№ 100
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20223001000053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-542/28.01.2022 година от П.С. М, Т. М. ХР., чрез нейната майка
и законен представител М. В. М., ЕМ. ХР. М. срещу решение
No-397/26.10.2021 година, постановено по т.д.245 по описа за 2021 година на
Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗД
„Бул инс“ АД за заплащане на сумата за първата ищца за разликата над 10 000
лева до предявения размер от 26300 лева, за втората ищца за разликата над
4000 лева до предявения размер от 6900 лева, за третия ищец за разликата над
2000 лева до предявения размер от 3400 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени
травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 18.02.2019
година, по вина на И С А, при управление на МПС –л.а. Фиат пунто, с рег.
No-А4199 КВ, а за тримата и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете
срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на законната лихва за периода от
18.02.2019 година до 08.03.2021 година, както и в частта за разноските.
Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е
съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът е определил размери,
които въззивниците считат за недостатъчни, несправедливо занижени, не
1
отговарящи на принципа за справедливост, както и на съдебната практика при
подобни телесни увреди, с оглед търпените от пострадалите вреди и предвид
събраните и тълкуваните по делото доказателства, които считат, че не са
съобразени и обсъдени в тяхната цялост. От събраните доказателства е видно,
че пострадалите преживяват депресивни периоди, разстроени са
емоционално, поради което съдът не се е съобразил с тези усложнения и
неправилно не е определил размер, съобразно предявения иск. Моли съдът да
отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо
него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск
в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Бул инс“ АД е представила писмен отговор,
с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се
присъдят направени съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „Бул инс“ АД срещу решение
No-397/26.10.2021 година, постановено по т.д.245 по описа за 2021 година на
Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на П.М.
обезщетение за разликата над 5000 лева до уважения размер от 10000 лева, за
Т. М. ХР. за разликата над 3000 лева до уважения размер от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 18.02.2019 година, по вина на И С А, при управление на МПС –
л.а. Фиат пунто, с рег. No-А4199 КВ,, ведно със законната лихва върху
уважената част, считано от 09.03.2021 година и е осъдено да заплати
разноски, съразмерно на уважената част на иска.
Твърди се във въззивната жалба, че определеният от съда размер е
завишен, тъй като същият не държи сметка за причинените болки и
страдания. Липсват данни пострадалата да е изпаднала в безсъзнание, не са
извършвани сложни операции или други болезнени медицински интервенции,
като болките и страданията са отшумели в рамките на няколко седмици. Не са
настъпили усложнения, а видно от заключението на СПЕ не се установяват и
психопатологични отклонения или субективни оплаквания, свързани с
психическия и неврологичен статус. Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго
2
по съществото на спора, с което отхвърли исковете, като присъди и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите страни са представили писмен отговор, с който молят да
се потвърди решението, в тази му част като твърди, че определеният от съда
размер не е завишен с оглед принципа на справедливост и задължителната
практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, намерила израз в ППВС 4/68
година.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, В ЧАСТТА, с
която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на П.М. сумата от 5000 лева, на
Т.Х. сумата от 3000 лева, както и на Е.Х. сумата от 2000 лева, ведно със
законна лихва върху уважената част от 09.03.2021 година до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 15.04.2021 година ищците П. СТ. М., Т. М. ХР.,
действуваща чрез нейната майка и законна представителка М. В. М. и ЕМ.
ХР. М., тримата чрез адв.А.Д. излагат, че на 18.02.19г. в гр.Дългопол, на
ул.“Г.Димитров“, 126 в посока гр.Айтос между тях като пешеходци и
л.а.Фиат Пунто, рег.NoА4199 КВ настъпва ПТП. Същото е причинено
виновно от водача, управлявал лекия автомобил Фиат Пунто, рег.NoА4199
КВ- И С А. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата –
чл.20,ал.1 от ЗДвП. С решение по НАХД No426/2020г. по описа на ПРС,
същата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б. „б” от НК.
В резултат на ПТП ищцата П.М. е получила контузия на главата, след
което е изпаднала в безсъзнателно състояние / мозъчна кома/, обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота, травм.отоци,
кръвонасядания и ожулвания; ищцата Т.Х. е получила контузия на корема,
контузия на главата, контузия на дясна лакътна става и дясна мишница,
травм.оток, кръвонасядания и ожулвания, а ищеца ЕМ. ХР. М. е получил
травм.оток, кръвонасядане и ожулване в областта на дясното бедро. Поради
силните болки ищцата П.М. е приемала няколко месеца болкоуспокояващи и
по време на лечението я обгрижвали и обслужвали близки, като при
физическо натоварване изпитвала болки; изпадала в стрес, когато покрай нея
преминавала кола. Ищата Т.Х. приемала в началото обезболяващи, появило се
3
безсъние, изпадала в стрес и паника когато покрай нея преминавала кола.
Ищецът Е.М. приемал обезболяващи и страдал от безсъние. Излагат, че са
подали заявление при застрахователя - ответник за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, като последният предложил суми, с чиито размери
те не били съгласни.
С оглед на изложеното претендират ответникът да бъде осъден да
заплати на П.М. сумата от 26300 лева – неимуществени вреди, на Т. М. ХР.
сумата от 6900 лева, на ЕМ. ХР. М. сумата от 3400 лева, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 429 от КЗ от датата на деликта
- 18.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът подава писмен отговор, с
който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ като потвърждава наличието на застрахователна
полица към датата на настъпване на ПТП.
С оглед наличието на влязло в сила решение по АНД 426/2020 година е
налице акт, който обвързва съдът относно извършеното престъпление по
отношение на П.М., изразяваща се в средна телесна повреда. Твърди, че
размерът по отношение на П.М. е около 4-5000 лева, тъй като не е налице
медицинска документация, същата не е хоспитализирана за наблюдение. По
отношение на Т.Х. е налично само медицинско удоствоерение, от което е
видно, че се касае за повърхностни наранявания като са направени подробни
образни изследвания които не са диагностицирали травматични увреждания,
поради което сума около 2-3000 лева е напълно адекватна, а за ищеца Е.М.
тъй като се касае само за оток с ожулване сумата е около 1000 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
В настоящият случай в хода на делото е постановено решение с коeто е
призната за виновна И А за това, че е причинила средна телесна повреда на П.
СТ. М., изразяваща се в контузия на главата, след което същата е изпаднала в
безсъзнателно състояние /мозъчна кома/ , обусловило разстройство на
здравето, временно опасно за живота и е освободена от наказателна
отговорност
По делото не е спорно и че към момента на ПТП, прекия причинител И
4
А е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно посоченото МПС. Също не е спорно, че на 09.03.2021г.,
ищците са инициирали пред ответника, като застраховател на деликвента,
производство по чл. 380, ал. 1 от КЗ, което обуславя допустимостта на иска.
От заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че относно П.М. са
диагностицирани следните травми-травма на главата и шията –хематом на
клепачите на дясното око и дясната скула, сътресение на мозъка, травма на
десния горен крайник-кръвонасядане с охлузване;травма на ляво коляно –
охлузване; травма в дясна хълбочна област-кръвонасядане и охлузване като
не са налични медицински документи, показващи конкретните симптоми и
оплаквания, както и няма данни за извършвани допълнителни медицински
изследвания, освен тези на 18.02.2019 година и на 25.02.2019 година. По
данни от пострадалата оплакванията са продължили около 2 месеца. При
Т.М. клиничното състояние на пострадалата основно се е изразявало в болка
в травмираните области и ограничения в движенията на левия горен крайник,
като гипсовата имобилизация е отстранена когато е отхвърлено съмнението за
нарушена цялост на костта. Няма данни за възникнали усложнения. По
отношение на Е.М. не са диагностицирани наранявания в други области и не е
извършван медицински преглед не са провеждани допълнителни изследвания.
