Р Е
Ш Е Н
И Е № 260451
гр.Пловдив, 29. 03. 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д.№ 3209/2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС и чл.53 ал.2 от ЗКИР.
Образувано е
по подадена въззивна жалба от И.П.Т., ЕГН - **********, с адрес ***, чрез адв. Л.В., против
Решение № 260665/01.10.2020г. на Районен съд – XVII гр.с., постановено по гр.д.№
3496/2018г.
в частта, с
която е отхвърлен предявеният от него против И.Г.Т., ЕГН - **********, Г.И.Т., ЕГН – **********,*** и М.И.Р., ЕГН – **********,
адрес: ***, иск за признаване за установено, че е собственик въз основа на
покупко-продажба на сграда с ИД № 501.1721.3 - масивна селскостопанска сграда,
на един етаж, с площ от 28 кв.м. и сграда с ИД № 501.1721.4 - масивна
стоманобетонна сграда- допълващо застрояване на един етаж, с площ от 18кв.м., и
двете построени в собствения му поземлен имот с ИД № 501.1721, за който е
отреден УПИ IX- 1721 от кв.99 по ПУП на гр. Р. и осъждане ответниците да му
предадат владението върху така описаните постройки като неоснователен;
в частта, с която е признато за установено по отношение на на него, че
И.Г.Т. с ЕГН - **********, Г.И.Т., ЕГН – **********,*** и М.И.Р., ЕГН – **********, с адрес-***, са собственици
на площ от около 77 кв.м., заключена между червената линия по плана от
1983г. по т.4 и т.5 и отразената граница в КП от 2002г., с черна линия и
действащия регулационния план от 2004г. в синя линия – комбинирана скица
приложение № 4 от Допълнителното заключение с вх. № 37461/07.06.2019г. /л. 132/
от делото на вещото лице В. Г., която е
погрешно заснета като част от съседния
имот с ИД № 501.1721 собственост на И.П.Т. вместо към собствения на И.Г.Т., Г. И.Т.
и М.И.Р. имот с ИД № 501.1720 по действащата КК и КР на гр. Р., която площ
включва в себе си площта на двете процесни постройки под № 3 и № 4 в южната
част /както и навеса към тях/, и продължаваща на север като права линия по
продължение на западната стена на същите постройки; съответно Комбинираната
скица приложение № 4 от Допълнителното заключение вх. № 37461/07.06.2019г. /л.
132/ от делото на вещото лице В. Г. е постановено да е неразделна част от
решението;
в частта, с която е осъден да заплати общо в полза
на И.Г.Т., ЕГН - **********, Г.И.Т., ЕГН – **********,*** и М.И.Р., ЕГН – **********,
с адрес ***, сумата от 1 440 лв. за разноски по делото.
Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск по
чл.108 от ЗС, респ. да се отхвърли насрещния иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Въззиваемите
страни И.Г.Т.,
ЕГН - **********, Г.И.Т., ЕГН – **********,***
и М.И.Р., ЕГН – **********, адрес-***, чрез адв. Н.А., депозират
писмен отговор, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбите и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен
съд – Пловдив е заведена искова молба с вх.№ 13485/02.03.2018г., ведно с уточнителни
молби неразделна част към нея /на л.17 и л.24/, от И.П.Т.
против съпрузите И.Г.Т. и Р. Н. Т. /поч. на 18.06.2019г. в хода на делото, заличена като
страна и вместо нея са конституирани наследници син Г.И.Т. и дъщеря М.И.Р./, с която посочва,
че съгласно н.а.№ 88, том II, д.№
3091/20.10.2017г. вписан с акт № 130 от 2017г., по силата на извършена
покупко-продажба от родители му – П. Г.Т. и Л. К. Т. е придобил собствеността
върху ПИ 501.1721, за който е отреден
УПИ IX- 1721 от кв.99 по ПУП на град Р., одобрен с Решение № 88/06.07.2004г. на
Общински съвет -Раковски, с площ от 884кв.м. и начин на трайно ползване:
територия, заета от населени места; отреден за жилищно застрояване; ведно с
построените в имота сгради: сграда с ИД 501.1721.1 - масивна жилищна сграда, на
два етажа, площ от 78кв.м.; сграда с ИД 501.1721.2 - масивна стоманобетонна
сграда на допълващо застрояване, на един етаж, площ от 55кв.м.; сграда с ИД
501.1721.3 - масивна селскостопанска сграда, на един етажа, площ от 28кв.м.;
сграда с ИД 501.1721.4 - масивна стоманобетонна сграда- допълващо застрояване
на етаж, площ от 18кв.м. Уточнява, че П. Г.Т. и Л. К. Т. са придобили в режим
на СИО същия имот с построените в него сгради в това число и процесните две
сгради. Поддържа, че ответниците ползват неправомерно и въпреки изричното му
несъгласие две от собствените му сгради, намиращи се в неговия имот, а именно:
сграда с ИД 501.1721.3 - масивна
селскостопанска сграда, на един етаж, с площ от 28кв.м.; сграда с ИД 501.1721.4 - масивна стоманобетонна сграда-
допълващо застрояване с площ от 18кв.м.; като държат колата си в последната
сграда и ползват другата за склад. Заявява, че ответниците са ползвали
процесните две сгради със знанието и съгласието на бабата на ищеца М. Й. Т. /поч.2016г./.
