Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.90, ал.1 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът Манол Димитров Манолов, в качеството си на едноличен търговец с фирма „Мони – 80 – Манол Манолов” гр.Кърджали, твърди, че с договор за заем от 31.05.2006 г. предоставил на ответното дружество – „Илинден” ЕООД гр.Смолян, в заем сумата от 34 500 лева. Съгласно договора за заем от 31.05.2006 г. ответникът следвало да му заплаща предоставената му сума като заем на 11 месечни вноски, за периода 15.06. – 30.12.2006 г. Ответното дружество не изпълнило задължението си да му заплати в сроковете на договора дължимите месечни вноски по заема, като заплатил на ищеца само сумата от 17 500 лева общо, или му дължал главница в размер на 17 000 лева за периода 15.06. – 30.12.2006 г. Освен това, ответното дружество дължало на ищеца неустойка върху забавеното плащане върху главницата от 17 000 лева, за периода от 16.06.2006 г. до 31.01.2007 г., която неустойка била в размер на 8 700 лева, съгласно чл.1, ал.2 от договора за заем – по 20 лева на ден. Твърди се в исковата молба, че общо ответното дружество дължи на ищеца главница и договорна неустойка в размер на 25 700 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Илинден” ЕООД гр.Смолян да му заплати общо сумата в размер на 25 700 лева, от която главница в размер на 17 000 лева, представляваща дадена в заем сума съгласно договор за заем от 31.05.2006 г. и 8 700 лева – договорна неустойка, дължима по договора за заем от 31.05.2006 г., за периода от 16.06.2006 г. до 31.01.2007 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание, на основание чл.116, ал.1 от ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на предявения иск за неустойка, като същият е увеличен от 8 700 лева на 16 580 лева. Ответникът – „Илинден” ЕООД гр.Смолян, чрез своя представител по пълномощие, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че представения по делото договор за заем е привиден по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и като такъв е нищожен, поради което не може да породи никакви правни последици. Твърди също, че действителните сделки, сключени между страните по делото, са договорите за покупко – продажба на МПС от 25.10.2005 г., по силата на които ищецът е продал на ответника два автобуса: марка „Сетра” модел С 211 ХД, с ДК № К 43 – 85 и марка „Сетра” модел С 211 ХД, с ДК № Н 98 – 66. Действителната продажна цена, която договорили за двата автобуса била общо в размер на 73 500 лева, като страните били постигнали съгласие за разсрочване на това плащане в следната последователност: 1. при сключване на договорите за продажба да се изплати сумата от 18 000 лева, ведно с дължимия ДДС; 2. за времето от 25.10.2005 г. до 10.12.2006 г., общо сумата 21 000 лева, която следвало да се изплаща на равни месечни вноски по 1 750 лева и 3. за времето от 31.05.2006 г. до 30.12.2006 г. общо сумата 34 500 лева, платима по договорения от страните график. Твърди също, че с оглед да бъде избягнато плащането на такси и ДДС върху реалната стойност на сделките, страните били постигнали съгласие да впишат като продажни цени, без ДДС – 8 000 лева за първия и 10 000 лева – за втория автобус, които суми били изплатени напълно и в брой на ищеца при подписването на договорите. За разликата до реалната продажна цена страните били подписали привидни /симулативни/ договори за заем от 25.10.2005 г. и от 31.05.2006 г., с които прикрили истинските продажни цени на двата автобуса. Твърди, че никога и по никакъв повод не е получавал в заем пари от ищеца и че двата договора са привидни, като преследваната с тях цел била да се прикрие истинския размер на продажните цени на двата автобуса. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен договор, наименован „договор за заем”, от 31.05.2006 г., сключен между ищеца, в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, съгласно който заемодателят дава в заем на заемополучателя сумата в размер на 34 500 лева, която последния се задължава да върне в срок до 30.12.2006 г. на равни вноски, както следва: до 15.06.2006 г. – 3 000 лева; до 30.06.2006 г. – 3 000 лева; до 15.07.2006 г. – 3 000 лева; до 30.07.2006 г. – 3 000 лева; до 15.08.2006 г. – 3 000 лева; до 30.08.2006 г. – 3 000 лева; до 15.09.2006 г. – 3 000 лева; до 30.09.2006 г. – 3 000 лева; до 30.10.2006 г. – 3 500 лева; до 30.11.2006 г. – 3 500 лева и до 30.12.2006 г. – 3 500 лева, като плащането се извършва по банкова сметка на ищеца. Съгласно договора, неплащането на която и да е от дължимите вноски в посочените по – горе срокове прави изискуемо цялото вземане и заемополучателят дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 20 лева за всеки просрочен ден. Видно от т.2 на договора, заемополучателят заявява, че е получил в заем от заемателя сумата в размер на 34 500 лева, която се задължава да му върне в определените в т.1 от договора срокове, както и че е съгласен с посочения размер на неустойката. Представени са също така заверени копия от 5 броя платежни нареждания, видно от който ответникът е превел на ищеца по сметка в Първа инвестиционна банка АД клон Кърджали общо сумата в размер на 17 500 лева, както следва: с платежно нареждане от 20.06.2006 г. – 3 000 лева, с платежно нареждане от 10.08.2006 г. – 4 500 лева, с платежно нареждане от 21.08.2006 г. – 2 000 лева, с платежно нареждане от 13.09.2006 г. – 4 000 лева и с платежно нареждане от 11.16.2006 г. – 4 000 лева. Видно от представения по делото като доказателство нотариално заверен договор за покупко – продажба на МПС от 25.10.2005 г., сключен между страните по делото, ищецът Манол Димитров Манолов, в качеството си на едноличен търговец с фирма „Мони – 80 – Манол Манолов” гр.Кърджали, е продал на ответното дружество- „Илинден” ЕООД гр.Смолян, автобус марка „Сетра” модел С 211 ХД, с ДК № К 43 – 85 АК, за сумата 8 000 лева без ДДС, която сума е получил напълно и в брой от купувача при сключване на договора. Представена е и данъчна фактура № 128/01.11.2005 г. за доставен от ищеца на ответника автобус марка „Сетра” модел С 211 ХД, с рег.№ К 43 – 85 АК на стойност 8 000 лева и начислен ДДС в размер на 5 184 лева /върху данъчна основа 25 920 лева/. Видно от заверено копие на авизо по платежно нареждане от 21.11.2005 г., ответникът е превел по сметка на ищеца в ПИБанка гр.Кърджали сумата в размер на 5 184 лева по фактура № 128/01.11.2005 г., като за основание е посочено „покупка на автобус”. Видно от представения по делото като доказателство нотариално заверен договор за покупко – продажба на МПС от 25.10.2005 г., сключен между страните по делото, ищецът Манол Димитров Манолов, в качеството си на едноличен търговец с фирма „Мони – 80 – Манол Манолов” гр.Кърджали, е продал на ответника, автобус марка „Сетра” модел С 215 ХД, с ДК № К 98 – 66, за сумата 10 000 лева без ДДС, която сума е получил напълно и в брой от купувача при сключване на договора. Представена е и данъчна фактура № 129/01.11.2005 г. за доставен от ищеца на ответника автобус марка „Сетра” модел С 215 ХД, с рег.№ К 98 – 66 АК на стойност 10 000 лева и начислен ДДС в размер на 6 267 лева /върху данъчна основа 31 336 лева/. Видно от заверено копие на авизо по платежно нареждане от 29.11.2005 г., ответникът е превел по сметка на ищеца в ПИБанка гр.Кърджали сумата в размер на 5 267 лева, като за основание е посочено „част от ДДС по фактура № 129/01.11.2005 година”. Представен е и договор, наименован „договор за заем”, от 25.10.2005 г., сключен между страните по делото, съгласно който ищецът, в качеството му на заемодател, дава в заем на ответника, в качеството му на заемополучател, сумата в размер на 21 000 лева, която последния се задължава да му върне в срок от 12 месеца, но не по – късно от 10.12.2006 г., на равни месечни вноски от по 1 750 лева всяка, като първата вноска ще се плати на 10.12.2005 г. Съгласно договора, неплащането на която и да е от дължимите вноски в посочените по – горе срокове прави изискуемо цялото вземане и заемополучателят дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 3 лева за всеки просрочен ден. Видно от заверено копие от авизо по платежно нареждане от 11.11.2005 г., Тодор Кирилов Даварски, който е едноличен собственик и управител на „Илинден” ЕООД гр.Смолян, е превел на ищеца Манол Димитров Манолов сумата в размер на 50 000 лева. От представения по делото от процесуалния представител на ищеца предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 24.10.2005 г., сключен между страните по делото, се установява, че ищецът се е задължил да продаде на ответника автобус марка „Сетра” модел 215 ХД, с рег.№ К 98 66 АВ за сумата от 35 000 лева без ДДС и автобус марка „Сетра” модел 211 ХД, с рег.№ К 43 85 АК за сумата от 25 000 лева без ДДС. Съгласно цитирания договор, общата дължима сума за двата автобуса е 72 000 лева, от която купувачът /”Илинден” ЕООД/ е заплатил 17 000 лева авансово, като разликата от 55 000 лева ще бъде заплатена по банков път от Банка ДСК по сметка № **********, банков код 15077876, ПИБанка клон Кърджали. От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че изплащането на заеми по договорите от 25.10.2005 г. и от 31.05.2006 г. не е отразено счетоводно по банков или касов начин в счетоводството на ищеца, както и че от страна на ищеца не е начисляван ДДС върху тези два договора. Съгласно заключението, сумата от 50 000 лева, изплатена от Тодор Кирилов Даварски на 11.11.2005 г. не е осчетоводена от ищеца. В констативно – съобразителната част на своето заключение вещото лице установява също така, че с два приходни касови ордера от 01.11.2005 г. са внесени сумите от 8 000 лева и 10 000 лева по двата договора за покупко – продажба на МПС. При така събраните по делото доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.240 от ЗЗД, за сумата от 17 000 лева, претендирана като дадена по договор за заем, за основателен. От гореизложеното се установи, че между страните по делото е бил сключен договор за заем от 31.05.2006 г., съгласно който ищецът дава в заем на ответника сумата в размер на 34 500 лева, който последният се е задължил да върне в срок до 30.12.2006 г., на единадесет вноски, уговорени по размер и срокове. Установи се също така, че ответникът е превел на ищеца с 5 броя платежни нареждания общо сумата в размер на 34 500 лева по договора за заем, като е останала неизплатена сумата в размер на 17 000 лева. Що се касае до възражението на ответника, че процесния договор за заем е привиден по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и прикрива два договора от 25.10.2005 г. за покупко – продажба на автобуси, то съдът съобрази следното: Действително, по делото са представени два броя договори за покупко – продажба на МПС от 25.10.2005 г., съгласно които ищецът е продал на ответника два автобуса, подробно индивидуализирани с договорите и цитирани по – горе, за сумата общо от 18 000 лева без ДДС, от която 8 000 лева за единия и 10 000 лева – за другия. В тази връзка, установява се от обсъдените по – горе доказателства, че действителната договорена от страните цена на двата автобуса е била по – висока от вписаната такава в двата договора за покупко – продажба на МПС. В подкрепа на изложеното е цитирания по – горе предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 24.10.2005 г. /един ден преди подписването на договорите/, сключен между страните по делото, съгласно който действителната договорена между страните цена на двата автобуса е 35 000 лева за единия автобус и 25 000 лева – за другия, без ДДС, а общо дължимата сума за продажбата на двата автобуса е 72 000 лева /с ДДС/. Съгласно този договор, ответникът, като купувач, е заплатил авансово 17 000 лева, а разликата от 55 000 лева ще бъде платена по банков път от Банка ДСК по сметка № **********, банков код 15077876, ПИБанка клон Кърджали. Впрочем, обстоятелството, че страните са договорили по – висока цена от вписаната в двата договора за продажба на МПС от 25.10.2005 г., се установява и от съставените от самия ищец два броя данъчни фактури - № 128/ 01.11.2005 г. и № 129/01.11.2005 г., видно от които ищецът е начислил ДДС не върху посочената в договорите и самите фактури стойност на автобусите – 8 000 лева и 10 000 лева, а върху сумата от 25 920 лева /посочена във фактурата като данъчна основа/ - за първия автобус и върху сумата от 31 336 лева /посочена също във фактурата като данъчна основа/ - за втория автобус. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че с платежно нареждане от 21.11.2005 г., ответникът е превел по сметка на ищеца в ПИБанка гр. Кърджали сумата в размер на 5 184 лева по фактура № 128/01.11.2005 г., представляваща стойността на начисления ДДС върху сумата от 25 920 лева, а с платежно нареждане от 29.11.2005 г. е превел по сметка на ищеца в ПИБанка гр. Кърджали сумата в размер на 5 267 лева, представляваща част от начисления по фактура № 129/01.11.2005 г. ДДС върху сумата от 31 336 лева. Освен това, установи се по делото, че с платежно нареждане от 11.11.2005 г. Тодор Кирилов Даварски, който е едноличен собственик и управител на „Илинден” ЕООД гр.Смолян, е превел на Манол Димитров Манолов /ищец по делото/ сумата в размер на 50 000 лева, за която сума съдът приема, че представлява плащане именно във връзка с покупко – продажбата на двата автобуса марка „Сетра”. В подкрепа на това е обстоятелството, че сумата е платена съгласно уговореното в предварителния договор за покупко – продажба на МПС от 24.10.2005 г., а именно – по банков път от Банка ДСК по сметка № **********, банков код 15077876, ПИБанка клон Кърджали. Обстоятелството обаче, че страните са договорили по – висока продажна цена за автобусите от вписаната такава в двата договора за покупко – продажба, не обоснована по никакъв начин привидност на сключения на 31.05.2006 г. между тях договор за заем. Напротив, установеното дотук опровергава твърдението на ответника, че договорът за заем от 31.05.2006 г. е привиден и прикрива двата договора от 25.10.2005 г. за покупко – продажба на автобусите марка „Сетра”. В случая липсва каквото и да е основание да се приеме, че договорът за заем от 31.05.2006 г. е сключен с оглед уреждане на отношенията между страните във връзка с покупко – продажбата на автобусите. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че към датата на сключването му – 31.05.2006 г., за покупката на автобусите са заплатени следните суми: 8 000 лева и 10 000 лева – с два приходни касови ордера от 01.11.2005 г. /съгласно заключението на вещото лице/; 5 184 лева ДДС – с платежно нареждане от 21.11.2005 г., 5 267 лева ДДС – с платежно нареждане от 29.11.2005 г.; 50 000 лева – с платежно нареждане от 11.11.2005 г., или общо сума в размер на 78 451 лева. Още повече, че в предварителния договор за покупко – продажба е посочено, че към датата на сключването му – 24.10.2005 г., купувачът – „Илинден” ЕООД, е изплатил авансово на продавача /ищец по делото/ сумата в размер на 17 000 лева. Впрочем, твърденията на ответника за привидност на договора за заем от 31.05.2006 г. се опровергават и от извършените от последния плащания с 5 платежни нареждания общо в размер на 17 500 лева, в които изрично е посочено, че се отнасят за плащане по договора за заем. Що се касае до сключения между страните договор от 25.10.2005 г., наименован „договор за заем”, то дори и да се приеме, с оглед датата на неговото сключване /същата на която са сключени и договорите за покупко – продажба на двата автобуса/ и договорената по – висока цена, че с него се уреждат отношенията между страните във връзка с покупко – продажбата на автобусите, то това, предвид изложеното по – горе, не обуславя по никакъв начин привидност на договора за заем, сключен на 31.05.2006 г. С други думи, налице е действителен договор за заем, обвързващ страните и пораждащ уговорените в него правни последици от неизпълнението. Ето защо следва да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за заем от 31.05.2006 г. за сумата в размер на 17 000 лева, която сума следва да се осъди последния да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2007 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. При тези доказателства основателен се явява и иска, с правно основание чл.90, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 16 580 лева, представляваща договорна неустойка, дължима по договора за заем от 31.05.2006 г., за периода от 16.06.2006 г. до 31.01.2007 г. Съгласно т.1 от договора за заем от 31.05.2006 г., неплащането на която и да е от дължимите вноски в посочените в договора срокове прави изискуемо цялото вземане и заемополучателят – „Илинден” ЕООД /ответник по иска/ дължи на заемодателя – Манол Димитров Манолов, в качеството му на едноличен търговец с фирма „ Мони – 80 – Манол Манолов” /ищец/ неустойка за неизпълнение в размер на 20 лева за всеки просрочен ден. В тази връзка, съгласно заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните в тази й част и се възприема изцяло от съда, размерът на дължимата неустойка по договора за заем от 31.05.2006 г. е 16 580 лева. Ето защо следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 16 580 лева, представляваща договорна неустойка, дължима по договора за заем от 31.05.2006 г., за периода от 16.06.2006 г. до 31.01.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2007 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 099 лева, от която 1 366 лева – държавна такса и комисионна, 700 лева – адвокатско възнаграждение и 33 лева – възнаграждение за вещо лице и комисионна. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Илинден” ЕООД със седаÙище и адрес на управление гр.Смолян, ул. ”Васил Дечев” № 6, регистрирано по фирмено дело № 43/1996 г. по описа на Смолянския окръжен съд, БУЛСТАТ ********* да заплати на Манол Димитров Манолов, с ЕГН ********** – едноличен търговец с фирма „Мони – 80 – Манол Манолов” със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.”Беломорски” 56, бл.Незабравка, вх.2, ап.5, сумата в размер на 33 580 лева, от която 17 000 лева, представляваща дадена в заем сума съгласно договор за заем от 31.05.2006 г. и 16 580 лева, представляваща договорна неустойка, дължима по договора за заем от 31.05.2006 г., за периода от 16.06.2006 г. до 31.01.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от 33 580 лева, считано от 19.02.2007 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 099 лева. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |