РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
13.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на 12
декември през две хиляди и деветдесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 607
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
В.П.П. е оспорил Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-1085-000909 от 03.09.2019 г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция”, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е временно отнето
свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.
Жалбоподателят развива съображение за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Моли съда да отмени заповедта.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция”, чрез процесуалния си представител
гл.юрисконсулт Й., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли
съда да я отхвърли.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Заповед №19-1085-000909 от 03.09.2019
г. е съобщена на адресата си на 10.09.2019 г., което е удостоверено с
подписването от негова страна на съдържащата се към самия административен акт
разписка. Жалбата е постъпила в ОДМВР –
Русе на 24.09.2019 г.,т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално
легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена
възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№19-1085-000909 от 03.09.2019г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП. От описаните в заповедта фактически
обстоятелства, както и от приложените по преписката писмени доказателства (АУАН
№ 378091/02.09.2019 г., докладна записка, констативен протокол за ПТП с
пострадали № 626/214 от 02.09.2019 г.) и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства - разпит на св. Ц.П., безспорно се установява
следната фактическа обстановка:
На 02.09.2019 г., около 11:15 часа в гр.Русе, по
ул.”Панайот Хитов”, жалбоподателя, управлявайки собствения си лек автомобил,
станал участник в ПТП. Дошлият на място пътен полицай Ц.П. съставил АУАН против
П.. На свидетеля му направило впечатление, че въпреки наличието на слухов
апарат, жалбоподателят трудно чува и се налагало приятелите му да му повтарят
думите на полицая; използвал за ченете очила с видимо голям диоптер. При така констатираните
задруднения на П., свидетелят изготвил докладна записка. Впоследствие била
издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1085-000909 от 03.09.2019 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е временно отнето свидетелството за управление на МПС до
отпадане на основанието за това.
След издаване на заповедта, на 12.09.2019г. на Пунев му
бил извършен преглед с оглед преценка дали отговаря на изискванията за
физическа годност по Наредба №3/11.05.2011г. на Министъра на здравеопазването.
Общопрактикуващият лекар издал на осн. чл. 9, ал. 1 от
Наредбата Удостоверение №10930/12.09.2019г. за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС и Карта
за оценка на физическата годност на водача, в която е посочено, че той отговаря
на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категрия АМ, В, В1;
лекарят установил, че лицето има някое от заболяванията или състоянията,
посочени в приложение № 2 от Наредба №3 и отбелязал в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че Пунев подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК.
Във връзка с това издал и етапна епикриза.
При така установените фактически обстоятелства, от
правна страна съдът приема:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в
кръга на службата му, с оглед издадените и служебно известни на съда заповеди №
336з-1120/23.06.2017 г. и №336з-571/2018г. на Директора на ОДМВР – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма, като заповедта
съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В процесния случай не е налице и нарушение на
материалния закон или необоснованост на издадения административен акт.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. “а” от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или
психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.
В разглеждания случай принудителната административна
мярка е наложена след извършена от полицейски служител констатация, че П. чувал
много трудно и има проблеми със зрението. Тези видими признаци на отклонение са
отразени в докладна записка. За прилагането на мярката е достатъчно видимото
установяване на физическата негодност от лица без специални знания, което е и в
съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на
всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена от закона
възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се
установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като
общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на
ПАМ предхожда тази процедура. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б"а"
от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за
поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния
източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през изследвания по
реда и условията, определени в Наредба №3/11.05.2011г. на Министъра на
здравеопазването.
Наредба №3 е предвиден специален ред за установяване на
физическата годност на водачи, на които е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "а" от Закона за движението
по пътищата. Съгласно чл.7, ал.4 и ал.5 от наредбата, водачите на МПС, на които е наложена
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква
"а" от Закона за движението по пътищата, преминават
задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за
установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система,
неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен статус и заключението по чл. 3, т. 2 за съответствие на здравословното състояние на лицето
с изискванията за физическа годност се дава от общопрактикуващия лекар въз
основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти и се отбелязва
в картата по чл. 9, ал. 2. Безспорно е, че в конкретния
случай тази процедура не се е развила.
В раздел 3 от Наредба №3 е визиран общият ред, по който
се процедира при установяване на изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Съгласно чл.6 – чл.10 от наредбата, първоначалният
медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от група 1 / за водачите на МПС от
категориите "АМ", "А1", "А2", "А",
"B1", "B", "BЕ" и "Ткт"/ се извършва от
общопрактикуващия лекар на лицето, при който е осъществен постоянен избор; първоначалният
медицински преглед на водачите обхваща:1. оценка на състоянието на зрителната
система и състоянието на останалите органи и системи, и 2. проверка за
наличието на регистрирани заболявания. Когато лицето има някое от заболяванията
или състоянията, посочени в приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва
в издаваното по чл. 9, ал. 1 Удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК /Транспортна
областна лекарска експертна комисия/; резултатите от медицинските прегледи по чл. 3, т. 1, извършени от ТОЛЕК, се нанасят в протоколи по
образец съгласно приложение № 5, а заключението
за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за
физическа годност по чл. 3, т. 2, изготвено от ТОЛЕК, се нанася
в карта по образец съгласно приложение № 7. Това е редът, по който е подходил
общопрактикуващия лекар, предвид данните за заболявания по прил. 2 от Наредбата.
Безспорно е, че в конкретния случай и тази процедура не се е развила. Това сочи
на неотпаднало основание по смисъла на чл. 171, т. 1, буква
"а" от Закона за движението по пътищата.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1085-000909 от 03.09.2019
г. за законосъобразна, а жалбата срещу
нея – неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл.144 от АПК
вр.чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят
дължи заплащане на разноски в размер на 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 5-то АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1085-000909
от 03.09.2019 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна
полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е временно
отнето свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН**********,*** да заплати
на ОД МВР Русе сумата от 100лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: