РЕШЕНИЕ
Номер №1169 05.07.2018 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На двадесети март
2018 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ
дело номер 8176 по описа за 2017 година
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-001803 от 20.10.2017г на Д. на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /съкр. КТ/, вр. чл. 414, ал.1 от КТ, на „E.***" ЕООД, в качеството на
работодател, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„***" № *, ет.*, ап.*, представлявано от Н.И.Д. - **, е наложена
Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 16-001803 от 20.10.2017г. на Д. на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на
труда /съкр. КТ/,
вр. чл. 414, ал.1 от КТ, на „E.***"
ЕООД, в качеството на работодател, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „***" № *, ет.*, ап.*, представлявано от Н.И.Д. - **,
е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда.
Жалбоподателят
„Е.***" ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призован, в съдебно заседание се
представлява от **я Н.Д. и адв. З.З., които поддържат жалбата и правят същото
искане.
Въззиваемата
страна – Дирекция “Инспекция по труда” – П., редовно призована, чрез
процесуален представител **В.Б. пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против „E.***" ЕООД, за това, че при
извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда" - П. на 22.08.2017г. на „Е.***" ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***" № *,
ет.*, ап.*, от предоставеното трудово досие на Г.В.В. е установено, че от
страна на дружеството - работодател на 05.05.2017г. е подадено уведомление по
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда до ТД на НАП за прекратяване на трудовия
договор на Г.В.В., без да са налице условията за това. Работодателят е издал
заповед за прекратяване на трудовия му договор с № 4/02.05.2017г. на основание
чл.71, ал. 1 от Кодекса на труда, считано от 02.05.2017г., която към момента на
подаване на уведомлението до ТД на НАП на 05.05.2017г. не е връчена на лицето.
Доколкото чл.335, ал.2, т.З от Кодекса на труда определя като момент на
прекратяване на трудовия договор без предизвестие, каквото е прекратяването по
чл.71, ал.1 от Кодекса на труда, момента на получаването на писменото изявление
за прекратяване на договора, то към 05.05.2017г. не е налице прекратяване на
трудовото правоотношение на Г.В.В. с жалбоподателя.
Опис на писмените
материали: заверено ксерокопие на трудов договор № 51; заповед за прекратяване
от 02.05.2017г.; справка от НАП от 05.05.2017г..
С това е нарушен
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-001803 от 25.08.2017г., като
отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази,
описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при
които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени изцяло както свидетелските показания на актосъставителя
Н.И.Б. и св.Г.В.В. /служителят с прекратено трудово правоотношение/, така и
приложените по делото писмени доказателства, тъй като са обективни, логични,
подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Настоящата инстанция изцяло
се доверява и на установените допълнителни обстоятелства при заявеното от
актосъставителя Б., че към момента на проверката не са били представени
доказателства, за уведомяване на св. В., относно процесната заповед, в това
число, че неизвестни към проверката са останали и сочените от жалбоподателя
впоследствие констативни протоколи за отказ. Настоящата инстанция напълно
възприема и заявеното от св.В., че отказ от негова страна е имало еиднствено,
по отношение на това да подпише ведомости за получено трудово възнаграждение от
месец февруари до месец април 2017г., тъй като в действителност не е получавал
заплати в този период, въпреки престирания труд. От показанията му се
установява,че същият е бил принуждаван от **я Д. и св.Д. – сч.на
дружеството-жалбоподател, да подпише ведомостите към момента, в който е поискал
да му бъдат върнати документите от счетоводството. Сочи, че със заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение с жалбоподателя, се е запознал едва
в края на месец август, когато я получил с куриер. Тук от значение са
показанията на св.В., дадени в условията на очна ставка със св.Д., в които
същият заявява, че към 05.05.2017г., както твърди св.Д., не е бил при нея и не
се е запознавал със заповедта. Срещата между двамата се осъществила едва юни
месец 2017г., след като се консултирал с адвокат, като едва след подадения юли
месец сигнал до Инспекция по труда и тяхната намеса, започнал да се обсъжда
въпросът за изпращане на документите.
Изключая от кредитираните доказателства са
представените с жалбата Констативен протокол № 001 от 05.05.2017г. и
Констативен протокол № 002 от 12.05.2017г. и частично свидетелските показания
на Р.А.Д., ръководеща счетоводна кантора, чийто клиент е жалбоподателят. Съдът
не кредитира посочените по-горе протоколи, тъй като представляват частни
писмени документи, ангажирани от жалбоподателя и изхождащи от заинтересовани
лица, но по-същественото е, че същите са алогично позиционирани в цялостната
доказателствена система от писмени и гласни доказателства, тоест не се подкрепят от
последните. По отношение на показанията на св.Д., съдът ги
кредитира единствено в частта, която се установява, че същата от 2004г.
счетоводно обслужва жалбоподателя
„Е.***" ЕООД, а лицето Т.Й.Н.работи
при нея като сч.. Дава се вяра и на заявеното от св.Д., с което потвърждава, че
действително св.В. е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя. Съдът не се
доверява на останалата част от показанията й, досежно това, че св.В. се е
запознал със заповедта към 02.05.2017г. и 12.05.2017г., но е отказал да я подпише,
тъй като намира в тази им част показанията й за оборени от съвкупната
доказателствена маса и пристрастни, предвид продължаващата и към настоящия
момент обвързаност на свидетеля с дружеството- жалоподател.
Горната фактическа установеност и
доказателствен анализ налагат извода, че несъмнено от страна на „E.***"
ЕООД е
осъществено нарушението по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Цитираната подзаконова разпоредба предвижда, че уведомлението съгласно
приложение №1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия
договор. По силата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ при прекратяване без предизвестие
трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление
за прекратяване на договора. В конкретния случай от събрания и приложен по
делото доказателствен материал по безспорен начин се установи,че
дружеството-жалбоподател е депозирало до ТД на НАП П. уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ за прекратяване на трудовия договор на лицето Г.В.В. въз основа на
Заповед № 4/02.05.2017г. на основание
чл.71, ал.1 от КТ, считано от 02.05.2017г. без да са налице условията за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Това е така, тъй като процесната заповед не е била връчена на лицето, за
да бъде породено действието, визирано в чл.335, ал.2, т.3 от КТ и трудовият
договор да се счита за прекратен.
Описанието на нарушението е пълно, точно и
ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво точно негово поведение е бил
санкциониран, като наведеното в тази връзка възражение за неяснота на деянието
е единствено защитна теза, противоречива на докозателствата по делото.
По отношение на твърдението на жалбоподателя,
че освободеният работник бил уведомен за прекратяване на трудовия му договор,
тъй като отказал да подпише Заповедта, съдът намира за неоснователно.
Представените в тази връзка Констативен протокол № 001 от 05.05.2017г. и
Констативен протокол № 002 от 12.05.2017г., които съдът, както се посочи
по-горе, оценя критично и напълно изключи от доказателствения материал по
делото, служещ за установяване на обективната действителност. На първо място,
конкретните констативни протоколи, ангажирани от жалбоподателя представляват
частни документи, изхождащи от лица, обслужващи „Е.***” ЕООД, имащи интерес от
изхода на делото, сред които Т.Й.Н.и св.Р. Д., чийто показания съдът не
кредитира. Прави впечатление, че
документите не са представени към момента на проверката, което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на актосъставителя, а едва в
съдебно заседание, допълнително
затвърждаващо формирания от съда извод, че същите са съставени впоследствие
след проверката. Очевидно е, че
протоколите са създадени за нуждите на
настоящото производство с цел избягване на административнонаказателната
отговорност. Отделно от това, следва да се отбележи, че Констативен протокол №
002 е съставен на 12.05.2017г., което е дни след заявеното на 05.05.2017г. в ТД
на НАП П. уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Така, ако се приемат за
обективирани събитията, описани във втория, то тогава се налага изводът, че
уведомлението е било заявено от жалбоподателя с ясното съзнание, че не са били
налице условията за прекратяване на трудовото правоотноошение с работника.
Неоснователен е доводът, че издаването на
наказателното постановление извън месечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН
съставлява съществено процесуално нарушение. Разгледаният срок е инструктивен и
неговото неспазване не води до погасяване на административнонаказателната
отговорност на лицето, посочено като нарушител. Неспазването на срока по чл.
52, ал. 1 ЗАНН би могло да има значение за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на съответното длъжностно лице, който въпрос обаче стои извън
предмета на настоящото производство. В случая сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
образуване на производство и за издаване на наказателното постановление са
спазени, дотолкова доколкото АУАН е съставен на 25.08.2017г., а атакуваното
наказателно постановление - на 20.10.2017г., в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН, считано от датата на съставяне на АУАН.
Правилно и законосъобразно е било
квалифицирано деянието, както и правилно и законосъобразно същото е било
санкционирано по реда на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл. 414, ал.1 от КТ, съгласно
който работодател, нарушил разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. Имуществената санкцията е определена в минимален размер,
поради което и не подлежи на ревизиране от страна на съда.
При извършена
служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, тъй като същите
съдържат законово определените реквизити, изготвени са от компетентни лица и в
законоустановените срокове.
С оглед на
гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 16-001803 от 20.10.2017г на Д. на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.
414, ал.1 от КТ, на „E.***" ЕООД, в
качеството на работодател, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „***" № *, ет.*, ап.*, представлявано от Н.И.Д. - **, е наложена Имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно
нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По застъпените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.К.