Решение по дело №5619/2018 на Районен съд - Сливен

 Р Е Ш Е Н И Е №881

 

                               Гр.Сливен, 26.07.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на дванадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 5619 по описа за 2018 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

В исковата молба се твърди, че между страните е имало създадени облигационни отношения по силата на устен договор за възлагане на строителни дейности на обект, находящ се в с.Я., общ.О..Твърди се, че ответника се е задължил да извърши строително ремонтни дейност, подробно изброени от него в приемо-предавателен протокол,като общата сума е в размер на 12019лв.Твърди се, че на ответника в изпълнение на договора са дадени  разписки за сумата от 3000лв и 2800лв и отделно са му предадени лично сумата от 4 499лв.Сочи се, че е установено некачествено изпълнение на извършените строителни работи и изхабен материал-неправилно положена замазка, полагане на бетон, обърнат наклон на плочата,на подпрозоречните мраморни плочки, некачествена шпакловка и полагане на латекс, нареждане на плочки и др. и недовършени строителни работи.Сочи се, че унищожения материал е в размер на 13 000лв.На ответника е изпратена покана за връщане на сумата от 10 299лв и възстановяване на нанесените вреди в размер на 13 000лв.Твърди се, че с действията си строително монтажни работи ответника е предизвикал имуществени вреди на стойност 13 000лв.Сочи се, че ответника дължи на ищеца сумата от 10 299лв, като неоснователно обогатяване устен договор за възлагане на строителни дейности на обект, находящ се в с.Я., общ.О., който не е осъществен.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 10 299лв, по устен договор за строително монтажни работи и ответника дължи на ищеца възстановяване на нанесените вреди в размер на 13 000лв, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното  и исковото производство разноски.

Съдът е квалифицирал положителен установителен иск за, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. чл. 265,ал.2 от ЗЗД вр.чл.87,ал.2 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал положителен установителен иск за нанесени имуществени вреди, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен устен договор за строително-монтажни работи  между страните, размера на договореното между страните възнаграждение, начина на плащане на възнаграждението, задължаването на ответника да извърши строително ремонтни дейности, описани от него самия в приемо-предавателен протокол, заплащането на сумите по устния договор за строително монтажни работи от ищеца на ответника, констатирането на некачествено извършени строително-монтажни работи и изхабен материал-неправилно полежана замазка, полагане на бетон, обърнат наклон на плочата, наподпрозоречни мраморни плочки, некачествена шпакловка и полагане на латекса, нареждане на плочки и други, унищожаването на материал на стойност 13 000лв, изпращането на покана от ищеца до ответника за връщане на сумата от 10 299лв и възстановяване нананесените вреди в размер на 13 000лв, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че получените от ответника суми за 2800лв и за 3000лв са получени след приемане и одобряване на извършената работа.Ответника сочи, че авансови плащания за неизвършена работа не е получавал и такива уговорки не е имало.Сочи се, че към момента на предаване на работата възложителя не е имал възражения по неправилно изпълнение, още повече, че посочените в исковата молба недостатъци не са от категорията на скритите.Между страните не е съставян нарочен приемо-предавателен протокол и се оспорва представения към исковата молба , тъй като не е подписан, не е ясно от кого изхожда, кога, от кого  и по повод на какво е съставен.Сочи се, че представената към исковата молба оферта  е без номер и дата и не е отправяна към ищеца, не обвързва страните и не доказва  никакви конкретни облигационни отношения.Оспорено е твърдението, че ответника е получил от ищеца сумата от 4499лв, отделно от сумите в разписките.Твърди се, че ответника не е получавал покана от ищеца и е поискано да бъде представена разписка от куриерска фирма.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.И., която моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.Й., която моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски.

             Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

  На 06.10.2017г. И.П.Г. е получил от адв. И.И. сумата от  3000 лв., представляваща плащане по договор за строителство на обект – къща в с. Я. с клиент Д.В..

На 06.10.2017г. И.П.Г. е получил от адв. И.И. сумата от  2800 лв., представляваща плащане по договор за строителство на обект – къща в с. Я. с клиент Д.В..

На 10.12.2017г. е изпратена покана от И.И., като упълномощено лице на Д.П.В. до И.П.Г. с посочване, че се е задължил да извърши строително ремонтни дейности подробно описани в приемо-предавателен протокол, като общата сума за извършване на строително ремонтните дейност е 190119 лв. Посочено е че по разписки от 6.10.2017 г. Г. е получил сумата от 3000 лв. и 2800 лв. и отделно са му предадени лично сума в размер на 4499 лв. Посочено е, че цялата сума за извършена строителна дейност, която е заплатена е в размер на 10 299 лв. и при оглед на обекта е констатирано некачествено извършени строителни дейности и изхабен материал, като материала, който е изцяло унищожен е в размер над 13 000 лв. Поискано е, да бъде заплатена сумата в размер на 23 299 лв. по банкова сметка ***. И.И.. По делото не са представени доказателства поканата да е връчена на И.П.Г..

Съдът не кредитира като годни писмени доказателства приемо-предавателен протокол без посочване на възложител, изпълнител, обект и договор, по силата на който е сключен приемо предавателния протокол, както и без подписи и имена на възложител и изпълнител.

От представената по делото Оферта 2017 г. И.Г., не се установява, че това е офертата за сключване на договор за извършване на строителни дейности между ищеца и ответника. В офертата е написано само името на ответника и е сумирана само цена за труд, но липсва отразяване на цена за клиента, както и липсва посочване на имената на ищеца. Съдът не кредитира като годно писмено доказателство и представената по делото оферта.

От показанията на свидетеля П. се установява, че ответника И.Г. му се е обадил, за да отиде за направата на една баня в с. Я.. От показанията му е видно, че свидетеля е направил две бани там, като е поставял фаянс, санитария, аксесоари и таван. От показанията на свидетеля е видно, че докато е работил Д.В. е бил на обекта и свидетеля не е чул конфликти между Д.В. и И.Г.. От показанията му се установява, че докато свидетеля е работил по баните Д.В.  е влязъл, изпробвал е направеното и го е одобрил. От показанията на свидетеля е видно, че ВиК-то не е прекарвано от него и всичко, което е било е направено е било одобрено от Д.В., който е бил постоянно там.

От показанията на свид. Велева се установява, че строежа на самата къща е бил през 2017 г., а свидетелката  и съпруга й са били в Люксембург. От показанията й е видно, че ищеца и ответника са говорили през месец юли по телефона. От показанията й се установява, че ответника е изпращал на ищеца видео клипове докъде са стигнали. От показанията й се установява, че докато август месец са били в България са били доволни дотолкова, че са виждали че се извършва някакво действие. От показанията й е видно, че страните са говорили последно месец октомври и тогава са приключили техните отношения. От показанията й се установява, че работата на И.Г. е приключила през м.10.2017г. и последно страните са се разплащали месец август 2017 г. От показанията на свидетелката е видно, че  ответника е звънял на ищеца, но  ищеца е отказал да говори с него. От показанията на свидетелката е видно, че някои материали са били закупувани от ищеца, а други от И.Г..

От показанията на свид. И. се установява, че когато първия път е завел Д.В. в с. Я., ремонта не е бил завършен. От показанията му е видно, че докато майсторите са били там, не се е споменавало Д.В. и съпругата му да са доволни или недоволни от майсторите. От показанията му се установява, че е влязъл за първи път в къщата, след като майсторите са били там.

От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установява, че външна замазка не е извършена на строителния обект. Положена е външна мазилка фасадна и то с предхождащи операции – полагане на топлоизолация от стириопор, лепени и укрепване с дюбели, шпакловка, включително мрежа, грундиране и полагане на силиконова мазилка. Недовършените работи са: неполагане на силиконова мазилка на южната фасада 27 кв.м., неизвършено обръщане на страниците за оформяне на правилен геометричен отвор за входната врата количество 5,30 м. В експертизата е посочено, че по данни на страните във всички помещения от сградата върху бетоновата подова настилка е положен изравнителен пласт от саморазливна подова замазка. В заключението на вещото лице е посочено, че силиконовата мазилак по източната и северната фасада на жилищната сграда, няма съществени дефекти с изключение на установена ясно видима единична вертикална пукнатина, следваща чупката на външната оградна стена, представляваща източна фасадна плоскост, като в случая вероятно пукнатината се дължи на неправилно изпълнена тухлена превръзка при направена тухлена зидария на външната оградна стена. Недовършени работи, неположена силиконова мазилка на южната фасада и неизвършени обръщане на страниците за оформяне на правилен геометричен отвор за входната врата. За саморазливната подова замазка вещото лице е посочило, че видът работа представлява от така наречените скрити работи и не може да бъде определено качеството на извършената работа. За бетоновата настилка пред южната фасада на жилищната сграда вещото лице е посочило, че се наблюдават единични пукнатини и отделна зона в североизточния край с  по ниско ниво от останалите, но тези дефекти не са съществени, тъй като бетоновата настилка е първичен пласт върху който ще бъдат положени изравнителна циментова замазка, а вероятно и завършваща настилка. За подовете в баните, вещото лице е посочило, че за водоотвеждането в първата баня са монтирани два поводи сифона, като пространството около душ батерията е ограничено със стъклена преграда и в тази зона сифона е на разстояние 40 см. от стени север-изток и тези повърхнини с обратен наклон. Другия сифон е монтиран неправилно, чрез изрязване на отвор в теракотената плоча и не може да осигури пълно оттичане на повърхностните води въпреки, че в тази част е извън зоната на душ батерията. В заключението  на вещото лице е посочено, че не е установил проблем по подовата настилка във втората баня. В заключението на вещото лице е отразено, че под прозоречни первази с дължини 2,10/1,70/1,45 и 0,70 м не отговарят на изискванията. Напречния наклон е обратен. По отношение на шпакловката, вещото лице посочило, че е от така наречените скрити работи и по данни на страните е изпълнявана частична шпакловка върху стени и тавани в жилищните помещения и обслужващия коридор. В заключението си вещото лице е посочило, че не се установяват видими дефекти и отклонения. В заключението вещото лице подробно е остойностило като изпълнение и качество всяка една от посочените строителни работи и е посочило, че недостатъците не съставляват съществена пречка за обичайното използване на жилищната сграда по предназначение.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза като обективно, безспристрастно и компетентно изпълнена.

На 5.06.2018г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от  Д.П.В. срещу И.П.Г. за сумата от 23 299  лв., представляваща получена сума по два броя разписки за строителство, недовършено строителствож и нанесени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1965.98лв. В обстоятелства, от които произтича вземането в заявлението е посочено, че длъжника дължи сумата от 10 299 лв., дадена по устен договор за възлагане на строителни дейности на обект, находящ се в с. Я., община О. и възстановяване на нанесени вреди в размер на 13 000 лв.,

На 13.07.2018г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден И.П.Г. да заплати на Д.П.В. сумата 23 299  лв., представляваща задължение за извършване на строително ремонтни дейности по силата на устен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 05.06.2018 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1965.98лв. Заповедта е връчена  на длъжника на 04.09.2018 г.

На 05.09.2018 г. е подадено възражение от длъжника.

Указано е на заявителя, че може да предяви положителни установителни искове и в едномесечния преклузивен срок са предявени положителни установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. чл. 265,ал.2 от ЗЗД вр.чл.87,ал.2 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че е имало сключен договор за изработка, по силата на който ответника се е задължил да извърши СМР срещу възнаграждение. В производството се доказа,че ответника е получил плащане по договора за строителство с две разписки от 06.10.2017 г., като едната разписка е за сумата от 2800 лв., а другата разписка е за сумата от  3000 лв. В производството не се доказа ищецът да е заплащал на ответника сумата от  4 499 лв., както и не се доказа сключеният договор за  строително ремонтни дейности с какви параметри е уговорен, за какъв срок и какво плащане е предвидено по него. В производството по делото се установи, че докато ответника е работил за ищеца през м.08.2017 г., ищецът не е имал никакви възражения за извършената работа, което се доказва от показанията на разпитаните трима свидетели. Не се доказа в производството какво са уговорили страните, че следва да извърши ответника, кой е заплащал материалите за извършване на строително ремонтните дейности и кои строително ремонтни дейности е следвало да извърши ответника. В производството се установи, че ответника е приключил работа  на обекта през м. 10.2017 г. Не се доказа, ищеца да е възразил срещу извършените ремонтни дейности към момента, в който ответника е извършвал работите. Установи се, че част от недостатъците са явни,т.е. ищецът е могъл да възрази за въпросните недостатъци към момента на извършването на работите.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 13 000 лв., представляваща нанесени имуществени вреди от ответника на ищеца, съдът приема предявеният иск за неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, ако поръчващия не  направи възражение при приемането на работата, работата се счита за приета. Не се доказа в настоящото производство нанасянето на имуществени вреди в размер на 13 000 лв., като непозволено увреждане от страна на ответника спрямо ищеца. Напротив, в производството се доказа, че между страните е имало устен договор за извършване на строително монтажни работи, макар и да не бяха доказани съществени елементи от договора, а именно цена, количество и вид на  СМР, срок за изпълнение на договора. Съдът приема, че след като между страните е имало договорна връзка, по силата на която ищеца би могъл да си реализира правата за явни недостатъци на изработеното, иска за непозволено увреждане се явява неоснователен и недоказан. Не се доказа в производството към момента на приключване на работата на ответника а именно месец октомври 2017 г. ищеца да е възразил или да е отказал да приеме извършената работа. Не се доказа и какви реално работи е извършил ответника в обекта и какво е било договореното между страните възнаграждение за извършването й. Не се доказаха  в производството и елементите на непозволеното увреждане, а именно: виновно и противоправно поведение на ответника, вследствие на което е увредено имущество на ищеца. В производството не се доказа и кой е закупувал и заплащал строителните материали.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, ще следва да бъде осъден ищеца да му заплати направените по делото разноски в размер на 1682 лв., представляващи направени в исковото производство разноски.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. чл. 265,ал.2 от ЗЗД вр.чл.87,ал.2 от ЗЗД, че И.П.Г., ЕГН ********** ***, дължи на Д.П.В., ЕГН ********** *** сумата 10 299 лв., представляваща главница по устен договор за СМР, законната лихва от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, че И.П.Г., ЕГН ********** ***, дължи на Д.П.В., ЕГН ********** *** сумата 13 000 лв., представляваща нанесени вреди, законната лихва от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1682 лв./хиляда шестстотин осемдесет и два лева /, представляващи направени в в исковото производство разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: