за които е необходимо тълкуване на норми от правото на ЕС, да
отправят поотделно преюдициални запитвания по реда на чл. 628-630 от ГПК.
Това, обаче, е процесуално неоправдано и безпредметно, тъй като СЕС още с
първото отправено му запитване е сезиран с произнасяне по въпросите, които
са от значение за правилното прилагане на материалния закон и по
останалите дела. Именно с оглед на това и предвид задължителния характер
на решението на СЕС за всички съдилища, производството по делото следва
да бъде спряно до постановяване на това решение не само от отправилия
запитването съд, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 631, ал. 1 от
ГПК, но и от останалите на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 633
от ГПК, както правилно е процедирал в случая окръжният съд.
По отношение на наведения в частната жалба довод нарушаване на
принципа на състезателното начало и неспазване на правилото на чл. 8, ал. 3
от ГПК. Съгласно чл. 267 от ГПК и чл. 273 от ГПК и във вр. с чл. 254 от ГПК
в подготвителното заседание въззивният съд решава всички предварителни
въпроси, поставени от страните във въззивната жалба и в отговора на
въззивната жалба. Ответникът по въззивната жалба е бил уведомен за
искането за спиране на производството от въззивника, но не е взел становище.
Съдът не е длъжен да насрочва изрично открито съдебно заседание за
изслушване на страните по това искане. Предоставена е процесуална
възможност, от която въззиваемият не се е възползвал. Не се откриват данни
за предубеденост и заинтересованост на състава от окръжния съд, постановил
обжалваното определение. Спирането на производствата по дела на
основание посоченото дело № *-***/2020 г. на СЕС не е прецедент в
условията на предубеденост и заинтересуваност от въззивния съд, а е
константна съдебна практика – Определения на Апелативен съд – П. №
260134/2.12.2020 г. по в.ч.г.д. 481/2020 г.; № 260076/11.02.2021 г. по в.ч.г.д.
82/2021 г.; № 260077/11.02.2021 г. по в.ч.г.д. 80/2021 г.; № 260135/02.12.2020
г. по в.ч.г.д. 465/2020 г.; № 260136/02.12.2020 г. по в.ч.гд. 539/2020 г. и много
други.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и
потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
5
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 124 от 10.05.2021 г. по в.гр.д.
20215300501184 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – П., с което е спряно
производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по
дело *-***/20.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6