№ 21967
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110140158 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба от Община ,.
В исковата молба се твърди, че между Община Г,635 било налице
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор № 75-IV за
изпълнение на инвеститорски надзор от 01.07.2019 г., по който на ответника
бил заплатен аванс в размер на 8 745,98 лв. Изложени са фактически
твърдения, че процесният договор бил сключен във връзка с Договор № 83-
III/22.07.2019 г. за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, чрез
открита процедура, с предмет „Инженеринг /проектиране и строителство/ на 4
бр. обекти. С последния договор Община Г. Д. възложила на „Е,05, в
качеството на изпълнител, да извърши подробно описани строително-
монтажни работи, в срок от 120 календарни дни, който изтекъл на 23.10.2019 г.
Възложената работа не била изпълнена в срок, поради което Общината
ангажирала отговорността на изпълнителя „Е,05 за неустойка за забава, като
отделно направила и изявление за разваляне на договора, съответно за
възстановяване на получения от изпълнителя по този договор аванс – предмет
на разглеждане по т.д. № 313/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Излага
доводи, че поради бездействието на изпълнителя „Е,05, ответникът също не е
изпълнявал своите задължения по договора за инвеститорски контрол, поради
което същият се явявал безпредметен за Общината – бил изтекъл срокът на
договора с изпълнителя, последният не изпълнявал задълженията си и било
изгубено финансирането, на което разчитали. В тази връзка ищецът развалил
договора за инвеститорски контрол, като отправил изрично уведомление до
ответника в този смисъл. Моли съда да осъди ответника да му върне платения
на отпаднало основание аванс по развален договор № 75-I V за изпълнение на
инвеститорски надзор от 01.07.2019 г. в размер на сумата от 8 745,98 лв., както
и да му заплати законна лихва от датата на депозиране на исковата молба –
1
01.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск с твърдения, че процесният договор за инвеститорски
контрол не бил развален, доколкото не била настъпила обективна
невъзможност за неговото изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа, че договорът за строителство, сключен с „Е,05, също не бил
развален, тъй като с постановеното решение на ОС-Варна изпълнителят бил
осъден да заплати единствено неустойка за забава, като освен това нямало и
публикувано обявление за приключване на договора за обществената поръчка
съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗОП. Посочва, че договорът за инвеститорски
контрол е сключен за осъществяване на контрол по строителството на
определени строителни обекти, а няма за предмет контрол върху работата на
конкретен строител, нито е свързан с изпълнението на конкретен договор за
строителство. Позовава се на чл. 3, ал. 1 от процесния договор, съгласно който
срокът за изпълнение на услугата по упражняване на инвеститорски контрол
включва времето от подписване на Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа до датата на
приемане на обекта с Констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа, какъвто в процесния случай не бил съставен за нито един от общо
4-те строителни обекта. Счита, че неизпълнението на възложените СМР е
основание единствено за временно спиране на изпълнението и на договора за
инвеститорски контрол докато СМР не бъдат възобновени, включително и от
друг строител. Излага доводи, че самото спиране на СМР –
забава/неизпълнение от страна на строителя, не води до прекратяване на
договорите за инвеститорски контрол и строителен надзор на строителните
обекти, а при такова спиране на строителството, задължително се съставя акт
– образец 10, съгласно Наредба № 3 от 2003 г., какъвто обаче не бил изготвен в
процесния случай. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правното основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава - получаване
на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало
основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие и в други подобни случаи (съгласно Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС).
За да възникне претендираното спорно материално право, е необходимо
наличието на следните материални предпоставки: 1. Наличие на действително
облигационно отношение между страните; 2. Плащане на уговорената цена по
неформалния договор за търговска продажба; 3. Договорът да е бил надлежно
развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на
договорното задължение от страна на ответника.
2
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже,
че с 1) с ответника са сключили валиден договор за изпълнение на
инвеститорски надзор от 01.07.2019 г., 2) по който е заплатил авансово част от
уговореното възнаграждение в размер на процесната сума, 3) че е направил
изявление за разваляне на сключения между страните договор при наличието
на условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, което е достигнало до адресата си, както и 4)
че договорът е развален, което включва неизпълнение от страна на длъжника
по договора. Съдът изрично указа на ищеца, че не сочи доказателства за
неизпълнение задълженията на ответника по договора.
С доклада по делото са отделени като безспорни следните обстоятелства
– 1) между страните е сключен договор № 75-IV за изпълнение на
инвеститорски надзор от 01.07.2019 г., 2) по силата на Договора ищецът е
извършил в полза на ответника авансово плащане в размер на 8 745,98 лв. В
производството не се спори по първите два елемента от фактическия състав -
съществуване на действително облигационно отношение между страните,
както и заплащане на сумата от 8 745, 98 лева - авансово плащане по договор
№ 75-IV за изпълнение на инвеститорски контрол от 01.07.2019 г.
От представения Договор № 75-IV за изпълнение на инвеститорски
контрол от 01.07.2019 г., се установява че предмет е инвеститорски контрол на
обекти, подробно описани в чл. 1 от договора, представляващи изграждане на
подпорни стени в с. Копиловци, общ. Г. Дамянова. Съгласно чл. 3 от Договора,
срокът за изпълнение на услугата по упражняване на инвеститорски контрол
при изпълнение на СМР съвпада със срока на СМР – включва времето от
подписване на Протокола за откриване на строителната площадка и
определяне на строителната линия и ниво на строежа до датата на приемане
на обекта с КА установяване годността за приемане на строежа – Приложение
№ 15. Съгласно чл. 5 от Договора, за предоставянето на услугите,
възложителят следва да заплати на изпълнителя обща цена в размер 17 491,96
лева.
Сключен е Договор № 83-III/22.07.2019 г. за възлагане на обществена
поръчка по реда на ЗОП, чрез открита процедура, с предмет „Инженеринг
/проектиране и строителство/ на 4 бр. обекти. С последния договор Община Г.
Д. възложила на „Е,05, в качеството на изпълнител, да извърши подробно
описани строително-монтажни работи, в срок от 120 календарни дни, който
изтекъл на 23.10.2019 г.
По отношение на твърдението на ищеца за развала на договора, следва
да се отговори на въпроса каква е правната квалификация на твърдението за
развала на договора 1/ по чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД тъй като изпълнението е
станало невъзможно или 2/ по чл. 89 ЗЗД поради невъзможност за
изпълнение:
Прекратяването на договор по право на основание чл. 89 ЗЗД е
обусловено от наличието на невиновна невъзможност за изпълнение, за която
длъжникът не отговаря. Последният се освобождава от отговорност в случай
на неизпълнение, ако то се дължи на случайно събитие или на непреодолима
сила. Общото при тези две причини за невъзможност за изпълнение е, че
липсва виновно поведение на длъжника т. е. липсва полагане от длъжника на
дължимата грижа. Съгласно TP № 3/2014 г. от 28.06.2016 г. по т. д. № 3/2014 г.
по описа на ОСГК на ВКС, "фактическата невъзможност" на предмета на
3
сделката означава, че "той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с
оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента
на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е
погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на
предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако
предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече
породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за
изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД), като за да не се стигне
до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне
определяем".
В случая ищеца не се позовава не обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за ответника, а за виновно неизпълнение на
задълженията на ответника за инвеститорски контрол по договора водещо
до факта, че изпълнението е станало невъзможно. По-конкретно се твърди, че
поради неизпълнението на задължението на ответника-изпълнител да
контролира дейността на трето на договора лице „Е,“ ЕООД, по извършване
на СМР, е довело до неизпълнение на задължението на третото лице и до
неизвършване на СМР. С оглед на гореизложеното, съдът намира че
твърдението на ищеца за развала трябва да се квалифицира като разваляне на
договора по чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Относно достигането на изявлението за разваляне на договора:
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е
необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване,
надлежно упражнено право на разваляне на договора.
От приетото като доказателство по делото Уведомление от Община ,о,
се установява че с него се иска връщане на сумата в размер на 8 745,98 лева,
представляваща авансово плащане по Договор № 75-IV за изпълнение на
инвеститорски контрол поради факта, че изпълнението на Договора е станало
невъзможно изцяло, с оглед обстоятелството, че Договор №83-III от
22.07.2019 г. за изпълнение на СМР е развален. Видно от представено известие
за доставяне на пратка до „А,ОД, в разписката е посочено изх. № 30-
100/02.04.2024 г., който номер се съдържа и в Уведомлението, приложено към
исковата молба.
Съдът приема за доказано достигането на изявлението за разваляне до
длъжника, като съобразни както представените доказателства от ищеца
/Уведомление от Община ,о с изх. № 30-100 от 02.04.2024 г. и известие за
доставяне до „А,ОД с посочено върху известието „изх. № 30-100/02.04.2024
г./, липсата на оспорване от страна на ответника за достигането на изявлението
за разваляне у него /в отговора на искова молба, лист 31, ответникът се
позовава на уведомлението за разваляне, сочейки, че правото да се развали
договора липсва/. В тази връзка съдът взе предвид и факта, че ответникът
изрично е оспорил, че договорът със строителя не е развален, тъй като такова
уведомление не е достигало до строителя, но липсва такова изрично
4
възражение за достигане на изявлението за разваляне, твърдяно от ищеца по
настоящото дело.
Действително в проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заяви, че ищецът не е доказал разваляне на
процесния договор. Това съдът обаче не квалифицира като изрично оспорване
за достигане изявлението за разваляне на договора, тъй като е направено след
даване ход на делото по същество, когато от една страна 1) възможността да се
твърдят нови факти за ответника е преклудирала. Фактите, обуславящи
възраженията на ответника срещу иска, се преклудират в срока за отговор на
исковата молба, докато ищецът, който пръв е изложил фактически твърдения,
разполага с възможност да изложи допълнителни факти в отговор на
оспорванията на ответника, респективно последният има право на становище
по тези допълнителни факти. Тази поетапна преклузия настъпва за фактите и
исканията за защита, извличани от тези факти – чл. 133 и чл. 147 ГПК. От
друга страна пък - 2) ищецът не може да ангажира други доказателства с оглед
доказване факта на получаване на поканата за разваляне.
Извън гореизложеното, за пълнота, съдът посочва, че изявление за
разваляне се счита за направено и когато кредиторът заяви претенция за
последиците от развалянето - връщане на даденото (както е в настоящия
случай) или обезщетение за вредите от неизпълнението (в този смисъл
решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о. на ВКС). Също
така изявлението за развала може да се направи и със самата искова молба.
Относно твърдението на ищеца, че неизпълнението на задълженията
на ответника води до факта, че изпълнението е станало невъзможно:
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може
да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки
на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора.
Необходимо е да се изведат задълженията на изпълнителя –ответник.
Съгласно предвиденото в Договор за изпълнение на инвеститорски
контрол, изпълнителят се задължава да упражнява контрол на видовете и
количествата СМР – изпълнителят трябва да следи всички изпълнени
количества СМР на обект, като съпоставя текущото количество изпълнени
СМР с предвидените в КСС, изготвена като неразделна част от техническия
проект. Съгласно Договора изпълнителят също така е бил длъжен, в случай на
необходимост, да подготвя и представя на Възложителя проект за заменителна
таблица, която да отразява компенсирате промени на видове и количества
СМР, извършвани на обекта със съответната им финансова стойност. В
обобщение изпълнителят е имал задължения да следи извършваните СМР-та
от строителя и да уведомява възложителя за хода на работата.
Изпълнителят не е имал задължение да следи дали строителят
изпълнява своите задължения по договора му с Общината във връзка с това
дали е извършил строителни дейности в срока , който му е определен от
Община ,о.
Както бе посочено по-горе обаче, ищецът не ангажира никакви
доказателства във връзка с твърденията си за изпълнение на договора от
5
страна на ответника, въпреки дадените му указания с Определение № 38089
от 20.09.2024 г. След даване ход на делото, видно от Определение № 38089 от
20.09.2024 г., съдът предостави възможност на страните да направят
съответните доказателствени искания в съответствие с дадените им указания
по чл. 146, ал. 2 ГПК. Доколкото ищецът не упражни това си право, тази
възможност се преклудира. Освен оказване на съдействие на страните,
докладът има и друга важна последица – настъпването на предвидената в чл.
146, ал. 3 ГПК процесуална преклузия. Същата е санкция за това, че страната
бездейства въпреки дадените от съда указания, поради което е неприложима,
ако указания липсват, непълни са или са неточни. В случая дадените с доклада
на съда указания бяха ясни, точни и конкретни, като се посочиха точно и
изчерпателно фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от
съответната страна.
Твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение длъжника по Договор
№ 83-III/22.07.2019 г. за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП,
което води до неизпълнение на ответника - изпълнител по процесния договор
за изпълнение на инвеститорски контрол, е недоказано и неоснователно.
От представеното от ищеца Решение № 314 от 13.07.2023 г. по гр. д. №
477/2022 г. постановено между ищец Община „,о“ и ответник „Е,“ ЕООД, се
установява, че „Е,“ ЕООД, в качеството си на изпълнител по Договор №
83-III/22.07.2019 г., за периода 18.12.2020 г. до 07.07.2022 г., е бил в забава за
изпълнение на задълженията си, поради което е осъден да заплати неустойка в
размер на 160 708,50 лева. Решението е влязло в сила. Между ищеца Община
„,о“ и ответника „Е,“ ЕООД е висящо т. д. № 313/2024 г. по описа на ОС –
Варна заплащане на сумата от 268 807,52 лева, заплатено на отпаднало
основание по развален поради неизпълнение договор за възлагане на
обществена поръчка по реда на ЗОП.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът намира, че извод за
неизпълнение на „А,ОД - ответник по настоящото дело не може да бъде
направен от представеното решение на ОС Варна, нито от висящото дело пред
ОС Варна, тъй като крайните актове по тези дела нямат сила на присъдено
нещо по отношение на неучаствалото в производствата трето лице „А,ОД.
Според съда, неизпълнението на длъжника по Договор № 83-
III/22.07.2019 г. за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП не води
автоматично до неизпълнение на длъжника – изпълнител по Договор № 75-IV
за изпълнение на инвеститорски надзор от 01.07.2019 г., с оглед задълженията
на изпълнителя „А,ОД. Нито гр. д. № 477/2022 г., нито т. д. № 313/2024 г. по
описа на ОС – Варна, обуславят крайния изход на настоящото дело. Както вече
бе споменато „А,ОД не е имал конкретно задължение да следи дали „Е,“
ЕООД – длъжник по Договор № 83-III/22.07.2019 г. за възлагане на
обществена поръчка по реда на ЗОП, изпълнява строително-монтажните
работи (СМР) в определени срокове, не са посочени тези срокове или етапи на
СМР, които „Е,“ е трябвало да извърши, не са предвидени подробни
механизми по които ответникът да е могъл да въздейства върху „Е,“ ЕООД да
строи или да строи по-бързо във времето.
Твърдението на ищеца, че процесния договор е прекратен тъй като е
изтекъл срока на договора за изпълнение на инвеститорски надзор е
неоснователно. Видно от чл. 2 и чл. 3 от договора, клаузите за срокът е до
6
изпълнение на договора е неясен, а именно до „изпълнение на всички СМР на
съответните обекти“ и „съвпада със срока на СМР“. Като тълкува договора
съдът не може за заключи че същия е със срок до 22.10.2019 г. и е изтекъл на
23.10.2019 г. В процесния договор не е конкретно посочено кой е срокът за
СМР и срокът за изпълнение на задълженията на изпълнителя.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право да получи претендираните разноски. Той е приложил списък на
направените разноски, както следва: сумата от 1 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по делото. По делото са представени
доказателства за реализирането на разноските от ответника. Като съобрази
правната и фактическа сложност на делото, активността на ответника и
основанието, на което е отхвърлен иска, съдът намалява дължимото
адвокатско възнаграждение до сумата от 1 200 лева.
С оглед гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община ,о, ЕИК ,5 , осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД за сумата от 8
745,98 лв., представляваща платено на отпаднало основание по развален
Договор № 75-IV за изпълнение на инвеститорски надзор от 01.07.2019 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община ,о, Е,. 5, сумата от 1
200 лв., представляваща направени разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7