О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 137
11.04.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Иван Воденичаров
Като
разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело № 120 по описа за
Образувано е по частна жалба на „Л“ Л. , дружеството учредено съгласно законодателството на Република М. , със седалище *, представлявано по пълномощие от адв. В. гр. С. против определение № 300 от 19.02.19г. по г.д. № 1295/18г. на БОС с което поради поради обезсилване на определение № 914/06.02.18г. по чгд № 8812/17г. на БРС е оставена без разглеждане молбата му вх. № 5* от 06.02.2018г. за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК на Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.01.2018г. по същото дело.
В пространното изложение частният жалбоподател излага съображенията си за недопустимост на обжалвания акт, а алтернативно сочи нарушения, обосноваващи извод за неговата неправилност. Моли съда да обезсили като недопустимо, респективно да отмени като неправилно постановеното определение.
Отговор на частната жалба е постъпил от „ М. в неперсонифицирано гражданско дружество „Б“. В отговора подробно са изложени възражения по отношения оплакванията на частния жалбоподател, като се поддържа недопустимост на частната жалба, а алтернативно се иска от съда оставянето й без уважение.
След цялостна преценка на становищата на страните като съобрази закона и събраните по делото доказателства въззивният съд приема следното:
Частната жалба е подадена против определение, с което окръжният съд – Б. като въззивна инстанция е оставил без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател по чл. 420, ал.2 ГПК като е обезсилил определение на Районен съд гр. Б. за спиране на изпълнението, което е било обжалвано от взискателя по изпълнението – основание по чл. 274 ,ал.1, т.1 ГПК.
С определението на БОС в обжалваната част е обезсилено определение № 914/06.02.18г. по чгд № 8812/17г. на БРС, с което на основание чл. 420, ал.2 ГПК по направено в срока за възражения искане от частния жалбоподател заповедния съд е спрял допуснатото незабавно изпълнение на Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.01.2018г. и е оставена без разглеждане молба вх. № 5* от 06.02.18г. по чгд 8812/17г. подадена от частния жалбоподател.
В съобразителната част на обжалваното определение, съдът е изложил мотивите си да приеме неговата недопустимост, поради обстоятелството, че районният съд се е произнесъл по молбата на частния жалбоподател, която съобразно изложеното е приета за подадена извън срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
За да достигне до този извод съдът се е позовал на представената по делото покана за доброволно изпълнение връчена на длъжника от ЧСИ К. по изп. Д. № 9/2018г. / л. 197, д. 8812/17г.на БРС/.
Поканата за доброволно изпълнение / ПДИ/ е връчена на длъжника чрез КА“У“ Е. по реда на чл. 50, ал.2 ГПК.
Окръжният съд е приел, че корабната агенция е била в договорни отношения с длъжника, като корабособственик, по договор за агентиране въз основа на екранно копие от системата на НЦЕДМТ/ л. 136 и сл. д.1295/18г./ за три дати през 2017г. и писмо на директора на дирекция „Морска администрация- Б. “ Капитан на пристанището к.д.п. И., в което той уведомява съда, че е връчвал свои заповеди по отношение на м.т. BADR, в своя офис, на служител от агенцията, през м. ноември 2017г. и през м. януари 2018г. Въз основа на тези данни съдът е приел, че дружеството има качеството на корабен агент на корабособственика, който е дружеството-длъжник.
На
следващо място, съдът е приел, че ЧСИ, като е пристъпил към връчване на ПДИ на
корабния агент по адреса на регистрация в ТР и не го е намерил правилно е
приложил чл. 50, ал.2 ГПК с отбелязване на дата на връчване 18.01.2018г.,
защото е установил при връчването от разговор с мъж и жена ,че такова дружество
на адреса няма. В хода на делото съдът е разпитал свидетел Д. , живуща на
адреса, която макар да не познавала всички съседи във входа е потвърдила, че
корабна агенция там няма. Отделно съдът е кредитирал представен констативен
протокол на помощник-нотариус по заместване на нотариус Ж. Ст. М. , която по
молба на адв. К. представител на взискателя
е посетила три пъти през м. ноември
След като по този начин съдът проверил редовността на връчването, приел, че ПДИ законосъобразно е връчена на основание чл. 50, ал.2 ГПК на 18.01.18г. вследствие на което подаденото на 06.02.18г. възражение ведно с молба за спиране на предварителното изпълнение по чл. 420, ал.2 ГПК са подадени извън преклузивния двуседмичен срок
Въззивният съд намира изводите за несъобразени с правилата за връчване в гл. VІ, раздел І Съобщения на ГПК по следните съображения:
Несъмнено длъжник по заповедта за изпълнение е дружеството частен жалбоподател по настоящото дело и съобразно чл. 414, ал.2 ГПК е лицето което има право да възрази срещу заповедта в двуседмичен срок от връчването й от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение при допуснато предварително изпълнение.
