№ 5794
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110200410 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. Р. Д., ЕГН ********** чрез адв. В. срещу
наказателно постановление № 22-4332-025534/09.12.2022 г., издадено от
началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от Закона за движението
по пътищата на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания – „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че от описанието на
нарушението в АУАН не става ясно къде са се намирали полицейските
служители, като се оспорва възможността им да възприемат извършването на
нарушението. Твърди се, че не в НП не е посочено с каква цел е използван
пътя, която да не е превоз на пътници и товари. Според жалбоподателя не е
ясно посочено разбирането на АНО за „рязко превишаване на оборотите“,
като намира, че рязкото подаване на газ не е непременно с цел извеждане на
автомобила от контрол. Акцентира се върху липсата на твърдение
нарушението да е извършено умишлено. Застъпва се тезата, че вмененото
нарушение не е доказано. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
1
се явява и адв. В. – надлежно упълномощен процесуален представител. В
постъпила молба от адв. В. последната моли делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие и в отсъствие на жалбоподателя. Иска се отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
Около 02:00 часа на 30.11.2022 г. в гр. София свидетелят В. И. Н.
заемащ длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР управлявал патрулен
полицейски автомобил, движейки се по бул. „Андрей Сахаров” с посока на
движение от ул. „Методи Андонов” към бул. „Александър Малинов“. В
автомобила като пасажер пътувал и неговият колега – свидетелят З. В. К.. По
същото време жалбоподателят М. Р. Д. управлявал лек автомобил марка
„БМВ”, модел „318 И” с рег. № *********, като същият се движил по
неустановена улица, пресичаща бул. „Андрей Сахаров“. На кръстовището с
бул. „Андрей Сахаров“ жалбоподателят извършил маневра десен завой,
навлизайки в лявата пътна лента на бул. „Андрей Сахаров“ с посока към бул.
„Александър Малинов“ като непреднамерено подал повече газ от
необходимото, като по този начин двигателят на автомобила бил форсиран, а
самият автомобил поднесъл на мократа настилка и навлязъл от лявата в
дясната пътна лента със задницата си. По това време било облачно с
температура на въздуха + 3 градуса и относителна влажност на въздуха 92%,
като макар в момента да не валяло, пътната настилка била мокра, тъй като
непосредствено преди това бил валял дъжд.
Поднасянето на автомобила на жалбоподателя било възприето от
свидетеля Н. на страничните огледала за обратно виждане, който намалил
скоростта на патрулния автомобил и подал светлинен и звуков сигнал на
водача Д. да отбие автомобила, което последният сторил. Била извършена
проверка на жалбоподателя, който заявил, че не е могъл да овладее
автомобила предвид метеорологичните условия. На жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. №
781053/30.11.2022 г., който му бил предявен за запознаване. Жалбоподателят
подписал акта като посочил, че има възражения срещу него и получил
екземпляр от същия.
На същата дата било депозирано и възражение срещу съставения
АУАН, в което посочил, че тъй като пътната настилка била мокра и хлъзгава,
а самият жалбоподател- уморен, не успял да овладее автомобила.
Като счел депозираното възражение за неоснователно началник сектор
„Административно обслужване“ при ОПП- СДВР издал обжалваното НП,
препис от което бил връчен на жалбоподателя на 20.12.2022 г., а на 22.12.2022
г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите В. И. Н., З. В. К., справка от Национален
институт по метрология и хидрология, справка „Картон на водача”, копие от
2
заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. Н. тъй като същите
са обективни, добросъвестно депозирани и информативни. От същите се
установява по несъмнен начин, че излизайки от пресечка на бул. „Андрей
Сахаров“ и навлизайки по посочения булевард автомобилът, управляван от
жалбоподателя е влязъл първо в лява, после в дясна лента, влизайки в дясната
лента със задницата на автомобила. Свидетелят посочва, че преминаването от
едната в другата пътна лента се е осъществило само веднъж. По отношение на
това обстоятелство показанията на свидетеля Н. противоречат на заявеното от
свидетеля К., но съдът отдаде предпочитание и доверие относно това
обстоятелство именно на свидетеля Н.. На практика автомобилът на
жалбоподателя се е движил зад патрулния автомобил, като и двамата
свидетели заявиха, че са го възприели чрез огледалата за обратно виждане.
Съдът обаче отчете, че водач на патрулния автомобил е бил именно свидетеля
Н., с оглед на което огледалата са били така позиционирани, че да осигурят
именно неговата видимост назад, а не тази на пасажера. Ето защо съдът
намери, че показанията на свидетеля Н. отразяват обективно осъществилите
се събития и по-конкретно свързаните с поведението на жалбоподателя като
водач на МПС и движението на управлявания от него автомобил. Свидетелят
Н. демонстрира ясен и подробен спомен, включително и относно заявеното от
жалбоподателя, че не е могъл да овладее автомобила предвид
метеорологичните условия. Показанията на свидетеля К. в останалата им част
се подкрепят от приобщените доказателства по делото, поради което съдът им
се довери.
По отношение конкретните метеорологични условия и състояние на
пътната настилка съдът намира, че наличните доказателства са еднопосочни
- видно от справката от НИМХ на инкриминираната дата около 02:00 часа в
района на ж.к. „Младост“ /в който район попада и бул. „Андрей Сахаров“/
вали слаб дъжд, времето е облачно с температура на въздуха + 3 градуса и
относителна влажност на въздуха 92%. Свидетелите Н. и К. посочиха, че
макар към момента на събитията дъжд да не е валял, непосредствено преди
това е валял тоест пътната настилка е била мокра. Доколкото свидетелите са
били на конкретното място, а справката от НИМХ касае целия район, то по
отношение въпроса дали към момента на поднасяне на автомобила на
жалбоподателя е валял дъжд съдът се довери на свидетелите. Несъмнено е
обаче, че пътната настилка е била мокра, в каквато насока са всички
доказателства по делото.
Самият жалбоподател в обясненията си не оспорва, че се е намирал на
посоченото в АУАН и НП място и е управлявал спрения за проверка
автомобил, както и че автомобилът му поднесъл при преминаване от една
пътна лента в друга, но посочва, че това се дължи на обстоятелството, че е
било мокро и хлъзгаво, а самият той не бил спал, бил уморен и просто се
разсеял.
Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият-
да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
3
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.10 на издадената на основание чл.
189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на
вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения
на ЗДвП и на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП –
СДВР, каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т.
1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в
качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че
жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване не по предназначение, като е вменено рязко
повишаване на оборотите на управляваното МПС, превъртане на задните
задвижващи колела и поднасяне задната част на автомобила, неколкократно
изменяйки посоката си.
Законът не съдържа легална определение на понятието „дрифт“, същото
не е дефинирано и в Речника на българските думи на БАН /онлайн достъпен
на адрес https://ibl.bas.bg/rbe/. Посоченото понятие е навлязло в разговорния
език като техника на шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го
извежда извън контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана,
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, насочено към
отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез поднасяне и други
подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално управление
на автомобила.
Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП
се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната
формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и
само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел
изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят
да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари. Съдът
намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано по несъмнен
начин. Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят при
управление на МПС непреднамерено е подал повече газ от необходимото, за
да извърши десен завой и да навлезе в пътната лента на бул. „Андрей
Сахаров“, като при извършване на завоя поради обстоятелството, че пътната
4
настилка е била мокра автомобилът е поднесъл, преминал е от лявата пътна
лента в дясната, като навлизането в дясната пътна лента е било осъществено
със задницата на автомобила. Видно от показанията на актосъставителя В. Н.
това поднасяне и навлизане със задницата на автомобила от едната пътна
лента в другата се е случило само веднъж.
Волята на законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира
съзнателно използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел,
различна от тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари.
Такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и
преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително
дълъг участък от пътя и с умишлени последователни действия, които не се
налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай е
доказано еднократно непредпазливо действие на водача при извършване на
маневра завой надясно, довело до кратка загуба на контрол върху автомобила
поради мократа настилка, но не и до съзнателно използване на пътя за т.нар.
„дрифт“. Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в
тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна обстановка,
каквито действия не се доказват по в достатъчна степен безспорен начин –
свидетелят Н. посочи, че преминаването от една пътна лента в друга е било
еднократно, пътната настилка е била мокра, а самият водач още при
спирането му е обяснил поднасянето на автомобила с невъзможността си да
го овладее предвид мократа настилка. Съдебната практика е константна, че
субективната страна на деянието се извежда на база обективно осъщественото
от дееца. От наличните доказателства не се установи, че поднасянето на
автомобила и навлизането му със задницата в съседната /дясна/ пътна лента
са били съзнателно търсен ефект при извършване на маневрата, още повече
както беше посочено липсва повторяемост в действията на водача, от което да
се направи несъмнен извод относно неговите цели. При наличните данни за
мокра и потенциално хлъзгава настилка, еднократното поднасяне на
автомобила не може да бъде категорично определено като резултат от
умишлени действия на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че
извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано
и издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който уговореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя от адв. В. по настоящото дело е в размер
на 1 200 лева, платими по банкова сметка на два пъти. Видно от приложените
платежни нареждания – л. 11 и л. 76 от делото първата част от уговореното
възнаграждение в размер на 600 лева е заплатена на 21.12.2022 г., а втората
част, също в размер на 600 лева е заплатена на 06.01.2023 г. С оглед горното
съдът намира, че се доказаха сторените от жалбоподателя разноски в размер
на 1200 лева за адвокатско възнаграждение по делото, поради което същите
следва да му се присъдят.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-025534/09.12.2022 г.,
издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 175А, ал. 1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя М. Р. Д., ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания – „глоба“ в размер на 3000
/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на
М. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева,
представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6