Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
06.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №8129 по
описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Д.А.А.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 29.08.2015 г. в гр. Поморие, вина
за което има водачът на л.а. „Пежо Партнер” с
рег. № ******. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето – състояние близо до кома, травма на
главата и гръдния кош – счупено ребро вдясно и пневмоторакс, фрактура на
дясната лопатка без разместване. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 35 000,00 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.08.2015
г. до окончателното плащане. Не претендира разноски.
Ответникът
ЗАД „ОЗК - З.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. „Пежо Партнер“, както и наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца увреждания.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Релевира и възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото по
делото материали по ДП №320ЗМ-595/2015 г. по описа на РУП- гр. Поморие, се
установява, че на 29.08.2015 г. в гр. Поморие, на е реализирано ПТП между л.а.
„Пежо Партнер“ с рег. № ******, управляван от И.М.М. и велосипедиста Д.А.А..
Видно от
представените по делото постановление за прекратяване на наказателното
производство от 26.04.2016 на Районна прокуратура – гр. Поморие, наказателното
производство срещу И.М.М., образувано за това, че на 29.08.2015 г. в гр. Поморие,
при управление на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ****** е нарушил правилата за
движение по пътищата и е реализирал ПТП с пресичащия пътното платно
велосипедист Д.А.А. и по непредпазливост му е причинил телесна повреда, е
прекратено на основание чл.199 и чл.24 ал.1 т.9 НПК.
От
показанията на свид. И.М. се установява, че се е движел в лявата лента, когато
внезапно пред автомобила е изскочил велосипедист и е нямало как да избегне
удара. Свидетелят сочи още, че велосипедистът е пресичал пътното платно не на
пешеходна пътека, а на място с двойна непрекъсната линия.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило по дължина на пътното платно – на
около 13 м. след линията на ориентира, по широчината на пътното платно – на 3,5
м. вляво от десния край на платното за движение, а скоростта на движени на л.а.
„Пежо Партнер“ преди ПТП е 71,17 км/ч. Вещото лице сочи още, че процесното ПТП
е било предотвратимо за водача на л.а. при аварийно задействане на спирачната
уредба от момента, в който велосипедистът е навлязъл на платното за движение, а
велосипедистът е имал възможност да предотврати удара, ако не е предприел
пресичане и навлизане в лентата за движение на автомобила. От заключението се
установява още, че ударът на велосипеда е в предна лява част на лекия
автомобил, като велосипедистът е предприел пресичане на лентата за движение на
л.а. „Пежо Партнер“, а процесното ПТП е настъпило на прав участък от пътя и
велосипедистът е имал видимост към л.а. – липсвали са препятствия, които да са
я ограничавали. Вещото лице сочи също, че л.а. „Пежо Партнер“ се е движил по
път с предимство, като липсват данни водачът на велосипеда да е предприел
маневра за предотвратяване на удара, от
момента на започване на пресичането на платното за движение от страна на
велосипедиста л.а. се е намирал на разстояние 74,73 м. от мястото на удара, а
от момента, в който велосипедистът е навлязъл в лентата за движение на л.а.
процесното МПС е изминало разстояние до мястото на удара от 24,91 м. От
техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са
предприетата от велосипедиста маневра за пресичане на пътното платно без да
пропусне преминаването на л.а. „Пежо Партнер“ и несвоевременното задействане на
спирачната уредба от водача на л.а. „Пежо Партнер“ от момента, в който
велосипедистът е започнал пресичане на платното за движение, като последният е
имал възможност да предотврати произшествието, ако не е навлизал в лентата за
движение на л.а. От заключението се установява също, че двамата водачи са имали
възможност да се възприемат от момента, в който велосипедистът е предприел
пресичане на пътното платно, процесното ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието при добра видимост, а на мястото му не е имало велоалея.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Пежо Партнер” с рег.
№ ****** е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите
на чл.21 ал.1 и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 29.08.2015 г. между ответника и собственика на л.а.
„Пежо Партнер” с рег. № ****** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представен епикриза ИЗ№21920, издадена от МБАЛ „Бургас“ АД, от която се
установява, че ищецът е при процесното ПТП ищецът е получил пневмоторакс
декстра травматика, контузио торацис ет капитис, като му е проведено
медикаментозно лечение и оперативно лечение под анестезия – торакоцентезис
декстра с дренаж. От епикризата се установява още, че ищецът е изписан на
03.09.2015 г. в добро състояние.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил политравма с настъпила кома, които
причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота, травматичен
пневмоторакс вдясно, контузия на гръдния кош в съвкупност с контузия на главата,
счупване на второ дясно ребро, счупване на дясната лопатка, като непосредствено
след ПТП е проведено интензивно лечение с оперативно лечение на пневмоторакса с
извършване на торакоцентеза и аспирационен дренаж, кислородна маска,
консервативно лечение с антибиотик, противошоково лечение, вливания, диуретик,
противотромбообразуващо. Вещото лице сочи още, че комфортът на живота на ищеца
е бил нарушен за повече от 2-3 месеца, като няма данни за влошено здраве след
претърпяната политравма, а след възстановяването на пневмоторакса, зарастването
на дясната лопатка и възможността за натоварване на десния горен крайник,
възстановени след 3 мес., не може да се очакват нови здравословни проблеми,
свързани с процесното ПТП. От заключението се установява също, че възстановителният
период е бил 3 мес., като след получени данни за преведено лечение на увреда на
поясно-кръстни нервни коренчета и увреждане на малкопищялния нерв не може да се
изключи връзка с претърпяното ПТП без да се приема категорично, поради
възрастта на ищеца и доказаните дегенеративно промени в гръбначния стълб и
претърпяна преди процесната друга травма. Установява се от заключението също,
че в кръвта на ищеца е установено наличието на алкохол, която е установено при
химическа експертиза, в стойност от 1,82 промила, която стойност отговаря на
средна степен на алкохолно повлияване, като при тази концентрация може от
медицинско лице да се установи коматозно състояние в резултат от мозъчно
сътресение след контузия на главата, но при тази концентрация няма заспиване и
загуба на съзнание, но е намалено концентрацията, съобразителността, има
самонадеяност, т.е. ищецът е повлиян, което е довело и до неправилно предприети
маневри и неточна преценка на пътната обстановка.
От
показанията на свид. Е.А.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил
приет в спешно отделение в болницата в гр. Бургас, бил е в кома, с рани по
тялото, с натъртвания, имал е счупени ребра и счупено рамо, пробит бял дроб от
счупеното ребро, правена му е операция и му е поставен дренаж, като е престоял
4 дни в реанимация. Свидетелят сочи още, че след изписването от болница ищецът
е лежал вкъщи 2 мес., през което време се е нуждаел от грижи и чужда помощ,
имал е болки, приемал е лекарства, като след този период постепенно е започнал
да се движи, като към настоящия момент е добре, но става бавно и вече не може
да работи.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че комата и пневмотораксът са заболявания, които
са били временно опасни за живота на ищеца, а останалите травми - без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение, периодът на
възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на
60 години, т.е. в трудоспособна възраст, както и че към настоящия момент е
напълно възстановен. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 30 000,00
лв.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно и доказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
заключението на назначената по делото САТЕ се установи, че една от причините за
настъпване на процесното ПТП е предприетата от ищеца маневра за пресичане на
пътното платно без да пропусне преминаването на л.а. „Пежо Партнер“, т.е.
нарушил е разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП, чл.50 ал.1 ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2
ППЗДвП, с което си поведение сам се е поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане. От приетото по делото заключение на СМЕ се установи безспорно и
категорично, че ищецът е
управлявал велосипед след употреба на алкохол със стойност от 1,82 промила. Настоящият
съдебен състав намира, че поведението на велосипедиста безспорно е било
повлияно от употребения алкохол, тъй като от заключението на СМЕ
се установи също, че това количество алкохол е довело до средна степен
на алкохолно повлияване, при което е намалена концентрацията,
съобразителността, има самонадеяност, т.е. ищецът е повлиян, което е довело и
до неправилно предприети маневри и неточна преценка на пътната обстановка, с
което поведение ищецът също се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане.
С оглед на това, е налице основанието на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на присъденото по – горе обезщетение с 50 %, тъй като на
толкова съответства приносът на пострадалия за настъпване на вредите. По този
начин на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 15 000,00
лв.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на сумата от 15 000,00 лв. и искът
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК,
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер
на сумата от 85,72 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 677,19
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на
чл.38 ал.2 ЗА. На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата
от 600,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на изрично
направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да
се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 342,84
лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 57,14 лв., представляваща
депозит за свидетел, сумата от 2,86 лв., представляваща такса за съдебно
удостоверение и сумата от 1083,37 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Г.И П.“, според което ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата 2100,00
лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 1083,37 лв., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на Д.А.А.,
ЕГН **********, адрес: гр. Поморие, кв. „********ет.2, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2015
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 29.08.2015 г. в гр. Поморие ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 35 000,00 лв., на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 85,72 лв., представляваща
разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 600,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „Г.И П.“, ЕИК********, седалище
и адрес на управление:***, офис 2А, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2
ЗА, сумата от 677,19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********, адрес: гр. Поморие,
кв. „********ет.*, да заплати на ЗАД „ОЗК
- З.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 1486,21 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: