№ 6916
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502882 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. В. Г. срещу решение от 31.03.2023 г.
по гр.д. №50409/2019 г. на Софийския районен съд, 148 състав, в частта, в която е уважен
предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата
от 234,16 лв. до пълния присъден размер от 520,33 лв., представляваща цена за доставена ТЕ
за топлоснабден имот апартамент №5, находящ се в гр. София, общ. Триадица, бул. ****, аб.
№259614, за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2015 г., като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
определил размера на вземанията за непогасения по давност период. Предвид изложеното,
жалбоподателя моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск за посочения по-горе размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск
за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и в
частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за лихви за забава, и
от ответника, в частта, в която предявеният установителен иск за главница за топлинна
енергия е уважен до посочения по-горе размер, и в частта, в която е уважен изцяло
предявеният установителен иск за главница за дялово разпределение, поради което е влязло
в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са установителни искове за
вземания на ищеца спрямо ответника за доставена топлинна енергия, за цена на услугата
„дялово разпределение“ съответно за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г. и мес.01.2014 г.
– мес.04.2015 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. ****, и съответните мораторни лихви
върху главниците.
Ответникът И. В. Г. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове
като погасени по давност.
От представеното по делото съобщение към фактура №66215594/31.08.2015 г. се
установява, че прогнозна начислената топлинна енергия за имота на ответника възлиза,
както следва: мес.02.2015 г. – 180,78 лв.; мес.03.2015 г. – 179,99 лв.; мес.04.2015 г. – 159,56
лв., или в общ размер на сумата от 520,33 лв., като за мес.04.2015 г. сумата за връщане на
абоната е в размер на 73,27 лв., или дължимата от ответника сума за ТЕ за периода
01.02.2015 г. – 30.04.2015 г. е в общ размер на сумата от 447,06 лв., до който размер и
предявеният иск се явява основателен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над
сумата от 447,06 лв. до пълния присъден размер от 520,33 лв. Решението следва да се отмени
и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото
производство пред СРС за разликата над сумата от 38,08 лв. и за заповедното производство
за разликата над сумата от 36,35 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в исковото производство пред СРС в
размер на сумата от 23,04 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и в заповедното
производство в размер на сумата от 8,94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и
на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от
6,40 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 102,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от
въззивника адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за
правна помощ, сключен между въззивника и адв. Г., според който въззиваемата страна е
заплатила адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 400,00 лв.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че
при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да
пада под минимума в нея, не се прилага. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.2
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съответства
напълно на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 74,40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20085885 от 31.03.2023 г., постановено по гр.д. №50409/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 148 състав, в частта, в която e уважен предявеният от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу И. В. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****,
установителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над
сумата от 447,06 лв. до пълния присъден размер от 520,33 лв., представляваща цена за
доставена ТЕ за топлоснабден имот апартамент №5, находящ се в гр. София, общ. Триадица,
бул. ****, аб. №259614, за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2015 г., и в частта, в която И. В. Г.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, разноски за исковото производство пред СРС за разликата над сумата от 38,08 лв. и за
заповедното производство за разликата над сумата от 36,35 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу И. В. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, установителен иск с правно основание чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 447,06 лв. до пълния присъден размер от
520,33 лв., представляваща цена за доставена ТЕ за топлоснабден имот апартамент №5,
находящ се в гр. София, общ. Триадица, бул. ****, аб. №259614, за периода 01.02.2015 г. –
30.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на И. В. Г., ЕГН **********, адрес:
гр. София, жк. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 23,04 лв.,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, и сумата от 8,94 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 108,80 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 74,40 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3