Р Е Ш Е Н И Е
№... 27.03.2018г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Граждански състав
На
12.03.2018г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар
Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия
Минчева гражданско дело №747 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е изпратено за разглеждане пред
РС-Гълъбово по реда на чл.23, ал.3 ГПК.
Производството е с правно основание чл.49,
във връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.
Искът е предявен от М.М.С. ***
срещу „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, представлявано от С.Т.Г..
С исковата молба се твърди, че на 19.11.2013г. ищецът е бил отведен
неправомерно от полицията на ЦПЗ-Стара Загора за преглед. Дежурният лекар е
обяснил на ищеца, че трябва да остане за срок от 1 месец на лечение, което
ищецът е отказал да направи. При напускането на кабинета на дежурният лекар,
личната карта на ищеца е останала у лекаря, който неправомерно я задължал до
09.01.2014г. На 07.01.2014г. ищецът отново бил отведен в ЦПЗ-Стара Загора за
преглед, където бил настанен насилствено за два дни при унизителни условия.
Едва на 09.01.2014г. след разпореждане на съдия от РС-Стара Загора, е бил
освободен и му е била върната личната карта. Ищецът счита, че са били нарушени
човешките му права, защитени от българското законодателство, ЕКПЧОС и ХОПЕС.
Чрез задържането на личната му карта, ищецът бил поставен в невъзможност да
участва в конкурс за работа. Освен това задържането му като пациент на
ответника без негово съгласие представлявало отвличане по смисъла на НК. Били
изготвени документи – епикриза и изследвания, които
не отговаряли на медицинските стандарти и удостоверявали неверни обстоятелства.
Ищецът преживял силен стрес, обида и психически тормоз вследствие на престоя в
ЦПЗ-Стара Загора и вследствие на задържането на личната му карта. Това породило
правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да му заплати
неимуществени вреди в размер на 5100,00лв., част от общо причинените неимуществени
вреди в размер на 30000,00лв., представляващи
пряка и непосредствена последица от действията на служителите на ответника при
задържане на личната карта на ищеца на 19.11.2013г. и при хоспитализацията му
от 07. до 09.01.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. В съдебно заседание и с писмената си
защита ищецът поддържа така предявения иск.
В срока за писмен отговор и с писмената
си защита ответникът оспорва предявения иск. Счита, че искът за присъждане на
неимуществени вреди е неоснователен по основание и размер. Оспорва изложените
от ищеца в исковата молба обстоятелства. Твърди, че на 19.11.2013г. ищецът е
бил доведен от полицията в лечебното заведение за преглед, което е било
удостоверено чрез вписване на името му в амбулаторния журнал. Преглед не е бил
извършен, тъй като ищецът е поискал да излезе да пуши и не се е върнал в
кабинета. Личната карта на ищеца е била предадена на дежурния лекар д-р И.Н.от
полицаите поради предстоящия преглед и необходимостта да бъдат записани данните
на ищеца и след това е била изоставена в кабинета при напускането му от ищеца.
Ищецът не бил уведомил лекаря, че ще напусне лекарския кабинет, не е поискал
личната си карта, а просто я е оставил там. Личната карта на ищеца е била
съхранявана при ответника, а не е неправомерно задържана. След датата на
прегледа ищецът не е търсил личната си карта, нито пък някой от служителите е
отказвал да му я предаде. Ищецът проявил безотговорност изоставяйки личната си
карта в лекарския кабинет. След кратък период от време, дежурният лекар предал
личната карта на ищеца в полицията. Ответникът оспорва изложените от ищеца
обстоятелства за извършен насилствен преглед на 07.01.2014г. Ищецът е бил
доведен за преглед от органите на Полицията, въз основа на Постановление от
20.12.2013г. на РП-Стара Загора, с което се разпорежда да бъде извършен преглед
на ищеца на основание чл.153 и сл. от Закона за здравето. Тази разпоредба
уреждала спешна психиатрична помощ дори и при отказ на пациента. Поради тази
причина ищецът е бил хоспитализиран и е изписан на 09.01.2014г. Действително
ищецът не е подписвал декларация за „Информирано съгласие“, но хоспитализацията
му е била извършена в условията на спешност. Не били верни твърденията на
ищеца, че е бил поставен в унизителни условия. Той бил в същите условия, в
които и всички останали пациенти. Режимът на достъп до центъра е свободен,
както за пациентите, така и за техните посетители. Поради тази причина ищецът
също е напускал лечебното заведение, под предтекст,
че трябва да посети зъболекар, след което сам се е върнал след употреба на
алкохол. Напускането на лечебното заведение и доброволното завръщане
опровергавали твърденията на ищеца, че бил насилствено задържан. На
09.01.2014г. ищецът напуснал окончателно лечебното заведение. Ответникът
твърди, че при престоя на ищеца е изготвена медицинска документация по законоустановения ред, което е задължително по Закона за
здравето. Оспорва твърденията на ищеца, че поради неправомерното задържане на
личната му карта е бил възпрепятстван да се яви на конкурс за работа. Счита, че
ако ищецът е считал картата си за неправомерно задържана, е следвало да съобщи
в полицията. Оспорва твърденията на ищеца за нанесен му силен стрес, обида и
психически тормоз. Твърди, че всички действия на медицинските лица са били
законосъобразни.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Видно от приетите като писмени
доказателства по делото копия на: Постановление №5436/15.11.2013г. на РП-Стара
Загора; Медицинско направление от 19.11.2013г.; извлечение от Амбулаторен
журнал започнат на 26.06.2013г. завършен на 12.02.2014г.; Постановление
№6010/20.12.2013г. на РП-Стара Загора; Епикриза,
издадена от „ЦПЗ-Стара Загора“ ЕООД, ищецът два пъти е бил отвеждан в ЦПЗ-Стара
Загора за преглед на основание съответно постановление на РП-Стара Загора на
основание чл.153 и сл.от Закона за здравето. Първият път ищецът е отведен от
органите на МВР при ответника на 19.11.2013г. Страните не спорят относно
обстоятелствата, че ищецът е отказал да бъде прегледан и е напуснал лечебното
заведение. Страните не спорят и относно факта, че личната карта на ищеца е била
предадена от полицая, съпровождал ищеца, на дежурния лекар д-р И.Н., и
напускайки лечебното заведение, личната карта на ищеца е останала у лекаря.
Спорно е обстоятелството дали личната карта на ищеца е задържана от лекаря или
недобросъвестно оставена от ищеца.
За втори път ищецът е отведен в
ЦПЗ-Стара Загора за преглед на 07.01.2014г., когато е приет за лечение и е
изписан на 09.01.2014г. Спорни между страните са обстоятелствата дали е имало
основание за задържане на ищеца на лечение при ответника и при какви условия е
бил поставен при престоя му в лечебното заведение.
За изясняване на спорните факти по
делото съдът следва да отбележи, че се ползва от приетите по делото
доказателства – медицински документи, съставени от ответника и допълнително
такива представени от страните само по отношение на предмета на доказване по
делото. Действителното психично състояние на ищеца не е предмет на установяване
по това производство, поради което съдът няма да коментира истинността на
представените медицински документи и противоречията между представените епикризи от лечебни заведения и копия на:
Съдебно-психиатрично освидетелствуване №**********,
Карта за предварителен медицински преглед от 31.05.2016г., представени от
ищеца.
По делото бе
допуснат до разпит свидетелят М.Ж.С. – баща на ищеца, от показанията на който
се установява, че на 19.11.2013г. двама полицаи са дошли в къщата, в която
ищецът живее заедно с родителите си и са казали, че трябва да отведат ищеца в
ЦПЗ за изследване. Взели му личната карта и той тръгнал с тях. Свидетелят
твърди, че ищецът не е пушач и през живота си не е пушил. Личната карта на
ищеца била върната по време на съдебно заседание на Районен съд – Стара Загора
на 09.01.2014г. През времето, в което ищецът бил без лична карта, той се
страхувал да излиза от вкъщи, не можел да пътува, бил подтиснат и нервен. Не
успял да се яви на конкурс за работа в София. На 07.01.2014г. ищецът се обадил
на свидетеля по телефона и му казал, че го водят в ЦПЗ-Стара Загора. Свидетелят
отишъл също в лечебното заведение, където имало двама полицаи заедно с ищеца в
кабинета на д-р Д.. Д-р Д. заплашвала ищеца, че ако не остане доброволно в
лечебното заведение, ще бъде закаран в лудницата в Раднево. Полицаите
потвърдили възможността ищецът да бъде закаран в Раднево. Ищецът категорично
отказал да бъде приет в лечебното заведение, но на сила бил отведен навътре по
коридора, а свидетелят бил изблъскан навън. На 08.01.2014г. свидетелят отвел
ищеца на преглед при зъболекар, тъй като имал предварително записан час. За
тази цел свидетелят гарантирал пред лекарите от ЦПЗ-Стара Загора, че ще го
върне там след прегледа. Когато свидетелят видял ищеца на 08.01.2014г., той бил
без колан на панталоните и без тиранти, като това го поставяло в положение да
си държи с ръка панталоните, за да не падат. Ищецът бил силно изнервен, тъй
като бил подложен на процедури в психиатрично заведение без всякакво основание.
Престоят му в лечебното заведение приключил на 09.01.2014г., когато бил
освободен от съдебно заседание на РС-Стара Загора. Този престой се отразил
изключително негативно на ищеца – бил нервен и подтиснат, не можел да спи
добре, нито да се храни. Свидетелят счита, че последиците продължават и до
настоящия момент. Най-голямото притеснение на ищеца било, че престоя му в
лудницата ще се разчуе и той няма да може да работи като журналист повече. Това
бил първият престой на ищеца в такъв вид лечебно заведение. След това е имало
друг престой в болницата в Раднево. Свидетелят не можел да прецени дали
притеснението и стресът на ищеца се дължат само на престоя в ЦПЗ-Стара Загора
или и на последващите проблеми свързани с такова
лечение. След този случай ищецът не е започнал работа. Чувствал се доста
обезверен, че може да упражнява професията си. Считал, че в професионалната
гилдия се е разчуло, че има психични проблеми.
Свидетелят е близък на ищеца /баща/ и
като такъв е заинтересован от изхода на делото. Съдът, след като извърши
преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК кредитира с доверие
показанията свидетеля, тъй като те кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства и свидетелят излага свои лични впечатления от събитията. Относно
наведеното от страна на ответника твърдение, че когато е било доведен за
преглед на 19.11.2013г. ищецът е излязъл да пуши и не се върнал в кабинета на
лекаря и твърдението на свидетеля, че ответникът никога не е пушил, съдът
намира това противоречие за несъществено, тъй като представителят на ответника
не твърди, че някой е видял ищецът да пуши. Твърди само, че това е бил поводът
за напускане на кабинета от страна на ищеца, а не че в действителност ищецът е
излязъл да пушИ. Няма спор, че ищецът е излязъл от
кабинета на дежурния лекар без да бъде прегледан и поводът за излизането му е
несъществен с оглед предмета на доказване. По отношение на твърденията на
ответника, че при излизането на ищеца за посещение на зъболекар на
08.01.2014г., същият се е върнал в лечебното заведение употребил алкохол, и
противоречащите твърдения на свидетеля, че е придружавал ищеца през цялото
време, съдът намира също за несъществено това обстоятелство. Същественото по
делото е дали престоят на ищеца в лечебното заведение е бил на валидно правно
основание или е бил неправомерно задържан, а дали ищецът е съдействал или не на
лечението е ирелевантно към предмета на доказване.
Две са събитията, от които ищецът черпи
основания за претърпени неимуществени вреди – едното е задържането на личната
му карта за периода от 19.11.2013г. до 09.01.2014г. и другото е неправомерното
му задържане за лечение за периода 07.01.2014г. – 09.01.2014г. в ЦПЗ-Стара
Загора.
Съдът приема за установено, че
действително на 19.11.2013г. органите на МВР са взели от ищеца личната му карта
и са го отвели в ЦПЗ-Стара Загора. Там са предали личната му карта на дежурния
лекар – д-р И.Н., който е вписал данните на ищеца в Амбулаторния журнал. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните. На тази дата преглед на ищеца не е
бил извършен, тъй като същият е напуснал кабинета на лекаря. Личната му карта е
останала при д-р И.Н.. Не се установи категорично лекарят да е задържал
принудително личната карта на ищеца, да е отказал да му я върне при поискване
от ищеца. Не се установи ищецът изобщо да е опитал да получи обратно личната си
карта от лекаря. След напускането на лечебното заведение няма данни по делото
ищецът да е търсил личната си карта от който и да било служител на ответника,
нито от органите на полицията. Действително ищецът представи и съдът прие като
писмени доказателства по делото копия на Жалба до Началника на І-во РУП-Стара Загора, ведно с известие за доставяне, Жалба
до Министъра на Вътрешните работи, ведно с известие за доставяне, от които
обаче се установява, че ищецът е сигнализирал съответните органи за
неправомерни действия на полицейски служители, а не е сигнализирал, че документът
му за самоличност е откраднат или изгубен или задържан от известно или
неизвестно лице. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи,
„Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от
повреждане, унищожаване или загубване.“ Съгласно чл.8, ал.2 от същия закон: „При
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно
звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или
консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.
39а
- в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина.“ Ищецът е следвало да подаде
изрична декларация или заявление в съответното районно управление на МВР, че
документът му за самоличност е бил задържан неправомерно. Необяснимо е
пасивното поведение на ищеца в тази ситуация, предвид изразеното от него, а и потвърдено
от свидетеля притеснение, че е без документ за самоличност. От друга страна не
бе установено категорично, че личната карта на ищеца е била задържана именно от
служители на ответника за целия период, твърдян от ищеца. На практика личната
карта е останала в кабинета на д-р Н. на 19.11.2013г. Той не е имал задължение
да търси ищеца, за да му я върне, а и логично би било, ищецът знаейки къде е
останала личната му карта, да се върне и да я потърси. Поради тази причина
логично звучат твърденията на ответника, че личната карта на ищеца е останала в
кабинета няколко дни, за да може евентуално ищецът да я потърси и да му бъде
върната, след което личната карта е била предадена в полицията. Нито ищецът,
нито свидетелят бяха категорични в твърденията си, кой точно е предал личната
карта на ищеца в съдебното заседание на РС-Стара Загора, т.е. къде е била
съхранявана, дали при ответника или в полицията. Според настоящия състав, няма
категорични данни, че е била през целия период от 19.11.2013г. до 09.01.2014г.
при ответника. По отношение на твърдяните от ищеца
вреди от задържането на личната му карта, съдът намира, че ищецът сам се е
поставил в ситуация да е без документ за самоличност за такъв период от време,
поради непредприемането на необходимите действия за връщането на личната му
карта. Неявяването на конкурс за работа не беше удостоверено по друг начин
освен с твърденията на ищеца и показанията на баща му. Дори не бе установено
ищецът да е подал документи за участие в конкурс за работа. Показателен е
фактът, че ищецът не е започнал работа и вече четири години след случилото се,
което означава, че не липсата на лична карта е причината за неупражняването на
професията от страна на ищеца. Съдът намира, че не са налице данни за противоправно поведение от страна на служители на
ответника, изразяващи се в задържане на личната му карта в периода от
19.11.2013г. до 09.01.2014г., което е първото необходимо условие за присъждане
на обезщетение за вреди. Поради тази причина искът в тази му част се явява
неоснователен.
Искът с правно основание чл.49 от ЗЗД е за ангажиране отговорността на ответника като работодател на виновни служители. Работодателят отговоря за вредите, причинени от работника или служителя, или от лицето, на което е възложена работата, при или по повод изпълнението на тази работа и тогава, когато не е установено кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредите. Отговорността по чл.49 от ЗЗД възниква за работодателя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задълженията, които произтичат от закона, техническите и други правила, или от характера на работата. За възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищецът), вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод извършването на работата, възложена от ответника, и причинителят да има вина за причинените вреди.
В случая искът е насочен изцяло към болничното заведение с твърдение за неправомерно принудително настаняване за лечение.
Съгласно разпоредбите на чл.153 и на чл.154 от Закона за здравето /ЗЗ/, спешната психиатрична помощ се оказва от психиатричните диспансери, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения или клиники към многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска помощ, като се прилага спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други лица. Когато състоянието на лице по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ налага продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение взема решение лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа, като уведомява незабавно близките на пациента за това. По изключение срокът по ал.1 може да бъде продължен еднократно с не повече от 48 часа с разрешение на районния съдия. При необходимост от вземане на решение за провеждане на задължително лечение ръководителят на лечебното заведение незабавно внася в съда мотивирано искане за това, придружено със становище за психичното състояние на лицето, изготвено от психиатър
В конкретния случай съдът приема за установено, че ищецът е постъпил в ЦПЗ-Стара Загора на 07.01.2014г. по спешност, поради изложените съображения в постановлението на РП-Стара Загора. Предвид постановлението от 20.12.2013г. на ищеца е следвало да бъде извършен преглед. Без значение е фактът, че от 20.12.2013г. до 07.01.2014г. е изминало време. Това време не изключва предпоставките за спешност, които се преценят от дежурния лекар. Именно лекарят може да прецени дали състоянието на лицето налага настаняването за временно лечение в лечебното заведение, като обаче това временно лечение е за 24 часа за овладяване на спешното състояние. Очевидно при прегледа на ищеца е било установено състояние, което е налагало настаняването за лечение – състояние, което е било опасно за самия ищец или за околните.
Съгласно медицинския стандарт „Психиатрия“, утвърден с Наредба №24 от 07.07.2004г. на министъра на здравеопазването, насочването на психиатричния пациент за спешна хоспитализация става от специалист психиатър при установяване на висока степен на риск. „Спешната психиатрична помощ включва диагностични и лечебни процедури….Спешното настаняване в психиатричен стационар представлява ограничаване на правата и свободите на пациента в интерес на неговото здраве и сигурност и за гарантиране на здравето и сигурността на околните“. Разпоредбите за утвърждаване на медицинския стандарт „Психиатрия“ са в синхрон със Закона за здравето, тъй като също предвиждат, че спешното настаняване на пациент в психиатрично заведение/клиника без негово съгласие е в рамките на 24 часа, след което следва да се уведоми съда/прокуратурата за спешното настаняване. Ако не се получи становище от съответния съд или прокуратура, пациентът следва да бъде освободен. В случая ответникът не представи доказателства да е искал изобщо становище от съд или прокуратура във връзка с установеното от дежурен лекар спешно състояние на ищеца, налагащо задържането му в лечебното заведение. Постановлението на РП-Стара Загора, което е било основание за отвеждането на ищеца в ЦПЗ-Стара Загора, е изисквало преглед на ищеца, дори не е била назначена експертиза с това постановление, още по-малко стационарна. Това означава, че не е било налице основание за задържане на ищеца в лечебното заведение за повече от 24 часа без негово съгласие.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е бил задържан правомерно на 07.01.2014г. и съответно до изтичането на 24 часа от задържането. След изтичането на първите 24 часа на 08.01.2014г., задържането се явява незаконно.
По отношение на условията, при които е бил поставен ищецът при престоя му в лечебното заведение, не се установи те да са били различни от тези, установени в Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД. Ищецът е възприел за унизително отнемането на колана и тирантите му, но такава е практиката на този вид лечебни заведения, с оглед запазване на живота и здравето не само на конкретния пациент, но и на останалите, предвид факта, че може да има други пациенти със суицидни намерения. Не се доказа, а и не бяха наведени твърдения в тази насока, че съответните предпазни мерки са били предприети само по отношение на ищеца с цел да унижат именно него.
Основен елемент на непозволеното
увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено
увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното
й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на
благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна
цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат
личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се
включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други
лица.
Установи се, че след престоя си в
ЦПЗ-Стара Загора ищецът е бил много притеснен, че ще се разчуе сред колегите му
и това ще накърни авторитета му като журналист. Свидетелят по делото изложи
твърдения, че и до сега ищецът изпитна негативните последици от престоя си в
лечебното заведение. От друга страна по делото стана ясно, че същата година
ищецът е престоял и в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“
гр.Раднево от 10.05.2014г. до 15.05.2014г. Това неминуемо също се е отразило
неблагоприятно на самочувствието и достойнството му, като твърдяните
последици не могат да са обусловени именно и само от престоя на ищеца при
ответника.
Причинната връзка е обединяващият
елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите
подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното
и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при
предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря.
От всички доказателства по делото се
установява, че негативните преживявания на ищеца са частично вследствие на незаконосъобразното
му задържане в ЦПЗ-Стара Загора за 24 часа, след разрешеното време за задържане
по спешност.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди за един сравнително продължителен период от време от престоя му при ответника, като дори и към настоящия момент счита достойнството си за накърнено.
Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него закононарушение.
Съобразявайки тези обстоятелства, както
и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо
обезщетение в размер на 2000,00лв. за ищеца, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати, като в останалата част до претендирания
размер от 5100,00лв.,
част от
общо причинените неимуществени вреди в размер на 30000,00лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно
присъденото обезщетение следва да бъде заплатено ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 08.01.2014г., до окончателното му
изплащане.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавната такса за
производството, която възлиза на 80,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Армейска“ №16, представлявано от управителя С.Т.Г., да заплати на М.М.С.,***, ЕГН **********, сумата от 2000,00лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, обида и психически тормоз вследствие на престоя на ищеца при ответника за периода от 08.01.2014г. до 09.01.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2014г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 5100,00лв., част от общо причинените неимуществени вреди в размер на 30000,00лв.
ОСЪЖДА
„ЦЕНТЪР ЗА
ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Армейска“
№16, представлявано
от управителя
С.Т.Г. да
заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер на 80,00лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: