РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. гр. Хасково, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640103355 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1, вр. чл.124
ал.1 ГПК от Р. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. И.И. от АК -
Хасково против „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19.
Ищцата твърди, че през м. 08.2022 г. й била наложена възбрана върху трудовото
възнаграждение като „личен асистент" към Община Хасково по изп.дело № 492/2017 г. по
описа на ЧСИ № 874 С.П., гр.Хасково. Тя не знаела за това изпълнително производство като
след проверка установила, че става въпрос за изпълнение с взискател юридическото лице -
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, което се снабдило с изпълнителен лист срещу
ищцата и баща й - А.Н.А., вероятно чрез цесия от „Банка ДСК" ЕАД, тъй като
изпълнителният лист бил издаден в полза на банката, за сумата от 6 342,50 лева на база
ч.гр.д. № 3416/2012 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Поддържа се в исковата молба, че ищцата няма спомен дали е уведомявана за това
производство – ч.гр.д. № 3416/2012 г. по описа на ХРС, но е сигурна, че не е уведомена за
прехвърлянето на това вземане от страна на банката към „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД. Нямала обяснение, защо след като съдебното дело е приключило с издаден
изпълнителен лист още през 2012 г., взискателят е образувал изпълнение срещу ищцата 5
години по-късно - през 2017 г. при ЧСИ С.П. - изп.дело № 492/2017 г. Ищцата счита, че още
от тогава е била изтекла погасителната давност за вземането. След 2017 г. не била търсена,
нито призовавана по изпълнителното дело. Според ищцата, всички давностни срокове по
отношение на това вземане и по отношение на изпълнителният лист били изтекли. Изтекла
и абсолютната 10 годишна давност и той следвало да не произвежда правен ефект, още по-
малко да е изпълнително основание.
Посочено е в исковата молба, че когато бил наложен запора на възнаграждението в
Община Хасково, ищцата се обърнала към ЧСИ - С.П. с молба вх. № 14212/16.11.2023 г. за
1
прилагане на давността и с искане за прекратяване на изпълнителното производство на това
основание, но й било отказано, тъй като ЧСИ не можел да прилага давността, а бил
обвързан от действието на изпълнителния титул - изпълнителен лист. Така ищцата сочи, че
без годно правно основание от края на 2022 г. й се удържали всеки месец по 103 лева от
възнаграждението като „личен асистент" в полза на взискателя „ОТП „ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Този взискател вече не съществувал в правния мир, тъй като дружеството
се вляло в ,,Банка ДСК" ЕАД със Заявление № 20230525130733, вписано в Агенция по
вписванията - Търговски регистър. Тази промяна въобще не била отразена по партидата на
взискателя при ЧСИ - С.П. и ищцата не знаела на кого се превеждат удържаните от
възнаграждението средства.
Така изложените обстоятелства пораждали правния й интерес от образуване на
настоящото производство срещу банката - ответник. Освен това, съгласно разпоредбата на
чл.120 ЗЗД, давността не се прилагала служебно, а по установени вземания от съд
давностния срок бил всякога пет години - чл.117 ал.2 ЗЗД, поради което ищцата счита, че
вземането срещу нея, породено от издаден изпълнителен лист на 10.12.2012 г. по ч.гр.д. №
3446/2012 г. по описа на РС- Хасково в полза на ответника е погасено по давност. За това
вземане изтекла и абсолютната погасителна давност определена с разпоредбата на чл.112
ал.1 ЗЗД, тъй като тя доброволни плащания не била извършвала по отношение на взискателя
- „Банка ДСК" ЕАД или „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Отделно основание за
недействителност на това вземане било и начина на прехвърляне на вземането от банката
ответник на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Ищцата не била подписвала съгласие за
това и не била уведомявана за прехвърлянето, нито знаела причините и повода за това.
Понастоящем, след вливането на последното дружество към ответника, също не било
изпълнено законовото задължение да бъде променен взискателя по изпълнителното
производство № 492/2017 г. по описа на ЧСИ С.П. което било ново основание за
недействителност на вземането. Вида на тази недействителност ищцата определя като
нищожност на основанието за вземане, поради грубото неизпълнение на законовите
изисквания за цедиране на вземания и неспазване процесуалните правила за суброгиране в
процеса.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че задължението на ищцата, породено от
изпълнителен лист, издаден на 10.12.2012 г. по ч.гр.д № 3446/2012 г. по описа на РС-
Хасково, по силата на който се води изпълнително производство № 492/2017 г. по описа на
ЧСИ № 874 - С.П. не съществува поради това, че е погасено по давност и поради нищожното
прехвърляне на това вземане на трето лице и водене на изпълнителен процес. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Във връзка с допустимостта на иска е изложено в отговора, че същият е недопустим
по следните съображения: На 04.04.2011 г. бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК" ЕАД /сега АД/ като кредитор и ищцата Р. А. Х. като
кредитополучател, обезпечен с поръчителството на А.Н.А.. Поради допусната забава в
плащанията, кредитът станал изискуем и кредиторът предприел необходимите действия за
събиране на вземането, като се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на РС-Хасково и по негова молба
било образувано изпълнително дело № 492/2017 г. по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 874 на
КЧСИ, с район на действие ОС Хасково. Поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 492/2017 г., ведно с приложената към нея заповед за незабавно
изпълнение, била връчена лично на ищцата Р. А. Х. на 08.08.2017 г. Искът бил недопустим
поради обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение влязла в сила и била
стабилизирана спрямо ищцата, респ. всички нейни възражения, изложени в исковата молба,
2
срещу процесното вземане били преклудирани. Съгласно установения и действащ към
момента процесуален ред, ако длъжникът подаде възражение ще се наложи кредиторът да
предяви иск по чл. 415 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК , за да установи вземането си в
исково производство. В това производство длъжникът имал право да направи всички
възражения във връзка с материалното право, на което се основава вземането на кредитора.
Спорното право и всички възражения ще бъдат разрешени със сила на присъдено нещо в
исковото производство. Ако длъжникът не подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК,
възражението бъде оттеглено или влезе в сила съдебното решение, с което е уважен искът за
установяване на вземането по чл. 422 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила /чл. 416
ГПК/. Създавал се стабилитет на заповедта за изпълнение като извънсъдебно изпълнително
основание. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудирала всякаква
възможност на длъжника да оспори вземането, освен при специалните хипотези на чл. 424 и
чл. 439 ГПК. Длъжникът можел да оспори вземането по реда на чл. 424 от ГПК само при
наличието на нови факти и обстоятелства, които са настъпили в срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК и в този срок не са били известни на длъжника. Искът по чл. 439
ГПК бил процесуално допустим само в случаите, когато новите факти и обстоятелства са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това имал предвид текста на чл.
439 ал. 2 ГПК /факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството, в което е издадено изпълнителното основание/. Искът по чл. 439 ГПК
нямало да е процесуално допустим, когато се основава на факти и обстоятелства, които са
настъпили в срока за възражение по чл. 414 ГПК. В този смисъл била и константната
съдебна практика /Решение № 781/25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на 3-то гр. отд. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК; Определение № 306/22.06. 2015 г. по ч. т. д. № 3111/
2015 г. на 1-во гр.отд. на ВКС; Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на 1-
во т.отд. на ВКС; Определение № 86/10.02.2014 г. по ч. т. д. № 245/2014 г. на 2-ро т.отд. на
ВКС; Решение № 388/2017 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 528/2017 г./. Предвид това, че
длъжникът не подал възражение по чл. 414 ГПК в установения за това срок, заповедта за
незабавно изпълнение влязла в сила спрямо него на 11.09.2017 г., като всички възражения, с
които той разполагал към тази дата, понастоящем били преклудирани, включително и това,
че вземането е погасено по давност. Не били налице новонастъпили след влизане в сила на
заповедта факти, на които ищецът да основава предявения отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК, което от своя страна водело до неговата недопустимост.
Ответникът счита предявения иск и за неоснователен като излага следните
съображения в тази връзка: По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
13.02.2013 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ,,ОТП Факторинг България" ЕАД, „ОТП
Факторинг България" ЕАД придобило вземането срещу Р. А. Х. и А.Н.А., произтичащо от
Договора за кредит за текущо потребление от 04.04.2011 г. Неоснователни и недоказани
били твърденията на ищеца относно уведомяването за цесия на „ОТП Факторинг България"
ЕАД. В изпълнение на изискванията на чл.99 З3Д и по силата на изрично пълномощно,
издадено от цедента „Банка ДСК" ЕАД, „ОТП Факторинг България" ЕАД изпълнило
ангажимента да уведоми ищеца, като изпратило адресирано до него писмо за извършената
цесия с баркод *PSFABG004C6Q9, но съгласно известието за доставяне пратката не била
потърсена от получателя Р. А. Х.. Макар и писмото да не достигнало до получателя, на
18.06.2015 г. било сключено извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на дълга
между Р. А. Х. и „ОТП Факторинг България" ЕАД. По силата на това споразумение били
извършвани плащания по сметка на кредитора „ОТП Факторинг България" ЕАД, но същите
били преустановени и било налице неизпълнение и на споразумението. Така длъжникът бил
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент),
който упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера
да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие.
В този смисъл било Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
3
Предвид надлежното уведомяване на длъжника за цесията, за размера на задължението,
както и за издадените изпълнителни титули по ч.гр.д. 3446/2012 г. по описа на РС-Хасково,
ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца за недължимост на процесното
вземане поради липса на уведомяване за неговото прехвърляне. Вследствие на неизпълнение
на поетите ангажименти по сключеното извънсъдебно споразумение от страна на длъжника
и ищец в настоящото производство, „ОТП Факторинг България" ЕАД в качеството си на
цесионер и в съответствие с чл. 429 ГПК, като частен правоприемник на цедента, се ползвал
от издадените в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед № 2059 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.12.2012 г. и Изпълнителен лист от
10.12.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 3446/2012 г. на Районен съд - Хасково. На посоченото
основание „ОТП Факторинг България" ЕАД образувало на 10.05.2017 г. изпълнително дело
№ 492/2017 г. по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 874 на КЧСИ, с район на действие ОС-Хасково
срещу задължените лица. Съгласно представената справка от ТР считано от 25.05.2023 г.
„Банка ДСК" АД била универсален правоприемник на „ОТП Факторинг България" ЕАД.
На следващо място се посочва в отговора, че неоснователни се явявали и твърденията
на ищеца, че е изтекла погасителната давност за вземането. С молбата за образуване на
изпълнително дело № 492/2017 г. на 10.05.2017 г. срещу Р. А. Х. и А.Н.А., били поискани
налагането на запори на банкови сметки и налагане на възбрана на недвижими имоти.
Видно било, че са изпращани запорни съобщения от образуването на изп.дело през 2017 г.
до днешни дни: на 01.08.2017 г. - на банкови сметки, 14.01.2019 г. - на банкови сметки,
15.11.2019 г. - на трудово възнаграждение, 15.06.2021 г. - на банкови сметки, 15.07.2022 г. -
призовка за насрочен опис на движими вещи, 23.08.2022 г. - на трудово възнаграждение,
17.10.2024 г. - на банкови сметки. Не било вярно и твърдението, че длъжникът Р. А. Х. след
2017 г. не е търсена и призовавана по делото, като самата тя правила доброволни плащания
през 2017 г, и 2018 г., както и депозирала молби. На 23.08.2012 г. бил наложен запор на
трудово възнаграждение на ищцата, в резултат от който ежемесечно постъпвали суми. При
положение, че по изпълнителното дело са били приложени способи за събиране на
вземането, а именно запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, от които
регулярно са постъпвали суми, то изпълнителното дело не би могло да се прекрати на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, дори и да не са правени искания от взискателя за други
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото
основание настъпвало само при бездействие на взискателя за период от две години да
посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат на което по делото не се извършват
изпълнителни действия като се предполага, че кредиторът е загубил интерес от
изпълнението. Когато обаче се извършват такива действия по реализиране на поискания
способ, то не било нужно взискателят да прави нови искания за извършване на други
изпълнителни действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело.
Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представлявало
плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно
посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми било реализиране
на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по
този начин от страна на взискателя прекъсвало не само срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но и
погасителната давност с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл било Определение №
731/13.12.2018 г. по т. д. № 1325/2018 г. на ВКС, II т. о.
В хода на изпълнителното производство били депозирани спрямо задължените лица
молби за запори на трудови възнаграждения, на банкови сметки, възбрани, описи, т.е. не
било налице бездействие от страна на взискателя.
Предвид гореизложеното, неоснователни се явявали твърденията на ищеца, че
погасителната давност за вземането е изтекла, вкл. и абсолютната давност, която течала от
4
03.06.2021 г. При договора за заем (кредит) било налице неделимо плащане. В случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това
не превръщало тези вноски в периодични плащания, а представлявало съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл Решение №
261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на BKC, IV г.o.; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по
гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. o.). Следователно по отношение на вземания, произтичащи
от договора за кредит, важала петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Освен това, заповедта
за изпълнение влязла в сила спрямо ищеца още през 11.09.2017 г. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение спрямо длъжника за вземането, за което е издадена тази заповед се
прилагала общата 5-годишна погасителна давност (чл.117, ал. 2 ЗЗД). Така съгласно
Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. o. влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Следователно по действащия ГПК нямало основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл били и други актове на ВКС - Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. o.; Определение № 480 от 27.07.2010 г. по
ч. гр. д. № 221/2010 г. на BКС, IV г. o. Предвид горното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение, на посочената по-горе дата по
отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за процесните
вземания. С прекъсването на давността с всяко от горепосочените действия по изпълнението
започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не бил изтекъл към момента
на предявяване на исковата молба. Също така следвало да се има предвид, че преди
образуване на изпълнителното дело било сключено Извънсъдебно споразумение на
18.06.2015 г. за доброволно уреждане на дълга между страните. Съгласно дадените
задължителни разяснения с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането или поискването на всяко действие за
принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
По така изложените съображения, ответникът счита предявения иск за неоснователен
и като такъв моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение по чл.78 ал.5 ГПК за
прекомерност на хонорара на процесуалния представител на ищеца. Прави изявление за
прихващане на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД, в случай че разноски се дължат и на двете
страни като се иска същите да бъдат определени и присъдени с решението по компенсация.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален
представител в лицето на адв. И.И. от АК - Хасково. Поддържа основателност на заявената
претенция, както и искането за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. С.Д., която оспорва иска и в
писмени бележки излага допълни доводи в подкрепа на становището си за неговата
неоснователност.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените от страните писмени доказателства, в т.ч. и съдържащите се в
изпълнително дело № 492/2017 г. на ЧСИ с рег. № 874 С.П., с район на действие Окръжен
съд – Хасково, приложено в цялост като заверен препис по настоящото производство, се
установява, че в Районен съд – Хасково на 03.12.2012 г. е постъпило заявление за издаване
5
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от „Банка ДСК“ ЕАД – София срещу солидарните длъжници Р. А. Х. и
А.Н.А., по което е образувано ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково, за
вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 04.04.2011 г.
На 07.12.2012 г. в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД – София, е издадена заповед
№ 2059/07.12.2012 г. по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на РС - Хасково, по силата на която
е разпоредено длъжниците Р. А. Х. и А.Н.А. да заплатят на кредитора солидарно сумата от
7609,20 лв., от която 6342,50 лв. – главница; 853,38 лв. – договорна лихва за периода от
04.04.2011 г. до 03.12.2012 г. и 413,32 лв. – наказателна лихва за периода от 14.05.2012 г. до
03.12.2012 г., което вземане произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по
договор за кредит за текущо потребление от 04.04.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано то датата на подаване на заявлението – 03.12.2012 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 152,18 лв. – държавна такса
и 368 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За посочените вземания на 10.12.2012 г. е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на РС - Хасково в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД – София.
В тази връзка от страна на ответната банка са представени и договор за кредит за
текущо потребление от 04.04.2011 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата Р. А. Х.,
обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, сключен с А.Н.А. като поръчител,
както и общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“
ЕАД и погасителен план към договора от 04.04.2011 г.
Във връзка с твърденията на ищцата, че не е уведомена за прехвърлянето на
процесното вземане от страна на банката към „ОТП Факторинг България" ЕАД към
доказателствения материал е приобщен договор за покупко-продажба на вземания (цесия),
сключен на 13.02.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД – продавач и „ОТП Факторинг България"
ЕАД - купувач, по силата на който продавачът продава и прехвърля вземанията на купувача,
посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупната цена, а купувачът приема
прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от датата на прехвърлянето.
С пълномощно, подписано от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД,
цедентът е упълномощил цесионера, да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, които са цедирани, съгласно сключения договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.02.2013 г.
С писмо от 19.03.2013 г. „ОТП Факторинг България" ЕАД е уведомил ищцата, на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД
по договора за кредит за текущо потребление от 04.04.2011 г. Според отбелязването в
обратната разписка от 21.05.2013 г., изпратеното уведомление не е получено от адресата,
като се е върнало с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя".
Представено по делото от ответната банка е и подписано на 18.06.2015 г.
споразумение между ищцата Р. А. Х. и „ОТП Факторинг България" ЕАД, неоспорено от нея,
с което на първо място кредитополучателят Р. А. Х. декларира, че е уведомена за
извършената смяна на кредитора на основание чл.99 ал.3 ЗЗД във връзка с договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.02.2013 г. по договора за кредит от 04.04.2011 г.
Страните по споразумението са се съгласили, че към датата на подписването му – 18.06.2015
г., остатъчният размер на задълженията на кредитополучателя към кредитора възлиза на
8996,51 лева, което ще бъде заплатено на 27 месечни вноски в размер на 200 лв. и последна
изравнителна вноска в размер на 5022, 24 лв. с падеж 20-то число на текущия месец с краен
срок на погасяване – 20.10.2017 г., като всички дължими суми, в т.ч. погасителните вноски,
както и отделните падежни дати се съдържат в Приложение № 1, неразделна част от
споразумението и представляващо погасителен план. Съгласно чл.2 от споразумението,
кредиторът „ОТП Факторинг България" ЕАД се е задължил да не предприема по-нататъшни
6
действия по образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист,
при условие, че кредитополучателят изпълнява точно поетите със споразумението
ангажименти.
Липсва спор по делото, че „ОТП Факторинг България" ЕАД на 25.05.2023 г. е
заличено като търговец като дружеството се е вляло в ответната банка – „Банка ДСК“ АД,
т.е тя е негов правоприемник. Посоченото се установява и от извършената служебно
проверка в електронната страница на Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
на основание чл. 23, ал. 4 ЗТР, по отношение на „ОТП Факторинг България" ЕАД.
От материалите по приложеното в заверен препис изпълнително дело № 492/2017 г.
по описа на ЧСИ с рег. № 874 С.П., с район на действие Окръжен съд - Хасково е видно, че
същото е образувано по молба на „ОТП Факторинг България" ЕАД от 10.05.2017 г. въз
основа на заповедта за незабавно изпълнение № 2059/07.12.2012 г. по ч. гр. д. № 3446/2012 г.
по описа на РС - Хасково и изпълнителния лист от 10.12.2012 г., съпровождащи молбата. С
молбата с вх.№ 5039/10.05.2017 г. е поискано съгласно чл.428 във вр. с чл.418 ал.5 ГПК да
бъде връчена на длъжниците заповедта за изпълнение с покана за доброволно изпълнение.
Поискано е да бъде наложен запор върху всички банкови сметки, открити на името на
длъжника Р. А. Х. в „Банка ДСК“ЕАД, както и да бъде наложена възбрана на недвижимо
имущество на длъжника А.Н.А..
Видно и от представената от ответника разписка към покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ по изпълнително дело № 492/2017 г., неоспорена от ищцата, същата на
08.08.2017 г. е получила лично заповед № 2059/07.12.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на
Районен съд – Хасково и изпълнителния лист от 10.12.2012 г., ведно с ПДИ. Едновременно с
връчване на ПДИ е наложен запор на банковите сметки на длъжника Р. А. Х.. ПДИ е връчена
и на солидарния длъжник А.Н.А. на 11.08.2017 г. и едновременно с нея е наложена възбрана
върху недвижим имот в с. Бориславци.
На 01.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ЕАД за налагане на
запор на вземанията на длъжника Р. А. Х. от банката на договорно или извъдоговорно
основание.
На 19.12.2018 г. взискателят е подал молба по изп. дело, с която е поискал да бъде
извършена справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника Р. А. Х. и
при наличие на такива, да бъде наложен запор върху тях.
На 14.01.2019 г. са изпратени запорни съобщения до „Централна кооперативна банка“
АД, „Уникредит Булбанк“АД, „Банка ДСК“ЕАД, банка „Пиреос България“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на вземанията на длъжника Р. А. Х. от
банката на договорно или извъдоговорно основание.
На 19.04.2019 г. взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД е подал молба за запор
на пенсията на А.Н.А. и запор на трудовото възнаграждение на Р. А. Х..
На 15.11.2019 г., е изпратено запорно съобщение до „Билла България“ ЕООД -
тогавашният работодател на длъжника Р. А. Х., с което е наложен на запор върху трудовото
й възнаграждение.
На 23.09.2020 г. взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД е подал молба, с която
е поискал да бъде извършена справка за имущественото състояние на длъжниците, чрез
справка в КАТ за наличие на данни относно регистрирани моторни превозни средства, респ.
за за налагане на запор върху МПС на длъжниците Р. А. Х. и А.Н.А..
На 07.06.2021 г. взискателят е подал молба по изп. дело, с която е поискал да бъде
извършена справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжниците Р. А.
Х. и А.Н.А. и при наличие на такива, да бъде наложен запор върху тях.
На 25.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД за
7
налагане на запор на вземанията на длъжника Р. А. Х. от банката на договорно или
извъдоговорно основание.
На 29.06.2022 г. взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД е подал молба за
извършване на опис на движимото имущество на длъжниците и на справка в ТП на НОИ за
получаване на трудово възнаграждение/пенсия.
На 23.08.2022 г., е изпратено запорно съобщение до „Социални услуги в общността“
/Поделение Хасково - работодател на длъжника Р. А. Х., с което е наложен на запор върху
трудовото й възнаграждение.
На 01.10.2024 г. взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД отново е подал молба
за извършване на опис на движимото имущество на длъжниците, за извършване на справка в
РБСС за налични банкови сметки и ползвани банкови сейфове и е поискал налагане на запор
върху открити съгласно справката сметки, както и да бъде извършена справка в ТП на НОИ
по получаване на трудово възнаграждение и е поискал налагане на запор върху
получаваното от длъжниците трудово възнаграждение.
На 17.10.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД за налагане на запор
на вземанията на длъжника Р. А. Х. от банката на договорно или извъдоговорно основание.
Съгласно справка, изготвена от ЧСИ с рег. № 874 С.П. по изпълнително дело №
492/2017 г., към 14.03.2025 г. длъжникът Р. А. Х. е изплатила следните суми по
изпълнително дело № 20178740400492, а именно: 60,00 лв. на 15.09.2017 г. /доброволно
плащане/; 60,00 лв. на 17.10.2017 г. /доброволно плащане/; 30,00 лв. на 29.11.2017
г./доброволно плащане/; 30,00 лв. на 18.12.2017 г./доброволно плащане/; 30,00 лв. на
15,02.2018 г./доброволно плащане/; 30,00 лв. на 17.04.2018 г./доброволно плащане/; 190,98
лв. на 19.07.2021 г./запор на банкова сметка/; 73,00 лв. на 19.09.2022 г.; 82,00 лв. на
14.10.2022 г.; 82,00 лв. на 17.11.2022 г.; 82,00 лв. на 16.12.2022 г.; 82,00 лв. на 17.01.2023 г.;
92,00 лв. на 16.02.2023 г.; 92,00 лв. на 17.03.2023 г.; 92,00 лв. на 18.04.2023 г.; 92,00 лв. на
17.05.2023 г.; 92,00 лв. на 16.06.2023 г.; 92,00 лв. на 18.07.2023 г.; 92,00 лв. на 16.08.2023 г.;
92,00 лв. на 14.09.2023 г.; 97,00 лв. на 16.10.2023 г.; 97,00 лв. на 15.11.2023 г.; 97,00 лв. на
18.12.2023 г.; 97,00 лв. на 16.01.2024 г.; 103,00 лв. на 19.02.2024 г.; 103,00 лв. на 18.03.2024 г.;
103,00 лв. на 17.04.2024 г.; 103,00 лв. на 17.05.2024 г.; 103,00 лв. на 19.06.2024 г.; 103,00 лв.
на 17.07.2024 г.; 103,00 лв. на 19.08.2024 г.; 103,00 лв. на 19.09.2024 г.; 103,00 лв. на
14.10.2024 г.; 103,00 лв. на 18.11.2024 г.; 103,00 лв. на 17.12.2024 г.; 103,00 лв. на 17.01.2025
г.; 135,00 лв. на 19.02.2025 г. – запор на трудово възнаграждение. Описаните обстоятелства
се установяват и от съдържащите се в самото изпълнително дело № 492/2017 г. документи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
чл.124 ал.1 ГПК, който е процесуално допустим, противно на становището на ответника,
доколкото се основава и на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен поради следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав, следва да се обсъди въпроса,
касаещ пасивната материална легитимация на ответника с оглед въведеното възражение от
страна на ищцата за това, че цесията не й е била съобщена. Това е така, тъй като в случаите
на материално правоприемство на вземането поради прехвърлянето му чрез договор за
цесия, какъвто е настоящия случай, при предявен иск по чл.439 ГПК, въпросът дали
ответникът по иска е кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и
следва задължително да се разгледа от съда /в този смисъл Определение № 504/18.10.2016г.
по ч.т.д. № 1819/2016г. на II т.о. на ВКС/. Ако се установи, че договорът за цесия не е
8
породил правно действие по отношение на длъжника, това е достатъчно основание
предявения иск да се отхвърли като неоснователен поради липсата на пасивна материална
легитимация на ответника по иска. Ето защо, съдът счита, че преди да разгледа
възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност, следва да обсъди това
възражение.
По делото, както бе посочено вече са представени както договор за покупко-продажба
на вземания (цесия), сключен на 13.02.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг
България" ЕАД, също така и споразумение между ищцата Р. А. Х. и „ОТП Факторинг
България" ЕАД от 18.06.2015 г. Макар в случая цесионерът вече да не съществува, а негов
правоприемник да се явява ответната банка, която е и заявител по образуваното ч. гр. д. №
3446/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково, то следва да се приеме, че уведомлението
по чл.99, ал.3 ЗЗД от стария кредитор до длъжника за прехвърляне на вземането е направено
в случая от цесионера по пълномощие на цедента. В неоспореното от нейна страна
споразумение от 18.06.2015 г. ищцата изрично е декларирала, че е уведомена за извършената
смяна на кредитора на основание чл.99 ал.3 ЗЗД във връзка с договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 13.02.2013 г. Следователно твърденията й, че не е уведомявана за
прехвърлянето, се опровергават от представените от ответната страна писмени
доказателства. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, дали ищцата е била съгласна с
това прехвърляне и какви са били причините за това. Така, съгласно Решение № 209 от
28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС без значение за основателността на иска по
чл.439 ГПК срещу конституирания нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга. Освен това съдебната практика е константна и в
разбирането си, че придобиването на вземането на цесионера настъпва със самото
сключване на договора за цесия. По изложените съображения съдът намира, че
уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземането е съобщено надлежно и то от
лица, имащи власт да сторят това. При това положение, съдът приема, че цесията е породила
правно действие по отношение на длъжника, поради което цесионерът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, като с оглед извършеното вливане понастоящем
това се явява „Банка ДСК“ АД.
Следващият спорен по делото въпрос е този, касаещ погасяване на вземането по
давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие – чл.116 б. “в“ ЗЗД.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това
е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на
Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
9
рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Във връзка с настоящия случай най-напред следва да се посочи предвид факта, че от
издаване на заповедта за незабавно изпълнение № 2059/07.12.2012 г. по ч. гр. д. № 3446/2012
г. по описа на РС - Хасково и изпълнителния лист от 10.12.2012 г. до образуване на
изпълнително дело № 492/2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 С.П., с район на действие
Окръжен съд – Хасково на 10.05.2017 г. е изминал по-дълъг период от време, че в случая,
приложима се явява общата петгодишна давност. Вземането на ответника всъщност се
основава на споразумението от 18.06.2015 г., към която дата не са изтекли давностните
срокове по отношение на вземанията на кредитора – главни и акцесорни във връзка с
договора за кредит за текущо потребление от 04.04.2011 г. По своята правна същност
споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който, като
всеки друг договор, има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а
ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ
или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с
правноустановително (декларативно) действие, изразяващо се във взаимното съгласие на
двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява
спогодбата - преобразуващо (конститутивно) действие, когато с нея те приемат изменения от
действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им
да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска
изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. В този смисъл са
Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от
24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д.
№ 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на
ВКС, II т. о. и др. В случая ищцата въобще не оспори автентичността на споразумението,
поради което съдът приема, че между Р. А. Х. и „ОТП Факторинг България" ЕАД е било
постигнато валидно съгласие, което не противоречи на закона и с което тя е признала свои
съществуващи задължения. Уговорен е и нов падеж за заплащането им, както и това, че
кредиторът „ОТП Факторинг България" ЕАД се е задължил да не предприема по-нататъшни
действия по образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист,
10
при условие, че кредитополучателят изпълнява точно поетите със споразумението
ангажименти. Със сключването на това споразумение всъщност, давността по отношение на
вземанията на кредитора по договора от 04.04.2011 г. е била прекъсната и е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок по аргумент от разпоредбата на чл.116 ал.1 б.“а“ ЗЗД. Това е
така, тъй като ищцата е признала изрично, че към датата на подписване на споразумението –
18.06.2015 г., размерът на дълга й възлиза на сумата от 8996,51 лв., т.е. признала е наличие
на вземане в посочените размери към новия кредитор.
След това на 10.05.2017 г. и преди да изтече 5-годишния давностен срок е образувано
изпълнително дело № 492/2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 С.П.. От коментираната по –
горе разписка към покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изпълнително дело №
492/2017 г., неоспорена от ищцата, се установява, че тя на 08.08.2017 г. е получила лично
заповед № 2059/07.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково, както и
изпълнителния лист от 10.12.2012 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при
влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението
при постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр.
д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г.
на ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на
ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.
д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и много други.
В настоящия случай следва да се приеме, че заповед за незабавно изпълнение №
2059/07.12.2012 г. по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на РС - Хасково е влязла в сила на
14.08.2017 г., когато изтичането на давността е била прекъсната с изтичане на срока за
възражение, след връчването на заповедта за изпълнение на длъжника и именно оттогава е
започнала да тече новата 5 – годишна давност за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо. Теклата до този момент погасителна давност за всяко от вземанията на
ответника, е била прекъсната успешно с осъществяването и на този юридически факт,
съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, вр. чл. 117 ал. 1 ЗЗД. Аргумент в подкрепа на изложеното се
открива и в цитираното вече Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 14 от ТР, новият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК, което представлява действие по
принудително изпълнение и прекъсва давността. Съдът приема, че в случая заповедта за
изпълнение е влязла в сила с изтичане на двуседмичния срок от връчване на заповедта за
изпълнение, доколкото по делото не са представени доказателства от длъжника-ищец за
подадено от него възражение в законовия срок срещу заповедта. Той не е обжалвал и
11
разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е считал, че заповедта за
изпълнение не е влязла в сила, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл.416 пр.1 ГПК и от този момент е започнала да тече 5- годишната давност
по чл.117 ал.2 ЗЗД.
След влизане в сила на заповед № 2059/07.12.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3446/2012 г. по описа на
Районен съд – Хасково, давностният срок за процесните вземания е започнал отново да тече,
но е прекъсван с предприемането на редица изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 492/2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 С.П., с район на действие Окръжен съд -
Хасково, а именно – на 19.12.2018 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в
регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника Р. А. Х. и при наличие на
такива, да бъде наложен запор върху тях. На 14.01.2019 г. са изпратени запорни съобщения
до „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“АД, „Банка ДСК“ЕАД, банка
„Пиреос България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на
вземанията на длъжника Р. А. Х. от банката на договорно или извъдоговорно основание. На
19.04.2019 г. взискателят е подал молба за запор на трудовото възнаграждение на Р. А. Х.. На
15.11.2019 г., е изпратено запорно съобщение до „Билла България“ ЕООД - тогавашният
работодател на длъжника Р. А. Х., с което е наложен на запор върху трудовото й
възнаграждение. На 23.09.2020 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за
имущественото състояние на длъжниците, чрез справка в КАТ за наличие на данни относно
регистрирани моторни превозни средства, респ. за налагане на запор върху МПС на
длъжниците Р. А. Х. и А.Н.А.. На 07.06.2021 г. взискателят е поискал да бъде извършена
справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжниците Р. А. Х. и А.Н.А.
и при наличие на такива, да бъде наложен запор върху тях. На 25.06.2021 г. е изпратено
запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД за налагане на запор на вземанията на
длъжника Р. А. Х. от банката на договорно или извъдоговорно основание. На 29.06.2022 г.
взискателят е подал молба за извършване на опис на движимото имущество на длъжниците
и на справка в ТП на НОИ за получаване на трудово възнаграждение/пенсия. На 23.08.2022
г., е изпратено запорно съобщение до „Социални услуги в общността“ /Поделение Хасково -
работодател на длъжника Р. А. Х., с което е наложен на запор върху трудовото й
възнаграждение. На 01.10.2024 г. взискателят отново е подал молба за извършване на опис
на движимото имущество на длъжниците, за извършване на справка в РБСС за налични
банкови сметки и ползвани банкови сейфове и е поискал налагане на запор върху открити
съгласно справката сметки, както и да бъде извършена справка в ТП на НОИ по получаване
на трудово възнаграждение и налагане на запор върху получаваното от длъжниците трудово
възнаграждение. На 17.10.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД за
налагане на запор на вземанията на длъжника Р. А. Х. от банката на договорно или
извъдоговорно основание. На 10.10.2024 г. до длъжника Р. А. Х. е изпратена призовка за
принудително изпълнение, с която е бил насрочен опис на движими вещи, находящи се на в
дома й. Това е и последното предприето изпълнително действие, с което е прекъсната
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла едва през 2029 г.,
а исковата молба, в която ищецът се позовава на същата, е подадена в Районен съд - Хасково
на 11.12.2024 г.
По всички изложени съображения и проследявайки хронологията на извършените
действия по принудително събиране на дълга е видно, че процесните вземания не са
погасени по давност и Р. А. Х. дължи тяхното изпълнение. Поради това предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 360,00
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
12
предвид конкретиката на спора, размера на иска и осъществената защита по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:
***, адв. И.И. от АК - Хасково, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, иск с правно
основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на следните суми:
7609,20 лв., от която 6342,50 лв. – главница; 853,38 лв. – договорна лихва за периода от
04.04.2011 г. до 03.12.2012 г. и 413,32 лв. – наказателна лихва за периода от 14.05.2012 г. до
03.12.2012 г., което вземане произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по
договор за кредит за текущо потребление от 04.04.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано то датата на подаване на заявлението – 03.12.2012 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 152,18 лв. – държавна такса
и 368 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
10.12.2012 г. по ч.гр.д № 3446/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково и е образувано
изпълнително дело № 492/2017 г. на ЧСИ с рег. № 874 С.П., с район на действие Окръжен
съд – Хасково, поради погасяването им по давност и поради нищожно прехвърляне на
вземанията на трето лице и водене на изпълнителен процес като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. И.И. от
АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, сумата от 360,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
13