Решение по КНАХД №320/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „А.“ ЕООД ***, ЕИК *********, депозирана чрез пълномощник * Ц.С., против РЕШЕНИЕ №130/22.05.2025г., постановено по АНД № 292/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е потвърдено НП №06-2500028/19.02.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се навеждат доводи. Иска се отмяна на решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и произнасяне по съществото на спора с решение, с което се отмени наказателното постановление и присъдените разноски с решението за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се прави искане за изменение на наказателното постановление, като се намали  размера на наложената имуществена санкция в минимален размер, предвиден в разпоредбата на чл.414,ал.3 КТ. Претендират се разноски  по делото.

В с.з. касаторът  не се представлява.

Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител ** М.К. и в представена по делото писмена защита изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Прави се възражение относно възнаграждението на касатора, като прекомерно.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца, прокурор Лалов  моли за решение, с което се остави в сила решението на РС-Враца, като правилно, законосъобразно и правилно. 

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол е Решение №130/22.05.2025г., постановено по АНД № 292/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е потвърдено изцяло НП №06-2500028/19.02.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца., с което на „А.“ ЕООД ***, ЕИК *********, в качеството му на юридическо лице работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в  размер на 2 000 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел в оспореното решение, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия и съдържат задължителните реквизити по ЗАНН.  Административното обвинение е ясно и точно, формулирано от фактическа и правна страна, изложената фактическата обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация на нарушението и с правното основание за налагане на имуществената санкция. По съществото на спора е прието, че дружеството-касатор е осъществило състава на нарушението по чл.62,ал.1 КТ, визирано в НП. Налице е трудово правоотношение, като сключения с лицето договор не е бил в изискуемата писмена форма, поради което извършеното от касатора нарушение е безспорно доказано по делото. Правилно е определено наказанието в посочения размер от органа и съобразено с чл.27 ЗАНН, както и целите по чл.12 ЗАНН. Не е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, а чл.415в КТ е неприложим в случая за  нарушения по чл.62,ал.1 КТ.  Изложени са подробни мотиви в решението, в резултат на което и оспореното НП е потвърдено в неговата цялост. С решението са присъдени и разноски по делото на ответника в  размер  на 100.00 лева  за  юрисконсултско възнаграждение.  

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон.  Споделят се изводите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, за липсата на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и за доказаност на визираното в НП административно нарушение на посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в съответствие с  разпоредбите на  закона. Въззивният съд е изложил подробни, фактически, правно и доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и на основание чл.221,ал.2,изр.2 АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни.             

Правилно е прието от въззивния съд, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на последното. Видно от съдържанието на акта и наказателното постановление, същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. В тази насока възраженията на касатора  за допуснати  процесуални  нарушения по съставяне на акта и издаване на НП, в нарушение на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН са неоснователни.

Правилно е прието по съществото на спора осъществено от касатора административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което и правилно с издаденото НП е ангажирана адм.наказ.отговорност по чл.414, ал.3 КТ на касатора. Установено е, че при извършената проверка от контролния орган на 14.01.2025г. лицето Н.М. е работило на обект на дружеството, като този факт е отразен и в попълнената от лицето декларация с дата 14.01.2025г., в която същото изрично е декларирало, че работи при санкционираното дружество, с установено работно време от 08.00 часа до 20.00 часа, получава трудово възнаграждение, като е посочена и длъжността „*“, която изпълнява, тоест налице са основните белези характеризиращи трудов договор при предоставяне на работна сила. Дружеството в качеството си на работодател е допуснало  до работа лицето М., без да изпълни задължението си да сключи с лицето писмен трудов договор, с което е нарушил разпоредбата на 62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ. От представения граждански договор, сключен с лицето от 06.01.2025г. е видно, че същия съдържа съществени елементи  по см. на  КТ, определящи правоотношението като трудово. Съгласно чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 КТ отношенията между страните по предоставянето на работна сила следва да се уредят с трудов договор в писмена форма. В случая такъв трудов договор с лицето не е бил сключен, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява и доказва, че се касае за трудово правоотношение. Следва да се посочи, че при извършена последваща проверка от ответника на 13.03.2025г. лицето М. също е попълнило декларация, в която е отразило същите обстоятелства, с изключение на размера на трудовото възнаграждение. Вследствие на тази проверка с лицето е сключен трудов договор, което доказва отново, че лицето работи за дружеството. С оглед на изложеното и  възраженията на  касатора  в тази насока са неоснователни и не намират  опора в събраните по делото доказателства.

В конкретния случай не е налице маловажен случай по см. чл.415в КТ и  чл.28 ЗАНН, както е приел РС в решението. В случая е неприложимо действието на чл.415в КТ за маловажно нарушение, доколкото в ал.2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 62, ал.1 КТ. Не може да се приеме, че нарушението съставлява маловажен случай и по см. на чл.28 ЗАНН.

Правилно е определено и наложеното наказание на дружеството  в размер на 2000 лева. АНО правилно е наложил наказание в размер на 2000 лева, малко над предвидения в разпоредбата на чл.414,ал.3 КТ минимален размер, като е съобразил тежестта на нарушението. Наложеното наказание е в съответствие с чл.27 ЗАНН и целите по чл.12 ЗАНН и не са налице основния за неговото намаление в предвидения от нормата на закона минимален размер. В тази насока искането на касатора е неоснователно.

Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.

С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност или недопустимост, атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско  възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер от 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №130/22.05.2025г., постановено по АНД № 292/2025 г. по описа на Районен съд - Враца. 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД ***, ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.