№ 143
гр. Дупница, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200202 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ,,БЛАЖЕ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. ,,Царев връх“ № 11 представлявано от
управителя Блажо Печевски чрез адв. М. К. от Адвокатска колегия – Кюстендил със съдебен
адрес: гр. Кюстендил, ул. ,,Цар Освободител“ № 64, ет. 2 против Наказателно постановление
(НП) № 42-0002573 от 29.08.2022 г. на Директора на РД ,,Автомобилна администрация“
София, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на
дружеството-жалбоподател е наложена ,,имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. /три
хиляди лева/, за административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакувания
административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати процесуални
нарушения по ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не ангажира
процесуален представител и становище по жалбата. В придружително писмо до съда при
изпращане на преписката, се прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че надвишава размера, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 12.07.2022 г., длъжностно лице при санкционният
орган – св. Г. на длъжност инспектор, в присъствието на колегата си – св. Я., е съставил на
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № 326474 за това, че на
същата дата, около 11.00 часа, в ОО ,,АА“ гр. Благоевград, ул. ,,Св. Димитър Солунски“ №
77А, при извършена комплексна проверка и съставен констативен протокол от 08.07.2022 г.
на превозвача ,,Блаже Транс“ ЕООД извършващ международен автомобилен превоз на
товари с Лиценз на ЕИО № 20650/03.04.2019 г., е констатирано, че в гр. Рила, ул. ,,Царев
връх“ № 11 в седалището на управление на ,,Блаже Транс“ ЕООД превозвачът е допуснал до
управление на МПС от категория N-3, влекач МАН с рег.№ ******Т водача Л.З. с ЕГН
**********, с който е осъществил международен обществен превоз на товари за периода от
01.11.2021 г. до 29.06.2022 г. /включително на 01.12.2021 г. на територията на Република
Германия, видно от СМR и разпечатка от ТDCS-3 за разчитане на данните от дигитални
тахографи/, като водачът З. не отговаря на изискванията за психологическа годност и не
притежава удостоверение за психологическа годност за превоз, видно от направена справка
в системата на ИА АА за УПГ. Това описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано с
акта като административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2022 г. на
МТС. АУАН е връчен на упълномощено лице Е.П., съгласно пълномощно от управителя на
,,Блаже Транс“ ЕООД – Блажо Печевски, с което са й делегирани правомощия за
представителство пред ИА ,,АА“ Благоевград и всички подразделяния в страната, както и да
подписва и получава АУАН и НП, издадени от ИА ,,АА“.
Въз основа на АУАН, на 29.08.2022 г., Директора на РД ,,АА“ гр. София е издал
обжалваното НП № 42-0002573, с което за посоченото в акта нарушение, на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е определил да се наложи на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. НП е връчено лично на
законният представител на жалбоподателя на 30.01.2023 г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при разпита на
свидетелите Г. и Я., които заявяват, че лично са установили вмененото на жалбоподателя
нарушение в рамките на проверката и след справка в базата данни на ИА ,,АА“ за
издадените удостоверения за психологическа годност на водачите. Свидетелите твърдят, че
въз основа на представено им ЧМР и справка в системата на санкционния орган установили,
че жалбоподателят е реализирал обществен превоз на товари с водач, който не е имал
валидно удостоверение за психологическа годност за посочения в същото ЧМР и акта
период.
Според приложената по делото Справка в ИА ,,АА“ от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите и за явявания на психологическо изследване,
няма данни за лице с посочено ЕГН, съответстващо на водача З..
2
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 110 от
01.04.2022 г. на Директора на ИА ,,АА“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността
,,Инспектор, в отдел Контрол на РД ,,АА“ - София, с които се удостоверява материалната
компетентност както на издателя на НП, така и на съставителя на АУАН.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване. Настоящият съдебен
състав, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като
съдържа всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен
акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното
описание с правната му квалификация е основна гаранция за осъществяване на съответна на
административното обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на
въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно
и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната
теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което
се насочва административнонаказателната принуда.
В съставения АУАН и издаденото НП не е посочено по изискуемия се от закона
начин времето и мястото /съответния маршрут на извършения с описания товарен
автомобил, управляван от водача превоз/ на нарушението. Отразени са единствено времето
и мястото на извършената проверка - Областен отдел ,,Автомобилна администрация“ гр.
