Решение по дело №2723/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Й.А. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0819-001697/28.11.2022 г. на В.С.И.- полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорващият твърди незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането й. Конкретно излага, че в случая не е установено по безспорен начин административно нарушение, налагащо прилагането на ПАМ. Поддържа, че законът определя именно резултата от допълнителното изследване, доброволно дадено при оспорване на резултата от полевия тест, като меродавен за наличието на нарушение, предполагащо налагането на ПАМ, като в случая такъв не е налице. Напротив, представени са доказателства за отрицателен резултат от тест за наркотици на оспорващия от 27.11.2022 г. Допълнително поддържа, че контролният орган не е съобразил личното поведение наказаното лице. Твърди и прекомерност на мярката, с оглед образуване и на наказателно производство. По изложените съображения, подробно развити в жалбата, моли отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и постановяване връщане на отнетото СУМПС. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв. К.К., поддържа жалбата на изложените основания и моли нейното уважаване. Сочи, че от приложения по делото последен документ от ВМА-МБАЛ-Варна се установява, че резултатите на оспорващия са били отрицателни. По изложените съображения моли за отмяна на наложената ПАМ, като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г.Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: наличието на положителен за наркотични вещества полеви тест. Сочи, че това е достатъчно основание да се постанови мярката, а въпросите за наличие на нарушение и за вината, се разрешават в последствие. Поради това и ПАМ има временен характер – до решаване на въпроса за отговорността. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, средното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Представените по делото доказателства установяват, че на 25.11.2022 г. около 22:35ч, при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, оспорващия Г.Г. бил установен да управлява л. а. **********, с рег. № *********, в гр. Варна, по бул. ******* в посока изхода на града, на пътен възел с бул. *******, след употреба на наркотични вещества. Проверката била извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ******, със срок на валидност до 18.04.2023 г. /съобразно Протокол № *********-10000/18.04.2022 г. за сервизна проверка/. Извършената с уреда проба, с пореден номер 120, отчела положителен резултат за бензодиазепини, канабис-25, амфетамин. На Г.Г. бил съставен АУАН № 838819/25.11.2022 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като бил издаден и Талон за медицинско изследване № ********* г., връчен на лицето в 23:10 ч. на същата дата. Оспорващият бил отведен във ВМА-Варна за вземане на кръвна проба за химичен анализ, което е отбелязано в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 22-0819-001697/28.11.2022 г. за установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП и на осн. чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДвП, полицейски инспектор В.С.И.към ОД на МВР – Варна, съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., приложила спрямо Г. ПАМ – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В хода на съденото производство, във връзка с изискана от съда информация, от ВМА-Варна са постъпили писма с. д. № 18954/19.12.2022 г., с .д. № 2751/21.02.2023 г. и с. д. № 4071/16.03.2023 г., съгласно които поради драстично претоварване на лабораторията, все още не е извършен газ-хроматографският анализ на дадените от Г.Г. биологични проби, с талон за изследване № 0039954/25.11.2023 г. Посочено е, че поради заявените обективни причини, биологичните проби се изследват с приблизително една година закъснение. Същите са предмет на анализ на допусната по ДП 598/2022 г. СХЕ по описа на СПП при ОД МВР-Варна, който ще бъде извършен в рамките на наказателното производство. Посочено е също така, че наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичните проби, като този резултат е отрицателен за наркотични вещества. Уточнено е, че цитираният резултат е получен посредством медико-диагностични средства тип „бърз тест“, които не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ и имат ограничена достоверност. По тази причина цитираният резултат е с ориентировъчен характер, няма доказателствена стойност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

От оспорващия не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. „б“ законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Доказателствата в преписката установяват, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за бензодиазепини, канабис-25 и амфетамин. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Представените в тази връзка писмени доказателства, по същество не оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания.

Обстоятелството, че оспорващият е дал и биологичен материал за изследване, не променя горните изводи. От една страна само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за отговорността на лицето, каквито са регламентираните в закона изисквания. От друга - все още липсва резултат от изследването, а до наличието на такъв, определящ е резултатът от полевия тест. Основание за този извод на съда е приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултатът от проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Предвид горното, съдът приема, че представената по делото резултат от изследване извършено в частна лаборатория, не е годно доказателство. Няма данни този анализ да е извършен по метода разписан в Наредба № 1/19.07.2017 година – по отношение начина на вземане на пробата и изследването й.

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Действително, в случая поведението на оспорващия при проверката и даване на изследванията, съответства на общоприетите норми, но не води до извод за некоректност на резултата от полевия тест.

Споделя се възмущението на оспорващия от продължителния срок на обработка и анализ на пробата, дадена с талона за изследване. Това обаче не обуславя незаконосъобразност на мярката. От една страна, става въпрос за обективна причина, която е извън волята и възможностите на ответника. От друга – самата мярка се прилага със срок, който е регламентиран от законодателя „до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца“, като нито един от тези моменти не е настъпил.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0819-001697/28.11.2022 г. на В.С.И.- полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Г.Б.Г., ЕГН **********, да заплати на да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател: