РЕШЕНИЕ
№ 1702/9.10.2020г. гр.
Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря С.Ж.,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1735 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба
на Д.А.Ж., ЕГН **********
***, чрез адв.
Х., с посочен съдебен адрес ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-1030-001381
от 01.06.2020 г., издадена М.В.М.на длъжност
Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката,
чрез пълномощника си адв. Х.
възразява срещу наложената й ПАМ. Навежда доводи за незаконосъобразност.
Твърди, че правна норма като посочената в ЗППАМ, а именно чл. 171, т.2а, б.“а“,
липсва в ЗДвП, както и че правилната такава е чл. 171, ал.2а, б.“а“. На
следващо място твърди, че липсва съставен АУАН по отношение на собственика на
МПС, а такъв е издаден само по отношение на лицето, което го е управлявало. Моли
за отмяна на оспорвания акт и присъждане на сторените разноски.
Ответникът - Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не дава становище по жалбата. До извод в обратната насока
не води депозираната по делото молба-становище от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, доколкото същият не е страна по спора.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срок от адресат на оспорваната ПАМ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
доказателствата в приложената по делото административна преписка се установява,
че на 01.06.2020 г. в 17:25 часа, в с. Крумово, община „Родопи“, област
Пловдив, по ул. „Освобождение“ до № 8, М.Ж.Ж., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ****, собственост на Д.А.Ж., без да е правоспособен водач.
Приобщен по
делото е Актът за установяване на административно нарушение Серия GA № 220371 от 01.06.2020 г., съставен по отношение на М.Ж.Ж., в който е отразена описаната
по-горе фактическа обстановка. Въз основа на него е издадена оспорената Заповед
№ 20-1030-001381 от 01.06.2020 г., с която административният орган е приложил
спрямо жалбоподателката принудителна административна
мярка на основание чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
За
удостоверяване компетентността на органа, издал оспорения административен акт,
е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР –
Пловдив, от която е видно, че в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи, Директорът на ОД на МВР Пловдив е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“,
какъвто безспорно е и М.В.М./съгласно
Заповед № 8121К-6152/07.05.2020 г. на Министъра на вътрешните работи/ да
прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171,
т.2а от ЗДвП.
По делото
са представени справка за нарушител/водач на М.Ж.Ж., лицето, управлявало автомобила,
собственост на жалбоподателката, от която е видно, че
същият е неправоспособен.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните,
въпреки дадените указания за разпределение на доказателствената
тежест с разпореждане за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
При
така представените доказателства се налага извод за законосъобразност на
административния акт. Съображенията за това са следните:
Оспорената в настоящото
производство заповед е издадена в изискуемата от закона форма и от компетентен
орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и предвид представената
Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив. По правното си действие има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в
специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23
от ЗАНН, се прилага редът на Глава Пета, Раздел Първи от АПК. С други думи
казано, за да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида,
определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в
правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната
от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните
административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и
възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Заповедта съдържа необходимите реквизити,
визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му, изразяващи се в управлението на МПС
от неправоспособен водач. Наред с това, административният орган изрично се е
позовал на съставения АУАН Серия GA № 220371 от
01.06.2020 г., като по този начин е
инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доказателства, опровергаващи отразеното в АУАН не бяха представени,
поради което следва да се приеме, че МПС-то е било управлявано по начина, който
е описан в АУАН.
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, в приложимата редакция - ДВ бр. бр. 2 от 2018
г., в сила от 3.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Приета е за установена последната хипотеза, а
именно МПС, управлявано от лице, без да притежава свидетелство за управление на
МПС – неправоспособен. Последното, каза се, не се опровергава в рамките на
настоящото производство.
За пълнота и с оглед
наведените от жалбоподателя възражения следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 27, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове, разпоредбите се обозначават, както следва: членът - с „Чл.“
и арабска цифра; параграфът - с „§“ и арабска цифра; алинеята - с арабска
цифра, поставена в скоби; точката - с арабска цифра; буквата - с
малка буква. След всяка цифра, с изключение на цифрите, с които се обозначават
алинеи, се поставя точка, а след всяка буква - скоба. Съответно съгласно ал. 2
и ал. 3 на същата разпоредба, всяка алинея, точка или буква започва на нов ред,
като обозначението на разпоредбата се поставя непосредствено пред нея.
Видно от § 23, т. 3 на
ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, бр. 101/2016 г., в чл. 171 се
създава т. 2а, чието съдържание е последователно изменяно, както следва: с
ДВ бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. и бр. 2 от
2018 г., в сила от 3.01.2018 г., като в нито един момент от своето съществуване
точка 2а, не е била алинея, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази
насока, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Налага се изводът, че
процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в
предвидената от закона форма и ред, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби.
Наложената принудителна
административна мярка съответства и на целта на закона и е в съответствие с
принципите за съразмерност по чл. 6
от АПК.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС,
което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали
от т.нар. война на пътя. Конкретните цели
са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по
пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и
http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено, че регистрационните табели ще бъдат
отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на
МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който
не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на
регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи. Отделно
от това, наложената принудителната административна мярка е и в минималния
размер от 6 месеца, предвиден в чл. 171, т.2а б.а от ЗДвП.
Във връзка със
следващите възражения, а именно, че по отношение на жалбоподателката
няма издаден АУАН, а такъв е издаден само на лицето, управлявало собствения й
автомобил, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП
е категорична и ясна, че се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство, не само когато собственик, който го управлява е неправоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс. По силата на чл. 171, т. 2а, б.а от ЗДвП, тази принудителна
административна мярка се налага и на собственик, когато неговото моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. В този случай, актът за установяване на
административно нарушение, съставен в изпълнение на чл. 172, ал.4 от ЗДвП е
срещу лицето, управлявало моторното превозно средство, както това е сторено на 01.06.2020
г. от органите на ОД на МВР – Пловдив спрямо М.Ж.Ж.. Въз основа на същата разпоредба, свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство и табелите с регистрационния номер
се изземват от собственика. Или, наведените възражения в тази насока са също
неоснователни. Между страните няма спор, че автомобилът, управляван от М.Ж.Ж. на 01.06.2020 г., е собственост на Д.А.Ж.,
следователно, правилно принудителната административна мярка е била наложена на
собственика на превозното средство, управлявано от водач без СУМПС.
За пълнота на
изложеното следва да бъде посочено също така, че ПАМ се налагат отделно от
административните наказания по чл. 13 от ЗАНН, които имат различна цел,
посочена в чл. 12 от ЗАНН. Каза се, процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата, да се постигане правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на ПТП, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници
в движението. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като
превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат
от мярката по чл.171, т.2а
от ЗДвП
е временно „отнемане“ на средството за извършване на нарушението, тъй като
макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици,
прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели,
препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да
бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Превес тук следва да се даде на обществения
интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а
съразмерността /чл. 6
от АПК/
винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
С оглед изложеното,
съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Видим от изложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.А.Ж., ЕГН **********
***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-001381 от 01.06.2020 г., издадена М.В.М.на длъжност Началник група към ОД на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: