Р Е Ш Е Н И Е
№ 260187
гр.Пловдив, 14.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2466/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-013119 от 24.01.2020г., издадено от Д.
Г. В., на длъжност началник група при сектор „***“ на *** – гр.П., с което на Р.В.В.,
ЕГН:**********, с адрес ***
1.на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200лв. /двеста лева/, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, налице са множество нарушения на процесуалноправни и
материалноправни разпоредби на закона, допуснати при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление.
Сочи нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като твърди, че не ясно дали
нарушението е извършено по бул.„Цар Борис III Обединител“ или на кръстовището на ул.„Света Петка“. На следващо място
посочва, че липсва съставомерност на нарушенията, липсва и установяване на
причините и начина, по който е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с
неизправно шумозаглушително устройство. Още сочи, че жалбоподателят е
управлявал МПС с пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа жалбата
си пред съда, сочи че е нямало техническо средство за замерване, както и
свидетелят не е техническо лице.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в писмено становище посочва, че липсата на част от изпускателата
система, в частност шумозаглушител, е значителна техническа неизправност (§ 6, т.72 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП), като не са необходими никакви измервания,
за да се види, че МПС е с премахнато задно гърне. Още сочи, че не се налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчно по обем и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и обуславят административнонаказателната
му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, алтернативно
– прави възражение за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение
до минималния такъв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 02.04.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 03.04.2020г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.12.2019г. около 23:50 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III
Обединител“ - кръстовището на ул.„Света Петка“ свидетелят А.И.В., в качеството му на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив извършил проверка на движещо се на същото място
МПС – лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег.№ „****“. При това свидетелят В.
установил, че гореописаният автомобил бил управляван от жалбоподателя Р.В.В., както и
че шумозаглушителното устройство на автомобила на било изправно – автомобилът
се движил с висок шум, който не бил замерен по технически път. Свидетелят В.
установил още, че МПС – лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег.№ „****“ не било
оборудвано с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
С оглед на горното, на място свидетелят В. съставил АУАН с бланков № 492935
от 30.12.2019г. срещу Р.В.В. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата, чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и
чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като отразил възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.И.В.. Последният помни случая и описва
констатираното при проверката. Съдът намира показанията на свидетеля Димитров
за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, като в случая противното не се установява, предвид коментираната
доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и наказателното постановление
намери, че същите са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
I. За нарушенията на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
Съдът намери, че в нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН –
относно АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното
постановление, в същите дава липсва законосъобразно описание на нарушението по относно
нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Следва да се посочи, че за да бъде приложена санкционната норма на чл.179,
ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата, то следва да е констатирани „значителни
неизправности“, а не „незначителни неизправности“ – по
смисъла на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП или „опасни
неизправности“ по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.
Въпреки горното, никъде в описанието на фактическата обстановка АУАН или
наказателното постановление не съществува твърдение, че установеното „неизправно шумозаглушително устройство“
съставлява „значителна неизправност“.
Подобно твърдение се въвежда едва тепърва в частта от наказателното
постановление, в която се цитира посочената като нарушена закова норма, без
отново по никакъв начин да става ясно защо „неизправно
шумозаглушително устройство“ съставлява „значителна
неизправност“, още по-малко – как е установено същото.
В този смисъл неоснователно е становището на въззиваемата страна, че липсата
на част от изпускателата система, в частност шумозаглушител, е значителна
техническа неизправност (§ 6, т.72 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП), като
не са необходими никакви измервания, за да се види, че МПС е с премахнато задно
гърне. Никъде в АУАН и наказателното постановление няма твърдение, че „липсва
част от
изпускателата система“, че „липсва шумозаглушител“, или че е „премахнато задно
гърне“, нито подобно нещо се твърди от свидетеля В..
Така описаните нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се преценят като такива от категорията съществените
процесуални нарушения, доколкото лишават жалбоподателят от правото му да научи
на какво основани е ангажирана наказателната му отговорност, а също и
препятстват съда да провери законосъобразността изводите на наказващия орган.
Ето защо горните процесуални нарушения мотивират отмяна на обжалваното
наказателно постановление в тази му част.
II. За нарушенията
на чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и чл.139, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата;
Относно същите нарушения съдът намери, че при съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Установява се още достатъчно данни за извършено деяние, с което Р.В.В.,
ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на:
1.чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
30.12.2019г. около 23:50 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III Обединител“
- кръстовището на ул.„Света Петка“, е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 318
ИС“ с рег.№ „****“, което не било оборудвано с пожарогасител.
2.чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 30.12.2019г. около 23:50 часа, в гр.Пловдив, на
бул.„Цар Борис III Обединител“ - кръстовището на ул.„Света Петка“, е управлявал
МПС – лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег.№ „****“, което не било оборудвано със светлоотразителна
жилетка.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
управлявал МПС с пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Същото съставлява
едно твърдение, което не намира никаква опора в събраната по делото
доказателствена съвкупност, напротив – от същата, съгласно вече коментираното,
непротиворечиво се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не
било оборудвано с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както и
обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.139, ал.2,
т.3 от Закона за движението по пътищата и чл.139, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата. Процесните нарушения са такива на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените на основание чл.185,
ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата с тежестта на нарушенията на
чл.139,
ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и чл.139, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата следва да се има предвид, че в двата случая е предвидена
глоба от 20 лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази му
част, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-1030-013119 от 24.01.2020г., издадено от Д. Г. В., на длъжност началник
група при сектор „***“ на *** – гр.П. В
ЧАСТТА МУ, с която на Р.В.В., ЕГН:**********, с адрес *** на основание
чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200лв. /двеста лева/, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-013119 от 24.01.2020г., издадено от Д. Г. В., на длъжност началник
група при сектор „***“ на *** – гр.П. В
ЧАСТТА МУ, с която на Р.В.В., ЕГН:**********, с адрес ***,
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.