РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330206303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 16-48/18.08.2021 г., издадено от Х.А.К. – ***, с
което на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1
от ЗРА, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата 1 брой въдица ForMax черна на цвят и 1 брой макара Tanager 1000
RD.
В жалбата навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателното постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, приета за установена в наказателно постановление, но изразява
несъгласие с отказа на наказващия орган да квалифицира деянието като
маловажен случай. Твърди, че то е еднократен инцидент и да няма налагани
други наказания за нарушения от никакъв вид. Поддържа, че защитаваните
обществени отношения са минимално засегнати, тъй като предмет на
нарушението са само 2 броя риба. Моли съда да бъдат взети предвид и
обстоятелствата, че притежава редовно издаден билет за любителски риболов,
че е *** на ***, както и че не притежава средства, с които да заплати
административното наказание глоба, което счита, че е несъразмерно на
извършеното от него деяние. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
1
явява, представлява се от адв. И.Г.-Г., която заявява, че не оспорва
фактическата обстановка, но поддържа искането за отмяна на НП, тъй като
счита наложеното наказание за прекомерно спрямо човек, който за ***
възраст нямал извършени никакви други общественоопасни деяния.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо с вх. № 55747/30.09.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема становище
жалбата да е неоснователна. В съдебно заседание се представлява от ***
М.А., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Твърди АУАН и наказателното постановление да са издадени от компетентни
органи, в предвидените в процесуалния закон срокове и да съдържат
задължителните реквизити на съдържанието си. Пледира извършването на
нарушението да е доказано по категоричен начин, като предлага на съда да
ползва с доверие показанията на разпитаните свидетели. Поддържа деянието
да не представлява маловажен случай на административно нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Л. Й. Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 21.09.2021 г., установено от приложеното по преписката
известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 28.09.2021 г., поради което
приложимият към датата на подаването й седемдневен срок (съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г.) е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Със Заповед № РД 09-424/28.05.2020 г. на министъра на земеделието,
храните и горите било забранено за периода от 2019 г. – 2021 г. задържането
на улова от речна (балканска) пъстърва при извършването на любителски
риболов на река Въча от открито водохващане на „Напоителни системи“ ЕАД
(намиращо се до ВЕЦ Въча 1) до вливането й в река Марица.
Жалбоподателят Л. Й. Д. притежавал валиден годишен билет за
любителски риболов № ***, издаден от Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, за периода от 24.07.2020 г. до 24.07.2021 г. Жалбоподателят Д.
нямал налагани други наказания за извършени административни нарушения.
Д. получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 601,27
лева.
На 06.06.2021 г. в 16:50 часа на река Въча, община Стамболийски, с GPS
координати N 42.082251 и E 24.501247 жалбоподателят Д. ловил риба с един
2
брой въдица ForMax черна на цвят и един брой макара Tanager 1000 RD.
Въдицата била поставена в работно положение във водата, със закачена
изкуствена примамка. Жалбоподателя уловил 2 броя риба от вида „балканска
пъстърва“, за която било забранено задържането на улова при любителски
риболов. Въпреки това той не върнал в реката двата броя балканска пъстърва,
които уловил, а задържал рибата и я поставил в автомобила си. Това му
действие било видяно от свид. Н. Д. С., който подал сигнал до ИАРА по
телефона. Свидетелят С. останал на място заедно с жалбоподателя до
идването на контролните органи.
След между половин и един час на място пристигнал свид. Ц.И.Б. – ***
Той разговарял с жалбоподателя и със свид. Б. и измерил двата броя
задържана от Д. балканска пъстърва. Жалбоподателят признал извършването
на нарушението. На място свид. Б. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № В 0018324 против
жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на свид. С.. С акта
били иззети 1 брой въдица ForMax черна на цвят и 1 брой макара Tanager
1000 RD, използвани от жалбоподателя за улова на рибата. Д. подписал акта,
като в графата за обяснения записал, че съзнавал, че е нарушил закона и моли
за минимално наказание. Препис от АУАН му бил връчен срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ц.И.Б. и Н. Д. С.. От
показанията на свид. Б. се установяват обстоятелствата по извършената и
проверка и по съставянето на АУАН. Установява се, че проверката е
извършена по подаден сигнал, като на място Б. е заварил жалбоподателя и
свид. С., както и че жалбоподателят е бил задържал 2 броя риба. От
показанията на свид. Б. се изяснява още видът на уловената и задържана риба,
а именно балканска пъстърва, както и че уловът на този вид риба е в режим
„хвани-пусни“, което да означава, че рибата следва да бъде върната във
водния обект. Свидетелят пояснява, че въдицата на жалбоподателя е била
иззета със съставянето на акта. От показанията на свид. С. се установява той
да е очевидец на извършвания от жалбоподателя риболов, както и че след
улова рибата не е била върната в реката. Показанията на свид. С. са източник
на доказателствена информация и за поведението на жалбоподателя, като той
доброволно е останал на място до идването на контролните органи, както и че
се е извинил за извършеното. Свидетелят Б. също изяснява, че
жалбоподателят е бил притеснен. Показанията на двамата свидетели съдът
намира за подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
3
кореспондиращи си. Те намират подкрепа както в писмените доказателства по
делото, така и в самопризнанието на жалбоподателя и по тези съображения
изцяло получават доверие от настоящия съдебен състав.
От Заповед № РД 09-424/28.05.2020 г. на министъра на земеделието,
храните и горите, п. I, т. 2 се изяснява, че за периода от 2019 – 2021 г. е
забранено при извършването на любителски риболов задържането на улов от
речна (балканска) пъстърва в посочените в подточка д) участъци на реките и
водните обекти на територията на област Пловдив, сред които попада река
Въча от открито водохващане на „Напоителни системи“ ЕАД до вливането й
в река Марица.
От билет за любителски риболов № ***, издаден от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (лист 19 от делото) се установява, че
жалбоподателят Д. притежава редовно издаден годишен билет за периода от
24.07.2020 г. до 24.07.2021 г.
От писмо с изх. № 1029-15-3523#1/03.02.2022 г. от директор на ТП на
НОИ – Пловдив (лист 22 от делото) се изяснява, че жалбоподателят Д.
получава ***.
От Заповед № РД09-131/16.02.2021 г., изменена със Заповед № РД09-
797/10.08.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят Л. Й. Д. е извършил
административното нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателно
постановление. Доказва се по делото по несъмнен начин, че на 06.06.2021 г. в
16:50 часа на река Въча, община Стамболийски, с GPS координати N
42.082251 и E 24.501247 жалбоподателят Д. е ловил риба с един брой въдица,
поставена в работно положение във водата, със закачена изкуствена
примамка, като е задържал 2 броя риба от вида „балканска пъстърва“, за
която е било забранено задържането на улова при любителски риболов
/уловът е бил в т.нар. режим „хвани-пусни“/. Последното обстоятелство е
доказано по делото от приетата като писмено доказателство Заповед № РД09-
424/28.05.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. От
показанията на свид. С. се установява и че след улова рибата е задържана от
жалбоподателя, вместо да бъде върната във водния обект. От показанията на
свид. Б. пък се изяснява, че видът на задържаната риба е именно балканска
пъстърва, а броят й е 2 риби, които са установени във владението на
жалбоподателя. Доказано от свидетелските показания е и че риболовът е
извършван от жалбоподателя с въдица, която е била поставена в работно
положение във водата. Приета за установена от наказващия орган фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а съдът намира, че тя изцяло се
4
доказва и от събраните по делото доказателства. За правилен съдът намира и
извода на административнонаказващия орган, че установените по делото
факти се подвеждат под състав на административно нарушение по ЗРА.
Направената с НП правна квалификация на деянието обаче не се споделя от
настоящия състав, тъй като с разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА не се
вменява конкретно материалноправно задължение на
административнонаказателно отговорните лица, което жалбоподателят
виновно да е нарушил. Вместо това приетата за нарушена разпоредба
регламентира правомощия и компетентност на министъра на земеделието,
храните и горите. Независимо от това издирването на действителната
нарушена правна норма, както и преценката дали тя може да се приложи с
оглед описаните факти е излишна, тъй като е налице основание за отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
В тази връзка съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно в частта си, с която е наложено административното
наказание глоба, поради което то следва да бъде отменено в тази част, тъй
като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на
административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика,
формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.
Правилата за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН намират
приложение към всички видове административните нарушения – формални и
резултатни, тъй като разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не прави подобно
разграничение. Следователно всеки случай подлежи на конкретна,
самостоятелна преценка – така изрично Решение № 1834 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1516/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д.
№ 896/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
В настоящата хипотеза по делото се установяват множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които са относими както към преценката за
обществената опасност на дееца, така и на самото деяние, но и в двата случая
интензитетът на тези опасности се явява значително по-нисък спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид.
На първо място обществената опасност на конкретното деяние се явява
по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като
вредните последици се изразяват в ниско количество задържана след улова
риба – 2 броя. В тази връзка несподелимо е възражението на въззиваемата
страна, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй
като задържането на улова въздейства негативно върху опазването на
биоразнообразието във водния обект. На първо място несъмнено нарушение
от този вид има коментираните неблагоприятни последици върху
биоразнообразието, но те са присъщи за всички нарушения по чл. 70, ал. 1 от
5
ЗРА. Ако уловът не бъде задържан от дееца, то той не би нарушил и Заповед
№ РД 09-424/28.05.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Въззиваемата страна на практика се опитва да обоснове тезата за липса на
маловажност с обстоятелството, че деянието е нарушение и е
общественоопасно. Тук следва да се напомни, че за да се обсъжда въпросът
дали деянието е маловажен случай на административно нарушение, то на
първо място необходимо е да бъде установено, именно че то нарушава
установения ред на държавно управление. Така, ако жалбоподателят не бе
задържал двата броя риба и не бе въздействал неблагоприятно върху
биоразнообразието, то въобще не би се поставило на обсъждане маловажен
ли е случаят поради липсата на нарушение. С други думи обстоятелства,
които са включени в състава на нарушението, не могат да се третират
допълнително като смекчаващи или отегчаващи, тъй като тяхното значение
вече е съобразено от законодателя. В този смисъл е правилото по чл. 56 от
НК, което намира съответно приложение на основание чл. 11 от ЗАНН.
В случая съдът приема, че защитаваните обществени отношения са
засегнати минимално и в значително по-нисък интензитет от обикновените
случаи, когато в практиката са констатирани извършени нарушения по чл. 70,
ал. 1 от ЗРА. Тази по-ниска степен на обществена опасност се определя от
ниския брой на задържаната от нарушителя риба.
Деянието не представлява завишена обществена опасност и тъй като то е
извършено в светлата част на денонощието, жалбоподателят по никакъв
начин не се е опитвал да прикрива поведението или следите си. Напротив,
установява се по делото, че той изцяло е съдействал на контролните органи,
веднага е признал вината си, извинил се и дори е останал около един час да
изчаква пристигането на актосъставителя, за да може да му бъде извършена
проверка и да бъде съставен актът. Често в практиката подобни деяния се
извършват на скришни места, нощем, за да остане деянието неразкрито. В
случая не се установяват такива факти, което сочи, че от субективна страна
жалбоподателят е действал при най-леката форма на вината небрежност
поради своето незнание и невнимание.
Все в тази връзка досежно обществената опасност на дееца –
жалбоподателя Д., съдът намира, че тя също следва да бъде оценена като
значително занижена и с неголям интензитет. Касае се за лице в напреднала
възраст, за което не се доказва да е преследвало някаква имуществена облага
чрез деянието. Характеристичните данни, събрани по делото за
жалбоподателя Д., всъщност го определят като лице, което е с нагласи да
спазва правилата за осъществяване на любителски риболов. Жалбоподателят
има издаден годишен билет за такъв риболов с № ***, приет като писмено
доказателство по делото, като деянието му е извършено в срока на валидност
на същия. За издаването на билет за любителски риболов се събира такса по
чл. 22, ал. 5 от ЗРА (респективно жалбоподателят би могъл да се ползва от
по-ниския размер по чл. 23, ал. 3 от ЗРА), но същественото обстоятелство за
настоящото дело е, че поведението на жалбоподателя сочи на желание да
6
извършва правомерно тази дейност, като заплаща дължимите такси.
На следващо място за жалбоподателя Домзучиев не се установяват
никакви предходни нарушения на защитаваните обществени отношения по
опазване на биоразнообразието на водните организми. Такива обстоятелства
не се твърдят нито в АУАН, нито са приети и описани в наказателното
постановление. В тази връзка процесното деяние се цени от съда като
еднократна и изолирана проява в поведението на жалбоподателя.
Предположения във вреда на наказания категорично не могат да се правят
самоволно, без доказателства, тъй като поведението му попада под
действието на презумпцията за невиновност. Фактът на еднократното
несъобразяване със забраната за задържане на минимално количество улов от
лице, което се е постарало предварително да се снабди с необходимите
документи за правомерното извършване на такъв вид дейност, не сочи на
завишен риск в поведението на жалбоподателя. Напротив, според настоящия
състав деянието следва да се определи като резултат от проявена небрежност
и невнимание.
