Решение по дело №2014/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                   

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 2014 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по молба на ответника по жалбата З. „А.“ АД за изменение на решение № 956/05.02.2020 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че съдът е приел в мотивите на постановеното съдебно решение, че следва да му се присъди посочената сума, но в диспозитива е пропуснал да стори това.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Б.Б.К..

Съдът, като взе предвид твърденията и доводите, изложени в молбата и се запозна с материалите по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Макар страната да е отправила искане за изменение на постановеното съдебно решение по делото в частта за разноските, правно релевантни са заявените от нея фактически твърдения и доводи. Доколкото страната се позовава на несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, следва да се приеме, че съдът е сезиран с искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка.

Нормата на чл. 247, ал.1 ГПК  предоставя възможност на съда да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

В случая в мотивите на горепосоченото съдебно решение съдът е посочил, че при този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е защитава във въззивното производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК следва да му присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Същевременно в диспозитива на съдебното решение не е обективирана така формираната воля на въззивния съд относно дължимото юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК, допусната в горепосоченото съдебно решение, поради което същата следва да бъде поправена.

Воден от гореизложеното и на основание чл.247, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА  поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 956/05.02.2020 г.,, постановеното по гр. д. № 2014/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, КАТО:

ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. С.Ч., да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.