РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2017г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание проведено на осми февруари, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: М. ХРИСТОВА НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от съдията
М. ХРИСТОВА
въззивно гражданско
дело № 2410 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано е по жалба на „ИНТЕЙК" ЕООД срещу
Решение № 3887/27,10,2016г. постановено по гр.д. № 5563 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд с което е отхвърлен искът му предявен
срещу "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, за установяване в отношенията
между страните, че „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД дължи на „ИНТЕЙК" ЕООД
сумата 1444,74лв., представляваща цедирано вземане по
силата на Договор за цесия от 23.07.2014г. между „КНМ ГРУП" ЕООД и А. К. и
Договор за цесия от 23,10,2015г. сключен между „ИНТЕЙК" ЕООД и „КНМ
ГРУП" ЕООД, включващо платена при първоначална липса на основание сума по
корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия, за период от 13.10.2010г. до 08.04.2011г. в обект находящ се в гр. Варна, кв."Възраждане" бл. № 47,
вх. 2, ап. 39, клиентски № ********** и абонатен № *********, за която е
издадена заповед за изпълнение № 1884/08,04,2016г. по ч.г.д. № 3897/2016г. на
ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07,04,2016г. до окончателното и изплащане, както и е осъдено
„ИНТЕЙК" ЕООД да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата
588,00лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.
Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението, като
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Моли за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемият „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В исковата молба „ИНТЕЙК" ЕООД твърди, че по негово искане пред ВРС е
образувано производство по ч.гр. дело № 3897/2016 г. по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД. Издадена е Заповед № 1884/08,04,2016г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредено
длъжникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД да заплати на кредитора „Интейк" ЕООД сумата 1444,74 лева, представляваща цедирано вземане по Договор за цесия от 23,07,2014г.
сключен между „КНМ ГРУП" ЕООД и А. Х.К. и Договор за цесия от 23,10,2015г.
сключен между „ИНТЕЙК" ЕООД и „КНМ ГРУП" ЕООД, включващо платена при
първоначална липса на основание сума по корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, за период от 13.10.2010г. до
08.04.2011г. в обект находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл. № 47, вх. 2, ап. 39, клиентски № ********** и
абонатен № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 07,04,2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата
28,90лв. заплатена държавна такса и сумата 316,00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
По издадената
заповед за изпълнение е направено възражение от страна на длъжника „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ" АД, че не дължи изпълнение на вземането.
С оглед
възражението и дадените от съда указания, заявителят -„Интейк"
ЕООД депозирал настоящата искова молба срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1444,74 лева,
представляваща цедирано вземане по Договор за цесия
от 23,07,2014г. сключен между „КНМ ГРУП" ЕООД и А.Х.К. и Договор за цесия
от 23,10,2014г. сключен между „ИНТЕЙК" ЕООД и „КНМ ГРУП" ЕООД,
включващо платена при първоначална липса на основание сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия, за период от 13.10.201 Ог. до
08.04.2011 г. в обект находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл. № 47, вх. 2, ап. 39, клиентски № ********** и
абонатен № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 07,04,2016г. до окончателното и изплащане, както и
сумата 28,90лв. заплатена държавна такса и сумата 316,00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, за която е издадена заповед за изпълнение №
1884/08,04,2016г. по ч.г.д. № 3897/2016г. на ВРС.
В отговора на
исковата молба ответникът излага становище за
недопустимост, а в отношение на евентуалност за неоснователност на иска.
Счита, че ищецът
не разполага с активна процесуална легитимация да води иска, т.к. на
18,03,2015г. е депозирано уведомление до „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД от
„КНМ ГРУП" ЕООД, съгласно което всички уведомления за сключени цесии между
„КНМ ГРУП" ЕООД в качеството на цедент и
„ИНТЕЙК" ЕООД като цесионер са оттеглени.
Излага становище
и, че договорът за цесия представен с исковата молба е нищожен, на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, тъй като вземането предмет на
цесията не съществува. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. След като договорът за цесия е
нищожен, то той не е породил правни последици и ищецът не може да се
легитимира, като носител на вземането.
Не оспорва, че цедентът е абонат на дружеството за процесния
обект, както и наличието на облигационна връзка между тях, за която се
приложими Общите условия. Възразява, че при извършената проверка на обекта е
съставен констативен протокол, а в последствие протокол от метрологична
експертиза, в изпълнение на всички изисквания посочени в общите условия. На
база на констатациите в протокола е изготвена корекция на сметката по чл. 38,
ал. 3, т. 3 от Общите условия и начислена процесната
сума.
Претендира искът да бъде изцяло
отхвърлен.
Съдът след като съобрази
предметните предели на производство _ очертани с исковата молба, възраженията
на страните и
всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и
съдът приема за установено, че по искане на „ИНТЕЙК" ЕООД пред ВРС е образувано
производство по ч.гр. дело № 3897/2016 г. по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
по което е издадена Заповед № 1884/08,04,2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредено
длъжникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД да заплати на кредитора „Интейк" ЕООД сумата 1444,74 лева, представляваща цедирано вземане по Договор за цесия от 23,07,2014г.
сключен между „КНМ ГРУП" ЕООД и А. Х. К. и Договор за цесия от
23,10,2014г. сключен между „ИНТЕЙК" ЕООД и „КНМ ГРУП" ЕООД, включващо
платена при първоначална липса на основание сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия, за период от 13.10.201 Ог. до
08.04.2011г. в обект находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл. № 47, вх. 2, ап. 39, клиентски № ********** и
абонатен № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 07,04,2016г. до окончателното и изплащане, както и
сумата 28,90лв. заплатена държавна такса и сумата 316,00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
След постъпило по
заповедта възражение на длъжника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД заявителят „Интейк" ЕООД депозирал настоящата искова молба срещу
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД за да установи вземането си по същата.
„ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД получило уведомление по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с което
абонатът А. Х. К. съобщил, че е прехвърлил вземамето
си в размер 1444,74 лева чрез договор за цесия от 23,07,2014г. в полза на „КНМ
Груп" ЕООД.
На 26.10.2014 г.
„КНМ Груп" ЕООД изпратило по електронен път до „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД уведомления, в които посочва, че между „Интейк"
ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД е сключен договор за цесия, по силата който „Интейк" ЕООД е придобило общо .99 броя вземания, в
това число и процесното вземане.
На 18.03.2015 г.
„КНМ Груп" ЕООД, уведомило „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, че договорът
за цесия от 23.10.2014 г. между „Интейк" ЕООД и
„КНМ Груп" ЕООД е сключен от името на дружеството, чрез пълномощника адв. К. Т.при липса на представителна власт. Адв. К. Т. не е могъл да се разпорежда от името на
дружеството с придобитите от „КНМ Груп" ЕООД вземания с длъжник „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ" АД, конкретно относно сключените общо 297 договора за цесия.
Представеното при сключването им пълномощно е без официална заверка и в същото
липсват предоставени права за разпореждане с вземанията. Поради тези
обстоятелства „КНМ Груп" ЕООД довело до знанието на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, че оттегля уведомления за сключени общо 297 договора за прехвърляне на
вземания от 23.10.2014 г., за които последното дружество е уведомено с нарочни
уведомления на 26,10,2014г., чрез пълномощника адв. К.
Т..
Не е спорно и
съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че на
08.04.2011г. е извършена проверка от служители на „Енерго
Про Мрежи" АД /тогава с предишно наименование
„Е.ОН България Мрежи" АД/ на електромер, находящ
се в обект находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл.
№ 47, вх. 2, an. 39,
клиентски № ********** и абонатен № *********. Съставен е Констативен протокол
№ 0358967, подписан от служителите извършили проверката и свидетели. Съгласно
констатациите в протокола при извършената проверка е установено, че СТИ измерва
преминаващата през него ел.енергия с отрицателна грешка - 82,167%. Протокола е
подписан от служител на дружеството и свидетел. СТИ е предаден в БИМ за експетиза. Изготвен е протокол от РО ГД „МИУ" Варна,
съгласно който е установено, че СТИ измерва с грешка от 82,04%, което е
резултат от добавен във вътрешността му чужд за схемата елемент.
Съгласно
представената по делото СПРАВКА за корекция на сметки при неизмернаване
и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т.
1 от Общите условия на ДПЕЕ, е начислена корекция за период от 13.10.201 Ог. до 08.04.2011г. в обекта, посочен по-горе.
Безспорно е, че процесната сума е
заплатена от ползувателя и получена от насрещното
дружество.
При така установеното съдът намира следното:
За да се приеме,
че претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателна следва
да се установи наличието на няколко предпоставки, а именно: че въззиваемия е приобретател на
вземане по силата на договор за цесия, който е валиден; съществуване на
твърдяното вземане у цедента, респ. че е платена процесната сума без основание, която подлежи на връщане.
В тежест на въззивника е да установи главно и пълно, че е налице
основание за задържане на сумата.
Не е спорно и
съдът приема за установено, че цедентът е потребител
на ел. енергия за битови нужди съгласно § 1, т. 43 ЗЕ, както и, че имотът,
където е монтиран процесния електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа, поради което последният има задължението да заплаща
използваната ел. енергия. Безспорно е и приложимостта на Общи условия на „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ" и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ" - влезли в сила, за
настоящия случай.
Не е установено
наличието на предпоставките, водещи до възникване на договорното право на
ответника да коригира сметката за ел. енергия, респ. не е налице основание процесната сума да се търси от прехвърлителя
по договора за цесия.
С решения № 165 от
19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г.
по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 26/04.04.2011г.
по т.д.№ 427/201 Ог. на ВКС, II т.о., решение № 189
от 11.04.2011г. по т.д. № 39/201 Ог. на ВКС, II т.о.