След прехвърлянето на имота, в това число и двете процесни сгради родителите на
ищеца първоначално са позволили на ответниците да си вкарват колата в гаража и
да ползват и другото помещение до него. След като закупил имота през 2017г.
ищецът поканил ответниците да напуснат имотите му, но последните оспорили
правата му върху тях и заявили, че няма да ги освободят. В тази връзка ищецът
отправил покана до ответнииците да освободят имотите или да заплащат
обезщетение за ползването им. Направено е искане да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че на основание покупко-продажба ищеца е
собственик на процесиите два сгради, както и да бъдат осъдени ответниците да
предадат собствеността и владението върху сградите.
Към исковата молба прилага Нот. акт №
192/23.12.2008г., нот.д.№ 987/2008г. по описа на Нотариус *********, ***, с
който по обстоятелствена проверка е призната М. Й. Т. за собственик на описания недвижим имот,
ведно с процесните масивна сграда с площ от
28 кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м.
Представя и Нот. акт № 193/23.12.2008г., нот.д. № 988/2008г. по описа на Нотариус ******, с който М. Й. Т.
е продала на П. Г.Т. описания недвижим
имот, ведно с процесните масивна сграда с площ от 28 кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м.
Прилага Нот. акт № 88/20.10.2017г. по нот.д.№
257/2017г. по описа на Нотариус *********, с който П. Г.Т. и Л. К. Т. продават
на И.П.Т. описания недвижим имот, ведно масивна сграда с площ от 28 кв.м. с ИД 501.1721.3 и масивна сграда с площ от 18 кв.м. с ИД
501.1721.4.
Прилага Удостоверение за данъчна оценка, изд. на
06.02.2018г. от Община –Р., в което второстепенната постройка от 28 кв.м. и
гараж с площ от 18 кв.м. са записани в собственост на И.П.Т..
Ищецът представя скица на имота, като в уточнителна
молба от 14.03.2018г. /на л.17/ посочва, че актуални схеми не прилага, тъй като
липсва кадастрална карта за Община – Р.
Ответниците И.Г.Т. и М.И.Р. и Г.И.Т. /заместили
първоначалния ответник Р. Т. – починала в хода на процеса/ са депозирали в срок
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който нe оспорват фактическото
обстоятелство, че ищецът е придобил собствеността върху ПИ с № 501.1721 по кад.
план /карта/ на гр. Р., одобрен със Заповед № 300-4-91/ 27.12. 2002 г. на АГКК-
София, за който имот с регулационния план от 2004 г. е отреден парцел /УПИ/ IX-
1721. Не оспорват и от обстоятелството, че И.Т. и съпругата му Р. Т. приживе са
придобили в режим на СИО съседния имот - ПИ с № 501.1720, за който по силата на
регулационния план от 2004 г. са отредени два парцела/ два УПИ//: УПИ Х-1720 в
северната част /отговарящ на парцел Х-1493, кв.99 по предходния план на гр.Р.,
който съпрузите придобиват с нот.акт №
199, том XII/ 1989 г. и УПИ XI-1720 в южната част /отговарящ на стар парцел Х-1295, който
е придобит с покупка по нот.акт № 104, том 2/ 18.11.1983. Ответниците заявяват,
че цялото дворно място - западната част, представляваща имот № 1721,
собственост сега на ищеца, и източната част- посочените по-горе две УПИ,
собственост на ответниците е представлявал един цял общ двор, който още преди
повече от 35-40 години е разделен на две части, като западната част е останала
на М. Й. Т. /която през 2008 г. се е снабдила с представения от нея н.а.№ 192,
т.5/2008 г. на нотариус ******/, а цялата източна част е останала на другия
брат, след което е била прехвърлена на И.Г.Т. и Р. Т. Посочва се, че съгласно
плана от 2002 г. имотите за които ищецът е предявил иск попадат в очертанията
на неговия имот с ИД № 501.1721. Застъпват, че процесните две сгради са изградени от И.
и Р. Т. преди близо 30 години, които са ги построили, не само със знанието, но
и с изричното съгласие на Г. Т. и М.Т., защото са ги изграждали в собствено
дворно место, като именно по западната стена на тези постройки е следвало да
мине имотната граница между разделените още тогава имоти. Тези две постройки са
били изградени на границата между двата разделени имота, като тази граница е
следвало да бъде продължение в права линия на север по западната стена на
горните две постройки, и по нея да раздели двата имота /източен и западен/.
Поради тази причина и процесните постройки имат вход от вътрешната им страна. Поради
това, че не е било отразено вярното положение на тази граница, по кадастралния
план, одобрен през 2002 г. е била допусната грешка в заснемането на тази
граница, която вместо като линия минавашща по западната стена на въпросните две
постройки, е минала като права линия по източната им стена, и по този начин,
процесните две постройки неоснователно са останали в очертанията на западния
имот № 1721- т.е. в имота на М. Т., а след това чрез извършените прехвърлителни
сделки в имота на ищеца. Ответниците били внесли в Община Р. искане, придружено
от геодезично заснемане и проект за изменение на кадастралния и регулационния
план в тази му част за изправяне на границата по начина изложен по-горе. Това
изменение не е направено от страна на техническата служба на Общината, защото
ищецът е отказал да подпише акта за изменението, като по този начин създава
предпоставки за спор за материално право за тази част от мястото или общата
площ, която се заявява че е неправилно заснета по цялото протежение на
източната граница на имота на ищеца респ. западната граница на имота на
ответниците е с площ от около 120 -130 кв.м. Направили са възражение, че
процесните постройки са придобити от ответниците въз основа на давностно
владение което е продължило повече от 30 години, което владение е било явно,
спокойно и несмущавано, респ. било е сведено до знанието на праводателите на
ищеца.
По
делото е приета и насрещна искова молба с вх.№ 26156/02.05.2018г.,
подадена от съпрузите И.Г.Т. и Р. Н. Т. /поч. на
18.06.2019г. в хода на делото, заличена като страна и вместо нея конституирани
наследници син Г.И.Т. и дъщеря М.И.Р./ против
И.П.Т., с която посочват, че цялото дворно
място - западната част, представляваща понастоящем УПИ IX-1721, собственост сега на И.П.Т. и източната част- посочените по-горе две УПИ, тяхна
собственост е било още преди повече от 35 - 40 години разделено от двамата
братя/праводатели на страните/ на две части, като западната част е останала на М.
Й. Т. /която през 2008 г. се е снабдила с представения от нея н.а.№ 192,
т.5/2008 г. на нотариус ********, издаден по обстоятелствена проверка/, а
цялата източна част е останала и е била прехвърлена на ищците по насрещния иск.
Заявяват, че именно тези сгради предмет на първоначалния иск са построени с
изричното съгласие на Г. Т. и М. Т., защото са ги изграждали в собственото им
дворно место, което е попадало от източната страна на прокараната разделителна
линия между двете части на двора, като именно по западната стена на тези две
постройки е следвало да мине имотната граница между разделените имоти /западен-
сега имот № 1721 и източен- сега имот № 1720. Според ищците тази граница е
следвало да бъде продължение по права линия на север по западната стена на
горните две постройки и по нея да раздели двата имота /източен и западен/,
които по кадастралния план, одобрен със Заповед от 300-4- 91/27.12.2002 г. на
АГКК София, са заснети като имот № 501.1721 и имот № 501.1720. Според ищците в кадастралния план от 2002г. е била
допусната грешка относно тази
граница, която вместо като линия, минаваща по западната стена на въпросните
две постройки е минала като права линия по източната им стена, и по този начин,
процесните две постройки, предмет на предявения първоначален иск по горното
дело, неоснователно са останали в територията на имот № 1721- т.е. в имота на М.
Т., а след това чрез извършените прехвърлителни сделки, вече в имота на ищеца
по първоначалния иск, респ. сега ответник по настоящия насрещен иск. Изтъкват,
че цялата тази площ, включваща площта на двете процесни постройки, заедно с
долепения до тях навес, и продължаваща на север, която площ е общо в размер на
около 120 -130 кв.м., винаги е била владяна от тях ищците по насрещния иск като
площ принадлежаща към техния собствен имот № 1720, но неправилно е отразена по
кадастралния план от 2002 г. като площ, попадаща в обхвата на западния имот №
1721. Направено е искане към съда да бъде признато за установено, че те ищците
по насрещния иск са собственици на площ от около 120-130 кв.м., която е
погрешно заснета като част от съседния
имот № 1721, собственост на ответника по насрещния иск вместо към собствения им
имот № 1720 и която площ включва в себе си площта на двете процесни построки
под № 3 и № 4 в южната част /както и навеса към тях/, и продължаваща на север
като права линия по продължение на западната стена на същите постройки ведно с
произтичащите законни последици.
Ответникът по насрещния иск И.П.Т. е депозирал в срок
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който го оспорва изцяло. Посочва, че за да е налице
грешка в основата на плана, трябва погрешно да са отразени границите на
имотите, притежавани от страните. В случая действащият план възпроизвежда правилно
обема от страните. Двата процесни имота са били образувани от един общ имот,
следователно между тях не е имало придаваеми места и регулационен повод за
изместване на границата.
В първото съдебно заседание на 12.12.2008г. /протокол
– на л.84 и сл./ страните са изяснили,
че не спорят относно факта, че тези две процесни сгради се владеят от
ответниците по главния иск И.Г.Т. и Р. Н.
Т. /респ. впоследствие заместена по право от Г.И.Т. и М.И.Р./.
В хода на
производството е приета Допълнителна СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. В. Г..
Разпитани са свидетелите на ищците – С. В. /без
родство/ и М. Т. /майка на ищеца/, както и свидетелите на ответниците П. Г.Т. /баща на ищеца и брат на ответника/ и
Н. П. /без родство/.
Районният
съд, за да уважи частично насрещния иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР за площта от около 77 кв.м. и за да отхвърли
предявения иск на осн. чл.108 от ЗС по отношение на двете сгради съответно
склад от 28 кв.м. и гараж от 18 кв.м. излага основни съображения, че кредитира
приетата СТЕ, изготвена от в.л. инж. В. Г., както и показанията на разпитаните свидетели.
Със СТЕ са
направени констатации, че границата между
ПИ № 1720 и № 1721 не съответства по
местоположение на регулационните граници в плановете от 1965г. и 1983 г., като
експертът е посочил, че данни за прилагане регулацията по плановете има КП от
2002, в който границата между двата имота е заснета като имотна, но това е
формално именно поради това несъответствие. В тази връзка вещото лице е
пояснило, че сведение за регулационните граници на имотите по плана от 1983г.
черпи от дворищно-трасировъчния карнет за кв.99- приложение № 7, в който са
обозначени цифрови данни за границите на образуваните парцели. Вещото лице е
изготвило комбинирана скица - приложение
№ 4 към заключението /на л.132/, отразявайки границата по плана от 1983 по т.4
и т.5 в червена линия и границата по плана от 1965 г. по т.1, 2 и 3 в зелена
линия. Посочено е в заключението, че площта от 77 кв..м. заключена между
червената линия по плана от 1983 г. по т.4 и т.5 и отразената граница в плана от 2002г. с
черна линия и регулационния план от 2004г. в синя линия е неправилно заснета
към имота на ищеца, тъй като не съответства на плана от 1983г.
Относно изслушаните
свидетели, Районният съд е акцентирал по- конкретно, че П. Г.Т. е заявил, че гаражът
е строен през 1985г. от И. и баща им Ч. и че „този гараж се строи за брат ми",
като имотът е бил разделен на две, и тогава се е строил и гаража, тоест гаражът
е построен в имота на ответниците при действието на плана от 1983г. Съдът
акцентира, че всички свидетели са посочили, че от построяването до днес,
процесният гараж се е ползвал винаги от ответника И.Г.Т.. Св.П. е потвърдил, че
границата между двата имота е по стената на тези две постройки- сграда 3 и
сграда № 4. Същият свидетел също е потвърдил, че на север от сграда № 3, има
навес, като тази част от местото в северна посока, също се ползва от ответника И.Т..
Св. В. е заявила с показанията си, че стената на гаража, по т.5 от заключението
на вещото лице разделя двата имота, както и че след построяването на гаража, И.
си е купил кола и досега винаги е ползвал гаража. В същия смисъл са били и показанията
на св.М. Т. /майка на ищеца/, която заявява, че там си е имало стена, която е
разделяла двата имота, като И. си ползва гаража откакто се построи.
Свидетелката е заявила, че „дворът беше разделен с гаража", като
потвърждава, че „откакто са построени навеса и гаража", друг освен И. не
ги е ползвал.
Районният съд, с оглед на събраните доказателства, налага правни изводи, че по делото не се е установило
основанието на това изместване и поради каква причина регулационната граница на
действащия план от 2004г. не възпроизвежда очертанията на имота по предходния
план. Ищецът И.П.Т. е заявил по делото, че няма
придаваеми места по регулация и няма регулационен повод за изменение на имотната и парцелна
линия, което действително е установено от вещото лице, но не е посочил поради
каква причина регулационната граница е различна при плана от 1983г. и 2004г. и
не е обяснил как това се отразява на границите на правото на собственост върху
процесните имоти.
Районният съд аргументира
също така, че и при приложен /действащ/
подробен устройствен план /ПУП/ или дворищно-регулационен
план /в сила преди приемането на ЗУТ/
за дадено населено място - границите индивидуализират поземлените имоти /дворните
места/, които урегулират. Така, границите им съответстват на регулационните линии,
които определят и местоположението и площта им, а кадастралният
план представлява заснемане на повърхността и има значение за бъдещ
устройствен план, а не за действащия. Заснетите с него граници
на имотите не определят собствеността върху тях. Позовава се на Решение №
196/10.10.2014г. по гр.д. № 2362/2014г. на ВКС. Районният съд налага следващ
правен извод, че и КП от 2002 не определя границите на собствеността на ищеца,
още повече, че вещото лице е посочило, че има разминаване с плана от 1983г.
Затова, по делото не се е доказало, че ищецът по главния иск И.П.Т. е
собственик на процесните две постройки, понеже не е собственик на земята върху
която са построени.
Районният съд мотивира, че
от друга страна се е установило, че ищците по насрещния иск са собственици на площ от около 77 кв.м.,
заключена между червената линия по плана от 1983г. по т.4 и т.5 и отразената
граница в плана от 2002г. с черна линия и регулационния план от 2004г. в синя
линия – комбинирана скица - приложение № 4
от допълнителното заключение на вещото лице инж. В. Г., която е погрешно
заснета като част от съседния имот № 1721, собственост на ответника по
насрещния иск вместо към собствения им имот № 1720 и която площ включва в себе
си площта на двете процесни постройки под № 3 и № 4 в южната част /както и
навеса към тях/, и продължаваща на север като права линия по продължение на
западната стена на същите постройки.
Районният съд е отбелязъл,
че по делото не е направено изменение на иска за квадратурата над 77 кв.м до
120 -130 кв.м., поради което на това основание само насрещния иск подлежи на
отхвърляне за разликата на тази квадратура.
С
подадената въззивна жалба от И.П.Т. се възразява срещу направените правни
изводи с атакуваното решение и намира
същото за неправилно и незаконосъобразно.
Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основното
възражение на жалбоподателя И.П.Т. се отнася до това, че Районният съд е формирал необосновани изводи затова, че
ответниците били придобили права на собственост върху гореописаната площ от около 77 кв.м., отразена
между червената линия по плана от 1983г. по т.4 и т.5 и отразената граница в КП
от 2002г., с черна линия и действащия регулационния план от 2004г. в синя линия
– комбинирана скица на вещото лице инж. Г. В тази насока, неправилно е възприел
показанията на свидетелите относно фактическото ползване на двете постройки. Не
било взето предвид, че през този дълъг период тези две сгради са били
декларирани на името на праводателката М. Т., която има нотариален акт и ги
продава през 2008г. на П. и Л. Т., а към настоящия момент са негова собственост.
Ответниците не са ги декларирали на тяхно име, нито са плащали данъци и изобщо
по никакъв начин не са демонстрирали собственически действия. На следващо
място, жалбоподателят възразява, че ответникът И.Г.Т. не е бил владелец на
сградите. Той е бил допуснат да ползва гаража и склада към него със знанието и
разрешението на родителите си, а след това и с допускането от новия собственик П.
Т.. По време на ползването на тези две сгради собственикът се е разпоредил с
тях в полза на друго лице, а не в полза на държателя. След разпореждането със
собствеността, държането по отношение на тях е продължило. Жалбоподателят
посочва също, че с решението липсва произнасяне от Районния съд по приетото
възражение на ответниците за изтекло давностно владение повече от 30 години.
Също така, Районният съд не е обсъдил по делото и неговия довод за налични
търпими действия върху спорните сгради.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията са неоснователни. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗКИР
- Кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване
на: т.2 – непълноти и грешки. Ищците по насрещния установителен иск твърдят да
са собственици на площ около 120 - 130 кв.м., разположена в източната част на
имот № 1721, включваща в себе си площта на двете постройки под № 3 и № 4 в южната част /както и навеса към тях/, и
продължаваща на север като права линия по продължение на западната стена на
същите постройки, като в тази част е налице грешка в кадастралното заснемане на
верната граница между имот № 1721 и имот № 1720 по одобрения кадастрален план
/карта/ от 2002г., която граница следва да минава по тази заснета между
посочените два имота. Съгласно Решение № 196/10.10.2014г. на ВКС – I г.о. по гр.д.№ 2362/2014г., постановено на осн. чл.290 от ГПК, кадастралният
план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ
устройствен план, а не действащ. Заснетите с него граници на имотите не
определят собствеността върху тях. От друга страна, имотите се индивидуализират
чрез актуалния им териториален статут, което при действащ ПУП или регулационен
план означава индивидуализация по него, включително граници и площ. От
материалите по делото, се налага извод, че е налице правен интерес от водене на
иска по чл.51 ал.2 от ЗКИР, тъй като ответниците още преди завеждане на делото
в процедурата, отпочната пред компетентния административен орган, са отказали
да подпишат проекта за изменение на кадастралния план, съгласно който се
променя границата между двата поземлени имота, като площите на сгради
501.1721.2 и 501.1721.3 и навес северно от тях се прехвърлят към имот 501.1720.
Съгласно приетата Допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. Г.,
заснетата спорна имотна граница между ПИ № 1720 и № 1721 не съответства на
местоположението на регулационните граници в плановете от 1965г. и 1983г. От
извършеното геодезическо заснемане на имотите и спорната граница между тях се е
установило съответствие на КП от 2002г. със ситуацията на място. Районният съд
правилно е кредитирал приетата СТЕ, тъй като заключението е обосновано чрез
изложените проучвания, които експертът е извършил, като е направил и оглед на
място, съпоставяйки фактическото положение с отразяванията по отделните
планове, и е онагледил констатациите чрез скици – приложения включително Комбинирана
скица /на л.132/ на границата между ПИ 1720 и ПИ 1721 по КП на гр.Р. от 2002г.
и съответните регулационни граници по плановете от 1965г. и 1983г. При защитата на заключението в съд. заседание
на 03.12.2019г. /протокол – на л.150/ експертът е пояснил относно стопанската
постройка, че няма данни за законност и затова не я е отразил в заснемането; тя
не фигурира в кадастралния план. Попада изцяло в имот 1721 и се намира на
калкан със съществуващия навес в имота №
1720, заснет в плана от 2002г. Това цялото място някога е бил един имот, който
впоследствие е разделен, като още през 1965г. се обособяват три парцела, а през
2002г. – се обособяват два имота. Въззивната инстанция намира, че СТЕ следва да
се възприеме, тъй като кореспондира пряко и със свидетелските показания по
делото, които на практика са били в същия смисъл. В тази насока следва да се
остави без уважение оплакването на жалбоподателя, че Районният съд не бил
разгледал възражението на насрещната страна за придобиване на давност.
Разглеждането на това възражение не се налага, защото то е въведено при
условията на евентуалност.