Съгласно чл. 37 ГПК дружеството-длъжник е адресат на съобщението, а съгласно чл. 38 ГПК ПДИ е следвало да се връчи на адреса, посочен по делото и вписан в заповедта за изпълнение № 258 от 12.01.2018г.
ГПК признава за редовно личното връчване, връчването на представител, което се приравнява на лично връчване и връчването на друго лице в хипотезата на чл. 46 ГПК. За да пристъпи към връчване на корабния агент ЧСИ не е имал основание, доколкото по чгд № 8812/17г. на БРС / заповедното производство/ заявителят / кредитор изрично е посочил адрес на длъжника в *. , и е представил заверен превод на справка от Търговския регистър на Република М. с актуални данни за същия адрес. Извън хипотезата на чл. 46 ГПК връчването на лица различни от адресата е редовно само ако са посочени от него по делото – съдебен адресат, пълномощник, законен представител.
Както правилно е посочил в определението си окръжния съд представителните правомощия на корабния агент, произтичащи от закона/ КТМ/ не могат да се тълкуват разширително извън обичайните услуги за осъществяване на корабна дейност и той не може без изрично овластяване да се приеме за представител по ТЗ, доколкото въобще по делото може да се твърди за наличие на договор за агентиране. Дори да се докаже наличието на такъв, корабният агент, като лице за контакт, би могъл единствено при условията на чл. 46 ГПК да получи съобщението, след като е съгласен да го приеме, което изисква по отношение на него да се извърши лично връчване, удостоверено с подпис. Съгласието да се приеме съобщението задължително се вписва и се удостоверява с подписа на лицето.
От тук и извода, че по отношение на лице по чл. 46 ал.1 ГПК не може да се прилага чл. 50, ал.2 ГПК ако и да е търговец, защото липсва съгласие да се предаде съобщението и по този начин се накърняват правата на длъжника по чл. 46, ал.4 ГПК. Доказано е по делото, че длъжникът въобще не е призоваван на посочения в делото адрес, което не е спорно. При това положение по отношение на него въобще не е осъществено връчване на ПДИ, ведно със Заповед № 258 от 12.01.2018г. за изпълнение на парично задължение, по която е допуснато предварително изпълнение.
В случаите, когато не се доказва редовно връчване на съобщение, от което по закон започва да тече преклузивен срок за извършване на процесуално действие, съдебната практика неотклонно приема, че действието е винаги в срок.
По изложените съображения апелативният съд приема, че като е приел за редовно връчена на длъжника „Л“ Л. , дружеството учредено съгласно законодателството на Република М. , със седалище * ПДИ ведно със Заповед № 258 от 12.01.2018г. за изпълнение на парично задължение, по която е допуснато предварително изпълнение на дата 18.01.2018г. окръжният съд е нарушил чл. 37 и чл. 38 ГПК, приложими към личното връчване на съобщения на страна по делото, както съобразно посочения в заповедта за изпълнение адрес е следвало да се извърши връчването на книжата, доколкото по делото страната не е посочила съдебен адресат или пълномощник.
След като в периода след 18.01.2018г. до датата на подаване на възражението и искането по чл. 420, ал.2 ГПК не е последвало редовно връчване на съдебните книжа, то не може законосъобразно да се направи извод за тяхното подаване извън преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал.2 ГПК, тъй като единствено документирано връчване е незаконосъобразно и поради това нередовно. От него не могат да произтичат каквито и да е правни последици за страната, което в случая означава, че от сочената в ПДИ дата 18.01.2018г. не е започнал да тече срок за възражение.
Ето защо постъпилата на 06.02.2018г. молба по чл. 420, ал.2 ГПК от длъжника е в срока за възражение по смисъла на чл. 420, ал.2 ГПК и произнасяйки се по нея районният съд не е постановил недопустим съдебен акт.
По тези съображения в обжалваната част определението на окръжния съд следва да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по същество на оплакванията по частната жалба против определението на РС за спиране на изпълнението на Заповед № 258 от 12.01.2018г. за изпълнение на парично задължение.
Изложените в частната жалба пред настоящия съд оплаквания по отношение валидността на заповедта за изпълнение, годността на представените доказателства по чл. 417 ГПК, обосноваващи извод за наличие на вземане и материално правната легитимация на взискателя, като негов носител не могат да бъдат разгледани в това производство, което е ограничено единствено до разрешаване на въпроса отговорът на който е послужил на окръжния съд да приеме определението за спиране на изпълнението за недопустимо, като постановено по просрочена молба по чл. 420, ал.2 ГПК, оставена от окръжния съд без разглеждане.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯВА определение № 300 от 19.02.19г. по г.д. № 1295/18г. на БОС, в частта в която е обезсилено определение № 914/06.02.18г. по чгд № 8812/17г. на БРС и е оставена без разглеждане молбата на „Л“, дружеството учредено съгласно законодателството на Република М. , със седалище * за спиране на изпълнението на Заповед № 258 от 12.01.2018г. по ч.г.д. № 8812/2018г. на БРС.
ВРЪЩА делото на окръжен съд Б. за произнасяне по същество на оплакванията в частната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