и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/201 Ог. на
ВКС, II т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според
разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден
отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика
на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за
доставена през изминал период електрическа енергия на основание общите условия
на електроразпределителните дружества. В посочените решения е обосновано
категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите
за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание/.
След като въззивникът не е имал
право да получи процесната сума за коригирана
електроенергия, не му се дължат и лихвата за забавено плащане /влизаща в
размера на платеното по споразумението за разсрочено плащане/.
По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът не е установил при условията на пълно
и главно основание, че процесната сума в размер на
1444,74лв. му се дължи, респ., че е налице основание за плащането и.
Следователно е получил същата без основание. Полученото без основание подлежи
на връщане. Затова за абоната е налице вземане срещу въззивника,
основано на реституция по чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД .
Съдът намира за
несъстоятелни възраженията за нищожност на договора за цесия:
Съгласно нормата
на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на
длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което
е получил срещу прехвърленото.
За да е
действителен договорът за цесия, е необходимо да е налице съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените
вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на
продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет -
чл. 26, ал. 2 , пр.1 от ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева/. В настоящия случай
договорът не страда от сочения порок - липса на предмет. Вземането съществува в
патримониума на цедента/абонат,
тъй като платената от него сума е дадена без основание и подлежи на връщане.
Следователно договорът за цесия е действителен.
Несъстоятелни са и
възраженията за липса на процесуална легитимация за „ИНТЕЙК" ЕООД:
Договорът за цесия
се счита сключен от момента на постигане на съгласие между цедента
и цесионера. След получаване на съобщението от цедента за извършената цесия до цедирания
длъжник, същата поражда действие и спрямо последния в смисъл, че изпълнение с
погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
След пораждане на това действие на съобщението последващото
му оттегляне от стария кредитор е ирелевантно за
породените правоотношения между цедента, цесионера и цедирания длъжник,
както и по отношение трети лица. То не влияе върху действителността на цесията,
/така Решение № 1297/12,11,1996г. по гр.д. № 29/1996г., V-то
г.о., докладчик Н.Хитров/. Следователно независимо от
изявленията в уведомлението от 18,03,2015г. за оттегляне на уведомленията до цедирания длъжник, цесията от 23,10,2014г. е действителна.
При това положение извод, че „ИНТЕЙК" ЕООД не е легитимиран да предяви
вземането кредитор не може да бъде направен.
Постигнатото споразумение
в Споразумителен протокол, в което споразумение
"ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД и А. Х. К. са се съгласили да разсрочат
вземането за процесния обект и фиксирания период няма
характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД. Текстът не
съдържа съгласувана воля за създаване наново договорно основание за плащане.
Само уточнява начина на плащане на вече установено задължение.
По изложените
съображения съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме, че процесната сума, за която е заповед за изпълнение №
1884/08,04,2016г. по ч.г.д. № 3897/2016г. на ВРС, се дължи от въззиваемото дружество.
Поради несъвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният
съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново
в изложения смисъл. В полза на въззиваемото дружество
следва да се присъдят и разноски в първоинстанционното
производство, които са в размер на 378,90лв., както и разноските в заповедното
производство, които са в размер на 344,90лв., съгласно TP 4/201
Зг.
Предвид изхода от
спора и направеното искане в полза на въззиваемото
дружество следва да бъде присъдена сума съставляваща разноски за защита от
адвокат сторени във въззивното производство, които са
в претендирай размер от 360,00лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
3887/27,10,2016г. постановено по гр.д. № 5563 по описа за 2016г. на Варненският
районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО • ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№258, Варна Тауърс Г, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: обл.Благоевград, общ. Петрич, ул. „Бяло
море" № 15, представлявано от Р.К.М., сумата
1444.74 /хиляда четиристотин четирдесет и четири. 0.74/лв., представляваща цедирано
вземане по силата на Договор за цесия от 23.07.2014г. между „КНМ ГРУП"
ЕООД и Ангел Христов Каракехайов и Договор за цесия
от 23,10,2015г. сключен между „ИНТЕЙК" ЕООД и „КНМ ГРУП" ЕООД,
включващо платена при първоначална липса на основание сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия, за период от 13.10.201 Ог. до
08.04.2011г. в обект находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл. № 47, вх. 2, ап. 39, клиентски № ********** и
абонатен № *********, за която е издадена заповед за изпълнение №
1884/08,04,2016г. по ч.г.д. № 3897/2016г. на ВРС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07,04,2016г. до
окончателното и изплащане, както и сумата
378.90/триста седемдесет и осем. 0.9/лв.. представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни
разноски, както и сумата 344.90
/триста четирдесет и четири. 0.9/лв.. представляваща съдебни разноски сторени в заповедното
производство, както и сумата 360.00
/триста и шестдесет/лв., представляваща
сторените разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1, 2,