Номер 11510.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЕлховоII -ри състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
Секретар:Мара И. Демирева
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20202310100438 по описа за 2020 година
Производството е образувано по реда на чл.310 и сл.от глава 25 от ГПК въз основа на
предявени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и по чл.149, вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Ищцата М. М. М. от с.Лесово, общ. Елхово, в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете Г. Р. Й. , в исковата си молба против Р. Й. Р. , твърди, че с
ответника са родители на малолетното дете Г. Р. Й. , родена на 17.12.2013г. в гр.Ямбол.
Сочи се, че пред 2016г. родителите се разделили и детето останало да живее при майка си,
която единствено полага грижи за отглеждането, възпитанието и осигуряването на средства
за издръжката му. Ищцата излага в исковата си молба, че детето освен обичайните за
седемгодишно дете нужди, има и специфични нужди, вкл. и за задоволяване на
здравословните проблеми, които има и за необходимите за това лечение и лекарства, като тя
сама не може да осигури достатъчно средства за издръжката на малолетната Г.. Сочи, че
детето е болно по рождение и през 2018г. с ЕР на ТЕЛК към БМАЛ Ямбол е определена
оценка на работоспособност 74% за срок от 2 години, с поставена диагноза „непсихично
разстройство в детско юношеска възраст с нарушение в развитието на двигателната
функция, епилепсия без пристъпи от една година, но на системно лечение“. Това заболяване
налага специфичен подход при отглеждането на детето и задоволяване на специфични
нужди във връзка със социализацията му и подобряване на здравословното му състояние.
Ищцата сочи, че ответникът се е дезинтересирал от детето и не плаща издръжка, а е здрав, в
трудоспособна възраст и следва да се включи в издръжката на детето.
Предвид на тези си съображения, ищцата счита, че са налице основанията на чл.143
ал.2 и чл. 149 от СК, поради което желае съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Р. Й. Р. да заплаща на малолетното си дете Г. Р. Й. , чрез ищцата като негова
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от
1
подаването на исковата молба в съда до настъпване на събитие, водещо до изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска, както и да й заплати сумата от 3600.00 лева дължима издръжка – по 300
лева на месец, за времето от м. август 2019г. до м. юли 2020 година. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. По реда
на чл.310, вр.с чл.128 от ГПК към исковата си молба ищцата е приложила писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът Р. Й. Р. , в предоставеният му едномесечен срок за подаване на писмен
отговор не е депозирал такъв, не е направил възражения, не е посочил и не е представил
доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, но нейният процесуален представител
- адв. М. М. от АК-гр.Ямбол заявява, че поддържа изцяло предявените искове.
В съдебно заседание ответникът Русев, не се явява лично и не изпраща представител.
Не е изразил становище по предявените искове и не е представил и посочил доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
на страните и Закона, на основание чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно се установи, че страните по делото - ищцата М. М. М. и ответника Р. Й. Р.
са родители на роденото на 17.12.2013 година в град Ямбол дете – Г. Р. Й, видно от
приложеното по делото удостоверение за раждане на детето, издадено въз основа на акт за
раждане № 0780/19.12.2013г. на Община Ямбол.
От изложените в исковата молба и неоспорени от ответника обстоятелства, се
установява, че от 2016 година родителите на детето се разделили, като от този момент
детето и майка му живели в с. Лесово и единствено майката – М.М. е полагала грижи и
осигурявала средствата за издръжка на малолетното дете Г..
Не се спори по делото, че към момента малолетната Г. Р. Й. живее за известен период
от време извън Република България заедно с майка си, която се грижи за нея и за лечението
й в чужбина. Предстои през м. декември да се върнат обратно в страната. Ответникът
живеел в с. Юлиево, общ. Мъглиж, но към настоящият момент се намира също извън
страната.
По делото не са представени доказателства за получаваните от родителите доходи,
вкл. и същите реализират ли такива от трудова дейност.
За установяване на изложените в исковата си молба твърдения, ищцата е ангажирала
гласни доказателства чрез показанията на допуснатия свидетел – М. Х. И. /баба на ищцата/.
