№ 16349
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110164426 по описа за 2021 година
При служебна проверка на международната компетентност на българския
съд, настоящият състав приема следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
86660/12.11.2021 г. от В. С. С. срещу Д. Р. К., с която е предявен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на
родителските права и определяне местоживеенето на общото на страните дете
при ищеца, като на ответницата бъде определен режим на лични контакти с
него и бъде осъдна да му заплаща съответна издръжка.
В молбата се твърди, че страните са живели във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат общо дете - А. В. С., родено на 23.09.2012 г. На
09.11.2021 г. ищецът разбрал, че с полет OS800A с направление София -
Виена, Виена - Домодедово, заминаващ от терминал 2, излетял в 06.00 ч.,
ответницата Д. К. е извела общото на страните дете А. В. С. през границата на
страната, като руски гражданин, без за това да има съгласие на бащата, като
ответницата и детето са пристигнали във Виена. Поддържа, че местната
компетентност на съда е обусловена от обичайното местопребиваване на
детето на територията на Република България към момента на заминаването
му с майка му за Виена. Иска се и постановяване на привременни мерки по
делото, като се излагат подробни съображения за това, че международно
компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск е българският
съд.
В подаден от ответницата по делото писмен отговор, същата оспорва
международната компетентност на българския съд да разгледа процесните
искове, позовавайки се на Регламент № 2201/2003 ЕО и на обстоятелството,
че обичайното местопребиваване на детето е в Република Австрия. Отделно
посочва, че с влязло в сила съдебно решение на Австрийски съд – Херналс
родителските права над А. В. С. са предоставени на майка, а бащата е бил
лишен от такива. Също така завява, че към момента е налице и висящо
производство за настойничество пред Районният съд Херналес, образувано по
молба на ищеца.
По делото е постъпила и молба с вх. № 97872/07.04.2023 г., подадена от
В. С. С., в която същият оспорва всички възражение, направени от
ответницата, във връзка с международната компетентност на българския съд
1
по настоящото производство, като излага подробни съображения в тази
насока.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и взе
предвид данните по делото, намира следното:
По допустимостта на производството:
Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки по
въпросите за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е
регулирана от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003
година.
От представените към сезиращата искова молба писмени доказателства
се установява, че страните имат общо дете - А. В. С., родено на 23.09.2012 г.,
което е с българско и руско гражданство. Към момента на сезиране на съда -
12.11.2021 г., ищецът пребивава на територията на Република България, а
ответницата /по твърдения в исковата молба/ в Република Австрия. Общото
дете на страните има обичайно местопребиваване на територията на
българската държава към момента на сезиране на съда, съобразно изложеното
от ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже, че към предявяването на иска детето има
обичайно местопребиваване в Република България – аргумент от чл. 8, вр. чл.
12, § 3, б. "б" Регламент № 2201/2003. Основната предпоставка (условие),
която съгласно чл. 10 от Регламент № 2201/2003 „запазва“ компетентността
на сезирания съд по дело за родителска отговорност и издръжка, е
обичайното местопребиваване на детето да е в същата държава-членка
„непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане“. /В
този смисъл определение № 84 от 26.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4671/2019 г., IV г. о., ГК./
Процесуална предпоставки за разглеждане на предявените искове от съд
в Република България е делото да е подведомствено на българските
съдилища. Задължението да се произнесе изрично относно международната
компетентност на българските съдилища е възложена на съда и с чл. 28 от
Кодекса на международното частно право.
Съдът приема за приложим Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от
27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, доколкото урежда въпросите за определяне на международно
компетентния съд по въпроси относно родителската отговорност по
отношение на общото дете на страните, в което понятие се включва и иска по
чл. 127, ал. 2 от СК. Общата компетентност по искове за родителска
отговорност е определена в чл. 8 на Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. по
обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В
практиката на СЕС - решение от 22.12.2010 г. по дело № С- 497/10, и решение
от 02.04.2009 г. по дело № С-523/2007, е разяснено, че понятието „обичайно
пребиваване“ по смисъла на чл. 8, пар. 1 на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.
трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото,
което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната
среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и
причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на
2
детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в
посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи
обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически
обстоятелства, специфични за конкретния случай, както и че обичайното
пребиваване на едно дете се намира на мястото, където е центърът на
неговите интереси, като престоят на детето в определена държава не трябва
да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно
местопребиваване /в този смисъл определение № 162 от 4.07.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 749/2021 г., IV г. о., ГК/. Така и в определение №
4545/18.05.2022 г., по ч. гр. дело № 20221100504914 по описа за 2022 г. на
СГС, се приема, че релевантни трябва да са продължителността,
регулярността, условията и причините за престоя и преместване на цялото
семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието
му, семейните и социални връзки на детето с тази държава. Такова тълкуване
на същото понятие е дал и Съда на ЕО относно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕО)
№ 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност.
В процесния случай ищецът е релевирал твърдения, че към момента на
сезиране на съда с разглежданата в настоящото искова молба – 12.11.2021 г.,
той и детето му са имали обичайно местопребиваване на територията на
Република България, като тези му доводи се подкрепят напълно от
представените към исковата му молба и към молбата му от 07.04.2023 г.
писмени доказателства. Отделно, по делото е представено и влязло в сила
съдебно решение № 1475/30.11.2020 г., на Софийски апелативен съд,
Гражданско отделение, 12-ти състав, постановено в производството по
гражданско дело № 2772/2020 г., с което е била отхвърлена молбата на Д. К.
за връщане на детето А. В. С. в Република Австрия, като е прието, че
обичайното местопребиваване на детето на страните е в Република България.
На 09.11.2021 г. ответницата е напуснала територията на страната заедно
с дъщеря си с полет по направление летище София – летище Виена, като е
представила пред граничните власти, освен руски паспорт на детето, и
съдебно решение на Окръжен съд - Херналс, Република Австрия, от
20.05.2016г., с което ответникът бил лишен от родителски права. Така
посоченото съдебно решение обаче, противно на поддържаното от
ответницата в отговора й на искова молба, както е отбелязано и в решение №
1475/30.11.2020 г. на САС по гражданско дело № 2772/2020 г., не може да
бъде признато от българския съд, тъй като са налице основанията за
непризнаване по чл. 23 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. Съгласно б. „в“ на чл.
23 от Регламент (ЕО) 2201/2003г., решение, отнасящо се до родителската
отговорност, не се признава, ако е постановено при неявяване на ответник,
ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или
равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му даде
възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице е
приело решението без възражения. В случая цитираните предпоставки са
налице.
Предвид гореизложеното, в процесния казус компетентен за определяне
на международно компетентния съд да разгледа исковете за упражняване на
родителските права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на
3
общото дете на страните е съдът в Република България, доколкото по делото
са налице данни за местене на А. В. С. през границата на страната, като лице с
двойно гражданство – българско и руско, без знанието и съгласието на бащата
– ищец по делото, както и задържане на детето от майката на територията на
друга държава.
С оглед наличните на този етап доказателства по делото съдът намира, че
приложение следва да намерят правилата по чл. 10 или чл. 11 от Регламента,
приложими в случаите на неправомерно отвеждане или задържане на деца,
обозначени с общия израз „отвличане на деца“, които са специални по
отношение на останалите основания за компетентност по дело за родителска
отговорност.
В обхвата на чл. 10 от Регламента попадат всички дела относно
родителската отговорност по смисъла на чл. 1, § 1, б. б от Регламента.
В случаите на „отвличане“ правилата на чл. 8, чл. 9 и чл. 12 от
Регламента не се прилагат. Дори и детето да е изгубило след отвеждането или
задържането обичайното си местопребиваване в предходната държава -
членка, не се прилага субсидиарно международната компетентност по
присъствието на детето по чл. 13 от Регламента, защото това ще
облагодетелства отвличащия и ще уреди компетентност на държавата –
членка, където детето е отведено или задържано.
Разпоредбата на чл. 10 от Регламента съдържа няколко фактически
състава, при които държавата-членка, в която детето е отведено или
задържано, ще придобият компетентност, но ако не са изпълнени тези
състави, правилото е, че компетентността се запазва от съдилищата,
непосредствено преди отвеждането или задържането. В случая тези състави
не са изпълнени, защото дори и да се приеме, че са налице предпоставки за
придобиване на ново обичайно местопребиваване на детето в държава по
неговото настоящо местопребиваване, то не е налице приемане от страна на
бащата на фактическото положение, с оглед изразеното становище в
настоящото дело, така и поради обстоятелството, че след отвеждане на детето
от майка му, последният е сезирал компетентните органи за връщане на
детето от майката в Република България.
При настоящия етап на производството предстои събиране на
доказателства относно изложените в сезиращата съда искова молба твърдени
обстоятелства, като същевременно не са налице и данни да е прехвърлена
компетентността в полза на съдилищата на държавата -членка, в която детето
е неправомерно задържано, която да е различна от държавата по
местопребиваване на ищеца.
За пълнота следва да бъде посочено, че е иррелевантно към преценката
за международната компетентност на българския съд обстоятелството, че към
момента е налице и висящо производство за настойничество пред Районният
съд Херналес, образувано по молба на ищеца, доколкото същата е била
подадена от него близо година след депозиране на исковата молба, по която е
образувано производството по настоящото дело.
С оглед на горното, съдът приема, че международно компетентен да
разгледа и да се произнесе по въпросите, касаещи родителската отговорност
на страните в настоящото производство по отношение на общото им дете А.
са съдилищата на държавата - членка по обичайно местопребиваване на
детето преди отвеждането му извън Република България. Поради това, съдът
4
в Република България, където детето има обичайно местопребиваване, е
компетентен да реши настоящия спор.
Същевременно, към настоящия момент не са налице достатъчно данни по
делото, от които да се направи обоснован извод за наличие на някои от
визираните в чл. 15, § 3, б. „а“ - б. „д“" предпоставки, а именно: за наличие на
особена връзка на детето с държава-членка, по смисъла на параграф 1, ако
тази държава-членка: а) се е превърнала в обичайно местопребиваване на
детето; или б) представлява предходното обичайно местопребиваване на
детето; или в) представлява мястото, определящо гражданството на детето;
или г) представлява обичайното местопребиваване на носителя на
родителската отговорност; или д) представлява мястото, където се намира
имуществото на детето и делото засяга мерките за закрила на детето,
свързани с управляването, съхраняването или разпореждането с това
имущество.
По отношение на искането за постановяване на привременни мерки по
делото и съобразно разпоредбата на чл. 20 от Регламента, с оглед приетата
международна компетентност на българския съд и обстоятелството, че по
делото предстои събиране на доказателства, включително и гласни
доказателствени средства, съдът намира, че произнасянето по привременни
мерки по реда на чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. следва да бъде
отложено за първото открито съдебно заседание, с оглед призоваване на
страните и изслушване на становището на ответника по сезиращата молба.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че българският
съд е компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК.
Българският съд е компетентен да разгледа и претенцията за определяне
на издръжка. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 3, б. „г“ от
Регламент (ЕО) № 4/2009 г. - ".. компетентни по искове за издръжка в
държавите-членки са:.. б. "г"-съдът, който по силата на закона на съда е
компетентен да разгледа иск за родителска отговорност, когато искането за
издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава
единствено на гражданството на едната от страните.“
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявения от В. С. С., ЕГН
**********, срещу Д. Р. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5