Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, 07.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА И.
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 7511 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
238959 от 14.10.2017 г., постановено по гр. дело № 73274/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ-то ГО, 82-ри състав предявеният от ищеца Т.П.К. срещу
„Н.М.Г.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е уважен за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на публикуваните статии на 06.04.2015 г. във
вестник „Всеки ден“, година V, брой 77, на
страница 13-та, в рубриката „Бригада“, със загавия съответно „Босът на „Червеи“
гепил от МВР апартамент на „Попа“ и „Подправяни ли са документи във „вътрешна
сигурност?“, ведно със законната лихва за забава от 26.11.2015 г. до
окончателното заплащае, като искът е отхвърлен като неиснователен и недоказан за
разликата над сумата от 2000,00 лева до пълния претендиран размер от 15000,00
лева.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство Т.П.К.. В жалбата са изложени подробни
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната
част, въз основа на които е отправено искане за неговата отмяна и за уважаване
в цялост на исковата претенция. Според въззивника, погрешен и необоснован е изводът
на районния съд, че присъденото обезщетение в размер на 2000,00 лева е
съответно на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо репариране на
причинени неимуществени вреди. Изложени са подробни доводи за естеството на
претърпените от ищеца и неговите близки негативни емоции и преживявания в
резултат на публикуването на процесните статии. Претендират се разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК от
въззиваемата страна-ответник в производството „Н.М.Г.“ АД. Със същия жалбата се
оспорва като неоснователна и се сочи, че от доказателствата по делото, в
частност показанията на свидетелите Петрова и Великов, не се установяват
твърдените от ищеца интензитет и дълготрайност на преживените емоционални страдания.
Отправено е искане за оставане на подадената жалба без уважение.
Въззивна жалба е
подадена и от ответника по делото „Н.М.Г.“ АД. Със същата първоинстанционното
решение се атакува в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца К.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева. В
жалбата се твърди, че в производството не са доказани изискуемите законови
предпоставки за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото депозираните по делото
свидетелски показания не установявали заявените от ищеца продължителност и
интензитет на претърпените вреди. Сочи се още, че присъденият размер не
отговарял на установените в съдебната практика критерии за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди. Моли се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като искът се отхвърли, евентуално – да се присъди обезщетение в
по-нисък размер.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК от
въззиваемата страна – ищец в
производството Т.П.К.. С отговора са оспорени възраженията на дружеството-жалбоподател,
като са изложени доводи относно степента и характера на претърпените от
въззиваемия вреди.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби, подадени от страни с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същите са редовни и процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не се констатира
нарушение на императивна материалноправна норма. Относно релевираните в
подадените жалби доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
Като безспорни
между страните в доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК са отделени
обстоятелствата, че на 06.04.2015 г. във вестник „Всеки ден“, година V, брой 77, на страница 13-та, в рубриката „Бригада“,
с публикувани две статии със загавия съответно „Босът на „Червеи“ гепил от МВР
апартамент на „Попа“ и „Подправяни ли са документи във „вътрешна сигурност?“,
както и че издател на процесния вестник е ответникът „Н.М.Г.“ АД.
От приложените
по делото заверени копия от тези статии се установява, че в първата се сочи, че
ищецът е разследван по „далавера“, във връзка
с това, че е взел ведомствен апартамент на МВР за родителите си, че се е
възползвал максимално от облагите на държавната служба и е загребал с пълни
шепи от тях; че е погазил всички инструкции, наредби, министерски постановления
и заповеди; че апартаментът се ползва от К. и от семейството му до ден днешен,
за което му предстои да му бъде повдигнато обвинение. Във втората статия се
сочи, че след премахването му от „Вътрешна сигурност“, К. успял да се върне на
работа от МВР в ДАНС, както и да уреди на работа в МВР свои близки,
заобикаляйки всякакви конкурсни начала и правила; че съпругата на Д.К., който бил
негов верен вече екс-заместник на К., била назначена на ключова позиция в МВР с
оглед лоялността на К.към К. и подчинението му при изпълнение на поръчки; че
има подозрения ищецът да е подслушвал неудобни за него лица; че К.и К. се
затворили в кабинета си и извършвали чудовищна фалшификация на секретни материали, които ги
уличавали в престъпна небрежност.
По делото са
представени разпечатки от статии, публикувни в електронни издания, а именно в
сайта www.****.bg статия със заглвие „Т. К. е
първият обвинен в аферата „Червеи“ от 13.03.2015 г., в сайта www.segabg.com статия със заглавие „Аферата „Червеи“ стигна до
първо обвинение. Т. К. от ДАНС ще отговаря за документно престъпление“ от
14.03.2015 г. и в сайта http://*****.bg със заглавие „По делото „Червей“: бившият шев на
„Вътрешна сигурност“ в МВР Т.К. с обвинение, че ползвал регистрите
неправомерно, за да провери И.К.“ от месец октомври 2015 г.
По делото е
представен болничен лист E20151356551, издаден н ищец
Т.П. К. от Държавн психиатрична болница гр. Пазарджик, видно от който през
месец април 2015 г. ищецът е бил диагностициран с генерализирана тревожност,
като му е предписан болничен и домашно-амбулаторен режим на лечение за общо 46
дни – от 14.04.2015 г. до 29.05.2015 г.
От приложената
по делото справка от Служба по вписванията се установява, че ищецът Т.К. е
придобил апартамент в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Луй Айер“ №
75-77 през месец декември 2013 г. и гараж на същия адрес през месец септември
2014 г., както и че през месец ноември 2013 г. е продал придобития през 2006 г.
апартамент в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“.
От справка от
Министерство на вътрешните работи се установява, че на 21.11.2013 г. със заявление
до министъра на вътрешните работи ищецът е поискал да бъде настанен в служебно
жилище за времето от 25.11.2013 г. до 25.06.2014 г., както и че му е
предоставено такова на ул. „Проф*******за което ищецът е сключил договор за
наем, както и допълнително споразумение във връзка със заплащане на
консумативите за жилището. Същото е било освободено на 18.03.2014 г., за което
е съставен приемо-предавателен протокол.
От информация,
дадена от дирекция „Инспекторат“ към МВР се установява, че срещу ищеца е имало
образувани две проверки за допуснати нарушения в качеството му на директор на
дирекция „Сигурност на МВР“, като голяма част от материалите съдържат
класифицирана информация.
От дирекция
„Човешки ресурси“ към МВР е постъпила информация, че няма данни срещу ищеца да
са образувани проверки – разследване във връзка с предоставяне на ведомствено
жилище от фонда на МВР.
От справка от
ДАНС се устновява, че ищецът не е служител на ДАНС.
От писмо от
Специализирана прокуратура се установява, че срещу ищеца няма образувани
досъдебни производства и повдигнати обвинения. В писмо от Софийска градска
прокуратура се сочи, че срещу ищца има образувана пр.пр. № СП-04787/2015 г. по
описа на СГП, ДП № 7-60/2015 г. за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, чл. 319а, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като по делото има постановена
оправдателна присъда и същото се намира в Апелативен съд София.
От
Удостоверение, издадено от НСлС се установява, че срещу ищеца има образувана
пр.пр. вх. № СП-4787 от 2015 г. по опис на СГП, образувно производство на
18.02.2015 г., повдигнато обвинение на 08.07.2015 за престъпление по чл. 319а,
ал. 4 – нерегламентирн достъп до компютърни ресурси, вр. държавна тайна; чл.
311, ал. 1 – съставяне на документ с неверни данни.
От разпита на
св. А.П., семеен приятел н ищеца, се установява, че след като е прочел сттията,
в която се твърди, че е закупил апартамент на родителите си, бил много
афектиран, напрегнат, нервен, замислен, в лошо настроение, като той й е
споделял, че е посещавал лекар във връзка с високо кръвно. Напрежението рефлектирало
върху общуването с най-близките му.
От разпита на
св. Г.В., близък приятел и бивш колега на ищеца в МВР, който е бил началник на
кабинета на министъра от май 2013 до юли 2014 г. се установа, че ищецът е бил
разстроен и възмуен от изложени в статия твърдения, че е откраднал апартамент
от МВР и че е престъпник. Сочи, че ищецът е влизал в болница, както и че
дотогава е бил човек със силна психика, като след статията е станал по-лабилен
и се разплаквал. Свидетелят сочи, че му е известно ищецът да е ползвал под наем
ведомствено жилище за няколко месеца, докато стане готов закупеният от него
апартамент, за който знае, че още
изплаща кредит. Споделя още, че му е известно, че в началото на 2015 г. срещу
ищеца е образувано делото „Червей“, за което знае, че било засекретено и поради
това не са му известни подробности. Сочи още, че ищецът е напуснал службата си
при смята на ръководството, когато е бил назначен служебен министър.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от статия, написана
от служител на ответното дружество.
Отговорността на издателя на печатно
издание за неимуществени вреди, причинени от авторите на статиите, публикувани
в това издание и съдържащите се обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях
лица, се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД.
Отговорността произтича от качеството на възложител, тъй като действията се
извършват в интерес на издателя. Без значение е дали авторите са на трудово
правоотношение с издателя или са свободно практикуващи журналисти.
Отговорността на възложителя има гаранционно-обезпечителна функция, но е
обусловена от наличието на виновно поведение на лица, на които е възложена
работата.
Поради това основателността на исковата
претенция са обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
възлагане на работа, причиняване на вреди от лицето, на което работата е
възложена, при или по повод изпълнението ѝ и доказване на фактическия
състав на непозволеното увреждане от страна на изпълнителя на работата
(противоправно поведение, вина, която се предполага като неполагане на
дължимата грижа, вреда, и причинно-следствена връзка между деянието и вредата).
Установяване на тези обстоятелства е в тежест на ищеца, като само вината се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на
ответника е да докаже истинността на изложените в статиите изявления.
По делото е безспорно установено
обстоятелството, че процесните статии, от които се претендират вреди, са
написани от служител на ответното дружество, което е издател на вестник „Всеки
ден“.
За констатиране противоправността на деянието,
извършено от лице, на което ответникът е възложил работа, е необходимо да се
установи, че изявленията в процесните статии са извършени в нарушение на
правния ред и с тях се накърняват правно защитими блага. В тази връзка настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е съобразил, че свободата
на словото не е абсолютна. Границите ѝ се простират до накърняването на
чужди права и правно защитими блага, до засягане на други конституционни
ценности като добро име, чест и достойнство. Свободата на печата и на другите
средства за масова информация, прокламирана в чл. 40 КРБ, е свързана с правото
на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва възможност за
разпространяване на неверни данни, засягащи лични и граждански права. Поради
това, когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи
отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Ако става въпрос за
статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано
статия от друг автор/издател, вторият или следващ издател не може да носи
отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Липсва ли
обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила, защото тогава
авторът поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото
е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата
журналистическа практика преди публикуването.
В процесните статии, от които ищецът
претендира да е понесъл неимуществени вреди, липсва позоваване на предходни
журналистически материали. Ето защо при недоказване от страна на ищцовото
дружество истинността на изнесените в тях твърдения, би било налице основание
за ангажиране на отговорността му по посочения ред.
В конкретния
случай не се касае и за изразено мнение, оценка, съждение или критика на факт,
продукт на мисловна и умозаключителна дейност, в каквито случай не се ангажира
деликтната отговорност на издателя, доколкото същите не подлежат на проверка за
истинност.
Предмет на
клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти, несъответстващи на
обективната действителност и предизвикващи отрицателната оценка на обществото
или приписващи извършването на престъпление, които са от естество да обосноват
отрицателни изводи в обществото за пострадалия и по този начин да доведат до
засягане на неговото достойнство и авторитет. Средството за извършване на
клеветата може да е само факт, а не и оценка, мнение или критика на даден факт,
но последните също са годни да ангажират деликтната отговорност на автора или
на издателя, когато са обидни, т. е. ако накърняват честта и самооценката за
обществената ценност на личността, разбирана като съвкупност от физически и
духовни качества.
В процесния
случай отговорността на ответника се търси въз основа на клеветнически
твърдения. Ответното дружество, в тежест на когото е било възложено да установи
истинността на изнесените в статиите твърдения, не е ангажирал доказателства в тази
насока. Напротив, от приобщения по делото доказателствен материал се установява,
че К. не е закупил ведомствен апартамент в центъра на гр. София, а само, че
такъв му е бил предоставен за ползване за период от няколко месеца, както и че
същият е бил освободен преди написване на статията, както и че той не е бил
разследван по повод предоставяне на ведомствено жилище от фонда на МВР.
Установява се още, че не е служител на ДАНС. Не са ангажирани доказателства от
ответника в подкрепа на твърденията, че ищецът е „уредил“ на работа свои близки
в системата на МВР и че е подслушвал различни лица. По отношение на твърденията
във втората статия, че както и че заедно с К.е извършвал фалшификации, по
делото са налице данни за постановена оправдателна присъда за престъпление по
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 319а, ал. 4, вр. ал. 1 НК, както и че
делото се намира в Апелативен съд София, т.е. няма данни за окончателна
присъда. Ето защо съдът намира за доказан елемента от фактическия състав на
деликта – противоправност на деянието.
Ищецът, в чиято
тежест е разпределено доказването на вида и интензитета на понесената от него
вреда, е установил наличието на същата чрез ангажираните по делото свидетелски
показания. С оглед на това доказан се
явява фактическият състав на чл. 49 ЗЗД – противоправно
деяние чрез публикуване на клеветнически твърдения, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на лица, на което ответникът е
възложил определена работа.
Въз основа на
преценката за тежестта на понесените страдания съдът следва да определи
обезщетение за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. За да
се извърши това е необходимо да се отчете въздействието на процесните
публикации върху психиката и здравето на ищеца – всички доказани субективни негативни
преживявания – данните за вида, характера, дълбочината и интензитета на
претърпените душевни болки и влошено здравословно състояние на ищеца, отражението
на незаконния акт върху личната свобода, социалната сфера на общуване, в
работата и упражняване на професията, контактите и взаимоотношенията със
семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства. Като база
служи още и стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта.
За определяне на
справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид свидетелските показания,
от които се установи, че след прочитане на статиите ищецът е бил напрегнат,
изнервен и е станал по-лабилен. Отчете се и обстоятелството, че публикуването
на клеветнически твърдения по необходимост и закономерно се отразява
небрагоприятно върху психическото състояние на личността с оглед засягане на
доброто име и честта. Не е без значение и обстоятелството, че в конкретния
случай се претендират неимуществени вреди от две статии. От друга страна,
свидетелите не излагат конкретни твърдения за продължителността на страданията
на ищеца, като не се установява и същите да имат негативен ефект и понастоящем.
С оглед тези констатации и на основание чл. 52 ЗЗД настоящата инстанция обаче
намира, че обезщетение в размер на 5000 лв. в по-пълна степен отговаря на принципа за
справедливо репариране на вредите и до този размер искът следва да бъде уважен.
С оглед този
извод въззивната жалба на въззивника-ищец се явява частично основателна, а тази
на въззивника-ответник е изцяло неоснователна. Този извод налага отмяна на
първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за разликата
над 2000 лв. до присъдената в настоящото производство сума от 5000 лв. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено. Ответникът следва да бъде
осъден да доплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в
размер на 427 лв., представляваща разликата между дължимата съобразно изхода на
спора сума от 700 лв. и присъдените в първоинстанционното производство 273 лв.
Съобразно изхода
на спора, разноски за тази инстанция могат да бъдат присъдени в полза на въззивника-ищец,
съобразно частичната основателност на въззивната жалба. Той е претендирала
такива в общ размер от 2760 лв., от които 260 лв. за държавна такса и 2500 лв.
за адвокатско възнаграждение, като е представил и Договор за правна защита и
съдействие, в който е удостоверено заплащането му в брой, и. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника ищец следва да
бъде присъдена сумата от 920 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Така
постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, съобразно чл.
280, ал. 2, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ІI-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 238959 от 14.10.2017 г., постановено по гр. дело № 73274/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ-то ГО, 82-ри състав, в частта му, в която
предявеният от Т.П.К. срещу „Н.М.Г.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до размера
от 5000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Т.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 49, вр. чл.
45, вр. чл. 52 ЗЗД разликата над сумата от 2000 лв. до сумата в размер на 5 000
лв. / т.е. сумата от 3000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на публикуваните статии на 06.04.2015 г. във
вестник „Всеки ден“, година V,
брой 77, на страница 13-та, в рубриката „Бригада“, със загавия съответно „Босът
на „Червеи“ гепил от МВР апартамент на „Попа“ и „Подправяни ли са документи във
„вътрешна сигурност?“, ведно със законната лихва за забава от 26.11.2015 г. до
окончателното заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 238959 от 14.10.2017 г., постановено по гр. дело № 73274/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ-то ГО, 82-ри състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Т.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 427 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Т.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 920 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по
чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.