Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2018г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в открито заседание проведено на деветнадесети
септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря Галина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия МАРИАНА
ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело № 1382 по
описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно. Образувано е по жалба на С.П.С. срещу Решение № 537/12.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 16087 по описа за 2016г. на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която е прието за установено
в отношенията между Ф.С.Т. и Е.П.Д., че Ф.С.Т. е собственик на реална част от
имот с идентифкатор по КК № 35211.501.62,
принадлежаща към имот с идентификатор по КК № 35211.501.203, находящи се в с.Казашко,
общ.Варна, обл.Варна, при съседи - имоти с идентификатори №№ 35211.501.62;
35211. 501.103; 35211. 501.224; 35211. 501.104; 35211.50160; 35211.501.63 и
35211.501.264, заключена между точки А,Б, Г и Д на приложената на
л.110 от делото скица, съотнесена към Комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице В. А. по
т. А, Б , Ж и З, която приподписана от съда представлява неразделна част от
настоящето решение, както и че към момента на изготвянето, одобрението и
влизането в сила на КК на с.Казашко, одобрена със Заповед
№РД-18-10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на границата между имот с идентификатор по КК № 35211.501.203 и
имот с идентификатор по КК № 35211.501.62, като процесната част неправилно е
заснета в очертанията на имот с ид. По КК № 35211.501.62, на основание чл. 54,ал.
2 ЗКИР, както и е прието за установено в
отношенията между Ф.С.Т. и С.П.С., и Е.П.Д., че Ф.С.Т. е собственик на реална
част от имот с идентифкатор по КК №
35211.501.103, принадлежаща към имот с идентификатор по КК № 35211.501.203,
находящи се в с.Казашко, общ.Варна, обл.Варна, при съседи имоти с идентификатори
по КК №№ 35211.501.62; 35211. 501.103;
35211. 501.224; 35211. 501.104; 35211.50160; 35211.501.63 и 35211.501.264,
заключена между точки Б, В, Д и Е на
приложената на л.110 от делото скица, съотнесена към Комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице В. А. по
т. Б, В, З и Г, която приподписана от съда представлява неразделна част от
настоящето решение, както и че към
момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на с.Казашко,
одобрена със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на границата между имот с ид. По КК № 35211.501.203 и имот с ид.№
35211.501.103, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот
с ид.по КК № 35211.501.103, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и в частта,
в която Е.П.Д. и С.П.С. са осъдени да заплатят на Ф.С.Т. сумата 560.75лв.,
представляваща сторените пред ВРС съдебни разноски.
Предмет
на разглеждане в производството е и частна жалба на С.П.С., и Е.П.Д. срещу
Определение № 3443/22,03,2016г. постановено по гр.д. № 16087 по описа за 2016г.
на Варненският районен съд, с което е допълнено Решение № 537/12.12.2018г.
постановено по същото дело, като са осъдени да заплатят в полза на адвокат К. Ф.
Д. всяка по 150,00лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззивниците инвокират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и на обжалваното
определение. Претендират отмяна на решението в обжалваната част постановяване
на ново, с което претенциите да бъдат изцяло отхвърлени, както и отмяна на
определението.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност
на въззивната и частна жалба.
Решението
не е обжалвано и е влязло в сила В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на Ф.С.Т.
предявен срещу Е.П.Д., за установяване в отношенията между страните, че Ф.С.Т.
е собственик на реална част от имот с
идентикатор № 35211.501.62, находящ се в с.Казашко, общ.Варна, обл.Варна,
принадлежаща към имот с идентификатор № 35211.501.203, находящ се в с.Казашко,
общ. Варна, обл.Варна, при съседи имоти с идентификатори №№ 35211.501.62;
35211. 501.103; 35211. 501.224; 35211. 501.104; 35211.50160; 35211.501.63 и
35211.501.264, заключена между точки Г,
Д, Ж и З, изобразени на скица на л. 110,
съотнесена към Комбинирана скица №
1 към заключението на вещото лице В. А. по точки Ж, З, Е и Д, КАКТО И В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен искът на Ф.С.Т. предявен срещу Е.П.Д. и С.П.С., за
установяване в отношенията между страните, че Ф.С.Т. е собственик на реална
част от имот с идентикатор № 35211.501.103,
находящ се в с.Казашко, общ.Варна, обл.Варна, принадлежаща към имот с
идентификатор № 35211.501.203, находящ се в с.Казашко, общ.Варна, обл.Варна,
при съседи имоти с идентификатори №№35211.501.62; 35211. 501.103; 35211.
501.224; 35211. 501.104; 35211.50160; 35211.501.63 и 35211.501.264,
заключена между точки Д, Е, З и И, изобразени на скица на л.110, съотнесена към
Комбинирана скица №1 към заключението на
вещото лице В. А. по точки З, Д и И, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Ф.С.Т. е осъден
да заплати на Е.П.Д. и С.П.С. на всяка по 150,00лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски.
В исковата молба и последвалите молби уточнения Ф.С.Т.
твърди, че по силата на дарение обективирано в нот. акт №114, том 6, дело
1996/05,03,1996г. извършено в негова полза от родителите му С.Т. Т. и Д. К. Т.,
е собственик на идентификатор по КК № 35211.501.203, находящ се в с.Казашко с
площ от 650 кв.м. Твърди, че собственици на съседните на имота му от юг имоти
са за имот с идентификатор по КК №№ 35211.501.62 - С.П.С., и Е.П.Д., а за имот
с идентификатор по КК № 35211.501.103 - Е.П.Д.. Твърди и, че КК и КР на землището на с.Казашко са одобрени
със Заповед № РД918-10/30.01.2015г. на изп. директор на АГКК и, че в КК е
погрешно отразена южната граница на имота му, като същата не съответства на
материализираната на място граница.
Твърди, че е собственик на реални части от
недвижимите имоти, с които собственият му имот граничи в южната си част,
обозначени на скица към исковата молба – л. 110 по делото на ВРС, а именно:
заключена между точки А, Б, Д, З, Ж и Г от имот с идентификатор по КК №№
35211.501.62, и заключена между точки М, В, Е, И, З и Д от имот с идентификатор
по КК № 35211.501.103, по силата на извършеното в негова полза дарение,
обективирано в нот. акт №114/05,03,1996г.
В отношение на евентуалност твърди, че придобил по
давност собствеността върху реалните части, чрез владение осъществявано от
датата на придобиване на собствения му имот по силата на дарение -
05,03,1996г. и към настоящият момент, не
само върху дарения имот, но и върху реални части. В отношение на евентуалност
твърди, че придобил реалните части по давност, чрез владение осъществявано
първоначално от праводателите му по дарението – С.Т. Т. и Д. К. Т., считано от
от 10,08,1956г., когато С.Т. Т. закупил дарения имот като част о парцел €, в
кв. 11 по плана на с.Казашко, до датата на дарението - 05,03,1996г., към който
период присъединява упражняваното от него владение, считано от датата на
дарението и продължаващо към момента.
Излага, е владял процесните реални части като
собствени. Обработвал ги, насаждал ги със земеделски култури, поставил пътеки
за преминаване, складирал дърва за огрев. От 1996г. собствениците на имоти
35211.501.62 и 35211.501.103 не предприемали действия, които да са прекъснали
давността му и владението му върху тях не било отнемано. Излага и, че между
имота му и тези на ответниците съществувала ограда още преди да придобие първия
по дарение, като процесните реални части били включени към собственият му имот
35211.501.203. Оградата пречела на ответниците да ги ползват.
Твърди, че при изработването на КК е допусната
грешка, като не е била заснета съществуващата на място материализирана граница,
представляваща между имот 35211.501.203 и 35211.501.62 - стара жилищна сграда и
прилепена до нея стопанска постройка, а межди имоти 35211.501.203 и
35211.501.103 - ограда, изградена от бетонни и метални колове и оградна мрежа. По този начин КК не
отразява вярно обема му на собственост върху ПИ 35211.501.203. Твърди, че
кадастралната граница между имотите следва да минава по имотната граница, отразена в плана от
1931г.
Претендира да бъде прието за установено, че е
собственик на процесните реални части на твърдяното основание – по силата на
дарение, а в отношение на евентуалност по давност, както и, че към момента на
изготвянето, одобряване и влизането в сила на КК на с.Казашко, одобрена със
Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на Изп. директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на границата между собственият му имот с идентификатор по КК №
35211.501.203 и имот с идентификатор по КК № 35211.501.62, и имот с
идентификатор по КК № 35211.501.103, като процесните реални части са включени в
площта имоти № 35211.501.62 и № 35211.501.103.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК оспорват
исковете. Възразяват, че ищеца не е владял никога процесните реални части както
и, че границата между имотите - ограда съществува и не е местена повече от 50
години, защото е изградена от родителите на ищеца и родителите на ответниците
по плана за трите имота от 1931 година. След смъртта на бащата на ищеца,
последният започнал опити да демонстрира владение върху спорните реални части,
като махал оградата, но ответниците са противодействали на тези опити с
трасиране на границата от специалист. Възразяват, че към момента на одобряване
на КК през 2015г. ищецът не е бил собственик на спорните реални части, поради
което грешка в заснемането няма.
Претендират исковете да бъдат отхъвърлени.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания по правилността
на обжалваното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон намира за установено от фактическа и
правна страна следното и формира следните правни изводи:
С
н.а. № 3, том I, дело №15/10.01.1956г. П.
Х. Т. е признат за собственик по обстоятелствена проверка на следния недвижим
имот : Къща с дворно място от 1300 кв.м., находящ се в с.Казашка махала,
Сталинско в кв. 11, парцел IV по плана на селото, при съседи : А. П., П. И. и
улица.
С
договор за продажба от 10.08.1956г., обективиран в н.а. № 181, том V, дело №1121/1956г. П. Х. Т. продава на С. Т. Т.
собственото си дворно място от 1 300 кв.м., находящо се в с.Казашка махала
в кв.11, парцел четвърти по плана на селото, при съседи : на север – П. О., на
изток - А. П., на юг –С. К., от запад –
улица.
С
н.а. № 42, том II, дело № 1359/21.04.1965г. С. П. К.е признат за
собственик по давност на следния
недвижим имот: къща с дворно място от 1366 кв.м., находящ се в с.Казашка
махала, Сталинско в кв. 11, парцел V по плана на селото, при граници: от две
страни улици и парцели IV и VI.
С
договор за дарение от 05.06.1996г., обективиран в н.а. № 114, том VI, дело № 1696/1996г. С. Т. Т. и съпругата му Д.
К. Т. даряват на сина си Ф.С.Т. Дворно място с площ от 650 кв.м., находящо се в
с. Казашко, Варненско, представляващи парцел XI в кв.11 по плана на селото.
С
договор за дарение от 09.10.1997г., обективиран в н.а. № 162, том LIX, дело № 16123/1997г. М. С. П. дарява на Е.П. С. и С.П. С. 1/3 ид.ч. от
следния недвижим имот: Дворно място с площ от 1366 кв.м., находящо се в с.
Казашко, Варненска област, представляващо парцели X -648 с площ от 746 кв.м. и IX- 648 с площ
от 656 кв.м. и двата в кв.11 по плана на
селото, ведно с изградената в парцел X -648 двуетажна масивна жилищна сграда,
при граници на имота: парцели с №№
XI-649; VIII-648 , ул.Рибарска и ул.С. Т.
С
н.а. № 152, том III, рег. № 7828, дело № 434/28.12.2011г., вписан в СВ под акт
№ 136, том LXXXVII, дело № 18401, вх.рег. 30315/28.12.2011г. Е.П.Д. и С. Палова С. са признати за
собственици при равни квоти на следния придобит по наследство и дарение имот:
УПИ № X-648 с площ от 715 кв.м. в кв.11 по плана на с.Казашко, при общи
граници: УПИ №№XI-649; IX-648 и от две
страни улици/ който УПИ е образуван от бивш парцел V в кв.11 съгласно предишен
регулационен план/, ведно с намиращата се в имота полумасивна къща в северната
част на двора.
С
Договор за доброволна делба от 28.12.2011г.
с № 151, том III, рег. № 7824/2011г. , заверен от нот. № 224- П. П.,
вписан в СВ под № 185, том XII, дело № 4171, вх.рег. № 30382/28.12.2011г. Е.П.Д.
е получила в дял УПИ № IX-648 с площ от 730 кв.м., находящ се в с.Казашко ,
кв.11, при граници: УПИ с №№X-648; XI-649; VIII-648 и ул.Рибарска.
От
показанията на свидетеля П. Л. Н. се установява, че познава ищеца от 1968г.
Двамата били съученици. Живеел в Казашка махала преди с.Казашко. Имотът му с
бившия имот на баща му бил около декар, после го разделили и сега имотът на
ищеца бил половин декар - 500-600 квадрата. На север в момента съсед на имота
била сестрата на ищеца, другите съседи не познавал. Знае, че ищеца има спор със
съседите за някаква ограда. Те спорили, че той правил допълнително някаква
ограда. Сочи, че има ограда от мрежа, закачена на колове между неговия имот и
имота на съседите като не бил виждал с годините нещо да се мести там. Първо
имало къща- постройка около 10 м дължина, после продължавала ограда, която била
от ръба на къщата, която била може би 15-20 м. Телената ограда не била нова,
била на доста години. Не може да си спомни точно преди колко време я видял при
посещенията си в предходни години. Ф. живеел постоянно в имота откакто завършил
къщата, повече от 10 години.
От
показанията на свидетеля Б. А. М. се установява, че познава ищеца повече от
40г. Живеел в с.Казашко от около 20г. Ходел седмично поне веднъж при него. Не
познавал съседите отдясно. Имало граница –една стара кирпичена постройка, която
била като граница, защото имало врата, подпряна на кирпичената стена, а от
другата страна след постройката имало телена ограда с бетонни колове - стара и
ръждясала. Оградата била така сложена, че другият имот е по-ниско. Тази ограда
не била мърдана. Не е виждал да има друга ограда. Съгласно показанията оградата
е с дължина от сградата нататък около 20
м. Имотът на ищеца не е повече от 300-350 кв.м.
От
показанията на свидетеля Н. З. О. се установява, че познава ответниците от 1968г. от техните родители, с който били семейни приятели. Те имали имот
в с.Казашко, а свидетелката - наследствена къща същото село, на същия ред на
улицата, където е имота на ответниците и където ходела почти всеки ден. Т. бил
на гърба на старата къща – постройка от кирпич, която е на границата. Стената
на тази постройка е ограда между двата имота и сега до нея няма ограда. Преди
имало ограда с колчета, които изчезнали 2011-2012г. Дължината на кирпичената
постройка е 10м, след нея продължавала телена ограда с колчета, доста дълга,
малко по –дълга от къщата около поне десетина метра. Последният път видяла
мрежа, която според нея не е нова. Зад улицата оградата е дървена, около метър
и нещо, а след нея - телената ограда.
Между къщата и дървената ограда има вход и може да се минава. Дървената ограда
от дървени колове и дървени летви, боядисана в зелено, висока около 1,66 или по
ниска била зад къщата, и била съборена.
Имало порта, от която се минава. Това било 1975-76г. Дървената ограда била
правена от майката и бащата на С.. Т.
заживял в мястото през 2000г. след строежа на къщата, а преди това там живяли сестра му, майка му и баща му. Сочи,
че бащата на ищеца –дядо С. и родителите на С. никога не са имали пререкания по
повод оградата. Проблемите били откакто била построена къщата. Дървената ограда
изчезнала, когато ищецът започнал да живее постоянно там, от около 5-6 години.
Бащата на ищеца починал 2012-13г. и докато той бил жив оградата била на мястото
си. След неговата смърт била съборена. Ф. си направил негова порта и заградил
целия двор, от неговия двор се влизало към кирпичената къща. Влизало се от
портата на Т. и се отивало към кирпичената къща. Тяхната ограда била до старата
къща на С., която баща й построил. Т. използвал всичко, слагал ламарини, дървета.
С. имала друг вход, но всичко отзад било заето. Къщата на Т. била там от 1968г.
Бащата на Т. разделил мястото на две- къщата останала на сестрата, а сина взел
двора. Имотът на ищеца бил около 500-600
кв.м. В момента зад кирпичената къща
имало подредени нарязани дърва, които били на ищеца. Преди няколко години С. и Е.
искали да махне дървата. Той се съгласявал но до момента не ги махнал. Правел
каквото си иска. Искали може би 5-6 години да възстанови старата ограда, но той
не го направил. Преди оградата била равна от край до край. Сега била местена.
Там имало постройки нещо като сайвант, имало животни и оттам започвала телената
ограда. Сега имало постройки за кокошки. С. и Е. имали забити колчета, но след
известно време изчезнали. Това било преди 5-6 години, когато викали за
трасиране.
От
показанията на свидетелят И. И. П. се установява, че познава ищеца и
ответниците, т.к. са от едно село. С. и Е. били родени в имота в това село, а Ф.
го нямало доста време и се върнал
2002-2003г., след като построил къщата. Те били съседи, имали обща
граница. Последно виждал границата през февруари 2012г. Сега границата била
старата къща, която била кирпичена и може би 20-25 м, след нея имало ограда от
мрежа, закачена на железобетонни колчета. Предишната ограда също била с телена
мрежа. От началото на улицата до края на старата кирпичена къща били дървени колове забити с гредички с
летви, а от там била телена мрежа с бетонни колове. Дървената ограда била
махната февруари 2012г. Оградата след кирпичената къща била същата, но била
преместена на юг с около може би метър от ищеца. С. и Е. му казали, че искат да
направят ограда от бетонни блокчета на старото място, където била дървената,
паянтова ограда. В момента зад кирпичената къща имало две или три дръвчета
засяти от ответниците. Преди това, преди две години имало дърва за огрев. Имотът на Т. бил около
500-600 кв.м. Докато бил жив бащата на Т.
нямали пререкания даже се разбрали да направят обща ограда на мястото на
дърветата.
От заключението изготвено от в.л. Ш. Х. се
установява, че първият план за с.Казашко е изработен и влязъл в сила на
основание указ № 296/09.06.1931г. за улична регулация и Заповед №
1845/18.06.1931г. за дворищна регулация. По този план имотът на ищеца се
индивидуализира с парцел IV в кв. 11, като площта му е 1287 кв.м., изчислена
графически след сканиране и векторизиране. Следващият план е КП на с.Тополи и
с.Казашко изготвен през 1962г., като имотът на ищеца е с пл. № 51 с площ 1312
кв.м., изчислена графически след сканиране и векторизиране. През 1967г. на
основание Заповед № 946/29.03.1967г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна е
влязъл в сила РП на с.Казашка махала, който е изработен върху КП/1962г. По КП/1989г.
на с.Казашко имотът на ищеца попада в южната част на имот с пл.№ 649 с площ от
1290 кв.м. изчислена графически, при граници: от север – част от имот пл. №
649, представляващ парцел XII-649, в кв.11 по регулация от 1992г.; от изток –
имот пл. № 546; от юг – имоти пл. №№ 648 - парцели X-648, IX-648,
VIII-648, в кв. 11 по регулация от
1992г., от запад- улица Симеон Феодосиев. Действащият ЗРП на с.Казашко е
одобрен със Заповед № 40/30.04.1992г. на Кмета на Община Варна, като е
разработен върху КП/1989г. Вещото лице е посочило, че при проследяване на
действалите и действащия регулационен план на с.Казашко същите са били
приложени, като в частта на имоти с идентификатори 35211.501.62 и 65211.
501.103 същите в изработените регулационни планове са били отразявани с
различни дворищни/вътрешно регулационни граници. Първият регулационен план на
селото е дал основата за урегулиране на парцелите/трасиране и застрояване/. От
КП/1962г. се установява, че парцелите са с приложени улични и дворищни
парцелни/регулационни/ граници с изключение на няколко имота. Съгласно
заключението са налице отклонения/измествания/ по кадастралните граници по
процесните имоти и по изготвените регулационни планове, които се дължат на начина на изготвяне на плана и
на различната налична техника, използвана към съответния момент и на
заснемането на кадастралните планове през годините. Съгласно заключението след
извършен оглед на място е установено, че на терена съществува ограда между
процесните имоти така, както е отразена като имотна граница в кадастралната
карта. След извършени контролни замервания с ролетка е констатирано, че продължението на имота в източна посока след
съществуващите сгради преминава в телена ограда, закрепена на бетонени и железни
колове. Ползваната имотна граница между процесните имоти е материализирана по
калканите на съществуващите постройки и телената ограда. Разликата в площта на
съществуващата на място материализирана граница и имотната граница по КК е
приблизително 40 кв.м. Не се установяват
данни на терена да е съществувала ограда по отразената в КП от 1989г. и по КК
граница, както и да е съществувала ограда между процесните имоти на различно
място от това на сега съществуващата ограда. На терена в заключена между
съществуваща ограда и отразената в КК граница между спорните имоти е имало
постройка, ползвана като баня и тоалетна. Понастоящем е останала само плочата
върху, която е била изградена. Към момента на огледа имало заградена с метални
пана бивша стопанска постройка и две плодни дървета.
От заключението на в.л. В. А. по допуснатата
допълнителна СТЕ се установява, че квадратурата заключена между обща граница по
КК и тази на място между имоти 35211.501.62 и 35211.501.2013, означена с точки
А,Б,Д,Е е 28 кв.м., а тази между общата граница по КК и тази на място между
имоти 35211.501.103 и 35211.501.203 е означена с точки Б,В,Г,Д и е 25 кв.м.,
които са изобразени в изготвената комбинирана скица № 1 към заключението.
Посочено е, че имотите, описани в титулите за собственост на страните са
парцели по РП от 1992г. Общата граница между имота на ищеца и имотите на
ответниците по КК и по РП от 1992г. приблизително съвпада, като максималната
граница е в рамките на допустимата грешка. Налице е разлика между южната
граница на имота на ищеца между КК и КП от 1962г. и РП от 1968г. с най- голяма
стойност 1.15 м като границата на КК е
на север от регулационната. Площта е 38
кв.м. Налице е разлика между КК и КП/РП
от 1931г. с най-голяма стойност 1.28 м като границата е на север от
регулационната и площта е 39 кв.м.
Първият регулационен план е одобрен с Указ № 296/09.06.1931г. относно уличната
регулация и заповед № 1845/18.06.1931г. за дворищната регулация, като съгласно
този план имотът на ищеца попада в южната част на парцел IV в кв.11. Следващият
регулационен план е одобрен със Заповед № 964/29.03.1967г. на ИК на ГНС – Варна
като по този план южната граница на имота на ищеца регулационната граница между
парцели IV-51 и V-53 и VII-53 в кв.11.
Тази регулационна граница съвпада с границата по КП/1962г. Разликата между
регулационните планове от 1931г. и 1967г. относно тази граница е много малка.
Последващият и в момента действащ регулационен план е одобрен със Заповед №
Р-10/30.04.1992г. на Кмета на Община Варна. Регулационната граница на имота на
ищецa, представляващ парцел XI-649 и
имотите на ответниците парцели УПИ X-648 и
IX-648 в кв.11 минава по
КП/1986г., използван като опорен план при изработване на регулационния.
Дворищнорегулационната линия съвпада с кадастралната граница, като регулацията
е приложена и няма сметки за уреждане по РП/1992г. Между регулационните планове
от 1967г. и 1992г. има чувствителна разлика относно южната граница на имота на
ищеца с имотите на ответниците и се дължи на различието в положението на
кадастралната граница по КП от 1962г. и 1986г.
При така установеното съдът намира следното:
Искът е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ
бр. 49/2014г./. Същият е допустим, т.к. между страните е налице спорно
материално правно за собственост върху част от поземлен имот, отразен в плана,
като собствен на едно от лицата. Предварително проведена процедура пред
административен орган за отстраняване на грежшката в плана не е предпоставка за
неговата допустимост.
За да се приеме, че е основателен в тежест на
въззиваемия Ф.С.Т.
е да установи главно и пълно, че е собственик на
процесните реални части от имот към 2015г., когато е приета Кадастралната карта
на с.Казашко, одобрена със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на Изп. директор на
АГКК както и, че при изготвяне на Кадастралната карта е
допусната грешка, като процесните реални части погрешно са отразени като части
от имотите собственост на ответниците.
В тежест на въззивниците С.П.С., и Е.П.Д. е да установят главно и пълно възраженията си по исковете.
Безспорно
е и съдът въз основа договор за дарение от 05.06.1996г., обективиран в н.а. № 114, том VI, дело № 1696/1996г. приема за установено, че Ф.С.Т.
е придобил собствеността върху Дворно място с площ от 650 кв.м., находящо се в
с. Казашко, Варненско, представляващи парцел XI в кв.11 по плана на селото.
Съдът намира заключенията на вещите лица за
обективни и компетентно дадени, и в съответствие с останалите доказателства по
делото. Затова им дава вяра изцяло.
Въз основа тях приема за установено, че първият
регулационен план /РП/действащ по местонахождение на недвижимия имот е този от 1931г. Съгласно
същия имотът на Ф.С.Т. попада в южната част на парцел IV в кв.11., който е с
площ от 1287 кв.м. Следващият РП е от 1967г., като регулационната граница между
процесните имоти съвпада с границата на КП/1962г. Следователно регулацията е
била приложена /така ТР № № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС/.
Разликата между РП от 1931г. и 1967г. по процесната граница е незначителна.
Съществена разлика се появява в отразяването на южната граница на процесния
имот чрез изтеглянето й на север по РП/1992г., изработен въз основа КП/1989г.,
която разлика е пренесена и в КК. Въз основа заключението съдът приема, че не е
налице придаване или отнемане по регулация на части от процесните имоти.
Неточността е резултат от грешка, която се дължи на начина на изготвяне на плана и
различната налична техника, използвана към него момент и на заснемането на
кадастралните планове през годините. Видно от комбинирана скица № 1 към
допълнителното заключение на вещото лице
Владислав Андреев със зелен цвят е обозначена южната граница на имота на
ищеца по РП/1931г., със син цвят по РП от 1992г., съвпадаща с границата по КК и
във виолетов цвят са посочени процесните реални части, представляващи разликата
между границата по КК и
материализираната на място граница, която е посочена че представлява калкан на
постройка в имот 35211.501.62 и ограда от телена мрежа с бетонни колчета. Материализираната на място граница не съвпада с границата на имота по РП/1931г.,
нито с границата по действащата КК.
Парцелните
граници на имотите са имотните граници по приложения регулационен план с пряко
действие. Следователно действителната
граница между имота на Ф.С.Т. и тези на
ответниците съвпада с регулационната по плана, одобрен през 1931г., съвпадаща с
границата по КП/1962г. и РП/1967г. Не е установено основание за изменение на
тази граница, поради което съдът приема, че е налице грешка при отразяване на
южната граница на имота на Ф.С.Т. в КП/1989г., послужил за основа на РП/1992г.,
съвпадаща с КК, като правата на последния се разпростират до
регулационната линия по РП/1931г., но не и на юг от нея, допирателно до изградените
в имота на ответниците постройка и
съществуващата на място ограда от телена мрежа с бетонни колове.
Поради
изхода от спора по твърдението за придобиване на собствеността по дарение
следва да се разгледа заявеното в отношение на евентуалност придобивно
основание – давност, за разликата между границата по РП/1931г. и съществуващата
на място граница.
Съдът
намира показанията на свидетелите за обективни и безпристрастно дадени,
резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във
връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра
изцяло.
Въз
основа показанията на свидетелите разпитани по искане на Ф.С.Т. приема за
установено съществуването на твърдята от последния граница на място, представляваща
гръб на кирпичена постройка в имота на отвтениците и телена ограда с бетонни
колчета, но от тях не се установява от кой момент оградата е на това място.
Въз
основа показанията на свидетелите разпитани по искане на ответниците съдът
приема, че до смъртта на праводателя на ищеца С. Т. през 2012г. имало дървена
ограда на различно местоположение от сега съществуващата, като сегашната била
преместена на юг с около метър.
При
така установеното със свидетелските показания съдът приема, че праводателите на
Ф.С.Т., така и последния не са осъществявали фактическа власт с намерение за
своене върху спорните рални части в претендирания обем за периода преди 2012г.,
поради което и с оглед на разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗС същият не би могъл да ги придобие по давност, т.к. не е
изтекъл изискуемия по закон срок.
Поради
изложеното съдът намира, че Ф.С.Т. е установил главно и пълно, че е собственик
на процесните реални части от имот с идестификатор по КК № 35211.501.62, заключени между точки А,Б, Г и Д на
приложената на л.110 от делото скица, идентични
с очертаните по Комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице В. А. по
т. А, Б, Ж и З по зелената линия, представляваща граница по РП/1931г., и на реална част от имот с идентификатор по КК № 35211.501.103,
заключена между точки Б, В, Д и Е на приложената на л.110 от делото скица, идентичси
с очертаните по Комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице В. А. по
т. Б, В, З и Г по зелената линия, представляваща граница по РП/1931г., както и
че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на
с.Казашко, одобрена със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г.
на изп. директор на АГКК е допусната грешка при заснемането на границата между
имот с ид.№ 35211.501.2013 и имот с ид. № 35211.501.62, като процесната част
неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. № 35211.501.62 , както и че към момента на изготвянето, одобрението и
влизането в сила на КК на с.Казашко, одобрена със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г.
на изп. директор на АГКК е допусната грешка при заснемането на границата между
имот с ид. № 35211.501.2013 и имот с ид. № 35211.501.103, като процесната част
неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. № 35211.501.103.
За
останалата част искът на Ф.С.Т. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът
намира за неоснователна частната жалба в частта за разноските. Това е така,
т.к. от преписката по първоинстанционното дело е видно, че в полза на Ф.С.Т. е
била осъществена безплатна правна помощ. Предвид предмета на спора, цената на
предявените искове, извършените процесуални действия и изхода от спора, всяка
от ответниците С.П.С. и Е.П.Д. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Ф.С.Т.
по 150,00лв., представляващи сторените в производството пред ВРС съдебни
разноски.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд
решението в обжалваната част, както и обжалваното определение следва да бъдат
потвърдени.
Предвид
изхода от спора и направеното искане в полза на адв.Д. – оказала безплатна
правна помощ на Ф.С.Т. следва да бъде присъдена сумата 300,00лв.,
представляваща сторените в производството съдебни разноски.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
537/12.12.2018г., постановено по гр.д. № 16087 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд В ЧАСТТА, в
която е прието за установено в отношенията между Ф.С.Т. и Е.П.Д., че Ф.С.Т. е
собственик на реална част от имот с
идентифкатор по КК № 35211.501.62, принадлежаща към имот с идентификатор по КК
№ 35211.501.203, находящи се в с.Казашко, общ.Варна, обл.Варна, при съседи -
имоти с идентификатори №№ 35211.501.62; 35211. 501.103; 35211. 501.224; 35211.
501.104; 35211.50160; 35211.501.63 и 35211.501.264, заключена
между точки А,Б, Г и Д на приложената на л.110 от делото скица,
съотнесена към Комбинирана скица № 1 към
заключението на вещото лице Владислав Андреев по т. А, Б , Ж и З, която
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, както
и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на
с.Казашко, одобрена със Заповед №РД-18-10/30.01.2015г. на Изпълнителния
директор на АГКК е допусната грешка при заснемането на границата между имот с
идентификатор по КК № 35211.501.203 и имот с идентификатор по КК № 35211.501.62,
като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. По КК №
35211.501.62, на основание чл. 54,ал. 2 ЗКИР, както и е прието за
установено в отношенията между Ф.С.Т. и С.П.С.,
и Е.П.Д., че Ф.С.Т. е собственик на реална част от имот с идентифкатор по КК № 35211.501.103,
принадлежаща към имот с идентификатор по КК № 35211.501.203, находящи се в
с.Казашко, общ.Варна, обл.Варна, при съседи имоти с идентификатори по КК №№ 35211.501.62; 35211. 501.103; 35211.
501.224; 35211. 501.104; 35211.50160; 35211.501.63 и 35211.501.264,
заключена между точки Б, В, Д и Е на
приложената на л.110 от делото скица, съотнесена към Комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице В. А. по
т. Б, В, З и Г, която приподписана от съда представлява неразделна част от
настоящето решение, както и че към
момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на с.Казашко,
одобрена със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на границата между имот с ид. по КК № 35211.501.203 и имот с ид.№
35211.501.103, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот
с ид.по КК № 35211.501.103, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и в частта,
в която Е.П.Д. и С.П.С. са осъдени да заплатят на Ф.С.Т. сумата 560.75лв.,
представляваща сторените пред ВРС съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
3443/22,03,2016г. постановено по гр.д. № 16087 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд.
ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН :********** с адрес *** 17 и С.П.С.,
ЕГН: ********** с адрес *** 17 ДА
ЗАПЛАТЯТ на АДВ. К.Ф.Д. ЕГН **********, оказала безплатна
правна помощ на Ф.С.Т., ЕГН: **********
с адрес с.Казашко, сумата 300,00/триста/лева, представляваща сторените
пред въззивната инстанция съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна
жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД –ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,