Макар и заинтересована от изхода на делото като роднина на ищцата, показанията на тази
2
свидетелка се възприемат от съда за достоверни и обективни, тъй като същата има преки и
непосредствени наблюдения по отношение на отглеждането и възпитанието на малолетното
дете Г.Й., неговите потребности и то за времето след 2016г., от когато датира фактическата
раздяла между страните и през което малолетната Г. и майка й са заживели в с. Лесово, като
именно бабата на ищцата – св. Илиева се грижела за Г. заедно с майка й. Свидетелката сочи,
че към настоящият момент – от няколко месеца майката и детето се намират извън страната,
вкл. и с оглед провеждане на лечение на детето там, но по делото не се представят
доказателства за реално осъществено лечение там.
Въз основа на показанията на св.Илиева, съдът приема за достоверно, че грижите по
отглеждането и възпитанието на малолетното дете, са били полагани по време на
фактическата раздяла на родителите и продължават да се полагат единствено от ищцата,
подпомагана от нейната баба. Малолетното дете се води на медиц. прегледи и се осигурява
лечение. Съгласно показанията на свидетелката Илиева, майката е тази, която задоволява
потребностите на детето от храна, облекло, лекарства и др. От нейните показания, а и от
писмените доказателства по делото - ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД Ямбол
и документ № 02698 от 17.07.2020г. за извършено медиц.изследване на Г. Р. Й. в МДЛ по
образна диагностика към „МДЛ-Русев“ ЕООД гр. Бургас, се установява още, че Г.Й. е с
поставена диагноза „непсихично разстройство в детско юношеска възраст с нарушение в
развитието на двигателната функция, епилепсия без пристъпи от една година, но на
системно лечение“, като за профилактика и лечението му се налага да посещават лекар
специалист в гр. София и гр. Бургас. Свидетелката Илиева заявява, че от раздялата на
родителите, бащата не е изпращал пари за издръжката му, а само веднъж му е дал подарък
на Коледа.
От Дирекция „Социално подпомагане” гр.Елхово не са изготвили социален доклад,
като са заявили, че не могат да извършат социално проучване, тъй като майката на детето
към настоящия момент живее в чужбина.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените в кумулативно
обективно съединяване искове като такъв по чл.143, ал.2 от СК – за заплащане на месечна
издръжка на малолетното дете Г. Р. Й. , чрез неговата майка и законен представител М. М.
М. от с. Лесово, общ. Елхово, в размер на 300.00 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 20.07.2020г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от деня на
падежа до окончателното плащане, както и иск по чл.149, вр.с чл.143, ал.2 от СК – за
заплащане на издръжка на малолетното дете Г. Р. Й. , чрез неговата майка и законен
представител М. М. М. за минало време, считано от 01.08.2019 година до завеждането на
исковата молба в съда – 20.07.2020г., в размер на 300.00 лева месечно, или общо в размер на
3
3600.00 лева. Претендира се и присъждане на разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.
Предявените искове се преценят от съда за процесуално допустими, като депозирани
от лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор, а разгледани по същество,
същите се явяват частично основателни по следните съображения:
Разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. С оглед текста на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи,
имотното му състояние и квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Към момента на подаването на исковата молба в съда – 20.07.2020г., с
Постановление № 350/19.12.2019г. на Министерски съвет, минималната работна заплата за
страната е определена в размер на 610.00 лева /от 01.01. до 31.12.2020 година/, от което
следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152.50
лева към момента на подаването на исковата молба в съда, а и към настоящия момент. В
процесния случай ищцата претендира издръжка от бащата на детето за минало и бъдеще
време в размер на 300.00 лв. месечно, считано от 01.08.2019 година до настъпване на
обстоятелство, водещо до промяна на този размер или прекратяване на издръжката.
За установяване нуждите на детето, са ангажирани конкретни доказателства, вкл. и
такива за по-големи от обичайните такива, а именно - необходимост от лекарства и лечение,
от специални грижи, изискващи допълнителни средства, поради което съдът преценява
нуждите на детето от една страна предвид обичайните за неговата възраст, местните условия
на живот в с. Лесово, където преимуществено живее то, като съобрази необходимите
средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други ежедневни разходи, необходими за
правилното му физическо, интелектуално и духовно развитие, но от друга страна – и
предвид заболяването на детето /страда от непсихотично разстройство с нарушение в
развитието на двигателната функция и епилепсия/ и необходимостта да посещава лекар -
специалист в друго населено място и да се снабдява с нужните медикаменти и съответно
средствата за това лечение. Тези разходи следва да се поемат от родителите на детето
съобразно доходите и възможностите им. По делото не се установи родителите на детето да
имат задължение за издръжка и на други свои ненавършили пълнолетие деца.
От ангажираните по делото доказателства, не се установи, какви доходи получават
родителите на Г. и полагат ли те труд по трудово правоотношение, но за двамата няма данни
да боледуват, същите са в млада и работоспособна възраст, което е индиция за това, че биха
могли да работят и реализират доход поне в размер на минималната работна заплата и да
4
осигурят една прилична издръжка на малолетното си дете. Предвид безусловния характер на
задължението на родителите да осигуряват издръжка на ненавършилите пълнолетие техни
деца съгласно чл.143, ал.2 от СК и съобразяване на размера й, както с нуждите на детето,
така и с възможностите и материалното състояние на този, който я дължи, в случая от
доказателствата по делото не се установява, че материалните възможности на ответника
значително надхвърлят тези на ищцата и че Р. Й. Р. може да осигурява месечна издръжка за
детето в претендирания размер от 300.00 лв. Но, както вече се посочи, обстоятелството, че
няма данни за доходите на ответника, не го освобождава от задължението да заплаща
издръжка на своето малолетно дете, като при определяне на размера, с който този родител
следва да участва в издръжката на детето следва да се вземат предвид конкретните
обстоятелства относно неговата трудоспособност, квалификация, възможността за
реализиране на доходи от недвижими имоти, търговска дейност и др. С такава възможност
ответникът би разполагал, ако полага труд и реализира доходи. Това би му позволило да
изпълнява задължението си към детето Г.Й.. Ответникът не е ангажирал доказателства за
налични нужди, за които да отделя средства, да живее под наем, да издържа други свои
низходящи, ненавършили пълнолетие и т.н.
Предвид на изложеното, съдът приема като база за определяне възможностите на
ответника за участие в издръжката на малолетната Г. минималната за страната работна
заплата, която е в размер на 610.00 лева към настоящият момент. Като взе предвид и
изложеното по-горе относно липса на данни за доходите и на майката, както и че тя полага
преките грижи за детето, съдът намира, че отвeтника разполага с по-големи възможности за
участие в издръжката на дъщеря си Г..
Предвид социално-икономическите условия в страната и нуждите на малолетното
дете с оглед възрастта му и здравословното му състояние, съдът счита, че за задоволяване на
потребностите му е необходима минимална обща месечна издръжка от 320.00 лв., която
следва да бъде осигурявана от двамата родители, като ответникът следва да поеме 180.00
лева, а останалата част да се допълват от майката, която получава и месечните помощи за
отглеждане на дете. Не са доказани от ищцата някакви особени или извънредни
обстоятелства, които да налагат определяне на издръжка в претендирания по-голям размер,
нито са представени доказателства за заплатени медиц. прегледи и медикаменти и каква
част от разходите за лечението й се поема от родителите, поради което съдът намира искът
за заплащане на месечна издръжка за времето след предявяването на исковата молба за
доказан до 180.00 лв., а в останалата част – за разликата над 180.00 до 300.00 лв., иска
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че няма да бъде във
възможностите и ще представлява особено затруднение на ответника да заплаща издръжка в
така претендираният по-висок размер.
Досежно иска с правно основание чл.149 от СК:
В случая се претендира и издръжка за минало време на ненавършило пълнолетие
5
дете за период от 1 година преди датата на завеждане на исковата молба. Според чл.149 от
Семейния кодекс „издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди предявяването на иска”. Съобразно чл. 142 ал.2 от СК минималният размер на
издръжката за дете е в размер на ¼ от минималната работна заплата, която към началната
дата на този иск – м.август 2019 година до 31.12.2019г. е 560.00 лева /ПМС №
320/20.12.2018г./.
По отношение на иска по чл.149 от СК, съдът намира същия за доказан по своето
правно основание, но за частично основателен по размер. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин от показанията на свид. Минка Илиева, че ответникът не е
плащал издръжка за минало време – за процесния период след настъпилата фактическа
раздяла между родителите на детето. В тежест на ответника е доказването на положителния
факт да е заплащал издръжка за този период, но доказателства в тази насока не се събраха по
делото. Поради това и съдът прие за доказано, че бащата не е заплащал месечна издръжка за
малолетната Г.Й. за времето от м. август 2019г. до образуване на производството по делото
– 20.07.2020 година.
С оглед възрастта на детето и неговите нужди в предходен период – една година
назад от подаване на исковата молба, съдът счита, че общата месечна издръжка на
малолетното дете в периода 01.08.2014 година – 20.07.2020 година следва да бъде
определена на 290.00 лв. Изложените по-горе мотиви досежно исковата претенция по чл.143
ал.2 от СК, относно възможностите на дължащите издръжка родители, както и с оглед на
социално-икономическата обстановка в страната, са относими и за процесния минал период
от време. За този период от време не се установи, страните като родители на детето да са
имали различни от установените относно иска за издръжка, дължима занапред, възможности
за участие в издръжката на детето. Това дава основание на съда да приеме, че иска по чл.149
от СК следва да бъде уважен, като с оглед доходите на двамата родители и обстоятелството,
че майката е тази която е полагала непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето през процесния период, бащата следва да поеме по - големия дял в паричната
издръжка на детето. С оглед на това на ответника следва да се възложи заплащане на
издръжка в размер на сумата от 160.00 лева ежемесечно, считано от 01.08.2019г. до
20.07.2015г., или общо дължимата издръжка за този период е в размер на 1858.06 лева. В
останалата му част, иска по чл.149 от СК - за разликата над уважения размер от 160.00.00
лева до претендираните от 300.00 лева месечно, или за сумата над 1858.06 до 3600.00 лева за
целия процесен период, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху сумата на присъдената издръжка от 20.07.2020г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, по силата на чл. 146, ал.1, изр.2 от СК се дължи
законната лихва върху всяка закъсняла и просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане. Законната лихва върху сумата на присъдената издръжка за
минало време се дължи от датата на поканата, но доколкото по делото не се претендира
лихва по този иск, съдът не следва да присъжда такава.
6
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение
на решението, с което се присъжда дължима издръжка.
Съобразно уважената част от исковата претенция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направени разноски по делото в
размер на 167.42 лева съразмерно на присъдената издръжка за минало и бъдеще време,
както и на основание чл.78, ал.6, вр. с чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК, тъй като ищцата е освободена
от заплащане на държавни такси, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 259.20 лева върху размера на издръжката за детето за бъдеще време,
определена върху тригодишните платежи на дължимата издръжка, държавна такса в размер
от 74.32 лева върху размера на присъдената издръжка за минало време, или държавна такса
в общ размер на 333.52 лева, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, платими по сметка на РС-гр.Елхово.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Й. Р. с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес в
**********, ДА ЗАПЛАЩА на М. М. М. с ЕГН – **********, от село
Лесово, общ. Елхово, обл. Ямболска, ул. ***, със съдебен адрес в гр. Елхово,
ул. „Търговска“, № 7, адв. Пл. Марков, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г. Р. Й. , ЕГН – **********, месечна
издръжка в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, считано от
подаването на исковата молба в съда - 20.07.2020 година до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка,
дължима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното плащане, а
предявеният иск за заплащане на месечна издръжка за този период за
разликата над 180.00 до 300.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес в
**********, ДА ЗАПЛАЩА на М. М. М. с ЕГН – **********, от село
Лесово, общ. Елхово, обл. Ямболска, ул. ***, със съдебен адрес в гр. Елхово,
ул. „Търговска“, № 7, адв. Пл. Марков, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г. Р. Й. , ЕГН – **********, месечна
издръжка в размер на 160.00 лева /сто и шестдесет лева/ за периода от
7
01.08.2019г. до 19.07.2020г. или сумата от общо 1858.06 лева /хиляда
осемстотин петдесет и осем лева и шест стотинки/, а предявеният иск за
заплащане на месечна издръжка за този минал период за разликата над 160.00
до 300.00 лева месечно или за разликата от общата сума от 1858.06 до 3600.00
лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес в
**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М. с ЕГН – **********, от село
Лесово, общ. Елхово, обл. Ямболска, ул. ***, със съдебен адрес в гр. Елхово,
ул. „Търговска“, № 7, адв. Пл. Марков, направените по делото разноски в
размер на 167.42 лева /сто шестдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/ съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес в
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ЕРС държавна такса в общ размер на 333.52лева /триста тридесет и три
лева и петдесет и две стотинки/ върху размера на издръжката за детето за
бъдеще и минало време, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС-гр.Елхово.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред ЯОС чрез
ЕРС в двуседмичен срок, считано от 10.11.2020г., т.е. от датата на
обявяването му в регистъра на съдебните актове при Районен съд-гр.Елхово
съгласно чл.315, ал.2 от ГПК.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8