Накрая имущественото състояние на дееца е също обстоятелство, което
може да бъде преценявано на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и за преценката дали наложената санкция
е пропорционална на извършеното нарушение и действителното
икономическо състояние на дееца. В този смисъл е актуалната практика на
касационната инстанция: Решение № 482/18.03.2022 г. по к.а.н.д. № 173/2022
г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В същото съдът не е
приел тезата на оспорващия за наличие на маловажен случай, но отказът си е
аргументирал с липсата на доказателства за твърдяното затруднено
финансово положение на касационния жалбоподател. В настоящия процес
такава непълнота на доказателствата в подкрепа на поддържаната от
жалбоподателя теза не е налице, тъй като е приобщена надлежна справка от
ТП на НОИ – Пловдив относно получаваните осигурителни плащания от
страна на жалбоподателя Д.. Касационната инстанция обаче ясно е посочила,
че въпросите за напредналата възраст и затруднено имуществено състояние
на наказания са допустими за обсъждане в процеса при преценката за
маловажност на случая. Изцяло в този смисъл е съдебната практика и относно
други по вид административни нарушения, в които е поставен на обсъждане
същият въпрос и то отново спрямо лица, нереализиращи други доходи освен
осигурителното плащане по чл. 68 от КСО - така Решение № 1813 от
12.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1106/2021 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2270 от 24.10.2013 г. по к.а.н.д. № 1564/2013 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2207 от
24.10.2014 г. по к.а.н.д. № 2473/2014 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 189 от 23.01.2013 г. по к.а.н.д. № 3944/2012 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 864 от
22.05.2020 г. по к.а.н.д. № 840/2020 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив. Конкретно жалбоподателят Д. е навършил ***, а месечният му
7
доход е формиран от получаваната от него ***. Следователно наложеното
имуществено наказание надвишава близо трикратно целия получаван
месечен доход на жалбоподателя, който следва да осигурява и гарантира
преди всичко и нужните му средства за издръжка. Съдът приема, че
наказанието се явява несъответно както на тежестта на деянието, така и на
обществената опасност на дееца, несъразмерно на реализираните от
последния доходи.
Следва да се има предвид и че административното наказание не е една
самоцелна държавна принуда, а съгласно чл. 12 от ЗАНН тя винаги се
реализира за постигането на определени цели – предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правен ред.
Съдът приема, че в случая фактът на отправеното предупреждение, съчетано с
отнемането на средството за извършване на нарушението ще окажат
необходимото поправително въздействие върху личността на нарушителя,
като го мотивират към спазване на установения ред на държавно управление,
включително под страх от бъдещо понасяне на отговорност. Същевременно
отнемането на средството за извършване на нарушението пряко ще
въздейства върху възможността на дееца за в бъдеще да извършва
любителски риболов и по този начин то се явява една ефикасна форма на
държавна принуда, пряко насочена към обезпечаване на основната цел по
гарантиране защитата на охраняваните обществени отношения. Отнемането
на въдицата е факт, който ще има значение и за мотивирането на
жалбоподателя да се въздържа от такъв вид деяния за в бъдеще, тъй като ще
съзнава, че понасянето на отговорността ще е свързано освен с налагането на
имуществено наказание глоба, то и с пряко въздействие върху собствеността
му.
Липсват основания да се приеме, че поради еднократното нарушение и то
на *** жалбоподателят да следва да се цени като лице без формирано
правосъзнание и ефикасни задръжки пред извършването на
общественоопасни деяния. Установеното му по делото поведение е
доказателство за този извод – жалбоподателят е признал вината си още при
вписването на обясненията си в съставения му АУАН и се е придържал към
това самопризнание в хода на целия процес; съдействал е при извършването
на проверката, като по никакъв начин не се е опитал да избяга или да се
укрие, въпреки че на място е трябвало да се изчака пристигането на
контролните органи в продължение на близо един час, това му поведение
ясно демонстрира липсата на каквото и да е намерение да осуетява или
избягва понасянето на неблагоприятните последици, следващи се от деянието
му. По тези съображения и предвид добрите характеристични данни за Д.
съдът приема, че целите на наказанието ще бъдат ефикасно постигнати при
следната съвкупност от мерки за въздействие: отправено предупреждение с
изрично разяснение, че при извършване на друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, съчетано с отнемане в полза на
държавата на средството за извършване на нарушението. Тези мерки
8
настоящият състав намира за достатъчни, за да предупредят и превъзпитат
жалбоподателя към спазването на установения правен ред, поради което
реалното изпълнение на наказанието глоба не се налага за постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН. Прилагането на държавна принуда в повече от
необходимото и достатъчно за постигане на законово определите цели на
наказанието е неоправдано, тъй като се превръща в една ненужна и
нецелесъобразна държавна репресия.
В заключение съдът приема, че в настоящия казус се установяват
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и те обуславят такава
количествена характеристика на тези обстоятелства, която значително
надхвърля обикновените, типични хипотези на проявление на смекчаващи
обстоятелства. Това налага наказателното постановление да бъде отменено в
частта си, в която на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба, като вместо това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По отнемането на вещи в полза на държавата:
С наказателното постановление на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е
постановено да бъде отнета 1 брой въдица ForMax черна на цвят и 1 брой
макара Tanager 1000 RD. Съгласно посочената разпоредба В случаите по
чл.56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82,
82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза
на държавата. Извършеното от жалбоподателя Д. нарушение е по чл.70, ал.1
от ЗРА, поради което то попада в хипотезата на нормата по чл. 90, ал. 1 от
ЗРА. В случая отмяната на наказателното постановление в частта му относно
наложеното наказание глоба не е поради липса на извършено деяние, което да
осъществява състава на нарушението по чл. 70, ал. 1 от ЗРА, а поради
маловажност на случая. За да бъде деянието маловажно, на първо място то
трябва да бъде съставомерно административно нарушение, при което
допълнително се констатира, че обществената му опасност е по-ниска в
сравнение с обикновените хипотези на нарушения от този вид. По тези
съображения съдът приема, че по делото е доказано да е извършено
административно нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗРА и неговата маловажност
не променя извода, че уредите и приспособленията, с които е придобита
рибата, подлежат на отнемане в полза на държавата.
С наказателното постановление са отнети именно въдицата и макарата,
които са подробно описани още в съставения АУАН като риболовни уреди,
средства и приспособления, с които е извършено нарушението. Възражения
от жалбоподателя в тази насока не се и сочат. Вече бяха изложени и мотиви
защо съдът приема отнемането на средството, с което е извършено
9
административното нарушение, за адекватна и необходима форма на
въздействие спрямо жалбоподателя. По тези съображения наказателното
постановление в частта си, в която е постановено отнемане на 1 брой въдица
ForMax черна на цвят и 1 брой макара Tanager 1000 RD на основание чл. 90,
ал. 1 от ЗРА, е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и частичната основателност на жалбата право
на разноски възниква в полза и на двете страни, но такива е поискала
единствено въззиваемата страна. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно, а само след надлежно
сезиране с нарочно искане до приключване на последното съдебно заседание
в съответната инстанция (така Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. №
1164/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). В случая
жалбоподателят не е адресирал такова искане до съда, поради което не му се
дължат разноски. По делото той не е доказал и понасянето на разноски.
Своевременно искане обаче е направила въззиваемата страна. В тази
връзка в полза на юридическите лица – страна в процеса, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на
посочената горна граница. В настоящото съдебно производство наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт. При определяне размера на
възнаграждението съдът взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото, както и извършените следствени действия.
Същевременно юрисконсултско възнаграждение се дължи единствено за
защитата срещу неоснователната част от жалбата, т.е. частта от НП, с която е
постановено отнемане на вещи в полза на държавата. В жалбата не се сочи, че
тя е насочена срещу отделна част на постановлението, нито такова изявление
е направено в откритото съдебно заседание – напротив искането е за отмяна
на цялото наказателно постановление. По тези съображения съдът приема, че
в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, което се определя по съразмерност и
съобразно неоснователната част от жалбата против наказателното
постановление (т.е. представляващо една втора от размера на
възнаграждението, което би било дължимо, в случай че жалбата би била
изцяло неоснователна).
10
Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част учреждението,
чийто орган е издал наказателното постановление. В случая това юридическо
лице е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. За заплащане на
разноските следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят Л. Й. Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-48/18.08.2021 г., издадено
от Х.А.К. – *** В ЧАСТТА, с която на Л. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
Л. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно
решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-48/18.08.2021 г.,
издадено от Х.А.К. – *** В ЧАСТТА, с която на основание чл. 90, ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите е постановено отнемане в полза на
държавата на 1 брой въдица ForMax черна на цвят и 1 брой макара Tanager
1000 RD.
ОСЪЖДА Л. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ сумата
от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11