Към момента на прегледа и тримата ищци се преценяват като клинично
здрави, без симптоми на заболявания и без видими последици от травмени
увреди, не са довели до остатъчни изменения.
От заключението по назначената СПЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че Т.Х. има ситуационна
фобия, но не споделя други оплаквания, Е.М. също има фобийни
изживявания, а при П.М. е развила постконтузионен синдром.
Относно преживяванията на ищците като свидетели са разпитани М Д
и З И, без родство със страните, които показания съдът кредитира като дадени
в резултат на непосредствени впечатления, убедителни и вътрешно
непротиворечиви и от който се установява, че свидетеля Д е възприел как П –
по голямото момиче е паднала и не дишала, плискал и вода по лицето,
глътнала си била езика и не дишала, после и отворил леко устата и очите и
както били обърнати се върнали обратно. После след време му споделила, че
5
била много стресирана. Катастрофата станала когато жена с автомобила се
опитала да излезе от паркинга, но дала много газ и се качила на бюрдюра, а
тримата пешеходци не очаквали, че ще се качи на бюрдюра, а и тя ги
блъснала в гърба, като най много пострадала П, защото била в безсъзнание, а
и помислил, че умира, но добре, че свидетеля Д и изкарал езика. Ищцата П.М.
още е уплашена, както и детето Теодора, защото го водили по доктори.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.432 КЗ.
В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата,
както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя
наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не
се оспорва между страните, поради което ответникът е активно легитимиран
да отговаря за вредите, настъпили вследствие ПТП, причинено от И А, ако се
установи, че същото е причинено виновно.
На основание чл.300 от ГПК вр. с чл.235,ал.3 от ГПК, с оглед влязлата
в сила присъда /л.12/, с която е призната за виновна И А за това, че е
причинила средна телесна повреда на П.С. М, изразяваща се в контузия на
главата, след което същата е изпаднала в безсъзнателно състояние /мозъчна
кома/ , обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота и е
освободена от наказателна отговорност обстоятелствата относно авторството,
вината и противоправността на деянието са разрешени и задължителни за
гражданския съд.
Решението е влязло в сила, в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на Т. М. ХР. сумата от 3000 лева, както и на ЕМ. ХР. М. сумата от
2000 лева, поради което между страните е налице сила на пресъдено нещо
относно доказаността на виновно, противоправно действие, извършено от
водача на автомобила, т.е. във въззивното производство съдът е обвързан от
6
приетото за виновността на водача и ангажирането отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, както и досежно
наличието на вреда – настъпилите травми на ищеца, които са безспорно
установени от заключението по назначената СМЕ, като причинно-
следствената връзка се потвърждава и от заключението по назначената СМЕ.
Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя.
Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда –
настъпилите травми на ищците, които са безспорно установени от
приложените епикризи и заключението по назначената СМЕ, като причинно-
следствената връзка се потвърждава и от заключението по назначената СМЕ.
Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът
следва да се съобрази с тежестта на причиненото на ищците увреждане, вида
и продължителността на проведеното лечение, възрастта на пострадалите,
настъпило ли е пълно възстановяване както и да се вземе предвид социално-
икономическото състояние в страната към датата на ПТП.
По отношение на ищцата Т.Х. се установява, че от медицинските
данни и извършените изследвания не се установяват твърдяните в исковата
молба вреди, с изключение на болки и страдания-кръвонасядания и
ожулвания, които съгласно заключението на вещото лице са отшумели за 2-
три седмици без никакви усложнения, както и остатъчни последствия, с
изключение на данните от СПЕ, че се наблюдава
ситуационна фобия при пресичане на улица, без други оплаквания. Отчитайки
степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила, характера
на телесните увреждания, продължителността на възстановяването на
пострадалата, която е в рамките на обичайната за тези увреждания, както и, че
е настъпило пълно възстановяване, доколкото ситуационната фобия следва да
отшуми, съдът намира, че сумата от 4000лв. в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
По отношение на ищеца Е.М. се установява, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
7
нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – хематом и ожулване, като съгласно заключението по медицинската
експертиза възстановителния период при такава травма е около 2 седмици.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от
автомобила, характера на телесните увреждания, продължителността на
възстановяването на пострадалия, намира, че единствено на обезвреда
подлежат развитата остра стресова реакция и впоследствие разстройство в
адаптацията с тревожен синдром и единични елементи по посттравматичен
тип, която е
в рамките на обичайната, поради което намира, че сумата от
2000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца.
По отношение на ищцата П.М. намира, че съдът е обвързан от влязлото
в сила решение по чл.78а НК и приема, че на същата е причинена средна
телесна повреда, която се е изразила в загуба на съзнанието, като от
заключението на вещото лице е видно, че за същата не са налице обективни
данни от провеждани допълнителни медицински изследвания, освен
първоначалният преглед, липсват и обективни данни относно физически
смущения, изразяващи се в главоболие, повръщане и други, характерни за
периода след това състояние. Доколкото от заключението на вещото лице е
видно, че същата страда от постконтузионен синдром, намира, че същият
следва да бъде репариран като обезщетение в размер на 10 000 лева намира за
отговарящо на принципа за справедливост.
На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главните искове следва да
бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на уведомяването на
застрахователя до окончателното изплащане на задължението по следните
съображения:
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
8
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се
лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно
правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск
спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от
застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от
застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за
периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното
обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила
9
от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по
отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в
чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи
застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от
него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва
началната дата на начисляване на лихвата за забава. По отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на
чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по
чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по
отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на
чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска
застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по
реда на чл.380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Тъй като, съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ лихвата за забава,
дължима от застрахования се определя като дължима от по-ранната дата
измежду датата на уведомяването на застрахователя или от застрахования или
от увреденото лице, в тежест на ищцовата страна е да установи това по-ранно
10
уведомяване, за което липсват твърдения и доказателства. Молбата на ищцата
е подадена до застрахователя на 09.03.2021 година, поради което законната
лихва за забава следва да тече от тази дата, а искането за присъждане на
законна лихва за периода от датата на деликта – 18.02.2019г. до 08.03.2021г.
следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението,
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No-397/26.10.2021 година, постановено по
т.д.245 по описа за 2021 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковете на П.М., Т. М. ХР., чрез майка си и законна
представителка М. В. М. и ЕМ. ХР. М. срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане
на сумата за първата ищца за разликата над 10 000 лева до предявения размер
от 26300 лева, за втората ищца за разликата над 4000 лева до предявения
размер от 6900 лева, за третия ищец за разликата над 2000 лева до предявения
размер от 3400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на 18.02.2019 година, по вина на И С А, при
управление на МПС –л.а. Фиат пунто, с рег. No-А4199 КВ, а за тримата и В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗД „Бул инс“ АД за
заплащане на законната лихва за периода от 18.02.2019 година до 08.03.2021
година, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
сумата от 1148,20 лева разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение No-397/26.10.2021 година, постановено по
т.д.245 по описа за 2021 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която
ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на П.М. сумата за разликата над 5000
лева до уважения размер от 10000 лева, за Т. М. ХР. за разликата над 3000
лева до уважения размер от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени
11
травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 18.02.2019
година, по вина на И С А, при управление на МПС –л.а. Фиат пунто, с рег.
No-А4199 КВ, ведно със законната лихва върху уважената част, считано от
09.03.2021 година и е осъдено да заплати по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 640 лева, държавна такса и сумата от 720 лева, разноски, както
и е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение, както следва: на П.М.
сумата от 304,18 лева, на Т. М. ХР. сумата от 289,86 лева; на Е.М. сумата от
176,47 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12