Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осми март, през
две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ели
Гигова,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 16096 по описа на състава за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл.
86 от ЗЗД.
Ищците К.Г.С. и Н.С.С. поддържат твърдение, че притежават
правото на собственост върху недвижим имот представляващ апартамент № 21, на
шести етаж в жилищната сграда на бул. „********,
със застроена площ от 133, 40 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, три спални и
сервизни помещения, заедно със склад № 4, с площ от 4, 40 кв.м., при съседи:
склад № 3, калкан, склад № 5, заедно с 4, 939% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ХV-153, в кв.10
по плана на гр. София, м. „Крива река“, целият с площ от 456 кв.м, при съседи:
улица, УПИ ХІV-151, УПИ VІІІ-152. Правото на собственост върху имота, ищците
придобили съвместно, в режим на съпружеска имуществена общност от ответниците,
които им прехвърлили собствеността също в режим на съпружеска имуществена
общност, посредством правна сделка - Договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 05.04.2006г., който бил обективиран в Нотариален акт № 83, том І, рег.
№ 4665, дело № 79 от 2006г. на нотариус М.Е.с рег. № 140 в НК. С оглед правните
последици на споменатия договор за покупко- продажба, ответниците (продавачи)
били длъжни да предадат владението върху апартамента на ищците (купувачи), още
повече, че това тяхно изрично задължение било поето в т. 11 от сключения между
същите страни Предварителния договор за покупко- продажба от 15.02.2006г. При
това, ответниците не били изпълнили произтичащото от предварителния договор и
от окончателния договор за покупко- продажба тяхно задължение, продължавайки да
осъществяват фактическа власт върху имота - без правно основание (като се има
предвид че прехвърлили собствеността). Неизпълнението на задълженията на
ответниците (продавачи) - да предадат владението върху имота на ищците
(купувачи) било удостоверено чрез нарочен удостоверителен документ Протокол № 5
рег.№ 15106, том ІІ/03.12.2017г. на нотариус В.В.. С цел да продължат да
осъществяват фактическа власт върху имота, но без да имат правно основание за
това владение - ответниците инициирали съдебни спорове срещу ищците. Така
предявеният от ответниците срещу ищците иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД бил отхвърлен, с влязло в сила Решение от 26.07.2010г. по гр.д. №
3538/2008г. по описа на І-3 състав при СГС, докато предявеният от ищците срещу
ответниците ревандикационен иск за собственост бил уважен. Така, с Решение от
27.12.2014г. постановено по гр.д. № 5512/2012г. съгласно описа на І-9 състав
при СГС, ответниците С.Т.К. и Д.Т.К. били осъдени на основание чл. 108 от ЗС да
предадат на ищците К.Г.С. и Н.С.С. владението върху процесния недвижим имот. С
влизането в сила на последното от споменатите решения на 22.02.2016г.
окончателно бил решен спорът относно правото на собственост върху имота. При
изложените фактически обстоятелства и доколкото през периода от 01.12.2007г. до 01.12.2012г. т.е. след
сключването на посочения по- горе договор за покупко- продажба - двамата
ответници не предали владението върху имота, чиято собственост вече били но без
правно основание ползвали процесния имот, за да удовлетворят семейните си
жилищни потребности - между имуществото на ищците и имуществото на ответниците
настъпило необосновано имуществено разместване (неоснователно обогатяване) на
обща стойност от 48 000 лева. Тази сума била изчислена, съразмерно на
средна месечна цена на възмездно ползване в размер на 800 лева месечно за споменатия по- горе месечен период. При
изложените фактически твърдения и доколкото считат, че не разполагат с друг иск за да защитят правата си, ищците
претендират за солидарно осъждане на двамата ответници, да им заплатят
солидарно сумата от 48 000 лева, представляваща неоснователно обогатяване,
заедно със законната лихва, за периода от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане. С оглед изхода на спора, ищците претендират за осъждане
на ответниците, да им заплатят и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответниците С.Т.К. и Д.Т.К.,
по съображения, които са подробно изложени в подадения писмен отговор. Оспорва
се преди всичко допустимостта на претенцията, тъй като според ответниците,
ищците предявили иск за неоснователно обогатяване, разполагайки с друг иск. При
условията на евентуалност и по съществото на спора, ответниците не оспорват
твърдението, че са ползвали процесния имот през процесния период, но поддържат,
че са осъществявали тази своя фактическата власт над имота на правно основание,
което е субективно противопоставимо на ищците. Отделно от това, ответниците
оспорват своята надлежна пасивна материална легитимация на солидарни длъжници, твърдейки,
че посоченото от ищците основание не било източник на солидарна отговорност. Ответниците
оспорват иска и по размер, тъй като поддържат становище, че размерът на
претендираната средно – месечна пазарна цена на ползването на имота била
прекомерна, несъобразена с пазарните наемни цени на ползването. Молят за
отхвърляне на иска и претендират да им бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съдържанието на
приет като доказателство Нотариален акт № 83,
том І, рег. № 4665, дело № 79 от 2006г. на нотариус М.Е.с рег. № 140 в НК
мотивира извода, че между ищците, в качеството на купувачи и ответниците, в
качеството на продавачи е бил сключен договор за покупко- продажба на процесния
недвижим имот.
Сключвайки договора, продавачите - ответниците С.К. и Д.К. са осъществили
съвместно разпоредително действие с недвижимия имот, доколкото той се е намирал
в режим на съпружеска имуществена общност, а в резултат от сключването на
договора, но и след прехвърлянето на имота – този режим на съпружеска
имуществена общност се е запазил и при купувачите - ищците Н.С.С.. Споменатите
обстоятелства, свързани с правния режим на придобиване и разпореждане със
собствеността върху имота не са спорни в процеса, те са отбелязани в
нотариалния акт като официален удостоверителен документ, но дори и да не бе
така, настоящият съд би могъл и сам да достигне до същия извод, отчитайки
съдържанието на представеното в приложение на исковата молба Удостоверение за
граждански брак № 065503/26.09.1987г.
Страните не спорят също и по отношение на това, че договорът за покупко-
продажба на процесния недвижим имот от 05.04.20106г. е бил сключен в изпълнение
на по- рано сключения помежду им Предварителен договор за покупко- продажба от
15.02.2006г. Споменатият договор включва клаузата на т.11, която предвижда, че
„купувачът
влиза във владение на недвижимия имот..в деня на изповядване на сделката пред
нотариус“, както и клаузата на т.13, предвиждаща задължение за
заплащане на неустойка за компенсиране на вредите, които изправната страна е
претърпяла поради неизпълнение на задълженията по споменатия договор.
Приетият като доказателство препис от Решение от 26.07.2010г. по гр.д. №
3538/2008г. по описа на І-3 състав при СГС, установява, че предявения от
ответниците срещу ищците иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - относно
правното действие на процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот от
05.04.2016г. е бил отхвърлен.
Приетият като доказателство препис от Решение от 27.12.2014г. постановено
по гр.д. № 5512/2012г. съгласно описа на І-9 състав при СГС установява, че
предявения от ищците срещу ответниците ревандикационен иск относно процесния
имот е бил уважен, в резултат на което ответниците С.Т.К. и Д.Т.К. са били
осъдени да предадат на ищците К.Г.С. и Н.С.С. владението върху имота.
Заключението на изслушаната и приета съдебно- оценителна експертиза
обосновава извода, че средната пазарна цена на ползването на процесния недвижим
имот през процесния период от време: считано от 01.12.2007г. до 01.12.2012г.,
съобразена със състоянието в което имотът се намира и с данни от пазара на
недвижимите имоти, възлиза на 38 940 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Субективно съединените искове на К.Г.С. и Н.С.С. срещу С.Т.К. и Д.Т.К. са процесуално допустими.
Съдът намира за неоснователни направените от ответниците
доводи за процесуална недопустимост, поради това, че ищците били разполагали с
друг иск, чрез който да защитят субективните си права, чието накърняване се
твърди, както и поради това, че не били налице основания за възникване на
солидарна отговорност, тъй като счита, че и двете възражения се отнасят до
съществото на спора, без да засягат процесуалната допустимост на иска.
В
своята константна практика - Решение № 215/29.04.2015г. по т.д. № 4171/2013г. на І т.о. - Върховният
касационен съд на РБ е разгледал на основание чл. 280, ал. 1, т.
1 от ГПК материалноправния въпрос: "допустимо ли е предявяването на иск по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД при условие, че между страните съществува облигационно
правоотношение", възприемайки по този повод следното становище /цит/:
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Разглежданият
състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно
основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за
сметка на обедняването на собственика й.
Правото да се
претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД възниква в случаите, когато няма
друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното
обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото
неоснователно разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да
осъществи правата си на друго основание - договорно, деликтно или чрез иск за
защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД може е
предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване
на имуществени блага - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 61 от ЗЗД, чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, чл. 72 и чл. 74 от ЗС и други.
Друг
иск може да бъде и иск за реално изпълнение на съществуващо между страните
договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за вреди от
неизпълнението на договора или за неустойка, когато неоснователното разместване
на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на договорни задължения.
Възможността
да бъде предявен друг иск не води, обаче,
до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Преценката дали
ищецът може да се ползва от реда за защита по чл. 59 от ЗЗД може да бъде
извършена само с решението по съществото
на спора, тъй като съдът следва се произнесе по възникването и
съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали
съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по
делото доказателства /в този смисъл решение № 148 от 28.02.2006 г. по т.д. №
703/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. В случай, че въз основа на направената от
него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на
претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки се със споменатата практика на ВКС на РБ, която впрочем и
изцяло и лично споделя, като разбиране за приложното поле на материалния закон,
относно института на неоснователното обогатяване, настоящият състав на съда
приема, че предявените искове са допустими, но се явяват неоснователни.
Това е така, доколкото е очевидно,
че от една страна - релевираното в исковата молба правно основание на
предявените субективно съединени искове почива конкретно на твърдението за неоснователно обогатяване, което според
ищците е било резултат т.е. последица от неизпълнението на договорните задължения на ответниците - да предадат на ищците
владението върху процесния имот - незабавно след сключването на правната сделка
за прехвърляне на собствеността върху същия имот. Основанието на исковете –
неоснователно обогатяване в субсидиарно приложимия състав на чл. 59, ал.1 от ЗЗД е посочено от ищците както чрез ясни и недвусмислени фактически твърдения
за необосновано имуществено разместване (обедняване- обогатяване), така и чрез посочване
на конкретна правна квалификация със законов текст, поради което естеството на
иска, с който съдът е сезиран не буди никакво съмнение, нито пък колебание.
Настоящият съд е длъжен да разгледа именно иска, с който е сезиран – чл.6, ал.2
от ГПК, а този иск е за неоснователно обогатяване.
От друга страна обаче,
трябва да се отбележи, че именно представените от ищците преписи от споменатите
вече Решение от 26.07.2010г. по гр.д. № 3538/2008г. по описа на І-3 състав при
СГС и Решение от 27.12.2014г. постановено по гр.д. № 5512/2012г. съгласно описа
на І-9 състав при СГС мотивират категоричен извод, че ищците основават правото
си на собственост върху една действителна правна сделка – двустранен договор,
при действието на който ответниците не са изпълнили произтичащото от закона договорно задължение по чл. 187 от ЗЗД.
Този
текст гласи, че „Продавачът е длъжен да
предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е
намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава“ /цит./ и се прилага на общо основание към
процесния договор за покупко- продажба от 05.04.2006г., по силата на който ищците са надлежно материално легитимирани да предявят
иск за реално изпълнение и иск за обезщетение за вредите, настъпили в следствие
на неизпълнението. Те без съмнение разполагат с такива искове, тъй като придобивното основание
за имота е договор.
С други думи - посредством субективно съединени искове с
правно основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 187 от ЗЗД, произтичащи от договора
за покупко- продажба /или чрез субективно съединени искове с правно основание
чл. 92 от ЗЗД, произтичащи от клаузите на чл.11 и 13 от предварителния договор
- ищците очевидно биха могли да търсят защита на заявените свои субективни
материални права, които в настоящия процес се домогват да защитят чрез иска за
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ГПК, тази възможност е
изрично ограничена, а както вече беше обсъдено по- горе, според практиката на
ВКС на РБ- правните последици от предявяването на иск за обезщетение за
неоснователно обогатяване в резултат от неизпълнението на договор се свеждат до
преценка по същество за неоснователност на предявените искове, във всички хипотези, когато ищецът разполага с иск за
изплащане на обезщетение за неизпълнение на договора.
По отношение на разноските;
С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат
осъдени, на основание чл. чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците действително направените от съдебни разноски.
Ответниците не са представили списък по чл 80 от ГПК, а
представеното пълномощно за процесуално представителство (стр.105) сочи, че
адвокатското възнаграждение за процесуалния им представител е било уговорено,
но няма данни да е платено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от К.Г.С. с ЕГН ********** и Н.С.С. с ЕГН **********
и двамата със съдебен адреса*** срещу С.Т.К. с ЕГН ********** и Д.Т.К. с ЕГН **********
*** субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 48 000 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване в следствие на ползване на недвижим имот: апартамент № 21, на шести етаж в
жилищната сграда на бул. „********, със застроена площ от 133, 40 кв.м.,
състоящ се от дневна, кухня, три спални и сервизни помещения, заедно със склад
№ 4, с площ от 4, 40 кв.м., при съседи: склад № 3, калкан, склад № 5, заедно с
4, 939% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо УПИ ХV-153, в кв.10 по плана на гр. София, м. „Крива
река“, целият с площ от 456 кв.м, при съседи: улица, УПИ ХІV-151, УПИ VІІІ-152 в периода от 01.12.2007г. до
01.12.2012г. и иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава върху
претендираното обезщетение, считано от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: