Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1090/2021 г.
Производство е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с Глава единадесета от АПК, във
връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано във връзка с искова молба подадена
от К.Е.И. с иск по чл.284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за обезщетение на неимуществени вреди
в размер на 50 000 лева, причинени от бездействието на администрацията на
затвор Варна, изразяващо се в несъздаване на условия за неговото психическо и
физическо здраве съгласно чл.128 от
ЗИНЗС.
В съдебното заседание на 23 февруари 2022г., ищецът
чрез адв.М.К. представи уточняваща молба, от която става ясно, че е предявен иск по чл. 284 от ЗИНЗС срещу ГДИН, с който се
претендират неимуществени вреди за периода
13.01.2020 г. до 14.05.2021 г., които се
изразяват, че поради непредоставянето на предписаните лекарства – Бриека и
Дексофен, както и болкоуспокояващи, ищецът е търпял болки и страдания, които са
го довели до страх от увреждане на здравето му, чувствал се е подтиснат, имал
чувство за безпомощност, малоценност, същите вреди и за усложнение в
здравословното състояние и отново чувство на безпомощност, за увреда на
здравето и от неизвършваната рехабилитационна дейност, както и в следствие на
неосъществяване на своевременно адекватно лечение: липса на смяна на
превръзката, непроследяване и нетретиране на оперативната рана в периода от
14.01.2020г. до 19.02.2020г., при което
се е стигнало до увреждане здравето, установено с настаняването в болнично
заведение към 19.02.2020 г.
В уточняващи молби с.д. №3567/04.03.2022г. става ясно,
че ищецът К.Е.И. претендира обезщетение от 50 000 лева срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неимуществени вреди, настъпили в
периода от 13.01.2020г. до 14.05.2021г. в следствие на неосигуряване на
медикаменти, предписани от външни
специалисти и липсата на рехабилитационно лечение в затвор Варна, т.е.
неоснователно бездействието
на служители на затворническата администрация, изразяващо се в несъздаване на
условия за психическото и физическото здраве на ищеца съгласно чл.128 ал.1
от ЗИНЗС.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт С.С. оспорва искът като
неоснователен и иска да бъде отхвърлен. В писмен отговор с.д. №
11185/23.07.2021г. ответникът заявява, че К.Е. е получавал назначеното му
медицинско лечение в Медицинския център при затвор Варна, както и при външни
специалисти. За последен път на 17.02.2021г. му е бил осигурен ортопедичен
преглед в Медицински център – Аспарухово. След тази дата К.Е. не е подавал
молби да бъде извеждан от затвора за преглед в болница. Същите аргументи са
изразени и в писмен отговор с.д. №11311/27.07.2021г. като отново е изтъкнато,
че ищецът е получавал лекарства и медицински грижи, които са му били
предписани, поради което не е налице нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В писмени бележки с.д. №1434/30.01.2023г. се
подчертава, че ищецът не е доказал нарушение по чл.3 от ЗИНЗС от страна на
затворническата администрация, поради което не може да се ползва от
презумпцията за настъпили неимуществени вреди. Заявява се, че служителите на
затвор Варна са изпълнили всички свои
регламентирани задължения свързани с осигуряване на медицински грижи за ищеца в
т.ч. предоставяни са медикаменти, докато рехабилитацията не се е нуждае от
специални условия, оборудване или
специално помещение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и пледира за неговото отхвърляне. Намира, че не са налице
доказателства за незаконосъобразно бездействия на затворническата администрация и
не е установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към правните отношения закон, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Ищецът К.Е.И. е постъпил първоначално в затвор София
на 03.01.2017г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7
години за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от Наказателния кодекс,
осъден с присъда №34/08.02.2017г. по н.о.х.д. № 5673/2016г. на Софийския районен
съд. На 13.03.2018г. е преведен в затвор Варна.
Освободен е от затвор Варна на 09.02.2022г., поради изтърпяване на
наказанието.
Докато изтърпява наказанието си „лишаване от свобода“
в затвор Варна, ищецът К.Е.И. е претърпял злополука в цех на затвор Варна на 01.11.2019г., в следствие на която е бил
ампутиран левият му крак под коляното. Видно от епикризата постъпил е в Клиника
по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД на 01.11.2019г. със
смазани части на глезена и стъпалото на левия крак и е бил изписан на
13.01.2020г., който според ищеца е началото на периода, в който е претърпял
неимуществени вреди. Предписани са контролни прегледи на 23.01.2020г. и на
29.01.2020г., както и превръзки през 2-3 дни, рехабилитация на колянната става
и временна протеза. Постъпил е отново в болница на 19.02.2020г. до 27.02.2020г.,
като отново са му били предписани превръзки през 2-3 дни до зарастване на
раните.
В становище на началника на затвор Варна, приложено
към становище с.д. № 3936/10.03.2022г. е изтъкнато, че лишените от свобода,
нуждаещи се от медицински преглед се регистрират в дневник при Медицинския
център на затвор Варна /приложен по делото/ и в периода от 13.01.2020г. до
14.05.2021г. ищецът К.Е. не е бил вписан за преглед при лекар. В приложената по делото амбулаторна книга, която също се води в Медицинския център
на затвор Варна са вписани всички медицински прегледи извършени на К.Е. и
предписаните му и предоставени медикаменти. Заявено е, че в затвор Варна няма
оборудвано помещение за рехабилитация и при необходимост от такава лишените от
свобода са били извеждани и конвоирани до болнично заведение за назначените им
възстановителни процедури. От представените справки става ясно, че в процесния
период от 13.01.2020г. до 14.05.2021г. в затвор Варна са направени заявки и са
доставени няколкократно количества от медикамента „Бриека“. Видно от
приложените заповеди на началника на затвор Варна, ищецът е посещавал Спешния център и ортопедичен
кабинет в МБАЛ „Света Анна-Варна“ на 16.01.2020г.,
на 19.01.2020г., на 06.02.2020г., на 07.02.2020г., на 10.02.2020г., на 19.02.2020г., на
02.03.2020г., на 05.03.2020г., на 09.03.2020г., на 19.03.2020г., на
01.07.2020г., на 10.07.2020г.
В съдебното заседание на 20 април 2022г. бяха
разпитани свидетелите Р.П.Р., З.К.Б. и Д.Г. Д.. Първият от тях е бил
общопрактикуващ лекар в затвор Варна по време на сочения от ищеца период на
увреждане и потвърждава, че е изпълнявал всички медицински предписания дадени
от външни лекари-специалисти към К.Е.. Д-р Р. е водел ищеца на всеки 2-3 дни на
превръзки в болница „Света Анна-Варна“, дори всички останали конвои са се
съобразявали с неговия, тъй като е воден по график. Всички превръзки са били
извършвани в болница и отделно от това ищецът е бил настаняван няколко пъти в
болнично заведение за лечение и оперативни процедури. Подчертава, че е
давал на ищеца лекарства включително
„Бриека“, които е вписвал в медицинския журнал, приложен по делото. Уточнява,
че като лекар в затвора не е предписвал лекарства на ищеца, такива са му били
назначавани от външни медицински специалисти. Свидетелят Б., който е изтърпявал
наказание заедно с ищеца сочи, че К.Е. е бил принуден сам да се превръзва в
килията, защото му е била отказвана медицинска помощ и преглед при външни
специалисти. Давали са му само болкоуспокояващи. Свидетелят Д. твърди, че след
ампутацията на левия крак до коляното на К.Е. не са били давани лекарства, дори
обезболяващи и ищецът е сменял сам превръзките на крака си с помощта на друг
затворник.
Показанията на свидетелите Б. и Д. са опровергани от представените и посочени по-горе писмени
доказателства – заповеди на началника на затвора за конвоирани посещения на К.Е.
до ортопедичния кабинет на МБАЛ „Света Анна-Варна“ и за доставки на „Бриека“ в
затвор Варна, приложени към молба с.д.
№3936/10.03.2022г. на ответника.
В хода на съдебното производство беше приета и
съдебно-медицинска експертиза с.д. № 14047/21.09.2022г., изготвена от д-р Р.М..
Според заключението на вещото лице, след претърпяната на 01.11.2019г. злополука
от К.Е. се е наложило ампутиране на част от лявата му подбедрица. Бил е отново
хоспитализиран на 20.11.2019г. за допълнителна ампутация под коляното на левия
крак. На 03.12.2019г. е бил на ексцизионно почистване /дебридмен/ на раната,
след което са му били направени дезинфекция, лаваж, послоен шев и стерилна
превръзка. На 11.12.2019г. и на 19.12.2019г. ищецът отново е бил в болнично
заведение за медицински манипулации и стерилна превръзка. На 12.02.2020г.
същият е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света
Анна-Варна“ поради инфекция на ампутационния чукан. Изследвайки приложените по
делото писмени доказателства: медицинския журнал и амбулаторната карта, вещото
лице потвърждава датите на посещения в ортопедични кабинети, до които ищецът е
бил конвоиран въз основа на заповеди на началника на затвор Варна, които са
приложени по делото. Също от медицинската документация, д-р Р.М. е установил,
че К.Е. е получил следните медицински грижи: получил е медикамента „Бриека“ на
15.01.2020г., на 14.02.2020г. и на 18.02.2020г. – ципрофлоксацин /антибиотик/ и
Бестарен /НСВПС/; на 19.02.2020г. е бил хоспитализиран; на 27.02.2020г. –
получил Бестарен, Диклак гел, Цитракс; на 13.04.2020г. – Бриека; на
16.04.2020г. – превръзка със сребро и Бриека; на 23.04.2020г. – Бриека и
Лопедиум; на 27.04.2020г. – превръзка със сребро; на 04.05.2020г. – превръзка,
бандаж за протеза, Бриека; на 08.05.2020г., на 14.05.2020г., на 20.05.2020г.,
на 26.05.2020г. и на 09.06.2020г. е получил Бриека; на 08.06.2020г. – Бриека и
Цикатридина гел; на 18.06.2020г., на 22.06.2020г., на 01.07.2020г., на
08.07.2020г. и на 22.07.2020г. – Бриека; на 24.07.2020г. – Магнерот и Супрадин
и рецепта за Репарил; на 05.08.2020г., на 27.08.2020г., на 15.02.2021г. и на
05.04.2021г. е получил Бриека. Вещото лице е заключило, че в затвор Варна в
процесния период са предоставяни на К.Е. предписаните му лекарствени средства.
Имал е 4 консултации с превръзки в ортопедичен кабинет преди първата операция и
6 консултации с превръзки след втората операция. Поставена му е и временна
протеза. След изписването на ищеца от болницата на 13.01.2020г. му е била
предписана рехабилитация на колянната става, за която не е била необходима нито
специализирана апаратура, нито специалист. При изслушване на заключението в
съдебното заседание на 18 януари 2023г. д-р М. отново потвърждава, че
рехабилитацията на ищеца е можело да бъде извършвана от самия него и не е било
необходимо специално оборудване и рехабилитатор, тъй като се е изисквало само
волево изправяне на коляното, което е можело да се извършва по всяко време от
пострадалия и дори в килията му.
Следователно, оплакванията на ищеца, че в периода от 13.01.2020
г. до 14.05.2021 г. не е получавал назначените му превръзки и лекарствени
средства бяха изцяло опровергани с представените по делото писмени
доказателства и съдебно-медицинската експертиза.
Ищецът К.Е. не успя да докаже неоснователно и
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на затвор Варна
в сочения от него период, което
обосновава и липсата на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.
По делото не беше установено неспазване на
изискванията по чл.128 от ЗИНЗС. От медицинската документация водена в затвор
Варна се установи, че за К.Е. в процесния период са били създадени условия за
опазване на физическото и психическото му здраве, които той вероятно можеше и
да не може да си осигури сам и на собствени разноски, ако същият инцидент му се
беше случил не по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, а
във външния свят. Създадено му е медицинско досие, което съдържа информация и
постоянно поддържани данни за здравословното му състояние, което беше приложено
по делото и използвано от вещото лице за изготвяне на медицинското заключение.
Въз основа на установената фактическа обстановка във
връзка с предявения иск, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и по аргумент
от чл. 132, ал.1 и ал. 2 от АПК предявеният иск е подведомствен и родово
подсъден на административните съдилища. Според чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал. 1 от същия
закон се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните правни разпоредби и
съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, следва, че
родово и местно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд – Варна.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а
затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода“ и по своя характер представлява административна дейност
на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.
В чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС е разписано, че искът се предявява срещу органите по
чл. 284, ал. 1 от същия закон, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са „специализираните
органи по изпълнение на наказанията“. Доколкото нито в ЗИНЗС, нито в друг
закон, нито в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИН на ЗИНЗС (ДВ, бр.
13/2017 г.), когато е въведено понятието, се дава определение кои са
„специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е отликата в
техните правомощия спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“, и
отчитайки, че забраната по чл. 3 от ЗИНЗС е обща и спазването ѝ е пряко
задължение, както за административните органи по изпълнение на наказанията,
така и за длъжностите лице /служителите/ към местата за лишаване от свобода,
съдът намира, че под понятието „специализирани органи“ от част VІІ на ЗИНЗС
следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто
правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на
наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл. 2 от ЗИНЗС.
При така направеното тълкуване на понятието
„специализирани органи“ и предвид обстоятелството, че нормата на чл. 285, ал. 2
от ЗИНЗС, макар и въведена през 2017 г., е аналогична като използвана
законодателна техника спрямо нормата на чл. 7 от ЗОДОВ /ред. ДВ, бр. 60/1988
г./, предвиждаща, че „искът за обезщетение се предявява … …срещу органите по
чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите“, и доколкото по въпроса за пасивната процесуална легитимация по искове
за обезщетение за вреди по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ е налице значителна и
последователна съдебна практика на ВАС, настоящата инстанция счита, че чл. 285,
ал. 2 от ЗИНЗС, определящ ответника по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, макар
като по-нов и специален закон спрямо общите процесуални правила, уредени в
глава ХІ на АПК „Производства за обезщетения“, напълно съвпада със смисъла на
чл. 205 от АПК, според който искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
От изложеното следва, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието – гр. София притежава пасивна процесуална легитимация по
предявения иск.
Според чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС, съгласно който осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 на същия член е
посочено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От изложената правна регламентация се налага извод, че
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
следните предпоставки: 1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, които да са при или по повод изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“; 2. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
3. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно. Липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, препятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва да се подчертае, че за да възникне презумпцията
по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС и настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, първо ищецът трябва да докаже нарушение по чл.3 от
същия закон, извършено от длъжностни лица на ответника. По делото това не беше
строено от К.Е. и дори напротив, неговите твърдения не само, че не бяха
доказани, но бяха и опровергани. Липсата на соченото нарушение изключва и
настъпването на неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
него. Такива не бяха доказани от ищеца. В неговия случай, не могат да се предполагат предвид
недоказаност на предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС.
Изпитаните
от ищеца болки и страдания в следствие на ампутацията на левия му крак под
коляното са в рамките на присъщите за такъв вид травма. В тази насока, следва
да се има предвид
практиката на Европейския съд по правата
на човека по приложението на чл.3 „Забрана за изтезания“ от Европейската
конвенция за правата на човека, изразена в много решения („Г. срещу България” (жалба № 47823/99), жалба Кудла срещу
Полша [Kudła
v. Poland [GC], no. 30210/96, §§ 93‑94, ECHR 2000‑XI; Ирландия
срещу Великобритания [Ireland v. the United Kingdom,
judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, p. 65, § 162; ”Валашинас срещу Литва”, № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001‑VIII), в които се сочи, че ищецът трябва
да докаже, че претърпените страдания и унижение превишават неизбежния елемент
на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно
отнасяне или наказание, т.е. претърпените страдания или унижение са надвишили
неизбежния минимум, присъщ на определената форма на наказанието му. Целият
събран доказателствен материал в т.ч. писмените доказателства представени от
ответниците и показанията на свидетелите, посочени от ищеца не доказват незаконосъобразни
действия или бездействия, с които да са причинени на К.Е. страдания надвишаващи неизбежния минимум,
присъщ за такъв вид телесна травма, които да са в следствие не на самата
травма, а на липса на медицински грижи от страна на затворническата
администрация.
Противно
на твърдяното в исковата молба и уточняващите молби на ищеца, извършените
действия от служителите на затвор Варна във връзка с осигуряване на предписани от външни специалисти лекарства и
превръзки, както и други медицински грижи, извършвани в МБАЛ „Света Анна“ –
Варна във връзка с ампутирането на част
от крака му, съдът намира за законосъобразни и съобразени с характера на
затворническата институция.
Гореизложеното, обуславя
извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива,
които да са довели до изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. По категоричен начин беше доказано медицинско обслужване
предоставено на К.Е. в процесния период в обем, който е бил предписан от
лекари-специалисти от болнично заведение. Доказателственият материал по делото
води до извода да липса на която и да е от предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.284 ал. 1 от ЗИНЗС.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца за претърпени
от него неимуществени вреди. Твърденията в исковата молба за изпитано чувство
на страх, несигурност и незащитеност, които да са породени от липсата на
медицински грижи, а не от самата травма не се установиха от събраните по делото доказателствени
източници. Във връзка с доказване на положителния факт на настъпване на вредите
от ищеца бяха ангажирани единствено свидетелски показания, които обаче не
допринесоха за изясняване в необходимата степен на категоричност на твърдените обстоятелства свързани с непредоставяне към
ищеца на лекарства, превръзки и
рехабилитация. Разпитаните свидетели Б.
и Д. описват по-скоро свои лични преживявания, свързани със
субективната им оценка за отношението на затворническата администрация и
показанията им са насочени към психическото състояние на ищеца след травмата,
което не може да бъде отъждествявано автоматично като такова вследствие на
липсата на медицинско обслужване спрямо ищеца в затвор Варна.
По делото не са налице други доказателствени източници
/липсват данни в представеното по делото медицинско досие на К.Е./, подкрепящи
доводите на ищеца за изпитаните от него отрицателни чувства, като напр. писмени
доказателства за психическото състояние на ищеца не само свързани с травмата на
крака му, но и такива породени от изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. От изложеното се налага извод за липса претърпени
неимуществени вреди от К.Е., а още по-малко пряка и непосредствена причинна
връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на
затворническата администрация. Предвид горните съображения съдът намира, че
ищецът не установи, че е претърпял неимуществени вреди в периода от 13.01.2020г. до 14.05.2021г., които да са пряка и
непосредствена последица от твърдяно увреждане в резултат от незаконосъобразни
действия или бездействия на длъжностни лица от затвор Варна, както и не доказа
причинно-следствена връзка между тях.
Исковата молба е изцяло
неоснователна и недоказана и трябва да бъде отхвърлена. При този изход на
делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, но такова не беше поискано от юрисконсулт С.С..
С разпореждане № 9630/25.07.2022г. съдът е освободил К.Е. от
заплащане на депозит за вещо лице по допуснатата служебно съдебно-медицинска
експертиза и същият е заплатен от бюджета на Варненския административен съд. Предвид
отхвърлянето на оспорването, депозитът в размер на 300 лева трябва да бъде възложен
за заплащане от ищеца.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с 284 ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.284 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража на К.Е.И. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на
50 000 лева, причинени от бездействието на администрацията на затвор
Варна, изразяващо се в несъздаване на условия за неговото психическо и
физическо здраве съгласно чл.128 от
ЗИНЗС – липса на лекарствени средства, медицински грижи и рехабилитация в периода от 13.01.2020г. до 14.05.2021г.
ОСЪЖДА
К.Е.И. с
ЕГН ********** да заплати на Административен
съд гр.Варна депозит за вещо лице в размер на 300 лева по сметката за вещи лица:
UniCredit Bulbank – клон Варна
IBAN: ***, BIC:
***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: