РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. ХАСКОВО, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500383 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 51/15.04.2022 година, постановено по гр.д. №
465/2021 година по описа на РС-Свиленград, по предявен от Г. М. Г., Д. А. Г.
и Е. Г. М. срещу „Агропионер” АД - **** иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, съдът е признал за установено по отношение на ответника, че ищците
притежават правото на собственост (първите двама ищци – ½ ид.ч. в режим
на СИО, а третата ищца – другата ½ ид.ч. от целия ПИ) върху Поземлен имот
с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на ****, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК, намиращ се в местността "****”, с площ на целия ПИ 4
709 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план:
****, при съседи: *****, *****, ****, *****, *****. В същото време съдът е
отхвърлил претенцията на ищците за предаване на владение върху реална
част с площ от 696 кв.м. от същия поземлен имот, заета от лозови насаждения
с площ 361 кв.м. и изорана ивица земя с площ от 335 кв.м.
Едновременно с това е отхвърлен предявеният от ищците срещу
„Агропионер” АД - *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответното дружество да премахне лозовите насаждения, засяти от последното
върху реална част с площ от 361 кв.м. от процесния Поземлен имот.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, направените от ответника
1
разноски са възложени на ищците.
Недоволниен от така постановеното решение в отхвърлителната
му част са останали въззивниците , които подават въззивна жалба с
оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт. Въззивниците считат, че са доказали твърденията си, че
ответникът продължава да извършва почвена обработка, резитба и беритба на
реколта на засадените в процесната част от имота лозя. Настояват, че с това
ответникът осъществява държане на имота им, а освен това им пречи да
упражняват правото си на собственост спокойно и в пълен обем. Правят
искане за отмяна на атакуваното решение в частта, с която исковете са
отхвърлени и за уважаването им. Претендират деловодни разноски за двете
инстанции. Направено е искане за опреД.не и възлагане на адвокатски
възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемото дружество
„Агропионер“ АД подава отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Изразява становище за правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Намират за
правилен извода на районния съд за това, че правото на собственост върху
процесния имот принадлежи на ищците. Акцентуват върху това, че в хода на
първоинстанционното производство са признали това обстоятелство. Считат,
че събраните по делото доказателства установяват, че целият имот,
включително процесната му част, се владее от ищците. Настояват, че като
владеещи собственици, ищците са в правото си да се разпоредят с
намиращото се в него лозе. Твърдят, че дружеството е изоставило лозовите
насаждения в процесната част от имота и не ги обработва, нито прибира
реколтата. Правят искане за потвърждаване на решението и за присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, констатира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с два иска, предявени от Г.
М. Г., Д. А. Г. и Е. Г. М. срещу „Агропионер“ АД: главен – с правно
основание чл. 108 от ЗС и предявен в условията на евентуалност иск по чл.
109 от ЗС. Ищците основават претенциите си на твърдение, че са собственици
на Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на ****, находящ се в местността
„****”, с обща площ от 4 709 кв. м., като Г. М. Г. и Д. А. Г. притежават
2
правото на собственост върху 1/2 ид. част в режим на СИО, а ищцата Е. Г. М.
- върху останалата 1/2 ид. част. Твърдят, че в съседния имот с идентификатор
**** дружеството-ответник стопанисва лозови насаждения. В частта, в която
последният имот граничи със собствения им ПИ ****, лозовият масив
навлиза в имота на ищците, като процесната част с площ от 696 кв.м. е заета с
лозовите насаждения.
В тази част твърденията на ищците не са оспорени от ответника, който
заявява, че действително при създаването на лозовия масив през 2008 година
процесната част от имота на ищците е била засадена с лозя, които
дружеството е обработвало до 2018 година. Ответникът твърди, че след като
ищците са поискали и получили по съдебен ред, по гр.д. № 240/2018 година
по описа на РС-Свиленград, обезщетение за лишаване от ползване по чл. 59
ал. 1 от ЗЗД, дружеството е изоставило лозята, находящи се в процесната част
на имота на ищците и сега тази част се владее от последните.
В първоинстанционното производство е назначена и извършена
съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е било оспорено от
страните по делото. Изводите на вещото лице са онагледени със снимков
материал и скица (л. 69), от които се установява по несъмнен начин, че
процесната реална част от имота на ищците с площ от 361 кв.м. и
понастоящем е заета с лозови насаждения (оцветена с жълт цвят на скицата).