Благоевград, което не може да замести времето и мястото на извършване на нарушението.
Административнонаказващият орган е длъжен да посочи времето и място на извършване на
3
нарушението, като изписването на мястото на извършване на проверката, при отчитане на
факта, че същата е извършена по проверка на документи и цифрово-графични изображения,
и то не към момента на извършване на нарушението, не санира порока в двата
административни акта. Мястото и времето на извършване на нарушението са задължителни
реквизити на наказателното постановление, като същите освен елемент от състава на
нарушението, имат значение и за извършване на преценка, дали НП е издадено при спазване
на предвидените с чл. 34 ЗАНН срокове.
Имуществената отговорност на ,,Блаже Транс“ ЕООД е ангажирана за това, че в
качеството си на превозвач, е допуснал до управление на МПС от категория N-3, влекач
МАН с рег.№ ******Т водачът Л.З. с ЕГН **********, с който е осъществил международен
обществен превоз на товари за периода от 01.11.2021 г. до 29.06.2022 г. /включително на
01.12.2021 г. на територията на Република Германия, видно от СМR и разпечатка от ТDCS-3
за разчитане на данните от дигитални тахографи/, като водачът З. не отговаря на
изискванията за психологическа годност и не притежава удостоверение за психологическа
годност за превоз. Така установеното е квалифицирано като нарушение по чл. 57, ал. 1 от
наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. От събраните в настоящото производство
доказателства безспорно се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че към момента
на извършване на международния превоз, водачът не е притежавал валидно по смисъла на
приложимия материален закон удостоверение за психологическа годност. Въз основа на
направена справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологическо изследване на З. /на л. 17-18 от делото/, се установява, че за лицето няма
данни да притежава удостоверение за психологическа годност.
Съгласно чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтПр, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3 000.00 лева.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните
средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са
психологически годни.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. предвижда, че
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
4
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В случая, наредба по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, се явява Наредба №
36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания /Наредба № 36/15.05.2006 г. / С тази наредба се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари /чл. 1,
ал. 1, т. 4 от наредбата/.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., в приложимата към момента
на издаване на процесното НП редакция, удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1,
ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Според чл. 12, ал.
2, т. 2, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години; като условие
за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С,
С1, D, D1 и Ттм, е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа
годност за издаване на свидетелство за управление на МПС. Същият срок на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D,
DE, D1, D1E и Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи.
Всяка национална мярка в област, предмет на изчерпателна хармонизация на
равнището на Европейския съюз /ЕС/, следва да бъде преценявана с оглед разпоредбите на
тази хармонизация /т. 33 от решение от 16 юли 2015 г. по дело C-95/14/. Изискванията към
физическата и умствена годност на водачите на превозни средства са предмет на правна
уредба на равнище ЕС – Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства
/Директива 2006/126/, поради което нормите за психологическата годност на водачите в
националния закон следва да бъдат тълкувани "... в светлината на текста и на целите на
директивата, за да се постигне преследваният от последната резултат". Последното е
задължение на националния съдия /т. 114 от решение от 5 октомври 2004 г. по дело С-397-
403/01/, като "... Това задължение за конформно тълкуване се отнася до всички разпоредби
на националното право, както приети преди, така и след директивата, за която се отнасят".
От това следва, че изискването в чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2002 г. следва да се тълкува с оглед разпоредбите на Директива 2006/126.
Директива 2006/126, от една страна, има за цел да допринесе за подобряване на
пътната безопасност и да улесни свободното движение на хора, които се установяват в
5
държава-членка, различна от издалата свидетелството за управление /т. 2 от Преамбюла/,
включително да определи в дългосрочен план единен образец за свидетелство за управление
на превозно средство за всички държави членки /т. 3 от Преамбюла/, минималните
изисквания за издаването на който са хармонизирани от същата директива и който ще
замести различните свидетелства за управление на превозни средства, съществуващи в
държавите-членки, като по този начин постепенно преустанови признаването на
националните доказателства за способността за управление, а от друга страна – има за цел
да избегне нарушаването и ограничаването на конкуренцията в рамките на Съюза. По-
специално - Директива 2006/126 установява минимална хармонизация на националните
разпоредби относно условията, при които може да се издаде предвиденото в член 1 от нея
свидетелство за управление – изискванията за минимална възраст, способност за управление
на превозно средство, изпитите, които кандидатът следва да издържи успешно, и неговото
обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издала свидетелството за
управление – членове 4 и 7 от Директивата. В същото време Директива 2006/126 установява
изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на
управление и че издаденото по предвидения образец /в Директивата/ свидетелство за
управление е доказателство, че притежателят му е отговарял на условията за неговото
издаване /в този смисъл т. 46 и т. 47 от решение от 26.04.2012 г. по дело С-419/10 и т. 47 от
решение от 23.04.2015 г. по дело С-260/13/, а следователно и на изискването за "умствена
годност". За водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или
стоки, може да се изисква допълнително доказателство за съответствие с минималните
стандарти за физическа и умствена годност в случаите, когато свидетелството се издава и
периодично след това, но само при неговото подновяване /т. 9 от Преамбюла на Директива
2006/126/. Съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност на
водачите по приложение ІІІ към Директивата може да се контролира от държавите-членки
чрез прилагане на по-строги стандарти, включително чрез увеличена честота на
медицинските проверки или други специфични мерки /опреснителни курсове/, но при
подновяване на свидетелството за управление /член 7, пар. 3, точка 3/, като прегледите за
съответствие с изискванията по приложение ІІІ на Директивата следва да се определят от
срока за валидност на свидетелството и да съвпадат с подновяването /т. 9 от Преамбюла на
Директива 2006/126/. Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива
126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013 г., свидетелства, издадени от държави-членки за
категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5
години. А съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац четвърти от Директива
126/2006/ЕО, държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност,
постановен в пар. 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от
всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване
на пътната безопасност. Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в пар. 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно
средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на
медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на
6
пътното движение. Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в
пар. 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които
пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат
увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като
опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелство за управление на превозно средство.
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО е транспонирана
в българското законодателство, съгласно пар. 2 от ПЗР на Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/, като разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД установява, че срокът на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С,
СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. При това положение, предвид посочената
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, следва да се приеме за установено, че от
страна на европейския законодател е установено, че прегледите за физическа и
психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1 при издаване на
свидетелство за управление на МПС и 2 при последващо подновяване на свидетелството за
управление на МПС. Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО,
се налага извод, че след като водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство
за управление на МПС за съответната категория /което обстоятелство не се оспорва от
административнонаказващия орган в конкретния случай/, той следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока на
валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе
категории е пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и
психологическа годност в този срок.
В случая разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. в
относимата към датата на издаване на НП редакция, поставя самостоятелни и непредвидени
в европейската норма изисквания относно срока на действие на удостоверението за
психологическа годност, като по този начин изкуствено го отделя от основното му
предназначение – да обслужи първичното издаване или преиздаване на свидетелството за
управление на превозно средство от съответните категории. Периодичното психологическо
изследване на водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006 г. /чл. 8/, в допълнение към
проверката за психологическа годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление от
съответната категория /чл. 51, ал. 3-5 от ЗБЛД/.
Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното
законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена директива, за
да бъдат постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища
като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар това
задължение за "конформно тълкуване" да се прилага първоначално спрямо вътрешното
законодателство, конкретно изпълняващо директивата, задължението е по-широкообхватно.
Съдът на ЕС пояснява, че: "Принципът националното законодателство да се тълкува
7
конформно със законодателството на ЕС, изисква националните съдилища да направят
всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното законодателство
в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на
резултат, съответстващ на преследваната от нея цел. Прилагането на психологическото
изследване по чл. 5 за срока по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. дублира това при
издаване на свидетелството за управление. Това допълнително изискване, като наложен по-
строг стандарт за психологическа годност на професионалните водачи, при положение че е
установена при издаване на свидетелството за управление, не улеснява свободното
движение, като цел на хармонизацията по Директива 2006/126 /т. 2 от Преамбюла на
Директива 2006/126/, а е непропорционално на преследваната цел затруднение, което
възпрепятства лицата при свободното упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в
контекста на свободното движение на лица – свобода на установяване и свобода на
предоставяне на услуги. Изискването за допълнително удостоверяване на психологическата
годност, при издадено и валидно свидетелство за управление на водача, поставя в по-
неблагоприятно положение българските професионални водачи, респ. наеманите на работа
водачи от превозвачи със седалище в страната, и е несъвместимо с общия принцип на
недопускане на дискриминация по член 18 от ДФЕС при упражняване на основни права и
свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС /официално
уведомително писмо на Европейската комисия до България от 15.07.2021 г. за неправилно
транспониране на Директива 2006/126/.
В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на целите на
Директива 2006/126, разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. следва да се
тълкува по начин, че удостоверяването на психологическата годност на водач при
международен автомобилен превоз на товари, не може да се изисква на основания, различни
от тези по Директива 2006/126 – при издаване и при подновяване на свидетелство за
управление от съответната категория. Прилагането на това изискване /чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. / при обстоятелствата по делото, би довело до несъответстващ на
правото на Съюза резултат и би представлявало несъразмерна мярка на преследваната цел –
пътна безопасност /чл. 1, ал. 3 от Наредба № 36/15.05.2006 г. /, която създава условия за
неравно третиране при упражняване на гарантирани от ДФЕС основни права и свободи,
поради което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС, разпоредбата следва
да бъде оставена без приложение.
Във връзка с гореизложените мотиви, настоящият състав намира, че следва да се
отбележи, че на официалната електронна страница на Министерство на транспорта и
съобщенията е публикувана общодостъпна информация, съгласно която ,,Съгласно
изискванията на Директива 2006/126/ЕО, проверката на психологическата годност на
водачите трябва да се извършва изцяло във връзка с издаването на свидетелство за
управление на моторно превозно средство. В Директивата се посочва, че проверката трябва
да се извършва само с медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки от срока на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тези
8
ограничения не бяха съобразени в националната регламентация на психологическото
изследване по Наредба № 36/15.05.2006 г. и във връзка с горното, към настоящия момент е
налице изменение в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г.,
предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа годност. В този смисъл,
неизпълнението на несъвместимо с правото на ЕС изискване, каквото е това по чл. 57, ал. 1
от Наредба № 11/31.10.2002 г., не може да се разглежда като противоправно деяние,
респективно да се търси имуществена отговорност за него. Последното включва и отмяна на
наложената санкция за неизпълнение на изискването по чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11/31.10.2002 г.
При тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да се отмени
поради неговата процесуална и материална незаконосъобразност.
По разноските:
Предвид начина на приключване на съдебното дело и съгласно нормата на чл. 63д,
ал. 3 от ЗАНН съдът счита, че искането за присъждане на сторените съдебни разноски от
жалбоподателя в съдебното производство пред РС- Дупница, се явява доказано по
основание. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
адв. К. и жалбоподателя на 30.01.2023 г., съгласно който на същата е заплатено
възнаграждение в размер на 500 лв. за участие и процесуално представителство по
настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че адв. К. е участвала лично и упражнила
процесуално представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на едно
съдебно заседание. От друга страна, съгласно 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при
сключване на посоченият договор за правна помощ и съдействие, за хипотеза като
процесната при отмерена санкция глоба с обжалваното НП и за процесуално
представителство в съдебно заседание на адвоката, при интерес от 1000 до 5000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000
лв. или в случая това е сумата от 600 лв., а на адв. К. е заплатена от страна на
жалбоподателя сумата в размер на 500 лв. Отчитайки тези обстоятелства и еднократното
участие на адв. К. като процесуален представител по делото, съдът приема, че заплатеното й
възнаграждение за адвокатска защита от процесното дружество в размер на 500 лв., с оглед
на неголямата фактическа и правна сложност на делото, но и свършената от нея работа в
полза на жалбоподателя, не се явява прекомерно такова и на практика е съобразено с
минимумите по цитираната Наредба, във вр. с чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗА. В този смисъл
направеното възражение на санкционния орган в процеса по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
материализирано в придружително писмо по делото, се явява неоснователно и не следва да
се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002573 от 29.08.2022 г. на Директора
на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“ София, с което на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на ,,БЛАЖЕ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. ,,Царев връх“ № 11,
представлявано от управителя Блажо Печевски е наложена ,,имуществена санкция“ в размер
на 3000.00 лв. /три хиляди лева/, за административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“ гр. София, да
заплати на ,,БЛАЖЕ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Рила, ул. ,,Царев връх“ № 11, представлявано от управителя Блажо Печевски
сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени съдебни разноски по АНД
№ 202/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Кюстендил в 14-
дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10