РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 818/19.10.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
СИКРЕТАР :
А.М.
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 840 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл.
268 от ДОПК.
2. Образувано е по жалба от „Илтрейд“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Вела Пеева“, № 7, срещу Решение № 229 от 08.07.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите с
което е оставена без уважение жалбата на „Илтрейд“ЕООД срещу Разпореждане за присъединяване изх. №
С200013-000-0295028 от 16.06.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП,
Пловдив, офис Пазарджик, за допуснато присъединяване на задължение за данък
върху добавената стойност в размер на 300,00лв. и лихва за просрочие в размер
на 2,98лв. по Декларация по ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г. по изпълнително
дело №********* по описа за 2019г. на ТД на НАП.
3. Възразява се, че административния акт е незаконосъобразен и постановен в
противоречие с целта на закона.
Поддържа се, че към момента на издаване на обжалваното Разпореждане за
присъединяване, „Илтрейд”ЕООД е имало публични задължения както следва: авансов
данък печалба в размер на 300 лева с падеж 15.04.2020 г. и ДДС по СД м.април в
размер на 1118.69 лева с падеж 15.05.2020 г. Непосредствено след отмяна на
въведеното в страна извънредно положение, на 15.05.2020 г. е преведена
дължимата вноска за данък добавена стойност по СД за м. април 2020 г., за
сумата от 1118.69 лева, а на 11.06.2020 година и авансовата вноска за данък
върху печалбата в размер на 300 лева.
Счита се, че приложения от администрацията метод не е законосъобразен,
защото ако с плащането от 15.05.2020 година е погасена сумата за авансов данък
върху печалбата, който е била с падеж по-ранен от сумата дължима за ДДС и има
непогасена част ДДС по СД за м.април 2020 година с главница 300,00лева, то това
неиздължено публично вземане е с падеж по-ранен от това, което се твърди, че с
плащането от 11.06.2020 година е погасено и касае данък върху доходите на
физическите лица.
Според жалбоподателя, данъчната администрация не е направила опити да
предупреди или събере доброволно от задълженото лице констатираните
„неиздължени” суми по СД м.април 2020 година, а е предприела действия по
присъединяване на вземането по изпълнително дело, което е образувано по повод
начислени задължения по чл.177 от ЗДДС,
установени с ревизионен акт, който е обжалван и е на производство пред
Върховния административен съд. Според жалбоподателя, вземанията по ревизионния
акт са обезпечени със залог на машини в пълен размер и производството за
принудително изпълнение е спряно по предвидения за това ред, до решаване на
спора от съда. Възразява се, че приходна администрация е прихванала във връзка
с въпросния ревизионен акт, сумата от 12000,00лв., които са недължими към
момента и не са възстановени на дружеството.
Иска се оспореното решение да бъде изцяло отменено, като се присъдят
сторените разноски по производството.
4. Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите,
Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. С. в представено по делото
писмено становище счита, че жалбата е недопустима. Твърди се, че с Акт за
прихващане № П-16001320134722-004-001 от 19.08.2020г., процесните суми от
300,00лв., главница и 8,31лв. лихви са прихванати. При това положение се счита,
че с извършване на прихващането, правния интерес да се обжалва процесното
разпореждане е отпаднал. Това становище се поддържа в съдебно заседание от
процесуалния представител юрк. Т..
По същество се счита, че жалбата е неоснователна, съобразно фактическите и
правни съображения изложени в оспореното решение.
Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
ІІ. За фактите и тяхната хронология :
5. С Ревизионен акт №
16001319002294-091-001 от 19.08.2019г. на ТД на НАП, Пловдив(л.110 и сл.), спрямо „Илтрейд”ЕООД
са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на
262453,37лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 39334,03лв.
С Постановления № С190013-023-0001383 от 25.04.2019г. и № С190013-139-0001836
от 21.08.2019г. са наложени и съответно продължени, предварителни обезпечителни
мерки спрямо задълженията по ревизионния акт.
6. До „Илтрейд”ЕООД е било отправено Съобщение № С190013-048-0135608 от 18.09.2019г.,
за доброволно изпълнение на задълженията по Ревизионен акт № 16001319002294-091-001 от
19.08.2019г. и задължения за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, съобразно декларации
обр. 6. От страна на дружеството е изпратен отговор, в който е поискано спиране
на предварителното изпълнение на ревизионния акт.
При тази хронология е образувано изпълнително дело №********* по описа за
2019г. на ТД на НАП, Пловдив за 2019г.
7. С Решение № 531 от 16.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“, Пловдив, като е констатирано, че задълженията
по ревизионния акт са изцяло обезпечени е постановено спиране на
предварителното му изпълнение.
8. С Разпореждане за присъединяване изх. № С200013-000-0295028 от 16.06.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик, е допуснато
присъединяване на задължение за данък върху добавената стойност в размер на
300,00лв. и лихва за просрочие в размер на 2,98лв. по Декларация по ЗДДС №
13001706700 от 13.05.2020г. по изпълнително дело №********* по описа за 2019г.
на ТД на НАП, Пловдив. Разпореждането е връчено на адресата на 23.06.2020г. Срещу
него е постъпила жалба, която според административния орган е подадена по
пощата на 30.06.2020г. и е регистрирана
в администрацията с вх. № С200013-000-0295029 от 01.07.2020г. Към жалбата са
приложени :
• Платежно нареждане от 14.05.2020г. за преведена от „Илтрейд”ЕООД в полза
на ТД на НАП, Пловдив сума в размер на 1118,69лв. Посоченото основание за
плащане е „Данък върху добавената стойност при сделки в страната“;
• Платежно нареждане от 11.06.2020г. за преведена от „Илтрейд”ЕООД в полза на
ТД на НАП, Пловдив сума в размер на 300,00лв. Посоченото основание е „Данъци и
други плащания за централния бюджет“
9. С Решение № 229 от 08.07.2020 г., Директора на Териториална дирекция
Пловдив на Национална агенция за приходите, е оставил изцяло без уважение жалбата
на „Илтрейд”ЕООД. Според горестоящият в йерархията орган, в случая са налице
всички предпоставки, за да бъде предприето процесното присъединяване : образувано е изпълнително дело ; налице е
публичен взискател, с установено и изискуемо вземане към същия длъжник срещу,
който вече е образувано изпълнителното дело ; присъединяването е извършено с
разпореждане на компетентен публичен изпълнител преди изготвянето на разпределение
на събраните суми по делото ; писмено заявление до публичния изпълнител, към
което е приложено изпълнителното основание.
Възраженията на дружеството са счетени за неоснователни. Посочено е, че действително
на 15.05.2020г. по сметката на НАП са постъпили 1118,69лв, но част от тях в
размер на 300,00лв са насочени за погасяване на по-старо задължения за дължим
корпоративен данък с падеж 15.04.2020г. С остатъка от 818,69лв. е погасено
задължението на дружеството за ДДС за месец април 2020г. Според административния
орган, декларирания резултат за внасяне за този период е бил именно 1118,69лв.,
но с оглед на факта, че вече е имало изискуеми задължения с по-стар падеж, част
от постъпилата сума е насочена за погасяване именно на тези задължения. Така е
останала непогасена именно присъединената с процесното разпореждане сума от
300,00лв. Констатирано е също, че на 11.06.2020г. са преведени още 300,00лв, но
доколкото те са с посочено основание „за данъци и други приходи“, с тях е
погасено задължение на дружеството по подадена декларация обр.6 с вх.№
1300И0201760 от 20.05.2020г., която е за задължения за периода 01.05.2020г. до 31.05.2020г.
за дължим данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнените на тях
вземания по декларация.
10. По делото се представиха:
- Акт за прихващане или възстановяване № П16001319137490 от 29.08.2019г.,
на ТД на НАП, Пловдив с който, спрямо „Илтрейд”ЕООД е признато право на възстановяване на
деклариран данък върху добавената стойност в размер на 11 302,76лв., в 30
дневен срок от подаването на Справка декларация по ЗДДС за м. юли 2019г. С
въпросната сума, са били извършени прихващания на задължения за ДДС, установени
с Ревизионен акт № 16001319002294-091-001 от 19.08.2019г.;
- Акт за прихващане или възстановяване № П16001320134722 от 19.08.2020г.,
на ТД на НАП, Пловдив с който, спрямо „Илтрейд”ЕООД е признато право на възстановяване на
деклариран данък върху добавената стойност в размер на 4647,59лв., в 30 дневен
срок от подаването на Справка декларация по ЗДДС за м. юли 2020г. С въпросната
сума, са били извършени прихващания на задължения за осигурителни вноски, за
ДДС и за лихви за просрочие по изпълнително дело №********* по описа за 2019г.
на ТД на НАП, Пловдив., включително със сумата от 300,00лв. и сумата от 8,31лв.,
представляващи задължение за дружеството по ДДС за отчетен период м. април
2020г., съобразно Декларация по ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г.
ІІІ. За допустимостта :
11. Акта на органа по принудително изпълнение е обжалван в предвидения за
това срок, пред горестоящият в административната йерархия орган, който с
решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на ТД на
НАП, Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
12. Факта, че в хода на образуваното вече съдебно производство е предприето
прихващане със сумата от 300,00лв. и сумата от 8,31лв., представляващи
задължение за дружеството по ДДС за отчетен период м. април 2020г., съобразно
Декларация по ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г., която сума е предмет на
процесното разпореждане, не променя в никаква степен възприетият вече извод за
допустимост на жалбата.
13. Според чл. 4, ал.1 от Конституцията
- “Република България е правова държава.
Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”. Анализа на
тази правна норма показва, че с първото изречение на конституционния текст се
възвежда съществения, характеризиращ основния ни закон принцип на “правовата
държава”. Второто изречение от текста, пояснява определящото съдържание на този
принцип – държавното управление следва да се осъществява единствено въз основа
и в изпълнение на Конституция и законите на страната. Казано с други думи, от
този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и
законосъобразност на всички действия и актове на органите на държавно
управление. Една от гаранциите за спазването му е предвидената в чл. 120 ал.2
от Конституцията правна възможност на гражданите и юридическите лица да
обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и
индивидуални, които засягат правата им, освен изрично изключените със закон.
Посредством тази разпоредба от една страна се определя кръга на активно
легитимираните да търсят съдебна защита лица, и от друга се очертават
материалноправните предпоставки за съдебна обжалваемост на административните
актове. Задължително конституционно условие
е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото
условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване.
14. В тази насока се поставя въпроса – кога един административен акт
“засяга” правата и законно установените интереси на един гражданин или
юридическо лице ? Според чл. 56 от Конституцията – “Всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни
интереси”. Съвкупната преценка на двата текста от основния закон ясно показва, че
административният акт „засяга“ по смисъла на чл.120, ал. 2 от Конституцията
граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни конкретни субективни права или законни
интереси. Това обективно нарушаване или
застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или
юридическо лице е материалноправното основание
от което се черпи процесуално - правния интерес от съдебно обжалване на
административния акт. Сиреч, само нарушаването или застрашаването на конкретни
субективни права на гражданина или юридическото лице, твърдени като пряка последица
от издаването на конкретен административен акт, основават активната процесуална
легитимация за съответния правен субект да иска съдебна защита на правата и
интересите си посредством подаването на жалба против административния акт.
Осъществяването на правата и задълженията, които са предмет на
административния акт, няма за пряка и непосредствена последица извод, че е
отстранено с обратно действие, „засягането“ на
правата и интересите на неговия адресат, породено от постановяването му.
Ето защо, независимо от предприето в случая прехващане на задължения с АПВ №
П16001320134722 от 19.08.2020г., на ТД на НАП, не погасява, правото на
търговското дружество да търси защита срещу Разпореждане за присъединяване изх.
№ С200013-000-0295028 от 16.06.2020 г.
ІV. За правото :
15. Разрешаването на правния спор, с оглед поддържаните от жалбоподателя
възражения и естеството на оспорения акт, налага преди всичко да се посочи, че
предприетите от страна на публичния изпълнител действия по прихващане на
постъпили по изпълнителното дело суми срещу публични задължения на дружеството,
не са предмет на настоящото производство. Текущият спор се концентрира, само и
единствено по отношение на валидността и законосъобразността на постановеното
от публичния изпълнител присъединяване на публичното вземане, дължимо „Илтрейд“
ЕООД по Декларация по ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г., за принудително
събиране в производството по изпълнително дело №********* по описа за 2019г. на
ТД на НАП, Пловдив. Казано с други думи, разпределението на внесените от „Илтрейд“
ЕООД по сметка на администрацията суми от 1118,69лв. и от 300,00лв. и
погасяването с тях на конкретни публични задължения на дружеството, нямат
релация с предмета на настоящият правен спор.
16. Каза се, от страна на дружеството се оспорва не нещо друга, а Разпореждане
за присъединяване изх. № С200013-000-0295029 от 01.07.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик, с което е допуснато
присъединяване на задължение за данък върху добавената стойност в размер на
300,00лв. и лихва за просрочие в размер на 2,98лв. по Декларация по ЗДДС №
13001706700 от 13.05.2020г. по изпълнително дело №********* по описа за 2019г.
на ТД на НАП, Пловдив. Тоест, в случая явно става реч за присъединяване на ново
задължение към същият кредитор, а не за присъединяване на нов кредитор в
изпълнителното производство.
17. По отношение на ликвидността и изискуемостта на въпросното вземане, основано
на подадена от жалбоподателя, Декларация
по ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г., спор между страните не се формира. Ясно
е също така, че самата декларация е изпълнително основание, посочено в чл. 209,
ал. 2, т. 2 от ДОПК. Неспорно, че със Справката Декларация по ЗДДС №
13001706700 от 13.05.2020г., „Илтрейд“ ЕООД е заявило, като резултат за отчетен
период м. април 2020г., данък добавена стойност за внасяне в размер на
1118,69лв. Несъмнено е също така, че декларираното задължение е било веднага
разчетено с бюджета, като с Платежно нареждане от 14.05.2020г., от
„Илтрейд”ЕООД, е преведена в полза на ТД на НАП, Пловдив сума в размер на
1118,69лв. Посоченото в платежния документ основание за плащане е „Данък върху
добавената стойност при сделки в страната“.
18. В този контекст следва да се съобрази, че според чл. 89, ал. 1 от ЗДДС,
когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е
длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване
на справка-декларацията за този данъчен период.
Съобразно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Очевидно, в случая „Илтрейд”ЕООД е изпълнило точно и коректно, вмененото му
от закона задължение, относно формираният от дейността му резултат за данъчен
период м април 2020г.
19. Според чл. 220 „Образуване на изпълнително дело“, ал. 1 от ДПОК, когато
публичното вземане не бъде платено в срок(курсива
мой), изпълнително производство се образува въз основа на заявление по
електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател. Съобразно чл.
221, „Започване на производството“, ал. 1 от ДОПК, когато задължението не е
изплатено в срок(курсива мой),
публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на
длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
В случая, както се посочи нееднократно, присъединеното по изпълнително дело
№*********/2019г. на ТД на НАП, Пловдив, задължение за данък добавена стойност
за внасяне за отчетен период м. април 2020г. по Справката Декларация по ЗДДС №
13001706700 от 13.05.2020г. за ДДС е било изцяло и в срок заплатено. Сиреч,
такова задължение, към момента на постановяване на процесното разпореждане не е
съществувало. То е било погасено, чрез изпълнение, поради което разпореждането
е лишено от предмет.
Впрочем, в случая трябва да се констатира, че органа по изпълнението, след
като неясно защо е счел, че сумата от 1118,69лв.,
не представлява изцяло изпълнение на задължението на дружеството по Справката
Декларация по ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г., е предприел действия по
разпределянето ѝ, като с нея са погасени
предходни задължения за корпоративен данък и задължение по ДДС за внасяне за м.
април 2020г., което все още не е било присъединено по изпълнителното дело.
Първото валидно действие по започване на принудително събиране на задължението
за данък върху добавената стойност за отчетен период м. април 2020г. е
предприето с издаване на процесното разпореждане, за присъединяването му по
изпълнителното дело. До този момент, това задължение не е било предмет на
принудителното изпълнително производство.
В този смисъл, трябва да се съобрази и правилото на чл. 169, ал. 3 от ДОПК,
според което, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в
състояние да погаси едновременно до започване(курсива мой) на принудителното им събиране, той може да заяви кое
от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се
погасяват съразмерно.
Каза се, по отношение на задължението за внасяне на косвен данък за отчетен
период м. април 2020г., все още не е било започнато принудително събиране, като
в Платежно нареждане от 14.05.2020г. е посочено, че сумата от 1118,69лв. е
именно за заплащане на „….Данък върху добавената стойност при сделки в страната….“.
20. Изложеното да тук, налага да се приеме, че процесното Разпореждане
за присъединяване изх. № С200013-000-0295028 от 16.06.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик е постановено в нарушение на
материалния закон. То ще следва да бъде отменено.
V. За разноските :
21. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски за производството, които се
констатираха в размер на 550,00лв., съобразно представения списък.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 229 от
08.07.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална
агенция за приходите с което е оставена без уважение жалбата на „Илтрейд“ЕООД
срещу Разпореждане за присъединяване
изх. № С200013-000-0295028 от 16.06.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП, Пловдив, офис Пазарджик, за допуснато присъединяване на задължение за
данък върху добавената стойност в размер на 300,00лв. и лихва за просрочие в
размер на 2,98лв. по Декларация па ЗДДС № 13001706700 от 13.05.2020г. по
изпълнително дело №********* по описа за 2019г. на ТД на НАП, Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, гр. София, да заплати на „Илтрейд“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Вела Пеева“, № 7, сумата от
550,00лв.(петстотин и петдесет лв.), представляваща извършени разноски по
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия : /П/