По
отношение на предявения иск по чл.108 от ЗС, Окръжният съд намира, че
неоснователни са доводите на жалбоподателя
с въззивната жалба, че след като ответниците не са декларирали и не са
заплащали данъци за процесните постройки, то в такъв случай не могат да имат и
права на собственост по отношение на тях. В тази връзка константна е съдебната
практика, че сами по себе си обстоятелствата по деклариране и заплащане на данъци не водят
до придобиване на давност, а тези факти се преценяват наред с всички останали
доказателства по делото.
Страните
по делото са племенник и чичо, а между праводателите им спорове е нямало, а
такива са възникнали едва на по-късен етап. Вещото лице инж. Г., след
осъществения оглед на място, констатира, че вход за гаража /сграда №4 на
скицата- приложение №8/ има само чрез гаражна врата от към улицата, като от
западната страна, от към ищеца вход няма, в склада /сграда № 3 на скицата -
приложение №8/ входът е на северната стена, в навеса /северно от сграда № 3 на
скицата- приложение №8/, входове има от изток и запад. По делото Районният съд
е анализирал свидетелските показания и е достигнал до правилен извод, че още от
построяването им всички тези постройки
се ползват единствено и само от
ответниците, които са ги считали като свои собствени, защото са били изградени
като местоположение в техния имот.
Решението в
обжалваните части се явява законосъобразно и подлежи на потвърждение.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят И.П.Т. ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна И.Г.Т. сумата 500 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивна инстанция.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 260665/01.10.2020г.
на Районен съд – XVII гр.с.,
постановено по гр.д.№ 3496/2018г.
в частта, с
която е отхвърлен предявеният от И.П.Т., ЕГН - **********, с адрес ***, против И.Г.Т., ЕГН - **********,
Г.И.Т., ЕГН – **********,*** и М.И.Р., ЕГН
– **********, адрес-***, иск за признаване за установено, че е собственик въз
основа на покупко-продажба на сграда с ИД № 501.1721.3 - масивна
селскостопанска сграда, на един етаж, с площ от 28кв.м. и сграда с ИД №
501.1721.4 - масивна стоманобетонна сграда- допълващо застрояване на един етаж,
с площ от 18кв.м., и двете построени в собствения му поземлен имот с ИД №
501.1721, за който е отреден УПИ IX- 1721 от кв.99 по ПУП на гр. Раковски и
осъждане ответниците да му предадат владението върху така описаните постройки
като неоснователен;
в частта, с която е признато за установено по отношение на на И.П.Т.,
ЕГН - **********, с адрес ***, че И.Г.Т. с ЕГН - **********,
Г.И.Т., ЕГН – **********,*** и М.И.Р., ЕГН – **********, с адрес-***, са собственици
на площ от около 77 кв.м., заключена между червената линия по плана от
1983г. по т.4 и т.5 и отразената граница в КП от 2002г., с черна линия и
действащия регулационния план от 2004г. в синя линия – комбинирана скица
приложение № 4 от Допълнителното заключение с вх. № 37461/07.06.2019г. /л. 132/
от делото на вещото лице В. Г., която е
погрешно заснета като част от съседния
имот с ИД № 501.1721 собственост на И.П.Т. вместо към собствения на И.Г.Т., Г.И.Т.
и М.И.Р. имот с ИД № 501.1720 по действащата КК и КР на гр. Раковски, която
площ включва в себе си площта на двете процесни постройки под № 3 и № 4 в
южната част /както и навеса към тях/, и продължаваща на север като права линия
по продължение на западната стена на същите постройки; съответно Комбинираната
скица приложение № 4 от Допълнителното заключение вх. № 37461/07.06.2019г. /л.
132/ от делото на вещото лице В. Г. е постановено да е неразделна част от
решението;
в частта, с която И.П.Т., ЕГН - **********, с адрес *** е осъден да заплати
общо в полза на И.Г.Т., ЕГН - **********, Г.И.Т., ЕГН – **********,*** и М.И.Р.,
ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 1 440 лв. за разноски по делото.
В останалата част решението е влязло в сила относно иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР за разликата на площта над уважения размер от
77 кв.м. до пълния заявен размер от 120 -130 кв.м, поради необжалване.
Осъжда И.П.Т., ЕГН - **********, с адрес ***, да заплати на И.Г.Т., ЕГН – **********,
с адрес-***, сумата 500 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
3209/2020г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V
гр.с.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: