Р Е Ш Е Н И Е
№
9.6.2016 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
шести юни две хиляди и
шестнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Д.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 989 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Ю.А.Х.,***, чрез адв. Б.Г., срещу А.Ф.И.,
ЕГН **********, с която се иска предоставяне на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на децата А. А. Ф., ЕГН ********** и И.
А. Ф., ЕГН **********, определяне местоживеенето им при майката,
определяне режим на лични отношения с бащата, осъждането на последния да
заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 160 лева, считано от
1.2.2016 г.
В исковата молба се твърди, че малолетните А.
Ф. и И. Ф. са родени от съвместното съжителство между страните, както и че към
настоящия момент ищцата, заедно с двете деца, живеят в жилището на нейните
родители в гр. Полски Тръмбеш. Посочва се, че отношенията между ищцата и
ответника са охладнели, като през
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез своя процесуален представител, е подал отговор на исковата
молба, в който исковете не се оспорват по същество, но се изразява становище,
че претендираната от ищцата издръжка следва да се определи в минималния
предвиден размер. Това становище е аргументирано с липсата на данни за
възможностите на бащата да заплаща издръжка в по-висок размер и по-конкретно с
липсата на доказателства за получаваните от същия доходи, такива за
притежаваното от него имущество, както и с липсата на данни дали А.И. няма и
други деца, които също е длъжен да издържа.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя
процесуален представител, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени. Ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Ответникът, чрез назначения си особен
представил, не оспорва претенциите в частта, касаеща упражняването на
родителските права по отношение на децата, определяне на тяхното местоживеене и
режима на лични отношения. Оспорва претенциите за издръжка относно техния
размер, като счита, че същите следва да бъдат определени в минималния такъв.
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Свищов,
уведомена за производството на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на
детето e представила социален доклад.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за
раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 88/29.7.2009 г. на
Община Полски Тръмбеш, и удостоверение за раждане от *** г., издадено въз
основа на акт за раждане № 127/26.11.2007 г. на Община Полски Тръмбеш, е видно,
че малолетните А. А. Ф. и И. А. Ф., са с родители: майка – Ю.А.Х. и баща – А.Ф.И..
Безспорно е между страните, а и се
установява от представения по делото социален доклад и от свидетелските
показания, че Ю.Х. и А.И. са съжителствали на семейни начала около осем години
до раздялата им през
В хода на производството са разпитани двама
свидетели, като показанията им относно родителските качества на майката и тези,
касаещи полаганите от нея грижи за децата са последователни и непротиворечиви,
кореспондиращи с изготвения по делото социален доклад. Свидетелите Б Х. – майка
на ищцата и Д М посочват, че след раздялата с ответника грижи за
децата полага Ю.Х., подпомагана от своите родители. Св. Х. посочва, че след
напускането на семейното жилище от ответника и след заминаването на последния в
чужбина, първите няколко месеца е изпращал парични средства за отглеждането
децата, като впоследствие обаче парите започнали да идват по-рядко, а самият
баща по-рядко контактувал с децата. Св. Х. заявява, че пред нея ответникът
споделил, че все по-рядко намирал работа, като не можел да си плати квартирата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК,
когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на родителските права
на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата,
както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия,
възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица,
както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща
семейна среда.
От представения социален доклад несъмнено се
установява, че в дома на ищцата на малолетните е осигурена спокойна и сигурна
среда, качествено и навременно задоволяване на всички техни потребности, в това
число адекватни здравни грижи, достъп до образование, внимание и обич. Ясно е
посочено, че децата са привързани към майката и нейните прародители, които също
са пряко ангажирани с тяхното отглеждане. Горните обстоятелства се потвърждават
и от разпита на двамата свидетели. С оглед посоченото, съдът намира, че
интересите на децата биха могли да бъдат пълноценно защитени от майката, с
която А. и И. живеят след раздялата на родителите. Промяната в установения бит
и среда на децата би довела до нежелани последици върху тяхната психика, като
следва да се отчете и създаденото у децата спокойствие в дома на тяхната майка.
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана
и необходимостта от социални контакти с бащата, както и безспорната такава от
общуване на децата и с двамата родители, с цел недопускане на синдрома на
родителското отчуждение. Затова предвид уважаването на претенцията за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с
малолетните си деца. Ето защо, съдът като съобрази възрастта на децата, както и
обстоятелството, че към момента те са ученици съответно в първи и втори клас в
СОУ „Цанко Церковски” в гр. Полски Тръмбеш, намира за подходящ режима на лични
отношения, посочен в исковата молба, а именно: всяка първа и трета неделя от
месеца за времето от 09.00 до 18.00 часа, като децата следва да бъдат вземани
от адреса на майката и връщани на същия адрес, един през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и пет дни през Коледните или Новогодишни
празници по споразумение между страните. Необходимо е да се отбележи, че в
останалия период бащата би имал възможност да се вижда с децата и да поддържа
контакти с тях, но това следва да става при съответните договорки между
родителите и разбира се при съгласие с майката.
Относно дължимата издръжка, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Относно дължимата издръжка, съдът
съобрази още установения в чл. 142 СК минимален размер на същата, както и
липсата на доказателства, удостоверяващи доходите на ответника. В случая по
данни на свидетелите Б Х. и Д М след заминаването си за
чужбина, включително след фактическата раздяла на страните през
В случая обаче, няма и данни ответникът да е
с влошено здравословно състояние, което да не му позволява да се труди и да
реализира доходи, част от които да отделя за издръжка на децата си. Освен това същият
е в трудоспособна възраст и по делото няма данни да има други деца, за които да
се грижи.
Нуждите на децата понастоящем са свързани най-вече
с необходимостта от средства за храна, дрехи, учебни помагала, здравеопазване,
както и за създаването на нормални условия за живот и възпитание. Тези
обстоятелства, отнесени към законовото и морално задължение на родителите да
осигуряват съответната част от необходимата издръжка за децата си, мотивира съдът
да приеме за основателна претенцията за издръжка в размер на 105 лева на месец
за всяко от децата, като при определяне на посочения размер освен липсата на
данни за реализираните от ответника доходи, която бе обсъдена по-горе, бе
съобразен установеният минимален размер на издръжката за страната от 105 лева,
съобразно чл. 142, ал. 2 СК, вр. чл. 1 от ПМС № 375/28.12.2015 г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната. За горницата над
присъдения размер от 105 лева до претендираните месечни издръжка в размер от 160
лева, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за заплащане на издръжка за минал период, считано
от 1.2.2016 г. до подаване на исковата молба на 11.4.2016 г., се явява частично
основателна. Претенцията за минало време обхваща период от два месеца и десет
дни, т.е. претендираната сума за този период е 373.33 лева за всяко дете (160
лева х 2 месеца и 10 дни) или общо 746.66 лева за двете деца. Предвид показанията
на св. Х. за изпратени от ответника на ищцата през месец май 150 евро,
равняващи се сумата от 293.37 лева, както и с оглед приетия от съда размер на
издръжката, претенцията за минало време следва да се отхвърли за разликата над сумата
от 196.63 лева (105 лева х 2 месеца и 10 дни = 245 лева за всяко дете или общо
490 лева за двете деца - сумата от 293.37 лева = 196.63 лева) до пълния
претендиран размер от 746.66 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна
такса в общ размер на 782.40 лева по сметка на РС Велико Търново, от които 30
лева, дължима за иска по чл. 127, ал. 2 СК, 50 лева, дължима върху размера на
издръжката за минало време, и 302.40 лева, дължима върху размера на издръжките
за бъдещ период, както и 400 лева заплатен депозит за назначаване на особен
представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца А. А. Ф., ЕГН ********** и И. А. Ф.,
ЕГН **********, на майката Ю.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца А.
А. Ф., ЕГН ********** и И. А. Ф., ЕГН ********** да бъде при майката Ю.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А.Ф.И.,
ЕГН **********, с малолетните си деца А. А. Ф., ЕГН ********** и И.
А. Ф., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета неделя от месеца за
времето от 09.00 до 18.00 часа, като децата следва да бъдат вземани от адреса
на майката и връщани на същия;
- един през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск;
- пет дни през Коледните или Новогодишни
празници по споразумение между страните.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143, ал. 1 от СК, А.Ф.И.,
ЕГН **********, да заплаща на всяко от малолетните си деца А. А. Ф., ЕГН **********
и И. А. Ф., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Ю.А.Х.,
ЕГН **********, издръжка в размер от по
105.00 (сто и пет) лева месечно, считано от 11.4.2016 г. до настъпване на
законни причини за тяхното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 105
лева до пълните претендирани размери от по
160 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.
149, ал. 1 от СК, А.Ф.И., ЕГН **********, да заплати на малолетните си деца А.
А. Ф., ЕГН ********** и И. А. Ф., ЕГН **********, чрез тяхната майка
и законен представител Ю.А.Х., ЕГН **********, сумата от 196.63 (сто деветдесет
и шест лева и шестдесет и три ст.) лева, представляваща издръжка за минало време
- за периода месец 1.2.2016 г. - 11.4.2016 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
претендиран размер от 746.66 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК, предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за издръжка са уважени.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 6, А.Ф.И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Велико Търново държавна такса в размер на 782.40 (седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет ст.) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: