№ 252
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100508350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 39280 на 01.06.2021 г. от Л.. Н. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, кв. „Орландовци“, ул.“*******
длъжник по изп. дело № 20148380407244 по описа на ЧСИ М.Б., чрез
пълномощника по делото адвокат М. П. от САК срещу отказ на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 от КЧСИ да прекрати изп.д. № 20148380407244, обективиран с
резолюция върху молба от Л.. Н. Л. за прекратяване от 25.05.2021 г., като
самата резолюция е без дата. За нея е изпратено съобщение с изх.№ 43923 от
27.05.2021 г. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано с молба от
11.07.2014 г. Наложен е запор на МПС със съобщение до КАТ от 17.09.2014 г.
Извършено е последно плащане по делото на 28.10.2015 г. С молба от
18.01.2016 г. е поискана възбрана върху 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
собственост на длъжника. С молба от 16.01.2019 г. е вписана възбрана върху
1/6 ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника. На 06.03.2020 г. ЧСИ е
наложил запор на трудово възнаграждение на длъжника. Със съобщение на
15.04.2021 г. ЧСИ е уведомил длъжника за опис на недвижим имот, насрочен
за 21.05.2021 г. Молителят се позовава на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно
1
ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното дело се прекратява ex lege, като
счита, че това е датата 18.01.2018 г.
Твърди, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е неправилен и моли да бъде отменен и
съдът прекрати процесното изпълнително дело. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата З.В.Х.-Х., ЕГН *******, взискател по изп. дело
№ 20148380407244, чрез пълномощника адвокат П.Ч. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, бул.“********* оспорва същата като неоснователна.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.Б., рег. № 838
от КЧСИ досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла
на чл.436, ал.1 от ГПК, както и относно наличие на основание за обжалване
по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, а разгледана по същество, неоснователна.
От депозираните писмени доказателства се установява, че
производството по изп.дело № 20148380407244 е било образувано по молба
на взискателя З.В.Х.-Х., ЕГН *******, чрез пълномощника адвокат П.Ч. от
САК и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 30.06.2014 г. от
Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от 30.06.2014 г., издадена по гр.д. № 34595 по описа за 2014 г. на СРС, първо
гражданско отделение, 28 състав за сумата от 10 000 евро главница, ведно със
законната лихва, считано от 25.06.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 212,3 евро за периода от 17.05.2014 г. до 24.06.2014 г. и 1595,41 лв.
разноски по делото.
С молбата си за образуване на делото взискателят е поискал да се
извършат необходимите изпълнителни действия за удовлетворяване на
вземането му, като на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ
правомощия да извършва проучване имущественото състояние на длъжника,
включително и откритите на негово име сметки в лева и валута в български
банки, в т.ч. да извършва справки и изисква необходимите документи, както и
да определи начина на изпълнение и пред приеме необходимите
изпълнителни действия.
2
С разпореждане от 15.07.2014 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело №
20148380407244, прието е адвокатското възнаграждение, начислени са
авансовите такси и е разпоредено изпращане на Покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
На 15.07.2014 г. било изготвено Постановление за разноски и изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх. № 52891/15.07.2014г., връчена по
надлежния ред на длъжника Л.. Н. Л. на 20.07.2014 г. Били са наложени
запори на банкови сметки на длъжника на 17.07.2014 г. до всички
съществуващи тогава банки, както и върху притежаваният от него лек
автомобил със запорно съобщение от 15.09.2014 г. На 31.07.2014 г. била
подадена молба от Л.. Н. Л. за разсрочване на задължението му, като на
10.09.2014 г. са започнали ежемесечни плащания, извършвани до 06.10.2015
г. Следващите постъпления са нерегулярни, като последното е извършено на
18.07.2017 г. Поради прекъсване в плащанията на 28.10.2015 г. адвокат П.Ч.
подал молба с вх. № 71324/2015 за извършване на изпълнителни действия с
цел събиране на задължението. На 18.01.2016 г. била вписана възбрана
върху имот притежаван от длъжника с изх. № 2851/2016, като на 27.06.2016 г.
било изпратено напомнително съобщение с изх. №74763/2016 за опис на
недвижим имот. На 18.07.2017 г. постъпило последното плащане от длъжника
във връзка с подадената от него молба за разсрочване на дълга. На
16.01.2019г. била вписана възбрана върху 1/6 идеална част на притежаван от
длъжника имот. На 06.03.2020 г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, а на 15.04.2021 г. след постъпване на всички
необходими документи бил насрочен опис на притежавана от Л.. Н. Л. на 1/2
идеални части от недвижим имот, находящ се в ж.к. „Орландовци“, като
описът бил извършен на 21.05.2021 г.
Длъжникът подал молби за прекратяване на изпълнителното дело на
28.04.2021г., на 18.05.2021, на 21.05.2021г и нова молба за прекратяване от
25.05.2021г., предмет на настоящето производството.
ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, обективиран с резолюция върху молбата от 25.05.21 г. за прекратяване,
като самата резолюция е без дата. За постановения отказ е изпратено
съобщение с изх.№ 43923 от 27.05.2021 г. , предмет на настоящето
3
производство.
От правна страна:
}
Нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Следователно
основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя
бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от
време, надвишаващ две години. Настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство води и до недопустимост на следващи
изпълнителни действия.
От данните по делото е видно, че с молбата за образуване на изпълнителното
дело на 11.07.2014 г. взискателят е поставил началото на срока. Последвали
са изпратени запорни съобщения до всички банки на 17.07.2014 г., както и
върху притежаваният от длъжника лек автомобил със запорно съобщение от
15.09.2014 г. В настоящото изпълнително производство по реда на чл. 455, ал.
2, изр. 2 ГПК са били извършвани от длъжника периодични изплащания на
парични суми по делото, последното от които е на 18.07.2017 г. Поради
прекъсване в плащанията на 28.10.2015 г. адвокат П.Ч. подал молба за
извършване на изпълнителни действия с цел събиране на задължението. В
изпълнение на молбата, на 18.01.2016 г. била вписва възбрана върху имот
притежаван от длъжника и изпратено напомнително съобщение за опис на
недвижим имот. Била вписана възбрана върху 1/6 идеална част от недвижим
имот на 16.01.2019 г. и наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 06.03.2020 г. На 21.05.2021 г. бил насрочен опис на 1/2 идеални
части от недвижим имот находящ се в ж.к. „Орландовци“, като същият бил
извършен на 21.05.2021 г.
Изводът е, че по делото няма двугодишен период, през който да не са
поискани действия от страна на взискателя или да не са насрочени или
извършени действия по инициатива на съдебния изпълнител, като
4
извършеното доброволно частично плащане от длъжника и приемането му от
взискателя, не може да бъде приравнено на бездействие на кредитора и
неподдържане висящността на изпълнителния процес. Видно е, че
взискателят не е бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично
е поддържал висящността на производството, както и че ЧСИ периодично е
извършвал изпълнителни действия, за които е бил оторизиран по силата на
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
Ето защо, СГС намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обжалваният
отказ на ЧСИ е правилен и законосъобразен, а жалбата против него е
неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 39280 на 01.06.2021 г. от Л..
Н. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, кв. „Орландовци“,
ул.“******* длъжник по изп. дело № 20148380407244 по описа на ЧСИ М.Б.,
чрез пълномощника по делото адвокат М. П. от САК срещу отказ на ЧСИ
М.Б., рег. № 838 от КЧСИ да прекрати изп.д. № 20148380407244, обективиран
с резолюция върху молба от Л.. Н. Л. за прекратяване от 25.05.2021 г., като
самата резолюция е без дата, за който е изпратено съобщение с изх.№ 43923
от 27.05.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5