М О Т И В И към Присъда
№36/01.02.2019 г., постановена по НОХД №
8254/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП
Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Е.М. - роден на *** ***, б.,
български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********,
за това, че на 22.08.2018 г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК е
причинил други му А.И.И. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, – престъпление по чл.131а вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК
и
затова че на 18.08.2018 г. в гр.Пловдив противозаконно е повредил лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с рег. № **, собственост на М.Т. ***, като е повредил
дясна врата на автомобила, на стойност 95,00 лв. – престъпление по чл.216 ал.1
от НК.
В
хода на делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от А.И.И. за сумата от 15 000 лева за обезщетяване на причинените
му неимуществени вреди, причинили болка и страдание, неудобство от това, че не
може да се храни, говори и диша вследствие на нанесените телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на дясната челюст, фрактура на носните костици и
счупени зъби. Пострадалият А.И.И. бил конституиран и
като частен обвинител.
Производството е по реда на
чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като предлага той да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години
и шест месеца. Пледира за частично уважаване на гражданския иск, като сочи че
сума около 7000 лева би била достатъчна за удовлетворяване на претенцията на
гражданския ищец. Иска се и да бъдат възложени разноските по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Частният
обвинител и граждански ищец, чрез повереника си излага аргументи за налагане на
наказание на подсъдимия над средния размер, както и такива че при редуциране на
наложеното наказание не следва да се получава наказание под законоустановения
минимум, а по отношение на гражданския иск пледира за уважаването му, като
излага и мотиви за по-големи телесни увреждания от тези сочени в обвинителния
акт, поради което и се твърди претърпените неимуществени вреди от деянието да
са по-значителни.
Защитникът
на подсъдимият адв. В.П. сочи в пледоарията си, че в
конкретния случай са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и че мотивите които излага за осъществяване на деянията си подсъдимият се
подкрепят от всички доказателства по делото. Сочи, че са възстановени и
причинените имуществени вреди, иска се налагане на наказания към законовия
минимум, както и частично уважаване на гражданския иск.
Подсъдимият
И.М. се признава за виновен в извършване на деянията, във връзка с които му е повдигнато обвинение и заявява, е ударил
пострадалия И., тъй като е помислил, че той удря св.Р.А..
На основание
чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Е.М. е роден на
*** ***, б., български гражданин, с основно образование, работещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
До
настоящият момент по отношение на подс.И.М. са налице
11 осъдителна съдебни акта, като от значение за деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт е осъждането по НОХД № 1639/2015 г., влязла в сила присъда от
20.06.2016 г., с която подс.М. е бил осъден на 4
години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим, за извършено от
него престъпление по чл.199 ал.1 т.2 и т.4 вр. с
чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Това осъждане обуславя деянието по чл.131а вр.
с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр.
с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, като извършено
в условията на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
Свидетелите А.И.
и Р.А. поддържали за период от около 3 месеца близки приятелски отношения
/двамата били „гаджета“/, но към инкриминираната дата 22.08.2018 г. те
продължавали да се срещат, като приятели. Към същата дата св.А.и св.М.Н. имали
връзка, като св.Н. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № **.
Подсъдимият М.
също се познавал със св.А., като се случвало двамата да излизат на няколко
пъти.
На
22.08.2018 г. около 20.00 ч. свидетелите Р.А. и А.И.И.
се уговорили да се срещнат по-късно същата вечер и около 23.00 ч. двамата се
видели пред жилището на св.А., находящо се в **. До
мястото на срещата св.И. пристигнал със собственото си превозно средство, което
оставил с включени светлини. Свидетелят И. и св.А.започнали да разговарят пред
входа на блока, където св.А.живеела /блокът се е намирал на горепосочения
адрес/ и докато се провеждал този разговор, към тях се приближил подс.М., който направил забележка на св.И. да разговаря със
св.А.по тихо, а към св.А.се обърнал с думите „… тоя проблеми ли ти създава, от
един час стои тука и те чака …“, след което се насочил към св.И. и замахнал с
ръка, за да го удари. Свидетелката А.попречила на този удар и помолила подс.М. да ги остави на спокойствие. Подсъдимият се
настанил на стълбите на съседния вход, в компанията на своя приятел – св.С.У.,
по прякор „С.“, където двамата започнали да разговарят и да пушат.
