№ 270
гр. А., 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100136 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от П.С. Щ., чрез пълномощник адв. Т.Т., с която моли да
бъде признато по отношение на ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД София, че не
дължи сумата от 10 712.69 лева по договор за кредит 097LOVR172660637, поради
погасяване на вземането по давност. Ищецът твърди, че в края на м. декември 2021 г.
получил Покана за доброволно изпълнение на изискуемо парично задължение в размер на
10 712.69 лева, по договор за банков кредит 097LOVR172660637 към „Първа
Инвестиционна Банка” АД, изпратена от „Макроадванс Дет Мениджмънт“ ЕООД, действащ
като пълномощник на ответника, съгласно сключен между тях Договор за събиране на
вземания от 07.09.2011 г. Твърди, че цитираният договор е сключила преди повече от 10
години, за тригодишен период, като по същия е правила плащания в началото, а именно
през 2011 г. От гореописания договор не може да представи екземпляр, не сочи точна дата
на сключването му – тъй като не го съхранява, моли същия да бъде изискан от ответника.
Оспорва задължението по договора за банков кредит 097LOVR172660637 по размер, като
счита същото за погасено по давност, както за главница, така и за дължимите лихви, поради
изтичането на 5 годишният давностен срок по чл.110 и чл.111 от ЗЗД. Твърди, че
фигурирането на това задължение в ЦКР на БНБ я дефинира като нередовен платец и
длъжник и я поставя в невъзможност пред други кредитори, да изтегли заем. Ето защо моли
да бъде признато по отношение на „Първа Инвестиционна Банка” АД София, че не дължи
вземането от 10 712.69 лева по договор за банков кредит 097LOVR172660637, като погасено
по давност в периода 01.01.2015 г. до 31.12.2021 г. Ангажира доказателства, претендира
разноски. Моли, да бъде задължен ответника да представи в оригинал Договор за кредит
1
097LOVR172660637, ведно с погасителен план и общи условия, въз основа на който се
претендира вземането, и да представи писмени доказателства относно предприети
принудителни действия срещу ищцата, на кои дати, както и да представи под формата на
справка от какви „пера“ е съставено процесното вземане от 10 712.69 лева – съответно
главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, неустойки по Договор за банков
кредит 097LOVR172660637. Прави евентуално възражение за прекомерност, в случай че
ответника представи списък на направени от него разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е отговор от ответника „Първа Инвестиционна
Банка” АД, които заявява че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и
недоказан, за което излага подробни съображения. Заявява, че описаният в ИМ референтен
номер на договор за банков кредит 097LOVR172660637, съответства на договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка 006CC-R-004004 от 01.02.2011 г., сключен между
страните. Твърди, че предоставеният банков кредит - овърдрафт е усвояван многократно по
банкова сметка с IBAN: BG37FINV915010BGN0PWIA на дати: 15.02.2011 г. – 800 лева,
16.02.2011 г. – 360 лева, 16.02.2011 г. – 800 лева, 10.03.2011 г. – 334 лева, 11.03.2011 г. – 250
лева, 10.03.2011 г. – 246.45 лева, 14.03.2011 г. – 9.98 лева, 15.06.2011 г. – 120 лева,
14.06.2011 г. – 169 лева и на 05.07.2011 г. – 218.98 лева, като изцяло усвоения кредит е
погасяван по банкова сметка с IBAN: BG37FINV915010BGN0PWIA на дати и суми, както
следва: 07.03.2011 г. – 88 лева, 10.03.2011 г. – 800 лева, 05.04.2011 г. – 80 лева, 13.06.2011 г.
– 320 лева, 04.07.2011 г. – 60 лева, 05.07.2011 г. – 220 лева, 28.03.2016 г. – 200 лева,
25.04.2016 г. – 200 лева и на 27.05.2016 г. – 100 лева. Моли да бъде оставен без уважение
предявения иск, както и да бъде признато за установено, че ищеца дължи на „Първа
Инвестиционна Банка” АД по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
006CCR-004004 от 01.02.2011 г. сумата от 2 000 лева – просрочена и непогасена главница и
сумата от 1 134.97 лева – просрочена договорна лихва, начислена за периода от 17.01.2019 г.
до 16.01.2022 г., дължима на основание чл.8 от Договора за банков кредит. Представя
писмени доказателства, претендира присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По делото е приложена Покана за доброволно изпълнение, изпратена от
„Макроадванс“ до ищцата Петя Щ. , с която същата е уведомена, че към 02.12.2021 г. дължи
на „Първа инвестиционна банка“ АД, по Договор за банков кредит сумата 10 712 лева.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредита карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка от 01.02.2011 г. (които е приложен по делото, ведно с
ОУ на банката, Извлечение от счетоводните книги на банката). Съгласно договора банката е
предоставила на кредитополучателят кредитен лимит 2000 лв., която може да бъде
усвоявана до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на
2
овърдрафт, с използване на всяка от картите – издадена към сметката на титуляра, при
условията и по реда, предвидени в ОУ на банката. Срокът за използване на кредитния лимит
е до 01.02.0213 г., като същия се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в ОУ на банката.
От изготвеното и прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
на вещото лице М. А., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено се установява, че предоставения банков кредит по Договор за издаване на
револвираща международна кредита карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка от 01.02.2011 г. е усвоен изцяло по банкова сметка с
IBAN BG 37 FINV 9150BGNOPWIA, открита на името на кредитополучателя П.С. Щ. в
„ПИБ“ АД. Предоставения банков кредит (овърдрафт) е усвояван многократно по
посочената банкова сметка на дати в размер, посочен подробно в раздел трети на
заключението. Изцяло усвоения банков кредит е погасяван по същата сметка. От данни на
движение на сметката в „ПИБ“ АД по договора от 01.02.2011 г., за периода от 01.02.2011 г.
до 17.01.2022 г. и до датата на експертизата са постъпвали плащания по сметката, с
основание покриване на разходи по карта в размер на 2068 лв., с която сума са извършени
погашения за лихви и такси. Към 17.01.2022 г. непогасените, просрочени задължения по
Договор за кредит от 01.02.2011 г. за главница и договорна лихва са: непогасена договорна
лихва, начислена за периода от 17.01.2019 г до 16.01.2022 г. включително, дължима на
осн.т.8 от Договора за кредит е посочена на дати и размер, в раздел трети на експертизата и
възлиза на 1134.98 лева. Дължимата, непогасена главница е 2000 лв. и договорна лихва
1134.98 лв. за периода от 17.01.2019 г до 16.01.2022 г., общо 3134.98 лева.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че предявеният иск е частично
доказан и основателен.
Ищцата твърди, че не дължи сумата 10 712.69 лева, поради това че задължението й
произтичащо от договора за банков кредит е погасено по давност. С отговорът на исковата
молба ответника не твърди, че ищцата му дължи сумата 10 712.69 лв., а твърди че ищцата
му дължи само сумата 3 134.97 лв., от които: 2000 лв. главница и 1 134.97 лв. просрочена
договорна лихва - начислена за периода от 17.01.2019 г. до 16.01.2022 г. включително,
дължима на основание т.8 от Договора за кредит.
Според т.3 от договора, който страните са сключили срокът за ползване на кредитния
лимит е до 01.02.2013 г. като същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на Банката. В т.14 от договора титулярът е декларирал, че е
запознат с Общите условия на банката и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между него и Банката, във връзка със сключването и изпълнението на
договора.
В чл.19 от ОУ в сила от 01.12.2010 г. и тези в сила от 16.10.2020 г. е предвидено, че
договора се удължава автоматично, при условие, че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора. По делото няма данни която и да е от двете страни да е
уведомила другата за прекратяване на договора, поради което на основание т.3 от договора
3
във връзка с чл.19 от ОУ съдът приема, че към настоящия момент договорната връзка между
страните не е прекратена.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дължимата по договора главница е в размер на 2000 лв., а начислената
договорна лихва за периода от 17.01.2019 г. до 16.01.2022 г. е в размер на 1 134.98 лв.
Посочено е, че усвоените суми от картодържателя са в размер на 3 308.41 лв., по банковата
сметка с основание покриване на разходи са постъпили плащания в размер на 2 068 лв., с
последно плащане на дата 27.05.2016 г., с които са погасени задълженията за лихви и такси.
След като договорът сключен между страните не е прекратен, задължението за
плащане на главницата и на договорните лихви не е погасено по давност на основание
чл.110 и чл.111 от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а изискуемостта за главницата не е настъпила защото не е изтекъл срокът на
договора, поради ежегодното му автоматично удължаване и няма данни банката да е
обявила кредита за предсрочно изискуем. Вземанията за лихви се погасяват с тригодишна
давност, но в конкретния случай ответната банка е начислила договорни лихви за
тригодишен период, преди предявяване на иска.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен за сумата 7 577.72 лв. Ответникът е упълномощил трето лице да уведоми
ищцата, че му дължи сумата 10 712.69 лв. на основание договора за кредит и да заплати
доброволно дължимата сума, но в хода на делото ответника доказа, че вземането е в по-
малък общ размер на 3 134.97 лв. При отрицателно установителните искове в тежест на
страната която претендира вземане е да го докаже по основание и размер, което ответника
направи частично и затова предявеният иск е частично основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по
съразмерност, или от общо направените такива 2 208.51 лева – следва да бъде осъден да му
заплати сумата 1562.21 лева. Ответникът също има право на разноски, на осн.чл.78 ал.3 от
ГПК - съразмерно с отхвърлената част от иска или от общо 350 лева, той има право на
102.42 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Драган Цанков“ №
37, представлявано от Чавдар Георгиев Златев и Светозар Александров Попов –
Изпълнителни директори, че вземането на П.С. Щ., ЕГН ********** от град А., обл. П-вска,
ул.“Г.А.“ № 26 към „Първа инвестиционна банка“ АД, в размер на 7 577.72 лева - по
Договор за банков кредит № 097L0VR172660637 е погасено по давност за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2021 г., като отхвърля иска до пълния предявен размер от 10 712.69
лева – или за разликата от 3 134.97 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Драган Цанков“ № 37, представлявано от Чавдар Георгиев
4
Златев и Светозар Александров Попов – Изпълнителни директори, да заплати на П.С. Щ.,
ЕГН ********** от град А., обл. П-вска, ул.“Георги Ангело“ № 26, сумата от 1562.21 лева
(хиляда петстотин шестдесет и два лева и двадесет и една стотинки) направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА П.С. Щ., ЕГН ********** от град А., обл. П-вска, ул.“Г.А.“ № 26 , да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Драган Цанков“ № 37, представлявано от Чавдар Георгиев
Златев и Светозар Александров Попов – Изпълнителни директори, сумата от 102.42 лева
(сто и два лева и четиридесет и две стотинки) направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5