Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001/ 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 27 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 735/ 15.07.2020 г. по гр. д. № 1948/ 2019
на ОС - П. К.п.к.о.н.п.и. е осъдена да заплати на З.Д.Г. следните суми:
1) сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди вследствие на незаконни действия на КУИППД във връзка с проведено
производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. № 1065/ 2008г. по описа на Окръжен съд- С.З., изразили се в
страх и притеснения от неоснователна загуба на имуществото, срам, неудобство и
злепоставяне пред роднини, приятели и познати, довели до социална самоизолация, ведно
с лихвата от датата на завеждане на исковата молба - 16.08.2019 г., до пълното
изплащане на присъдената сума, като искът за разликата до пълния предявен
размер от 80 000 лв. е
отхвърлен;
2) сумата
от 2413 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху паричната сума от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконни
действия на КУИППД във връзка с проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по
гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд – С.З. за периода 29.03.2017 г. – 14.08.2019
г., като искът за
разликата до пълния предявен размер от 90 590. 84 лв. и за периода 06.11.2008г.
– 28.03.2017 г. е отхвърлен;
3) сумата
от 2585. 83 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, върху
главница от 14 500 лв., заплатена на 04.04.2014 г. като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. - 30.12.2018
г., като искът за
разликата до пълния предявен размер от 4419 лв. и за периода 30.12.2015 г. –
28.03.2017 г. е
отхвърлен;
4) сумата
от 2585. 83 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 14 500 лв., заплатена на 07.05.2015 г. като адвокатски
хонорар в производство за установяване и отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. - 30.12.2018
г., като искът за
разликата до пълния предявен размер от 4419 лв. и за периода 30.12.2015 г. –
28.03.2017 г. е
отхвърлен;
5) сумата
от 1783. 33 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, върху главница от 10 000 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, за периода 29.03.2017 г. - 30.12.2018 г., като искът за разликата до
пълния предявен размер от 3074.
74 лв. и за периода 30.12.2015 г. – 28.03.2017 г. е отхвърлен.
6) сумата
от 1765.
50 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 9900 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 29.03.2017г. - 30.12.2018 г., като искът за
разликата до пълния предявен размер от 3017. 26 лв. и за периода 30.12.2015 г.
– 28.03.2017 г. е
отхвърлен.
С постановеното решение е отхвърлен
предявеният от З.Д.Г. против
К. иск за
заплащане на сумата от 21 671. 10 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконни действия на КУИППД във връзка с
проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд - С.З., представляващи
пропуснати ползи, произтичащи от невъзможността за увеличение на наемната цена
по договор за наем.
С Определение № 260149/ 17.09.2020 г. по
гр. д. № 1948/ 2019 г. на ОС – П. е оставено без уважение искането на З.Д.Г. за изменение на Решение № 735/ 15.07.2020 г. по гр. д. № 1948/ 2019 на
ОС – П. в частта на разноските.
Недоволна от така постановеното решение в
отхвърлителните му части е останала З.Д.Г., която го обжалва с подробно развити и аргументирани
доводи за незаконосъобразност. Иска да се отмени в обжалваните му части, вместо
което се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от К., с който оспорва въззивната жалба.
Недоволна от така постановеното решение в осъдителните
му части е останала и К., която го обжалва с доводи за неоснователност на
предявените искове. Иска да се отмени решението в
обжалваните му части, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове или при условията на евентуалност да се намали
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
З.Д.Г. е останала недоволна и от
постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, като иска да бъде отменено,
вместо което се постанови ново, с което да й бъде присъден пълният размер на
направените разноски, както и да бъде отхвърлено искането за разноски на К.
поради липса на реални плащане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил
отговор от К., с който оспорва частната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.
З.Д.Г. е предявила
против К. няколко обективно съединени
иска по чл. 2а ЗОДОВ:
- иск за сумата
от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея
производство по
ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. №
1065/ 2008 г. на Окръжен съд- С.З.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба;
- иск за сумата от 90 590.
84 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху паричната сума от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за времето от 06.11.2008 г.
/датата на която са наложени обезпечителните мерки/ до 16.08.2019 г. /до датата
на подаване на исковата молба/;
- иск за сумата от 21
671. 10 лв. съгласно допуснатото изменение на иска, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати
ползи, произтичащи от невъзможността за увеличение на наемната цена по договор
за наем;
- иск за сумата от 4419
лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главница от 14 500 лв., заплатена
на 04.04.2014 г. като адвокатски хонорар в производство за установяване и
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за периода
30.12.2015 г. - 30.12.2018 г.;
- иск за сумата от 4 419
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
законната лихва върху главницата от 14 500 лв., заплатена на 07.05.15г.
като адвокатски хонорар в производството за установяване и отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, за времето от 30.12.2015 г. -
30.12.2018 г.;
- иск за сумата от 3 074. 74 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 10 000 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 30.12.2015 г. – 30.12.2018 г.;
- иск за сумата от 3017. 26 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 9 900 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 30.12.2015 г. - 30.12.2018 г.
По делото е установено, че въз
основа на Решение
№ 137/ 16.07.2008г. на КУИППД на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД /отм./
е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, срещу Д.С.Г.и
свързаните с него лица за периода 1995 г. – 2008г.
Въз
основа на цитираното решение на 04.12.2008 г. е внесено от КУИППД /отм./
мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 1 058 729. 70 лв. против Д.С.Г.и свързани с него
лица, за което е образувано гр. д. № 1065/ 2008 г. по описа на Окръжен съд - С.З..
Ищцата З.Д.Г. е ответник по
образуваното съдебно
производство с оглед искането да бъдат признати за недействителни по
отношение на държавата прехвърлителните сделки, извършени между нея и баща й на следните недвижими имоти:
1/ дворно място с площ от 395 кв. м., представляващо УПИ **-****в кв.***по
плана на гр. К., ул. „ Д – р П.Б.“ №*, заедно с
построените в него жилищна сграда и други подобрения; 2/ апартамент №*-*в
незавършен вид, находящ се в гр. С.З., ул. „П.М.К.“ №**, на първи етаж, от новостроящата се 6 - етажна десет фамилна
масивна жилищна сграда и единадесет броя гаражи, построена с отстъпено право на
строеж в дворно място, съставляващо УПИ ***-****в кв. 71 по плана на
града, заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж.
С
Определение № 33/ 06.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1053/ 2008 г. и Определение № 45/ 05.12.2008 г. по гр. д № 1065/ 2008
г. на Окръжен съд – С.З., е наложена възбрана върху недвижимите имоти на З.Д.Г..
С
Решение № 50/ 20.02.2017 г. по гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд – С.З., влязло в сила на
29.03.2017 г.,
искането е отхвърлено изцяло.
С
Определение № 1041/ 18.11.2019
г. по ч. гр. д №
1053/ 2008 г. и Определение
№ 756/ 11.09.2019 г. по гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд – С.З. допуснатите обезпечения са отменени.
По
делото /л. 214 - л. 217/ са представени копия от разпечатки от електронни
издания с публикации от 01.10.2009
г., 02.10.2009 г. и 23.10.2009
г., в които е отбелязано, че срещу Д.Г.е образувано съдебно производство за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност,
като се споменава, че по делото като ответник е призована и ищцата З.Г..
С Договор за наем, сключен
за периода 01.08.2008 г. – 01.08.2016 г. ищцата З.Д.Г. като наемодател е предоставила под наем на Н.Г.П.недвижим
имот, находящ се в гр. С.З., ул. „П.М.К.“ №**, ет.*, ап.*, за сумата от 100
лв. месечно, наемът за който
е плащан редовно.
За осъщественото процесуално
представителство по гр. д. № 1065/ 2008 г. на ОС – С.З. З.Д.Г. е заплатила
следните суми за адвокатско възнаграждение: 14 500 лв. на 04.04.2014 г. 14 500
лв. на 07.05.2015 г., 10 000 лв. на 19.02.2015 г. и 9900 лв. на 12.07.2016
г.
Пред първата инстанция са събрани и гласни
доказателства. Св. С.К.сочи, че след започване на делото на комисията срещу нея
ищцата е изглеждала тъжна, умислена, угрижена. Изпитвала огромно притеснение,
че може да бъде отнето единственото й жилище. Станала нервна, сприхава, раздразнителна,
затворена, избягвала контакти със свидетелката, затворила се е в себе си,
отказвала да излиза със свидетелката на кафе или ресторант, чувствала
неудобство. Ищцата
се притеснявала от злонамерените коментари по неин адрес, тъй като делото
станало
известно в
резултат на публикации в медиите, била обект на коментари от страна на нейни
колеги и ученици.
Свидетелката сочи, че след
протърпяната операция през 2007 г. ищцата се възстановила бързо
и не е имало неблагоприятни последствия. През 2009 г. рязко отслабнала с над 10 кг.,
получила бъбречно заболяване и започнала да вдига кръвно налягане.
Свидетелят
Р.Х.– син на ищцата, сочи, че
медийните публикации за воденото срещу нея дело се отразила на работата й като
преводач, тъй като клиентите й започнали да се отдръпват. В
училището, в което работи майка му, отношението на колегите към нея се влошило. Вследствие
заведено срещу майка му дело изпитвала
постоянно напрежение, разсеяност, влошило се здравословното й състояние. Сочи, че от
2004 г. в жилището на майка
му са живели заедно с Н.П., който останал да живее в него и след заминаването
му да следва в С..
Св. Н. Г. сочи, че след започване на делбото отношенията на ищцата
с баща й се влошили, тъй като го обвинявало, че заради него могат да отнемат
жилището й. Била в тежко психическо състояние.
Във връзка с твърденията на ищцата за
влошено психическо и здравословно състояние вследствие на воденото срещу нея
производство по ЗОПДИППД /отм./ във въззивната инстанция са допуснати и приети съдебно – психологична
и медицински експертизи.
Видно от заключението по
приетата съдебно – психологична експертиза ищцата З.Д.Г. е преживяла силен
емоционален стрес, който може да отключи редица психосоматични заболявания.
Налице е психосоматична симптоматика вследствие на преживения стрес и обида по
делата. По време на прегледа ищцата е спокойна, без данни за активна психотична
продукция.
Според приетата съдебно –
медицинска (кардиологична) експертиза ищцата З.Д.Г. страда от Артериална
хипертония I степен
– лека форма, причина за което е наличието на хормоналния дисбаланс в условия
на менопауза, тютюнопушене и индивидуални психоемоционални фактори. Вещото лице
не изключва категорично, че има изолирана пряка – причинноследствена връзка с преживения психоемоционален стрес. В
допълнителното си заключение сочи, че тежкият депресивен епизод, през който е
минала ищцата, е рисков фактор за развитие на артериална хипертония.
Според приетата съдебно –
медицинска (онкологична) експертиза не може да се отхвърли възможността
водените съдебни дела, силният емоционален стрес и тежката депресия да са
довели до обостряне на онкологичното заболяване, както и на придружаващите
заболявания. В съдебно заседание вещото лице И.К. сочи, че след 2009 г. не е
налице обостряне на съществуващото онкологично заболяване.
От приетата съдебно –
медицинска (гинекологична) експертиза се установява, че основната причина за
карцином на шийката на матката е тютюнопушенето, ранното начало на полов живот,
честата смяна на партньори, общия спад на имунитета, травматични изменения на
маточната шийка. Психоемоцианалният стрес не се намира в етимологична връзка с
посоченото заболяване.
Видно от приетата съдебно -
медицинска (урологична) експертиза преживеният от ищцата силен психоемоционален
стрес не се намира в причинна връзка с диагностицираното нефрологично
заболяване, нито пък е обострил състоянието й.
При тези данни по делото
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по настоящето
дело са предявените от З.Д.Г. искове по чл. 2а ЗОДОВ, който текст урежда
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или
службата им. Ищцата претендира обезщетение от неправомерно образуваното и
водено срещу нея производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Основанието по чл. 2а ЗОДОВ ще е налице, когато с влязъл в сила съдебен акт се установи, че
производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) е образувано при липса на изискуемите
от закона предпоставки за отнемане на имуществото. В случая производството по
гр. д. № 1065/ 2008 г. на ОС – С.З. е приключило с отхвърляне искането на
КУИППД поради липса на предпоставките по ЗОПДИППД (отм.), което обосновава
отговорността на К. като процесуален субституент на държавата за
причинените на ищцата З.Д.Г. вреди от незаконно воденото срещу нея производство
по ЗОПДИППД (отм.).
По
предявения иск за неимуществени вреди:
Според ППВС № 4/1968 г., т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. За обезщетяване на вреди по чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко
увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното
производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на
засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно
неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството
върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията
в семейството, последици за професионалната реализация, както и всички
специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на
производство по ЗОПДИППД (отм.).
Всяко производство, което
може да завърши с увреждащ акт, обичайно предизвиква негативни емоции и чувства
у лицето, адресат на акта. С оглед целта на производството по ЗОПДИППД (отм.) – отнемане на незаконно придобито имущество,
през този период проверяваното лице несъмнено се намира в състояние на стрес,
несигурност, тревожност, страх, понижено самочувствие, безпомощност, накърнено
достойнство и добро име. Касае се за негативни изживявания, които са естествена
реакция на воденото срещу лицето санкционно производство, поради което не
следва да се доказват. Само в
случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания или други неблагоприятни
промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.
По настоящето дело от събраните
свидетелски показания се установи, че ищцата изключително тежко понесла
инициираното срещу нея производство по ЗОПДИППД (отм.), което се отразило негативно на психиката и
начина й на живота – от общителен и жизнерадостен човек станала угрижена,
затворена и необщителна. Страдала от повишена тревожност, потиснатост,
изпитвала силен страх, че може да бъде отнето единственото й жилище.
Допълнителен фактор, увеличаващ страданията на ищцата, е продължителността на
производството по ЗОПДИППД (отм.) – почти 8 години 5
месеца, считано от 06.11.2008 г. – датата на образуване на производството по
гр. д. № 1065/ 2008 г. на ОС
– С.З., до 29.03.2017 г. – влизане на решението в сила, която
значително надвишава изискването за разумност по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, което рефлектира върху степента и
интензитета на претърпените негативни емоции. Проведени са множество съдебни
заседания, в повечето от които е участвала лично, което е наложило да търпи редица неудобства в личния си живот.
По време на процеса е
проявен засилен интерес към делото от страна на местните медии. Публикувани са
редица статии в различни интернет страници, в които фигурира името на ищцата и
които са станали достояние на широк кръг лица, вследствие на което се е
почувствала унижена и злепоставена, засегнато било доброто й име. Ищцата е работила
като учител– професия, заемането на която е свързано с високи изисквания за морал и честност, поради
което обвинението, че притежава незаконно придобито имущество, е оказало силно
негативно отражение върху нейната чест и достойнство. В тази връзка по делото
се установи от показанията на св.
С.К., че в училището,
където е работила, е била обект на коментари както от страна на нейните колеги,
така и от страна на учениците. Изпитвала срам и неудобство от опетняване на
доброто й име, което довело до ограничаване на социалните й контакти. Не може
да се отрече фактът на самоизолация, тъй като освен че се потвърждава от
доказателствата по делото, той е логично следствие от накърнените чест и добро
име на ищцата.
Инициираният от К. процес е довел до влошаване на отношенията на
ищцата с баща й, когото обвинявала за причинените й проблеми, в която насока са
показанията на св. Н. Г..
От приетата във въззивното производство съдебно –
психологична експертиза се установи, че в резултат на инициирания против ищцата
процес тя е преживяла силен емоционален стрес и тежка депресия.
Видно от приетата съдебно – медицинска (кардиологична)
експертиза ищцата страда от Артериална хипертония I степен – лека форма, рисков фактор за развитието на
която наред с хормоналния дисбаланс при условия на менопауза и тютюнопушенето е
и тежкият депресивен епизод, през който преминала.
Освен посочените фактори, обуславящи по – висок
интензитет на преживените негативни емоции от незаконно воденото производство
по ЗОПДИППД (отм.), следва да се отчете, че на ищцата не е наложен
запор върху банкови сметки, което да е създало затруднения в издръжката на
семейството й. Инициираното от ответника производство не се е отразило на
професионалния й статут, която е продължила да работи като учител. Настоящата
инстанция не кредитира показанията на сина й – св. Р.Х., че воденият срещу
майка му процес се е отразил неблагоприятно на работата й като преводач поради
отдръпване на клиентите, в резултат на което не могла да му осигури
необходимите средства за извънкласна подготовка за приемните изпити за
„Архитектура“, което допълнително я стресирало. Намаляването на печалбата от
дейността на ищцата като преводач може да се установи по категоричен начин само
при сравнение на финансовия резултат за времето преди започване на делото и след
това посредством подадените данъчни декларации за този период, каквито по
делото не са представени. Свидетелските показания не са убедително
доказателствено средство за установяване на посоченото обстоятелство, още
повече, че са дадени от свидетел, който е заинтересуван от изхода на делото като
син на ищцата.
Приетите във въззивната инстанция
съдебно – медицински експертизи по категоричен начин опровергават твърденията
на ищцата, че заболяванията, с които е диагностицирина – рак на маточната шийка
и хроничен тубулоинтерстициален нефрит, се намират в причинна връзка с воденото
срещу нея производство. Оперативната интервенция във връзка с констатираното
онкологично заболяване е извършена на 10.09.2007 г., т. е. преди започване на
производството, поради което няма как да е провокирано от преживеният от ищцата
психоемоционален стрес. В заключението си в. л. д – р И.К. допуска възможността
силният емоционален стрес и тежка депресия да доведат до обостряне на
онкологичното заболяване, но в устния си доклад в съдебното заседание на
09.02.2022 г. сочи, че след 2009 г. няма данни за влошаване на състоянието й.
Вещото лице изключва възможността откритата при прегледа доброкачествена киста
на черния дроб да се дължи на преживения стрес от воденото срещу ищцата производство.
В този смисъл е и заключението на в. л. д – р К.Я., според който
психоемоционалният стрес може да повлияе на функцията на яйчниците, които обаче
са отстранени още през 2007 г. По отношение на бъбречното заболяване на ищцата
в. л. д – р С. Я. е категоричен, че преживеният силен психоемоционален стрес не
е в причинна връзка с посоченото заболяване и независимо от поставената
диагноза двата бъбрека функционират нормално и след извършената през 2011 г.
хоспитализация няма данни за обостряне на заболяването.
Към настоящия момент психическата
травма е преживяна и липсват доказателства да е довела до по – тежко засягане на
психоемоционалната сфера на ищцата. Инициираното производство не е довело до
необратими негативни последици върху доброто име на ищцата и професионалното й
развитие.
Всички тези обстоятелства, преценени
в съвкупност и според своята тежест, водят до извод за по – висок интензитет на
негативните изживявания и засягането доброто име на ищцата, поради което
присъденото от окръжния съд обезщетение от 10 000 лв. следва да са увеличи на
20 000 лв. Липсата на трайни последствия върху емоционалното състояние на
ищцата, на необратимо засягане на доброто й име, както и на причинна връзка със
заболяванията на ищцата (с изключение на артериалната хипертония в лека форма,
спрямо която емоционалният стрес е съпричиняващ фактор), не дават основание да се приеме, че претърпените от нея
вреди надвишават значително обичайните, поради което исковата претенция за
разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. е неоснователна.
Върху така определеното обезщетение ответникът К.
дължи обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 4883. 34 лв.,
считано от влизане на отхвърлителното
решение по гр. д. № 1065/ 2008 г. на ОС – С.З. в сила на 29.03.2017 г. до
14.08.2019 г. Изразеното във въззивната жалба на ищцата становище, че за
начален момент на законната лихва следва да се приеме 06.11.2008 г. – датата,
на която е образувано производството по гр. д. № 1065/ 2008 г. на ОС – С.З., не
намира опора в закона. Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетението за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва се дължи от
датата на забавата. При задължение от непозволено увреждане, каквото по
характера си представлява задължението за обезвреда по ЗОДОВ, длъжникът се
смята за забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), от което следва, че забавата
настъпва от момента на увреждането или от откриване на дееца (чл. 114, ал. 3 ЗЗД). В хипотезата на чл. 2а ЗОДОВ увреждането се счита настъпило от датата на
влизане на решението в сила, с което е отхвърлено искането на ответника в
производството по ЗОПДИППД (отм.) – в случая 29.03.2017
г., от който момент възниква и става изискуемо вземането за обезвреда.
Вземането по чл. 86 ЗЗД е акцесорно, поради което то възниква едновременно или
след пораждането на главното вземане. Предложената във въззивната жалба правна
конструкция, според която обезщетението за забава следва да се начисли от
момент, предхождащ възникването на задължението за обезвреда, противоречи на
закона и не може да се оправдае с признатият в правото на ЕС принцип на
ефикасността, спазването на който ще се постигне и чрез начисляване на лихва за
забава от установяване на нарушението – отхвърляне на искането по ЗОПДИППД (отм.).
Предвид изложеното обжалваното
решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск за неимуществени
вреди е отхвърлен над сумата от 10 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, в
която претенцията за забава е отхвърлена над сумата от 2413 лв. до 4883. 34 лв., вместо което се постанови ново, с което
се присъдят допълнително още 10 000 лв. за неимуществени
вреди и 2471. 34 лв. за забава. В останалата част решението следва да се
потвърди като законосъобразно.
По
предявените искове за обезщетение за забава върху изплатените суми за
адвокатско възнаграждение:
Вземането за разноски е облигационно по своя характер,
което произтича от процесуалния закон. По силата на чл. 78 ГПК то се присъжда
само в рамките на производството, в което са направени. Вземането за разноски
става изискуемо с влизане в сила на съдебния акт, с който са присъдени, от
който момент длъжникът изпада в забава с произтичащите от това последици –
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва (чл. 86 ЗЗД). Наличието на
специален ред за присъждане на разноските не изключва отговорността на длъжника
за забава, която може да се търси по общия исков ред. Не е налице нормативна
забрана за начисляване на лихви върху присъденото вземане за разноски. В
случай, че е пропуснала да ги поиска в производството, страната не може да ги
претендира с отделен иск, включително да търси обезщетение за забава.
В настоящия случай ищцата претендира обезщетение за
забава върху платеното по гр. д. № 1065/ 2008 г. на ОС – С.З. адвокатско
възнаграждение общо в размер на 48 900 лв., от които 14 500 лв., платени на
04.04.2014 г., 14 500 лв., платени на 07.05.2015 г., 10
000 лв., платени на
19.02.2015 г. и 9900 лв., платени на 12.07.2016 г. С Определение № 371/ 28.04.2017 г. съдът е присъдил
на З.Д.Г. разноски в размер на 14 500 лв., а с определение от 08.11.2017 г. по
в. ч. гр. д. № 621/ 2017 г. на АС – П. са й присъдени допълнително 24 400 лв.
или общо 38 900 лв. Определението е влязло в сила на 08.11.2017 г., от който
момент длъжникът К. е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху присъдените
на ищцата разноски. За периода 09.11.2017 г. – 30.12.2018 г. обезщетението за
забава върху платеното адвокатско възнаграждение от 14 500 лв. възлиза на 1679.
58 лв., а върху възнаграждението от 9 900 лв. – на 1146. 75 лв., до който размер
предявените искове са основателни. Платеното на 19.02.2015 г. адвокатско
възнаграждение в размер на 10 000 лв. не е присъдено на ищцата, по отношение на
което не може да търси обезщетение за забава. Изложеното налага обжалваното
решение да се отмени в частта, в която предявените искове за забава по
отношение на изплатените адвокатски възнаграждения от 14 500 лв. са уважени над
сумата от 1679. 58 лв., в частта, в която предявеният иск по отношение на
платеното адвокатско възнаграждение от 9 900 лв. е уважен над сумата от 1146.
75 лв., както и в частта, в която предявеният иск по отношение на платеното
адвокатско възнаграждение от 10 000 лв. е уважен за сумата от 1783. 33 лв., вместо което се
постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят над посочените суми, а
искът по отношение на адвокатското възнаграждение от 10 000 лв. се отхвърли
изцяло. Решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени над
посочените суми до пълния предявен размер, следва да се потвърди.
По предявения
иск за пропуснати ползи от невъзможността за увеличение на наемната цена от
договор за наем:
Предявеният иск се основава на твърденията, че
вследствие на незаконосъобразно наложената възбрана върху недвижим имот на
ищцата, тя не е могла да увеличи наемната цена за периода на действие на
договора за наем от 01.08.2008 г.–01.08.2016г. Промяната
на наемната цена се осъществява чрез изменение на договора, т. е. чрез
постигане на съгласие между страните. Налагането на възбрана, включваща в
съдържането си забрана на длъжника да се разпорежда юридически или фактически с
възбранения имот, по никакъв начин не ограничава и не препятства страните да
уговорят наемна цена, съответстваща на пазарните условия. Въпреки наложената
възбрана наемодателят остава собственик и може да извършва каквито намери за
уместни действия на управление с имота – да го отдава под наем, в заем, в това
число и да увеличава при съгласие с наемодателя на наемната цена, респективно
да поиска връщането му при прекратяване на договора. Съображенията на страните да
уговорят наемна цена от 100 лв.,
значително по – ниска от пазарната (поради опасността от отнемане на жилището и
невъзможността на ищцата да изпълни задълженията си по договора), са правно
ирелевантни и не могат да обосноват имуществената отговорност на К. за липсата
на съгласие за увеличаване на наема. Изложеното налага извод, че наложената
възбрана не се намира в причинна връзка с пропуснатата възможност за
увеличаване имуществото на ищцата чрез увеличаване на наемната цена, поради
което правилно окръжният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
По частната
жалба на З.Д.Г. против Определение № 260149/
17.09.2020 г.:
Предвид постановения от въззивната инстанция резултат,
налагащ преизчисляване на направените за двете инстанции разноски, следва да се
отмени постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, с което е оставено без
уважение искането на ищцата за изменение на постановеното решение в частта на
разноските. За пълнота следва да се отбележи, че настоящата инстанция не
споделя становището на окръжния съд, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение е прекомерно, тъй като не съответства на фактическата и правна
сложност на правния спор, която се определя от предмета на спора, материалния
интерес, фактическите и правни възраженията на страните, обема на събраните
доказателства. Заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, когато
надвишава значително минимално предвидения размер съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. В случая предвид
материалния интерес от 207 191. 94 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68/ 2020 г.)
възлиза на 5 673. 84 лв., а уговореното и изплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение е в размер на 6073. 40 лв. без ДДС или 7288. 08 лв. с ДДС. С
оглед заявените от ищцата претенции – 7 на брой, широкият
кръг обстоятелства, предмет на обсъждане, както и разностранният
характер на спорните въпроси за основателността
на претенциите, уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото.
По
разноските:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищцата следва да
се присъдят разноски в размер на 1714. 64 лв. по съразмерност, както и пълния
размер на направените разноски за ДТ в размер на 75 лв.
На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ ищцата следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер
на 400 лв.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати по сметка на АС – П. заплатените от бюджетните средства на съда
разноски за вещи лица в размер на 1620. 50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 735/
15.07.2020 г. по гр. д. № 1948/ 2019 на ОС – П.:
в частта, в която предявеният от З.Д.Г. против К. иск по чл. 2а ЗОДОВ за
неимуществени вреди вследствие на незаконни действия на КУИППД във връзка
с проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. № 1065/ 2008г. по описа на Окръжен
съд - С.З. е отхвърлен над
сумата от 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв.;
в частта, в която предявеният иск по чл.
86 ЗЗД за забава в размер на законната лихва върху паричната сума от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконни
действия на КУИППД във връзка с проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по
гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд – С.З. за периода 29.03.2017 г. – 14.08.2019 г., е отхвърлен над сумата от 2413 лв. до 4883. 34 лв.;
в частта, в която К. е
осъдена да заплати на З.Д.Г.:
сумата над 1679.
58 лв. до 2585. 83, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 14 500 лв., заплатена на 04.04.2014 г. като адвокатски
хонорар в производство за установяване и отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. - 09.11.2017 г.;
сумата над 1679.
58 лв. до 2585. 83 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва
върху главница от 14 500 лв., заплатена на 07.05.2015 г. като адвокатски
хонорар в производство за установяване и отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. - 09.11.2017 г.;
сумата над 1146. 75 лв. до 1765.
50 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 9900 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 29.03.2017г. - 09.11.2017 г.,
сумата
от 1783. 33 лв., представляващи
обезщетение в размер на законната лихва, върху главница от 10 000 лв.,
заплатена като адвокатски хонорар в производство за установяване и отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. -
09.11.2017 г.;
както и в частта на присъдените на
страните разноски, вместо което:
ОСЪЖДА К. да заплати на З.Д.Г. сумата
от 10 000 лв., представляваща
допълнително обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
незаконни действия на КУИППД във връзка с проведено производство по ЗОПДИППД
/отм./ по гр. д. №
1065/ 2008г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. да заплати на З.Д.Г. сумата
от 2 470. 34 лв. - допълнително
обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху паричната сума от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на незаконни действия на КУИППД във връзка с проведено
производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд – С.З. за периода
29.03.2017 г. – 14.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.Г. против К. иск по чл. 86 ЗЗД над
сумата от 1679. 58 до 2585. 83 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главница от 14 500 лв., заплатена на 04.04.2014 г. като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. – 09.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.Г. против К. иск по чл. 86 ЗЗД над
сумата от 1679. 58 до 2585. 83 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 14 500 лв., заплатена на 07.05.2015 г. като адвокатски
хонорар в производство за установяване и отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. - 09.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.Г. против К. иск по чл. 86 ЗЗД над
сумата от 1146. 75 лв. до 1765.
50 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главница от 9 900 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 29.03.2017г. – 11.09.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.Г. против К. иск по чл. 86 ЗЗД за сумата
от 1783. 33 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, върху главница от 10 000 лв., заплатена като адвокатски хонорар в
производство за установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, за периода 29.03.2017 г. - 30.12.2018 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ Определение № 260149/
17.09.2020 г. по гр. д. № 1948/ 2019 г. на ОС – П..
ОСЪЖДА К. да заплати на З.Д.Г. разноски по делото в размер на 1789. 64 лв.
ОСЪЖДА З.Д.Г. да заплати на К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА К. да заплати по сметка на АС
– П. разноски за вещи лица в размер на 1620.
50 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.