Междувременно св.А.тръгнала да се прибира към жилището си и тъй като от известно
време провеждала диета, за кратко й прилошало и тя припаднала. Междувременно
към св.И. се приближил неговия приятел – св.Р.ТК., който също живеел на **“ и
който попитал св.И. кой е припадналият човек. Свидетелят И. се обърнал в
посоката, сочена от св.Т.и след като разпознал св.А.се затичал към нея,
приклекнал до тялото й и започнал да се опитва да я върне в съзнание, викайки я
по име и разтърсвайки я. Действията на св.И. били възприети и от подс.М., който се затичал към св.И. и му нанесъл юмручен
удар в областта на лицето, от дясната страна. Свидетелят И. се обърнал към него
и го попитал какво прави, но в замяна и без каквото и да е обяснение получил
нов удар от лявата страна на лицето, от който се свлякъл на земята. Малко
по-късно същата вечер на място пристигнал екип на бърза помощ и полицията.
По отношение
на претърпяното от св.И. телесно увреждане, в хода на разследването е било
изготвена СМЕ /л.58-62/, като видно от представеното експертно заключение св.И.
е получил открито счупване на долната челюст, определяно като счупване на
челюст, по смисъла на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Така описаното травматично увреждане е възможно да е получено от един удар в
дясната лицева половина, в областта на десния долно-челюстен ъгъл, нанесен
странично и под ъгъл отдолу на горе.
Свидетелят М.Н. се познавал с подс.М.,
по прякор „К.“, от квартала, където двамата живеели. На 18.08.2018 г. св.Н.
оставил св.А.на адреса й, където последната живеела, когато до превозното му
средство – лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № **. Без да дава
обяснения за своите действия, подс.М. нанесъл удар с
крак, в областта на дясната врата на превозното средство в резултат на който
ламарината на автомобила хлътнала навътре и поставила в невъзможност от
последващо отваряне стъклото на дясната врата /приложен по делото фотоалбум
–л.52-55/. По отношение на превозното средство е бил извършен оглед /л.49-50/,
който е фиксирал причиненото увреждане. Изготвена е била също и СОЕ /л.68/,
съгласно чието заключение щетата възлиза на обща стойност 95,00 лв. Подсъдимият
М. хранил симпатии към св.А., поради което системно отправял към св.Н. закани с
престъпления, от различен характер, включително се случвало да удря и шамари в
областта на лицето на св.Н..
Самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя, от останалите събрани в хода на разследването
доказателства – показанията на свидетелите П.И., С.У., Р.ТК., Р.А., М.Н., Д.Д., протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум,
заключение на СМЕ, заключение на СОЕ, справка КАТ, справка съдимост,
характеристична справка.
При
така установената фактическа обстановка по категоричен начин се налага изводът,
че е доказана престъпната дейност на
подсъдимия за деянията, за които е предаден на съд.
От обективна
страна престъплението по чл.131а вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“
от НК е осъществено от подсъдимият чрез действия, а именно чрез нанасяне на
удари на пострадалия А.И. в областта на челюстта, довели до счупване на същата.
Това телесно увреждане е сред изброените в чл.129, ал.2 от НК, поради което и
съдът счита за безспорно доказано, че причиненото телесно увреждане е средна
телесна повреда. Безспорно е също така, че с оглед съдебното минало на
подсъдимия осъщественото от него деяние е извършено при условията на опасен
рецидив, доколкото същият се обуславя от сочените по-горе осъждания.
От
субективна страна престъплението по
чл.131а вр. с чл.129 ал.2 вр.
с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване, тъй като е съзнавал че с
нанасянето на удари в областта на челюстта ще причини телесни увреждания на
пострадалия и пряко е искал причиняването на такива.
От обективна
страна престъплението по чл.216, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимият чрез
действия, а именно нанасяне на удар с крак по дясна врата на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № **, от което същата се деформирала /хлътнала/.
Безспорно е установено, че стойността на увреденото имущество е 95.00 лева,
поради което и съдът счита, че е доказано от обективна страна подсъдимият да е
осъществил състава на това престъпление причинявайки увреждане на чужда движима
вещ на сочената стойност.
От
субективна страна престъплението по чл. 216, ал.1 от НК е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване, тъй като е съзнавал че с
нанасянето на удари в областта на дясната врата на автомобила ще причини
увреждания на същия и пряко е искал причиняването на такива.
По
отношение на събраните допълнителни доказателства в хода на съдебното следствие
съдът счита следното :
По
отношения показанията на пострадалия И. за това, че в последствие в резултат на
действията на подсъдимия са му били причинени и счупване на седем зъба, съдът
счита същите за недоказани. Тези твърдения на пострадалия не са доказани с
медицински документи, а същевременно нито в епикризата приложена по делото,
нито в приетата от съда СМЕ се сочи да е било констатирано избиване на зъби или
счупването на сочените от св.И. седем зъба. Поради това и съдът счита, че няма
как да кредитира с доверие показанията му в тази част, доколкото същите се
явяват изолирани и неподкрепени с каквито и да било доказателства.
Що
се касае до показанията на св.Б.М. – брат на подсъдимия, касаещи отношенията
между подсъдимия и св. Р.А. същите се явяват от значение за делото само
частично. Доколкото св.М. сочи, че св.А.и брат му са били в близки отношения и
изразява собствено мнение, че са имали по-близки отношения, без да конкретизира
какви точно. С оглед на заявеното, че св.А.оставала да нощува в дома им, може
да се приеме, че св.М. намеква за интимни отношения между брат му и св.А.. Дори
и да се приеме наличието на такива обаче, това обстоятелство би могло да бъде
от значение единствено за мотивите за действията на подс.М.,
но няма как да имат значение за установяване характеристични данни за
подсъдимия или пък значение по отношение на установяване конкретните резултати
от действията на подсъдимия. Следва да се подчертае, че е безспорно доказано по
делото, че към момента на деянията на подс.М. между
него и св.А.не е имало интимни отношения. С оглед на това съдът кредитира с
доверие показанията на св.Б.М., но отчита същите единствено по отношение
мотивите за осъществяване на деянията, за които е предаден на съд брат му.
С
оглед на посоченото дотук се установява, че основният мотив за извършване на
престъпните деяния от подс.И.М. е било отношението му
към св.А.и симпатиите му към нея, мотивиращи го да заплашва св.Н., който към
онзи момент имал връзка с последната.
Съдът
, като взе в предвид принципа на законноустановеност
на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на
извършителя – подсъдимия И.М., съдебното му минало, възрастта му, определи по следния
начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия И.М. за
престъплението по чл.131а вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК съдът отчете отново всички
необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението по чл.129
ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б.“а“ от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до дванадесет
години. Като отегчаващи вината съдът отчете лошите характеристични данни и
осъществяването на повече от едно престъпно деяние, за което е предаден на съд.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита проявеното съдействие при
разследването, направеното самопризнание, както и възстановяването на съставомерните вреди от престъпленията. Ето защо, при
съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното
от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като същите обаче не се явяват многобройни
смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и прие, че следва да
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК. При
индивидуализиране размера на наказанието съдът счете, че наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ШЕСТ ГОДИНИ отговаря на тежестта на престъпното деяние, както и на обществената
опасност на самия деец, като този размер на наказанието се явява под средния
предвиден за това престъпление. За да не наложи по-високо наказание съдът
отчете превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и желанието
на подсъдимия да помогне на св.А.. Погрешното приемане от подсъдимия на това,
че пострадалия И. е ударил св.А., както и личните му намерения спрямо
последната, са били мотивът на подсъдимия да причини констатираните по делото
телесни увреждания на св.И.. Тези мотиви не могат да се приемат за такива,
които да аргументират наличие на грешка, изключваща умисъла. Те не могат да се
считат и за смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото подсъдимият е
могъл да окаже помощ и без да нанася телесни увреждания на трети лица.
Независимо от това обаче при
индивидуализацията на наказанието не може да остане неотчетено желанието на подс.М. да помогне на припадналата св.А.. От друга страна
пък е доказано по делото, че именно желанията му спрямо последната са били
основните мотивиращи обстоятелства подсъдимият М. да извършва агресивни прояви
спрямо други лица, имащи отношения със св.Р.А.. Ето защо отчитайки всички тези
обстоятелства, съдът счете че наказание под средния размер, но над минималното
такова предвидено по закон се явява съответно на тежестта на извършеното и на
обществената опасност на деянието и дееца. По делото не са ангажирани
доказателства, които да сочат на други телесни увреждания, които да не се
поглъщат от причинената средна телесна повреда на пострадалия И., поради което
и съдът счита, че искането на частния обвинител и неговия повереник за налагане
на наказание, което след редуцирането да не се окаже под минимума е
неоснователно. Така наложеното наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК вр.
чл.371, т.2 от НПК, беше редуцирано с 1/3 и беше определено наказание “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА “ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Според
преценката на съда именно това наказание в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.
Съдът
, като взе в предвид принципа на законноустановеност
на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на
извършителя – подсъдимия И.М., съдебното му минало, възрастта му, определи по
следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия И.М. за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК
съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по
делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години. Като отегчаващи вината съдът отчете лошите
характеристични данни и осъществяването на повече от едно престъпно деяние, за което
е предаден на съд. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита проявеното
съдействие при разследването, направеното самопризнание, ниската стойност на
увреденото имущество, както и възстановяването на съставомерните
вреди от престъпленията. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при
съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като същите обаче не се явяват многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1
от НК, поради което и прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 54 от НК. При индивидуализиране размера на наказанието съдът счете,
че наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ЕДНА ГОДИНА отговаря на тежестта на престъпното деяние, както и на
обществената опасност на самия деец, като този размер на наказанието се явява
под средния предвиден за това престъпление. За да не наложи по-високо наказание
съдът отчете превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Невисоката
стойност на причиненото увреждане на автомобила не може да доведе до извод за
маловажен случай, доколкото следва да се преценява и обществената опасност на дееца,
а същата е завишена с оглед на многократните предходни осъждания. Ето защо отчитайки всички тези обстоятелства,
съдът счете че наказание под средния размер, но надвишаващо минималното такова
предвидено по закон се явява съответно на тежестта на извършеното и на
обществената опасност на деянието и дееца. По делото не са ангажирани
доказателства, които да сочат на други съставомерни
увреждания на автомобила на св.Н., , поради което и съдът счита, определеното
наказание от ЕДНА ГОДИНА отговаря на обществената опасност на деянието и дееца.
Така наложеното наказание на основание
чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.371, т.2 от НПК,
беше редуцирано с 1/3 и беше определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ в
размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко
наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.57,ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим
за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК от 25.08.2018 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
По
отношение на предявения граждански иск за сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинили болка и страдание, неудобство от това, че не може да се храни, говори
и диша вследствие на нанесените телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
дясната челюст, фрактура на носните костици и счупени зъби съдът счита следното
:
На
първо място следва да се има предвид, че фактите ангажиращи наказателната и
гражданската отговорност на подсъдимия са едни и същи, а именно нанесените
удари на пострадалия А.И.И., в резултат на което са
причинени телесните увреждания визирани и приетата по делото съдебно медицинска
експертиза. Тези телесни увреждания са причинили на пострадалия болки и
страдания. Съдът приема, че действително е причинено значително неудобство на
подсъдимия от счупването на челюстта, както и счупването на носните кости,
което се е изразило в затрудняване на дишането, говоренето и храненето. Не се
приема от съда обаче да е причинено счупване на зъби, доколкото по делото няма
доказателства в тази насока. Ето защо съдът счита, че предявеният граждански
иск е частично неоснователен, като следва да бъде отхвърлен в частта му, с
която е претендирано обезщетение за такива телесни
увреждания /счупване на зъби/. С оглед на това съдът счита, че следва да уважи
предявения граждански иск за нанесеното телесно увреждане счупване на долната
челюст. Това телесно увреждане поглъща останалите констатирани в медицинската
експертиза увреждания, т.е. счупването на носните кости, тъй като последното се
преценява като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според настоящия съдебен състав за така причинените телесни увреждания на
пострадалия И. следва да се определи обезщетение от 7000 лева за причинените
неимуществени вреди, а до пълния размер от 15000 лева следва да се отхвърли
като неоснователен. За да приеме този размер съдът отчита от една страна
наличните по делото данни за липса на усложнения, което е прието в медицинската
експертиза, а от друга страна се отчита и частичната неоснователност на
предявения иск с оглед на изложените по-горе съображения. Именно поради тези
причини, съдът счита че обезщетение в размер на 7000 лева се явява справедливо
с оглед на причинените увреждания и размерът му се явява съобразен с нанесените
неимуществени вреди и доказателствата по делото.
Причини
за извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на
установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата
собственост и личност.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.