МОТИВИ
ПО НОХД №837/08г. ПО ОПИСА НА ВТРС
Обвинението е срещу К.К.И.
за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и срещу М.Х.Т. по чл. чл.195, ал.1,
т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК.
По делото е предявен от М.М.Ю.
срещу подсъдимите К.К.И. и М.Х.Т. и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 6502лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Като граждански ищец и
частен обвинител е конституиран М.М.Ю.. В съдебно заседание чрез повереника си
поддържа гражданския иск и моли съда същият да бъде уважен в пълния му
претендиран размер. По отношение на наказанията заема становище, че същите
следва да бъдат индивидуализирани в минималния законовоустановен размер.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано и моли
съда подсъдимите да бъдат признати за виновни и наказани по тези текстове от
закона, като им са наложат наказания към средния закановоустановен размер – на И.
с приложенето на чл.66 от НК, а на Т. – с ефективно изтърпяване и с
приложението на чл.68 от НК. По отношение на гражданския иск заема становище,
че следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
Подсъдимият К.К.И. дава
обяснение по обвинението и съжалява за извършеното. Лично и чрез защитника си
моли съда за минимално наказание с приложението на чл.55 от НК. По отношение на
гражданския иск заема становище, че същият не е доказан в пълния му претендиран
размер.
Подсъдимият М.Х.Т. дава
обяснение по обвинението и съжалява за извършеното. Лично и чрез защитника си
моли съда за минимално наказание с приложението на чл.55 от НК. По отношение на
гражданския иск заема становище, че същият не е доказан в пълния му претендиран
размер.
Съдът, след като обсъди и
реши въпросите по чл.301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен
начин от фактическа страна следното :
Подсъдимите К.К.И. и М.Х.Т.,
като и свидетелят А.М.Ю. са съседи и приятели, живущи в гр.В.Търново. Последният
от тях знаел, че баща му – свидетелят М.М.Ю. държи в дома им, на втория етаж,
метален сейф, в който съхранявал пари и злато. В началото на месец февруари
2008г. решил да извърши кражба на този сейф от собствения си дом като потърсил
извършители. До различни свои приятели разпратил снимки по Интернет на
отворената каса с цел да докаже съдържанието й и да ангажира извършители.
Лансирал различни версии – че желае да си купи лек автомобил, че дължи пари по
полицейско дознание. Успял да убеди двамата подсъдими да извършат кражбата. За
целта свидетелят А.М.Ю. и подсъдимият К.К.И. извадили от ключар дубликат на
секретния ключ за втория етаж на жилището. Първоначално било решено кражбата да
бъде извършена на 09.02.2008г., тъй като свидетелят А.М.Ю. бил останал с
убеждението, че тогава няма да има никой в дома му. Същият ден обаче свидетелят
М.М.Ю. си бил у дома и затова било решено кражбата да бъде извършено на
следващия ден – 10.02.2008г., сутринта, след 09.00 часа. Вечерта на 09.02.2008г.
подсъдимият К.К.И. ангажирал за шофьор свидетеля П.Ц.К., който щял да им
помогне с превоза, използвайки л.а. „Деу Тико” с ДК№ ВТ 7328 АХ, собственост на
свидетелката М.Г. Райкова. На свидетеля П.Ц.К. подсъдимият К.К.И. обяснил, че
трябва да пренесат някакви инструменти. На 10.02.2008г., между 09.00 – 09.30 часа подсъдимите К.К.И. ***.Т. пристъпили към
осъществяване на намисленото. Двамата подсъдими заедно със свидетелея П.Ц.К. се
предвижи в близост до дома на свидетелеля М.М.Ю.. Свидетелят П.Ц.К. останал да
ги чака. Подсъдимите К.К.И. ***.Т. стигнали до дома на пострадалия, прозвънили
на свидетеля А.М.Ю., който им казал да изчакат баща му да излезе, което двамата
подсъдими и сторили. След като свидетелят М.М.Ю. напуснал дома си и той останал
празен, подсъдимият М.Х.Т. отключил вратата на втория етаж, взел касата, увил я
в якето си и заедно с пазещия отвън подсъдим К.К.И. напуснали дома. Тримата
тръгнали към местността Ксилифор, но не могли да стигнат дотам, поради
заледения и заснежен път. В района на чешма, находяща се в близост до завод
„Мавриков” подсъдимият М.Х.Т. се опитал да разбие касата с неустановен метален
предмет, но не успял. Междувременно двамата подсъдими информирали по мобилния
телефон свидетеля А.М.Ю., че са осъществили намисленото. Тъй като свидетелят
П.Ц.К. трябвало да ходи на работа, подсъдимият М.Х.Т. извикал по телефона
свидетеля М.Й.И. да дойде да им помогне с превоз. След около 20-ина минути този
свидетел пристигнал на мястото на срещата – каменният мост на кв.”Асенова
махала”, управлявайки л.а. „Фиат Браво” с ДК№ ВТ5794 ВА, собственост на
свидетеля Й.С.Й.. Двамата подсъдими му казали да кара към с.Арбанаси и да отбие
в някои черен път. Тогава свидетелят М.Й.И. видял увитата в якото каса. След
като отбили в черен път, подсъдимият М.Х.Т. поискал инструменти за да разбие
касата. С помощта на дюлгерски чук и метално длето, дадени му от свидетеля М.Й.И.,***.Т.
разбил касата, от която изпаднали пачка банкоти от по 50 евро, малка златна
монета в найлоново пликче и комплект ключ с дистанционно управление за аларма
на л.а. „Рено Лагуна”. Касата подсъдимите захвърлили. Подсъдимият М.Х.Т. взел
парите. Потеглили към гр.Г.Оряховица да обменят парите в чейнж бюро. По пътя
М.Х.Т. преброил парите, които се оказали 1200 евро. Този подсъдим платил на
свидетеля М.Й.И. 50 евро за извършената услуга. След като не могли да обменят
парите в гр.Г.Оряховица се опитали да сторят това в гр.Лясковец, където обаче
пили само кафе, платено от свидетеля. Подсъдимите си поделили парите. През
цялото време подсъдимият К.К.И. се интересувал от златото, но подсъдимият М.Х.Т.
отричал да е имало такова. След това се върнали в гр.В.Търново, където обменили
50 евро, а по-късно подсъдимият К.К.И. дал чрез приятелката си 50 евро на
свидетеля П.Ц.К. за извършената услуга. Вечерта двамата подсъдими се срещнали
със свидетеля А.М.Ю. в кафе „Формула” в центъра на града, където му дали 400
евро, излъгвайки го, че само това е
имало като пари в касата. Подсъдимият К.К.И. заявил на свидетеля, че е имало и
злато, което подсъдимият М.Х.Т. отричал. Вечерта свидетелят А.М.Ю. си признал
пред баща си – свидетелят М.М.Ю. за извършената кражба и му върнал сумата от
400 евро. След като разбрал, че е разкрит подсъдимият М.Х.Т. заминал за Р
Германия при свой роднина, където стоял около седмица.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експретиза
стойността на предмета на обвинението възлиза на 6502лв. Видно от назначената
по делото съдебно-психиатрична експертиза подсъдимият К.К.И. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, психичното
му състояние е позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
свързани с деянието, като извършеното от него е лесно за анализ и оценка и във
всички педагогически и етно-култулни
системи има еднозначно социално неприемлив характер.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия М.Х.Т. в частта, че не е имало злато, като в тази му
част обясненията му са изолирани и в противоречие с показанията на свидетелите
М.М.Ю.,***.Ю.,*** и подсъдимия К.К.И.. Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия К.К.И. в частта, че е върнал своята част от 300 евро на пострадалия,
тъй като това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът не
даде вяра на показанията на свидетеля М.М.Ю., че в касата е имало 2800 евро,
тъй като показанията му са изолирани в тази им част и в противоречие с
показанията на свидетеля М.Й.И. и обясненията на двамата подсъдими.
По този начин от обективна
и субективна страна подсъдимият К.К.И. е осъществил състава на престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият М.Х.Т. – този по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5,
вр.чл.194, ал.1 от НК. От обективна страна двамата подсъдими на 10.02.2008г. в
гр.В.Търново, чрез използване на техническо средство – подправен секретен ключ
и на МПС-л.а. „Деу Тико” с ДК№ ВТ 7328 АХ, след предварителен сговор помежду
си, в немаловажен случай, като подсъдимият К.К.И. е действал и като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
след като е могъл да ръководи постъпките си, са отнели чужди движими вещи – 1бр.
метална каса /сейф/ с електронно заключващо устройство и намиращи се в нея -
комплект ключ с дистанционно управление за аларма на л.а. „Рено Лагуна”, сумата
от 1200 евро и златна турска лира-22 карата, 7.20гр., всичко на обща стойност
2828.72лв., от владението на М.М.Ю., без негово съгласие. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, изразен като предумисъл и с присвоително
намерение юридическо разпореждане с вещите чрез реализирането им на пазара.
Причини за извършване на
деянието за двамата подсъдими - занижено правосъзнание, незачитане правото на
собственост на гражданите, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Обществената опасност на
деянието е завишена предвид широкото разпространение през последните години на
деяния от подобен вид, при което се увреждат важни обществени отношения,
свързани със спокойното упражняване правото на собственост на гражданите.
Обществената опасност на
подсъдимия И. е ниска предвид чистото му съдебно минало, а на подсъдимия Т. е
завишена предвид миналите му осъждания.
Отегчаващи вината
обстоятелства за двамата подсъдими – лоши характеристични данни, висока
стойност на предмета на престъплението, а за подсъдимия Т. – и минали
осъждания, както и осъщественото укриване временно в чужбина непосредствено
след деянието.
Смекчаващи вината
обстоятелства за двамата подсъдими –
млада възраст, разкаяние, критично отношение към извършеното; за подсъдимия И.
и чистосърдечни самопризнания, пълно съдействие на органите по разследването и
на пострадалия, чисто съдебно минало; за подсъдимия Т. – частични
самопризнания.
Съдът, след като обсъди и
прецени обществената опасност на деянието и личната такава на дееца К.К.И.,
като взе предвид и разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, намира, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несърамерно тежко,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК осъди подсъдимия
на наказание пробация, която на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1 от НК да се състои в следните пробационни мерки : задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът, след като обсъди и
прецени обществената опасност на деянието и личната такава на дееца М.Х.Т.,
като взе предвид и разпоредбата на чл.54 от НК на основание чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 и пр.2 и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, чл.54 от НК осъди подсъдимия на една
година и три месеца лишаване от свобода, които на основание чл.46, б.”б” от ЗИН
да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1
от НК съдът определи и наложи на подсъдимия М.Х.Т. общо най-тежко наказание
измежду наложените по настоящата присъда и това по НОХД №960/08г. на ВТРС, а
именно една година и три месеца лишаване от свобода, които на основание чл.46,
б.”б” от ЗИН да изтърпи при първоначален общ режим. Налице са предпоставките на
чл.25, ал., вр.чл.23, ал.1 от НК, тъй като със споразумение по НОХД №960/08г.
на ВТРС, влязло в сила на 15.10.2008г., за престъпление по чл.194, ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 06.01.2007г., подсъдимият М.Х.Т. е
осъден на наказание пробация със следните пробационни мерки : задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, 100 часа безвъзмезден труд
в полза на обществото за срок от една година. На основание чл.25, ал.3 от НК
съдът приспадна изтърпяното наказание лишаване от свобода по кумулираните
присъди. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови наказанието по НОХД №1060/07г.
на ВТРС от шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за срок от три години, да се изтърпи отделно от наказанието по настоящата
присъда и също на основание чл.46, б.”б” от ЗИН при първоначален общ режим.
Споразумението по НОХД №1060/07г. на ВТРС, влязло в сила на 16.0.2007г., е за
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 03.05.2007г.
На основание чл.301, ал.1,
т.11 от НПК веществени доказателства – 1бр. метална каса следва да бъде върната
на собственика й – М.М.Ю. ЕГН ********** ***; 1бр.дюлгерски чук и 1бр. метално
длето следва да бъдат върнати на собственика им – М.Й.И. ЕГН ********** ***.
На основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимите К.К.И. и М.Х.Т. да заплатят направените по
делото разноски в размер на 247лв., от които подсъдимият И. да заплати
173.50лв., а подсъдиимят Т. – 73.50лв.
Така определените по вид и
размер наказания ще изпълният целите, визирани съответно в чл.36 и чл.60 от НПК.
По гражданския иск. По
делото е предявен от М.М.Ю. срещу подсъдимите К.К.И. и М.Х.Т. и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от
6502лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Налице
е деяние с установено авторство, причинен престъпен резултат, причинна връзка
между деяние и престъпен резултат, между обективирано поведение и субективно
отношение към него. С оглед на приетото за установено гражданският иск се явява
доказан до размера на сумата от 2828.72лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 10.02.2008г. до окончателното й изплащане., а основателен – за сумата от
2046.39лв. Разликата от 2046.39лв. до 2828.72лв. е 400 евро, възстановени на
пострадалия. За разликата от 2828.72лв.
до пълния претендиран размер от 6502лв. гражданският иск се явява неоснователен
и недоказан. Във връзка с уважения размер на гражданския иск подсъдимите К.К.И.
***.Т. бяха осъдени да заплатят държавна такса от 81.56лв., като всеки един от
тях заплати по 40.92лв.
Водим от горното съдт
постанови приложената присъда.
Районен съдия :