А освен това, по протежение на лозовия масив в имота на ищците съществува
изорана ивица земя с площ 335 кв.м. (оцветена в оранжев цвят на скицата). На
снимките, направени не по-късно от м.октомври 2021 година (датата на
изготвяне на заключението) се вижда ясно, че и към този период ивицата земя
се поддържа изорана, върху редовете с лозя съществува съоръжение за
капково напояване, лозовите насаждения имат видими белези на земеделска
поддръжка и обработка – между редовете също земята е изорана, не е
затревена по начина, видим на снимките в останалата част на имота на
ищците.
По делото се събраха гласни доказателства, които са противоречиви.
Доведеният от ищците св. А. Д. А. твърди, че след 2018 година само
дружеството-ответник стопанисва частта от лозовия масив, попадащ в имота
на ищците, включително извършва беритба на гроздето и преорава ивицата
земя след последния ред, отново в имота на ищците. Свидетелят обяснява, че
през 2018 година е било извършено отграничаване на частта от лозовия
масив, попадащ в имота на ищците от съседния имот, стопанисван от
ответника, като са били поставени ленти и знаци. Сега тези ленти и знаци
били премахнати и „Агропионер“ продължавало да обработва целия лозов
масив, включая частта на ищците. В същия смисъл са и показанията на св. А.
А. А., който обяснява, че целият лозов масив, стопанисван от дружеството-
ответник е ограден с изорана ивица земя, широка около 3м. Категоричен е, че
такава ивица земя съществува и се поддържа от ответника и в имота на
ищците.
Дружеството ответник също ангажира гласни доказателства. Св. С. Д.
Х. отрича дружеството да е извършвало каквито и да било работи в лозовите
насаждения, попадащи в имота на ищците, след 2018 година до сега. В същия
смисъл са и показанията на св. С. Д. Б., но и двамата свидетели признават, че
3
през имота на ищците минава изорана ивица земя, която отграничава целия
лозов масив от останалите територии. Свидетелите заявяват, че не знаят кой
извършва оранта в имота на ищците.
След като обсъди така дадените свидетелски показания в съвкупност с
останалия доказателствен материал и ги прецени при условията на чл. 172 от
ГПК, съдът намира следното: Съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно-техническата експертиза с вещо лице Д. К. То е пълно, обективно,
компетентно, вещото лице е работило в рамките на поставената му задача, в
това число е извършило оглед на място и е онагледило изводите си със
снимков материал, което подпомага съда да получи по-преки впечатления за
състоянието на лозовите насаждения в процесната част от имота на ищците.
От това заключение е несъмнено, че към м. октомври 2021 година лозето там
се поддържа, като се извършват агротехнически мероприятия, в това число
след последния ред в имота на ищците е изпълнена оран – така, както е
обозначено на скицата в оранжев цвят. Показанията на свидетелите А. Д. А. и
А. А. А. в частта относно състоянието на редовете лозя в имота на ищците е в
унисон със заключението на СТЕ, което дава основание на съда да счита, че
свидетелите съобщават достоверни факти, т.е. те са добросъвестни. И в
останалата част показанията на тези двама свидетели са последователни,
пълни, убедителни и достоверни. Свидетелите дават житейски приемливи
обяснения за причините, поради които имат наблюдения върху състоянието
на лозовите насаждения в имота на ищците. Ето защо съдът кредитира с
доверие показанията на тези двама свидетели.
По отношение на свидетелите С. Д. Х. и С. Д. Б. се установява, че и
двамата са дългогодишни работници в „Агропионер“ АД, от което следва, че
те се намират в отношения на служебно подчинение с дружеството-ответник.
Доколкото свидетелите отричат факти, по несъмнен начин установени от
заключението на СТЕ с в.л. К., то съдът приема, че показанията им са
повлияни от стремежа да подпомогнат тезата на работодателя им. Има
вероятност и в съзнанието им да съществува представа, че лично те биха
понесли негативни последици, в случай ако се установи, че въпреки
противопоставянето на ищците, продължават да извършват обработка на
спорните лозя. Ето защо съдът не кредитира показанията на тези двама
свидетели и ще ги игнорира при формиране на изводите си.
Във въззивното производство също са събрани гласни доказателства,
като посоченият от въззивниците свидетел А. А. А. твърди, че и след
приключване на устните състезания в РС-Свиленград дружеството-ответник
продължава да стопанисва и обработва лозовите насаждения в имота на
ищците. А св. Х. Д. Л. – общ работник в „Агропионер“ АД заявява, че лозето
там е „буренясало“ и от две години трактор на дружеството не е влизал в
имота на ищците. По гореизложените съображения, относими за свидетелите
С. Д. Х. и С. Д. Б., съдът не кредитира показанията на св. Х. Д. Л., а дава вяра
на показанията на св. А., които са последователни в целия исков процес.
При така събраните и обсъдени доказателства ХОС достига до следните
изводи:
При предявен ревандикационен иск в тежест на ищеца е да докаже две
4
кумулативни предпоставки – че е собственик на имота и че същият е във
владение (респ. държане) на ответника, при това без годно правно основание.
Наличието на първата предпоставка на практика е безспорна между страните
по делото и в тази част първоинстанционният съд има позитивно произнасяне
за ищците.
Твърдяното от ответника обстоятелство, че не обработва лозовите
насаждения, попадащи в процесната част от имота на ищците, е твърдение за
отрицателен факт, поради това, по общото правило, тази страна не дължи
доказването му. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ищците и
ХОС счита, че при условията на пълно и главно доказване те установяват
твърденията си, че както към момента на предявяване на иска по чл. 108 от ЗС
– м.юни 2021 година, така и понастоящем имотът се държи без правно
основание от дружеството-ответник. В тази насока съдът дава приоритет на
заключението на СТЕ с в.л. К., подкрепено от показанията на свидетелите А.
и А., от които се установява, че дружеството -.ответник стопанисва не само
лозята, намиращи се в съседния на ищците имот, но и редовете, засадени в
спорната част – извършва агро-техническите мероприятия като оран, резитба,
пръскане за защита от болести, дори и прибиране на реколтата. Най-ярка
демонстрация в това отношение е обстоятелството, че извършвайки оран
около целия лозов масив, машините на ответника минават и и изорават в
имота на ищците ивица, широка около 3 м. Това обстоятелство се признава
дори и от свидетелите-работници на ответника, разпитани в
първоинстанционното производство, макар и те заявяват, че не знаят кой
извършва тази оран. Би било житейски неприемливо да се предположи, че
оранта се извършва от ищците, противопоставящи се въобще срещу
съществуването на лозови насаждения в имота им. Няма указание и за
каквито и да било трети лица, които да извършват подобно агротехническо
мероприятие, което изисква механизация и средства. От тук е единственият
възможен извод, че оранта, ясно забележима и на снимките, които прилага
към заключението си вещото лице К., е извършена от дружеството-ответник.
Поради изложеното предявеният ревандикационен иск в частта, в която
се иска ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху
процесната част от имота, се явява основателен и следва да бъде уважен. Не
до този извод е достигнал РС-Свиленград, поради което решението в тази му
част следва да бъде отменено.
5
С оглед уважаването на главния иск в неговата цялост, съдът не следва
да се произнася по евентуалния иск по чл. 109 от ЗС. Като последица от това
– решението на РС-Свиленград в частта, в която е отхвърлил иска с правно
основание чл. 109 от ЗС следва да бъде обезсилено.
Неправилно е решението и в частта, в която ищците са осъдени да
заплатят на ответника деловодните разноски. С оглед изхода на делото,
правилото по чл. 78 ал. 3 ГПК не намира приложение и претенцията на
ответника за разноски се явява неоснователна.
От друга страна, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ищците също имат
право да искат заплащането на направените от тях разноски. Тъй като
предявеният като главен иск по чл. 108 от ЗС се уважава изцяло, ответникът
дължи да възстанови на ищците всички разноски, за двете инстанции. По
делото се представят писмени доказателства за заплатени от ищцата М. в
първоинстанционното производство: държавна такса в размер на 124 лева,
200 лева за експертиза., а за втора инстанция – 100 лева държавна такса. Или
общо ищцата М. е направила съдебни разноски, ползващи всички ищци, в
размер на 424 лева и ответникът следва да бъде осъден да ѝ ги възстанови.
На процесуалните представители на ищците в първоинстанционното
производство, те и въззивници в производството пред ХОС, следва да бъде
определено възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от Закона за
адвокатурата. С оглед това, че адв. К. е осъществил защита на два отделни
защитими интереса (Г. М. Г. и Д. А. Г., които са съпрузи имат общ интерес, и
отделно - Е. Г. М.), на основание чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за първата инстанция на адвокат М.
К. се дължи възнаграждение в размер на 600 лева. Също толкова се дължи за
процесуалното представителство на въззивниците пред ХОС - 600 лева на адв.
Ш. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да
заплати това възнаграждение на адвокатите.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 51/15.04.2022 година, постановено по гр.д. №
465/2021 година по описа на РС-Свиленград в следните части:
6
В частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. М. Г., с ЕГН:
**********, Д. А. Г., е ЕГН: **********, и Е. Г. М., е ЕГН: **********,
тримата е адрес за призоваване: *****, срещу „Агропионер” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ****, иск за предаване на
владението върху реална част с площ от 696 кв.м., заета от лозови насаждения
с площ 361 кв.м. и изорана ивица земя с площ от 335 кв.м., от Поземлен имот
с идентификатор идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на ****, одобрени със Заповед № РД-
18-106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, в местност „****”, с площ: 4
709 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план:
****, при съседи: , ****, *****, *****, ****.
В частта, в която Г. М. Г., с ЕГН: **********, Д. А. Г., с ЕГН:
**********, и Е. Г. М., с ЕГН: **********, тримата с адрес за призоваване:
*****, са осъдени да заплатят на „Агропионер” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ****, сумата 866 лв. – деловодни разноски
за първоинстанционното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Агропионер” АД, е ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***** да предаде на Г. М. Г., с ЕГН: **********, Д. А. Г., е
ЕГН: **********, и Е. Г. М., е ЕГН: **********, тримата с адрес за
призоваване: ****, владението върху реална част с площ от 696 кв.м., заета
от лозови насаждения с площ 361 кв.м. и изорана ивица земя с площ от 335
кв.м., от Поземлен имот с идентификатор идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на ****,
одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, в
местност „****”, с площ: 4 709 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по
предходен план: ****, при съседи: ****, ****, *****, *****, ****; която част
е означена с жълт и оранжев цвят на скицата, изготвена от в.л. Д. К. по
назначената съдебно-техническа експертиза в производството по гр.д. №
465/2021 година на РС-Свиленград (л. 69), която скица се явява неразделна
част от това решение.
7
ОБЕЗСИЛВА Решение № 51/15.04.2022 година, постановено по гр.д. №
465/2021 година по описа на РС-Свиленград в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Г. М. Г., е ЕГН: **********, Д. А. Г., с ЕГН: **********, и Е.
Г. М., е ЕГН: **********, тримата е адрес за призоваване: *****, срещу
„Агропионер” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
****, иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответното дружество да премахне
лозовите насаждения, засяти от последното върху реална част е площ от 361
кв.м. от собствения на ищците Поземлен имот с идентификатор
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на *****, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК, в местност „*****”, с площ: 4 709 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: ****, при съседи: ****,
****, ****, ****, ****.
ОСЪЖДА „Агропионер” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***** да заплати на Е. Г. М., с ЕГН: ********** с адрес за
призоваване: ****, сумата 424 лева – деловодни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Агропионер” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***** да заплати на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от
ЗАдв на адвокат М. К. от АК-Разград адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Г. и Д. Г.и – съпрузи, както и Е. Г. М., в
производството по гр.д. № 465/2021 година на РС-Свиленград, - сумата 600
лева.
ОСЪЖДА „Агропионер” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: **** да заплати на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от ЗАдв
на адвокат С. Ш. от АК-Хасково адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Г. и Д. Г.и – съпрузи, както и Е. Г. М., в производството
по в.гр.д. № 383/2022 година на ОС-Хасково, - сумата 600 лева.
Решението в частта, в която по иск по чл. 108 от ЗС е признато за
установено в отношенията на страните, че Г. М. Г., е ЕГН: **********, и Д. А.
Г., с ЕГН: **********, притежават правото на собственост върху 1/2 ид. част,
в режим на СИО, а Е. Г. М., с ЕГН: **********, притежава правото на
собственост върху останалата 1/2 ид. част от процесния Поземлен имот с
идентификатор идентификатор ****, решението е влязло в законна сила
като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9