Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО - 9 състав, в публичното съдебно заседание на 13
декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 474 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
Ищцата твърди в ИМ, че на 09.08.2016
г., около 13:30 ч. е пътувала като пътник на мотоциклет „Сузуки АН 400" с peг. № ******, управляван от Ц.С.П..
На кръстовището между ул. „Родопски
извор" и бул. „Тодор Каблешков"с посока на движението от ул.„Пирински
проход" водачът на л.а.“Нисан Кашкай" с peг. № ******не изчакал
движещия се по път с предимство мотоциклет да премине през кръстовището, в
следствие, на което между двете МПС настъпил удар. В резултат на
удара ищцата получила
следните травми: закрита черепно- мозъчна травма, придружена с контузия
на главния мозък, разкъсване на външния слухов канал на лявото ухо с обилно изтичане
на кръв с последица трайна загуба на слуха и контузия на шията. Била настанена за лечение в ВМА - в Клиниката по неврохирургия, След
установяване на получените от нея травми, по спешност й е направена операция
за спиране кървенето от лявото ухо, като раната й е обработена хирургично. Претърпяла физически болки,
неудобства и затруднения в ежедневието. От силните болки в глвата се появило безсъние, станала е
напрегната, изнервена. Към момента все
още изпитва силно главоболие и болка в лявото ухо. По повод ПТП-то било образувано ДП № 3M11338/ 2016 г.по описа на
СДВР-СРТП,
пр.пр.№ 29514/2016
г .по описа СРП. Лекия автомобил с peг. № ******е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност" в З. „А.“ АД с полица № BG11115002313748, със срок на валидност от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г. Във връзка настъпилото ПТП-то е образувана щета под №
10016100104075Н, по която ответникът я уведомил,че към момента не е налице
основание за заплащане застрахователно обезщетение. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на исковата претенция, ведно със законната лихва
от 09.08.2016 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер. Сочи, че
ищцата не е титуляр на вземания за застрахователно
обезщетение. Счита, че рискът не е
покрит, а ПТП-то от 09.08.2016 г. и евентуално причинените от
него вреди не представляват застрахователно събитие. Счита, че размера на така предявения иск е прекомерно завишен. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди че ищцата е пътувала без
защитна каска, в нарушение на нормата на чл.137е от ЗДвП. Претендира
разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
От представените: констативен
протокол за ПТП, албум и скица, се установява,че на 09.08.2016 г., около 13:30 ч. в гр.
София, по ул. „Родопски извор", с посока на движението към ул. „Тодор
Каблешков", И.Ц.Д. управлявала л.а.„Нисан Кашкай" с peг. № *******. По същото време по ул.
„Тодор Каблешков", с посока на движението към бул.
„България" Ц.С.П. управлявал мотоциклет „Сузуки АН 400" с peг.№ ******.
Водачът на автомобила предприема навлизане в къстовището с цел пресичане на ул.
„Т. Каблешков” и включване в движението по нея със скорост не по-висока от 15
км/ч, като в същия момент се реализира удар с предна част на мотоциклета в
предни леви врата, калник и праг на лекия автомобил. Ударът е настъпил в зоната
на кръстовището на разстояние 4,60 -5,00 м.
отляво на бордюра (ориентира) и 3,70-4,00 м отдясно на бордюра.При навлизането на водача на л.а. в кръстовището е бил наличен знак „Б1“, и
на това място ул. „Тодор Каблешков“ е била с по две ленти за движение в двете
посоки. При
удара са нанесени травми на ищцата и на мотоциклетиста и увреждания
върху двете превозни средства.
От показанията на свид. П. –съпруг на ищцата
преценени по реда на чл.172 ГПК се установи,че на пряката улица“ Родопски
извор“ е имало спрял бус в дясната лента на движение на мотоциклета, като
мотоциклетиста предприел заобикалянето му и навлязъл в лявата лента, но не и в
насрешното платно, защото там имало насрещно движещи се автомобили.
От показанията на свид.Д. се установи, че
преди да направи завоя в ляво по ул.“Т.Каблещоков“ видяла спрелия бус пред нея,
но не видяла движещия се мотоциклет, минавайки пред буса вече на улицата,
видяла моториста който опитвайки се да спре, се ударил във автомобила. Отчита
като грешка поведението си, че предприела аварийно спиране когато възприела
мотоциклетиста.
Съгласно заключението на в.л. П. по
назначената САТЕ скоростите на движение са: на автомобила
е била не по-висока от
15 км/ч, а на мотоциклета,
не по-висока от 20
км/ч. Мотоциклетиста не е могъл да предотврати произшествието,
в момента на възприемането на навлизащия в зоната на кръстовището автомобил.Мотоциклетистът се движел по пътя с предимство. В.л. П. в с.з. след разпита на свидетелите, които единодушно сочат спрения
бус,поясни, че променя единствено заключението си по задачата в т.14, или
отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара до мястото в момента когато
е имал възможност да забележи
мотоциклета вместо „приблизително 4,50м“ е 2,5м. Ударът според него е бил непредотвратим с
оглед аварийното спиране и на двамата участници в ПТП-то. Според в.л. липсват
технически причини за настъпването на процесното ПТП, което
се дължи поради субективните причини.
Безпорно се установява от показанията на свид. П., че той и ищцата зад
него са били със поставени предпазни каски на главите по време на ПТП-то, което
се потвръждава и от протокола за оглед с описаните в него намерени две
каски-бяла и черна и месторазположението им.
От заключението на КСМЕ и медицинските документи е видно, че
ищцата е получила получила открита съчетана черепномозъчна травма със следните
увреждания: Мозъчна контузия, Фрактура на
черепната основа с кръвотечение от левия външен слухов проход; Общомозъчен
оток. Субдурален хематом, челно-теменно вдясно с ширина 3-4 мм.
(пеленовиден); Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки;
Разкъсно-контузна рана в тилната област на главата. Контузия и навяхване на врата; Контузия на
гръдния кош. Разкъсна рана на външния слухов проход на ляво ухо без разкъсване
на мембрана тимпани, като разкъсването на външния слухов проход може да се
приема в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според в.л. д-р М. и д-р М. получените травматични увреждания
кореспондират с механизма на ПТП. След направения
преглед на ищцата вещите лица са посочили в експертизата,че в клиничен аспект е
възстановена от получените увреждания,
но цялостния възстановителен процес в
клиничен, патофизиологичен и патоморфологичен аспект при черепномозъчни травми
с подобна характеристика продължава две до три години. В заключението е посочено, че
този период не е приключил и не може да се даде достоверна прогнозата за
развитието на здравословното състояние на пострадалата за в бъдеще. Възможни са усложнения както в този период, така и в следващите
години (три, пет и повече).
Видно от приложеното постановление на
СРП наказателното производство срещу
водача на л.а. е прекратено на осн. чл. 343
ал.2 НПК по искане на пострадалата ищца.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни доводи:
Безпорно е, че лекия автомобил „Нисан Кашкай" с peг. № ******е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответника - З. „А.“ АД с полица № BG11115002313748, със срок на валидност от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г.
Производството по делото е образувано по
иск,който следва да се квалифицира по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), приложим на осн. пар. 22 от ПЗР на КЗ.Съгласно тази разпоредба за
застрахователните договори сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016
г.) се прилага част ІV от КЗ(отм)
Чл. 226, ал.1 КЗ(отм), дава право на
увреденото лице при ПТП да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди директно срещу застрахователя, при
който деликвента има застраховка “ГО”. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на моторно превозно средство и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “ГО“ с
обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното превозно средство.
Въз основа събраните по делото
доказателства,съдът приема, че осъществен фактическия състав по чл. 226,ал. 1 КЗ (отм.), по
отношение на ответното застрахователно дружество. Установява се по делото, че
водачът И.Ц.Д. е нарушила правилата за движение – чл.
37,ал.1 ЗДвП при
маневра „завиване на ляво“, не пропуска движещия се с
предимство по ул.
„Тодор Каблешков“ отляво спрямо посоката му на движение и
реализира ПТП със„Сузуки“, модел „Ан 400“ с рег. № *******.
Съгласно заключението на в.л. по КСМЕ в
причинна връзка с ПТП-то ищцата е получила посочените по горе травми и увреждания.Проведено е
комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение.
Развитието на вътречерепните травматични увреждания е проконтролирано в
динамика, като ищцата е
била изписана без
неврологичен дефицит и симптоми на менингеално дразнене, без секреция от ухото с лека болка в шията.
Ищцата е понесла неимуществени вреди болки
и страдания, както по време на ПТП-то така и по време на лечението и
възстановителния период. В съответствие с установения в чл.52 ЗЗД
принцип за справедливост и с оглед обема болки и страдания болничния и
възстановителен период съобразно експертизата съдът намира,че сумата
12 000 лева ведно със законната
лихва от е справедливо обезщетение за тези вреди. Искът в разликата им до
предявения размер
- 40 000 лева следва
да бъде отхвърлен.
По
възражението за съпричиняване.
Категорична и безпротиворечива е съдебната
практика,че релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД е само конкретгно установен
принос на пострадалия,без който не би се стигнало наред с неправомерното
поведение на причинителя до увреждането като неблагоприятен резултат. Във
всички случаи на предявен иск било по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.
226, ал.1 КЗ (отм) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване.
Твърдението на ответника за
съпричиняване е, че ищцата е била без поставена предпазна каска на главата –
нарушение на чл. 137е Здв.П.
Съдът намира,че ответникът не успя да докаже
възражението за съпричиняване поради неизползвана предпазна каска. От
заключението на КСМА е безпорно,че при достатъчно силен удар
на главата върху твърд предмет (пътна настилка) не би могло да се
предотврати една по лека ЧМТ. Остана
недоказано и възражението с оглед въпросите към вещите лица – коректно поставена предпазна каска. Доколкото
в протокола за оглед са посочени намерените две каски съдът намира, че са налице
данни за такива и не кредитира заключението на в.л. в частта относно „липса на
данни за ищцата за поставена предпазна каска“. Съгласно протокола за оглед и
КСМЕ съдът намира че поставянето на такава каска на главата на ищцата не би
предотвратило настъпването на травмите. С оглед практиката на ВКС за да се
приложи разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
намаляването на обезщетението за вреди
е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по малък
размер, ако по време на произшествието пострадалият
е бил с предпазна каска. В тази насока съобрази и със заключението на в.л., че
предпазната каска увеличава масата на главата като цяло, с което допринася за
получаване шийни гръбначни травми с различен вид, характер и тежест.
По
разноските
Право на разноски имат и двете
страни.
Ищцата е освободена от ДТ и
разноски и такива не й се следват.
Адв. И.Ж.претендира адв.възнаграждение
по чл. 38 ал1,т.2 ЗА за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищцата. С оглед цената на заявения иск минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно размерите по Наредба 1/2004 г. възлиза на
1 730 лв. и съобразно уважения размер на иска му се следва такова в размер на 519 лева ( 12 000/40 000 х
1 730).
Ответникът е направил
разноски по делото общо в размер на 400 лева
и на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да му се заплати върху
отхвърлената част от иска сумата от 280
лева ( 28 000/40 000 х 400). Претендира и юриск. възнаграждение което
съдът определя на осн. чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 250 лева или общо ищецът да
заплати на ответника сумата 530 лева.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка СГС на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 880
лева ДТ и разноски.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш
И
:
ОСЪЖДА З. „А. АД,
***, да заплати на М.А.П., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. САК, съдебен адрес ***, ж. к. *********- партер, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 12 000 лева -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.08.2016
г., ведно със
законната лихва върху сумата от 09.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА
М.А.П., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. САК, съдебен адрес ***, ж. к. *********- партер, да заплати на З. „А. АД,
*** сумата от
530 лева, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А. АД,
***, да заплати на адв. Й.Д. САК, съдебен адрес ***, ж. к. *********- партер, на основание чл. 38 ал.2 ЗА сумата 519 лева адвокатско
възнаграждение върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА З.
„А. АД, ***, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 ГПК сумата от 880 лева ДТ и разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от получаването на преписа от страните.
СЪДИЯ: