№ 128
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600203 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на адвокат В. Ж. - нарочно упълномощен за това
защитник на осъдения Г. В. И., с което се отправя претенция за възобновяване на
наказателното дело на основанието, визирано в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК - поради допуснати в първоинстанционното и въззивното производство
съществени процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на материалния
закон.
В искането се твърди, че фактическата обстановка, възприета и от двете
инстанции, е неправилно установена в нарушение на чл. 12, ал.2, чл. 13, ал.1 и ал.2,
чл. 14, ал.1, чл. 107, ал.1 и ал. 3 и чл. 316, ал.1 от НПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, а оттам –
и направените правни изводи са в противоречие със събраните доказателства. Основно
се оспорва възприетия за доказан от двете инстанции факт на наказването на И. с
наказателно постановление ( НП) № 21-1228-004296/19.01.2022 г. на Началник група в
ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, влязло в сила на
20.10.2022 г. Сочи се, че е било нарушено и правото на защитата да представя
доказателства за оборване на твърденията на прокурора, въведени в обвинителния акт
за това обстоятелство.
Претендира се възобновяване на делото и оправдаването на осъдения.
В речта си в съдебните прения адвокат Ж. поддържа искането. Счита, че
изготвената по делото графическа експертиза е невярна, подзащитният й не е получил
лично НП, а оттам и липсва състав на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като в
тази насока се позовава на ТР № 1/2016г. на ОСНК, според което умисълът на дееца за
извършване на това престъпление не може да се обосновава само от законовата
фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Посочва и следващите се процесуално следствени
1
действия, които следва да бъдат извършени, за да се разкрие обективната истина по
делото.
Осъденият И. се придържа към изложеното от защитника си и допълва, че
НП не му е било връчвано, той е пребивавал на друг адрес, на който спрямо него е
била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“.
Представителят на САП пледира за оставяне на искането без уважение.
Прокурорът намира за правилни съдебните актове и на двете инстанции и подчертава,
че са извършени необходимите процесуално – следствени действия, за да бъде
разкрита обективната истина по делото. Правилно установените факти са довели и до
законосъобразния извод, че И. е осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2
от НК.
В предоставената му последна дума осъденият И. моли за уважаване на
искането, тъй като НП не му е било връчвано лично, не е знаел за наложеното му
административно наказание, а оттам – и е невинен за това престъпление.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
С присъда № 431 от 27.06.2024 г.на Софийски районен съд, НО, 7 с-в по
н.о.х.д. № 14 891/23 г. искателят Г. И. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 27.01.2023 г. около 03:19 ч. в гр.
София, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Кирил Дрангов“ към ул.
„Недко войвода“ управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Рено" модел „Меган“ с peг. № ******** без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление - с наказателно постановление № 21-1228-
004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
Полиция“ Стара Загора, влязло в сила на 20.10.2022 г. и са му наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година при първоначален общ режим на осн.
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева. С присъдата на
осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“
за срок от 11 (единадесет) месеца, наложено му по НОХД № 361/21 г. по описа на РС-
Чирпан, със споразумение в сила от 04.11.2021 г., което също е постановено за
изтърпяване при първоначален общ режим.
Присъдата на районния съд е проверена по реда на въззивния контрол по
жалба на осъдения. С решение № 874 от 20.12.2024 г. на Софийски градски съд, НО,
12 въззивен състав по в.н.о.х.д. № 4663/24 г. обжалваната присъда е потвърдена като
правилна. Решението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила в деня на
постановяването му.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирани за това субекти, в рамките на предвидения 6 – месечен срок
(подадено е на 07.02.2025 г.) от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт,
непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
2
Съдържанието на искането и поддържаният довод определят като уместно
изясняването на предметния обхват и пределите на дължимата проверка в тази
процедура.
Юриспруденцията е последователна, че в това извънредно по своя характер
производство съдът е обвързан от наведените основания за възобновяване, които,
съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК
касационни основания. Възложената на съда в процедурата по възобновяване проверка
не включва установяването на фактически положения и събиране на доказателства.
Съдът действа като инстанция само по правото, не и по фактите.
На следващо място, необосноваността не е касационно основание, защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е
допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване
на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при
изграждане на фактическите си изводи. В този смисъл следва да се отбележи, че
възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на
решаващите съдилища по фактите, без значение като какви са заявени, не следва да
бъдат проверявани. Вътрешното убеждение, основано на доказателствата, е суверенно
право на оценяващия доказателствата съд, то не може да бъде подменяно или
замествано и не подлежи на последваща проверка. Процесът на формиране на
вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е
основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е
основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд
почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са
оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им
съдържание, без изопачаване, и дали при противоречие между тях е мотивирано кои
доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е,
защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл.
13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и
осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от
НПК. Порочно формираният процес на изграждане на вътрешното убеждение обуславя
възобновителното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК – съществено нарушение на
процесуалните правила.
Трето, нарушение на материалния закон е налице тогава, когато в рамките
на установените фактически положения законът е приложен погрешно – фактите не са
подведени правилно под съответстващата им правна квалификация.
Четвърто, предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт.
Обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което
е извършена въззивната проверка.
След изясняване на обхвата и пределите на проверка в настоящата
процедура, САС констатира, че прочитът на искането обосновава, че преобладаващата
част от твърденията на молителя за нарушение на процесуалния и материалния закон
всъщност са оплаквания, чието съдържание позволява да бъдат определени като
недоволство и несъгласие с установените фактически положения. Но възложената на
съда в процедурата по възобновяване проверка не включва установяването на
фактически положения и събиране на доказателства.
Въззивното решение съдържа отговор на всички доводи, релевирани с
въззивната жалба. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи защо на свой
ред споделя фактическата обстановка, приета от първата инстанция. Отговорил е на
възраженията, касаещи събирането на доказателствата, отразявайки, че те са били
поставени на вниманието и на първата инстанция, която им е дал подробен и
3
обоснован отговор, с който въззивният съд се солидаризирал напълно. Посочил е по
идентичен начин, че доказателствата са били валидно приобщени, както и че
комплексният им анализ разкрива убедително и безпротиворечиво приетата
фактология. Изрично е отговорил на възражението, че процесното НП № 21-1228-
004296/19.01.2022 г. не е било връчено на искателя И. и е приел, че дадените от него
обяснения в тази им част се оборват категорично от заключението на графическата
експертиза, според което ръкописният текст „05.10.2022 г.“ в графа „Дата на
получаване на разписката“ на Разписка към НП № 21-1228- 004296/19.01.2022 г. на
Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, бил
написан от искателя И., както и подписът в графа „Подпис“ в Разписка към НП № 21-
1228- 004296/19.01.2022 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
Полиция“ Стара Загора, също е бил положен от искателя. Така че, при внимателен
преглед на съдържанието на въззивното решение и на повдигнатите от въззивника
пред СГС въпроси, се установява, че решаващият съд не е оставил нито един без
мотивиран отговор.
От изложеното дотук е видно, че по същество с повечето от обсъдените
дотук твърдения в искането се оспорва формираното вътрешно убеждение на
решаващите съдилища по фактите, което както бе посочено по-горе, е суверенно право
на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка, доколкото
касае обосноваността на акта. Процесът на формиране на вътрешното убеждение ( като
подлежаща на проверка дейност) води до извод за спазване на процесуалното
изискване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, като не се констатират пороци при
формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд, извършил цялостна
проверка на присъдата. Всички доказателства са били обсъдени в тяхната пълнота,
нито едно не е било игнорирано, тълкувано превратно или изопачено. Оттук –
разрешението на въззивния съд да приложи идентичен подход и да възприеме по
същество анализа на контролираната от него инстанция се явява закономерна
последица. Като съобразява изложеното дотук, САС намира, че въззивният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността
на присъдата, като е обсъдил поотделно в логическата им връзка всички
доказателствени материали и е отговорил на всички възражения за неточно
установяване на фактическите обстоятелства относно извършеното деяние. Към
начина на формиране на вътрешното му убеждение не могат да бъдат отправени
упреци. Субективното недоволство на страна по делото от оценъчната дейност на
съдилищата по фактите не предпоставя извод за допуснати съществени процесуални
нарушения щом като не се установява порок в процеса на формирането на вътрешното
убеждение, основано на годно приобщените доказателствени материали.
Ето защо апелативният съд приема за неоснователна тази претенция на
молителя. А след като съдът не е допуснал порок при формиране на убеждението си и
то е основано на коректен прочит на съдържанието на валидно събраните
доказателствени средства, то няма никакво основание недоволството на защитата по
отношение на доказателствената им оценка да се третира като съществено
процесуално нарушение.
Не представлява съществено процесуално нарушение неуважаването на
исканията на защитата за допускане в качеството на свидетели по делото на лица,
целящи да установят местопребиваването на искателя И. към датата (периода) на
връчване на НП № 21-1228-004296/19.01.2022 г. Съдът не е длъжен да уважи всяко
доказателствено искане. Воден от ангажимента си да разкрие обективната истина
съдът следва да събира доказателства, насочени към всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, но не и да попълва делото с всякакви доказателства или да
4
дублира излишно процесуалноследствени действия. В конкретния случай е
ирелевантно къде в пространствено отношение ( на кой адрес) е връчено процесното
НП, след като е установено личното му връчване на искателя, който собственоръчно
се е подписал, удостоверявайки получаването му и на коя датата това е станало.
Релевираният от защитата довод за невярност на заключението на
изготвената по делото графическа експертиза е неотносим при настоящото
произнасяне, тъй като касае достоверността на способ за събиране и проверка на
доказателства, а както бе посочено по-горе в изложението настоящата инстанция е съд
по правото, а не по фактите. Същественото е, че експертизата е назначена от
компетентен орган - първостепенният съд, експертът е притежавал нужната
професионална компетентност за поставените задачи, а заключението е обосновано и
въз основа на притежаваните специалните знания вещото лице е дало еднозначен
отговор на оспорените чрез обясненията на подсъдимия и съществени за правилния
изход на делото задачи.
Всички значими за предмета на делото обстоятелства са били изследвани,
което определя като неоснователно оплакването, че по делото не било проведено
обективно, всестранно и пълно разследване.
След като съдът не е допуснал порок при формиране на убеждението си и то
е основано на коректен прочит на съдържанието на свидетелствата и останалите
доказателства, то няма никакво основание недоволството на защитата по отношение на
доказателствената оценка да се третира като съществено процесуално нарушение.
Така претендираното основание за възобновяване на производството не е
налице.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд намира,
че не е налице възобновително основание, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В. Ж. - упълномощен
защитник на осъдения Г. В. И., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. №
4663/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 въззивен
състав.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения и на защитника му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5