№ 1462
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000501210 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266969 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 13495/2020 г. на Софийски
градски съд “ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София е осъдено на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ да заплати на И. З. Д. сумата 18000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на
22.08.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от
03.12.2020 г. до окончателното изплащане. Искът за обезщетение на неимуществени
вреди е отхвърлен до пълния предявен размер 28000 лева.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част над сумата 8000 лева с
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Оспорва фактическите изводи за
причинено счупване на опашната кост, както и за продължителност на
възстановителния период от два месеца. Счита определяне на завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди предвид вида и характера на уврежданията,
лечебния период, отражението върху здравето на ищцата. Поддържа се неправилност
на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на иска над 8000 лева.
Въззиваемата оспорва въззивната жалба.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Спорът пред настоящата
инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищцата за претърпените
от нея неимуществени вреди, както и относно наличие на съпричиняване от нейна
страна на вредоносния резултат. В частта, с която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, решението е влязло в сила
и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
По въпроса за съпричиняването. Възражението на ответника е мотивирано с
несъобразяване с разстоянието на приближаващия се автомобил, неговата скорост на
движение и пътната обстановка. Възражението е неоснователно. Ищцата не е
допринесла за настъпване на ПТП и на увреждането си. При установения механизъм на
ПТП тя е пресякла по пешеходна пътека двете ленти за движение в едната посока и е
била блъсната от автомобила на делинквента, пътуващ в другата посока. Автомобилът
се е движил със скорост около 50 км/ч и водачът е имал възможност да спре и да я
пропусне. ПТП се дължи на поведението на водача на лекия автомобил, който е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати сблъсъка.
Пешеходката не е извършила рискови противоправни действия, с които да е
допринесла за настъпването на ПТП.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира при спазване правилото на чл.172
от ГПК, тъй като кореспондират със заключението и писмените доказателства:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – контузия и
оток на главата, травматично отделяне на част от окосмената покривка; охлузване,
оток и кръвонасядане лявото рамо, лявата мишница, левия лакът и предмишницата;
ккръвонасядане лявата лопатъчна област на гърба; посттравматичен бурсит
(възпаление) на околоставната торбичка на лявото рамо; счупване на опашната кост в
долната част без разместване;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – не
е провеждано оперативно лечение, няма болничен престой. Консервативно лечение –
2
покой по гръб с невъзможност за сядане. Счупването е зараснало за около месец. Общ
възстановителен период – два месеца;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – първите две-три седмици
- болки с голям интензитет, намаляващи постепенно във времето;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 23 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – влошаване психическото състояние на ищцата; страх за
безопасността при движение на пътя;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – Счупването е зараснало, възстановяването е пълно;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 15 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за
търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от
съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищцата. При определяне на обезщетението съдът взе предвид както
физическите увреди, така и отражението върху психиката на ищцата. Няма
доказателства за по-дълъг възстановителен период или по-тежки последици.
Ответникът е заплатил извънсъдебно 7000 лева, следователно дължи още 8000 лева.
Тази сума не се оспорва пред въззивната инстанция.
Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен над 8000 лева до 18000 лева и за разликата искът да се отхвърли.
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. О. се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от иска. При материален интерес
пред първата инстанция 28000 лева, възнаграждението е в размер 1370 лева, а
съответно на уважената част от исковете, на адв.О. се дължи сумата 469,71 лева с ДДС
за работата му пред първата инстанция. Следователно обжалваното решение, изменено
в частта за разноските с определение от 17.03.2022 г., следва да се отмени в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на адв.О. възнаграждение над 469,71 лева.
На отмяна подлежи и частта от решението, с която ответникът е осъден да
заплати държавна такса над 320 лева.
Дължимите на ответника разноски в първоинстанционното производство
съразмерно с отхвърлената част от иска са в размер 500 лева, от които 250 лева са
3
присъдени с обжалваното решение, което в тази част е влязло в сила. Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника още 250 лева за разноски пред първата
инстанция. За разноските пред въззивната инстанция на ответника се дължат 760 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266969 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 13495/2020 г. на
Софийски градски съд в частта, с която „ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София е
осъдено да заплати на И. З. Д. сумата над 8000 лева до 18000 лева за обезщетение на
неимуществени вреди, както и в частта, с която „ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД,
София е осъдено да заплати на адв.О. възнаграждение над 469,71 лева до 1052,16 лева
и в полза на Софийски градски съд държавна такса над 320 лева до 720 лева, и
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. З. Д. срещу „ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над 8000 лева.
Осъжда И. З. Д. да заплати на „ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София
разноски пред двете инстанции в размер на 1010 лева (хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4