Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.Плевен, 05.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 1362 по описа на Административен
съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба от Ц.М. ***,
против:
1.Заповед №19-0374-000211/6.12.2019 год. на
Началник РУ-Червен бряг и
2. Заповед №19-0374-000212/6.12.2019 год. на
Началник РУ-Червен бряг, с които спрямо жалбоподателя са приложени ПАМ по
чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП и по чл.171, т.2, б.к от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че на 6.12.2019г. около 16:30ч.
жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ-Червен бряг и му
били поискани документите за проверка.
По време на проверката служителите го информирали, че има незаплатени в срок за
доброволно заплащане глоби по електронни фишове фиш: серия К 868147 издаден на
2014-11-10, фиш серия К 850238 издаден на 2014-09-09, които му били връчени едва
на 16.01.2019г. при подмяна на изтеклото му свидетелство за правоуправление в
КАТ — Плевен. Уведомил служителите, че незаплатените глоби са с изтекла давност
и не биха били основание за съставянето на АУАН, но това не било взето под
внимание и му бил съставен АУАН серия АА467999, като му били иззети СУМПС: ******* , контролен талон: ********** и СРМПС:
********* за нарушение по чл.190 ал.З от ЗДвП. Сочи в жалбата, че по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК наложените с наказателни постановления глоби имат
характер на публично държавно вземане. Според правилото на чл.171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Специална регламентация в случая е предвидена в ЗАНН, който урежда два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение /чл. 34 ЗАНН/ и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 ЗАНН/. От
своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена
/по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/.
Предпоставка за стартиране на изпълнителската давност е влизането в сила на
наказателното постановление. Правилата на ЗАНН не регламентират давност
(обикновена или абсолютна), която да тече от момента на издаване на
наказателното постановление до неговото влизане в сила. Тоест без изрична
правна регламентация са останали случаите на бездействие на
администрагивнонаказващия орган, който в срок по чл. 34 от ЗАНН е издал
наказателно постановление, което не е връчил в продължителен период от време, с
което е преградил и възможността за стартиране на изпълнителската давност.
Позовава се на чл. 11 от ЗАНН, който предвижда, че, когато в този закон не е
предвидено друго по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат правилата на общата част на Наказателния кодекс. Според постановките
на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС празнината относно
абсолютната давност за преследване се преодолява с приложението на чл. 81, ал.
3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Отделно в
мотивите на постановлението е обобщено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Счита, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН, макар и
определящи давност за компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, не покриват напълно приложното
поле на давността по чл. 80 от НК. За разлика от правилото на чл. 81, ал. 2 от НК, в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не са предвидени правила за спиране и
прекъсване на срока за образуване на административнонаказателно производство и
издаване на наказателно постановление. Различен е и момента, от който според
жалбоподателя започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Със съставяне на
акта за установяване на административното нарушение не се прекъсва давността за
преследване, а се поставя начало на срок за издаване на наказателното
постановление, като след настъпването на този юридически факт също не е
предвидено прекъсване на каквато и да е давност, нито стартирането на друг
срок. При това счита, че е налице правен вакуум, за чието преодоляване е
необходимо да са се съблюдават правилата за погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е образувано
производство, отговорността се погасява. Съгласно посочената норма, независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. четири години и шест месеца от датата на
извършване или довършване на нарушението. Сочи, че по правило давностният срок
по чл. 81, ал. 3 от НК намира приложение единствено, ако чрез надлежни действия
е спрян или прекъснат давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е ако
последният не е изтекъл. По правилото на чл. 80, ал. 3 от НК давността за
преследване започва от довършването на престъплението. С оглед на горното
твърди, че деянията, които са били
санкционирани с фиш: серия К 868147
издаден на 2014-11-10 и фиш серия К 850238 издаден на 2014-09-09, които са връчени
едва на 16.01.2018г., към 09.09.2014г и 10.11.2014 са били довършени и
установени и от този момент до 16.01.2018г. са изтекли повече от три години,
без да се предприети каквито и да е действия за преследване на извършителя,
респ. без да се установява наличието на обстоятелства, поставящи продължаването
на наказателното преследване в зависимост от разрешаването на някой
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Позовава се на разпоредбата
на чл. 190. ал. 3 от ЗДвП, според който текст наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. В случая, изтичането на давността за
преследване има за последица преграждане на възможността пред контролните
органи да реализират правомощията си и да санкционират нарушителя. При това
положение намира за недоказано от страна на ответния административен орган
наличието на необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
процесната мярка, т.е. към 6.12.2019 г. да е било налице задължение за плащане
на глоба по фиш серия К 850238, издаден на 2014-09-09. С изтичането на
давността за преследване административнонаказателнага му отговорност счита, че не
може да бъде законосъобразно ангажирана, респ. за него не възниква и задължение да заплати наложената
му глоба, за чието събиране не е било
налице и основание за налагане на мярката по чл.171, т.1, б.“д“ и чл. 171, т. 1, б. „К“ от ЗДвП. Моли за
отмяна на оспорените заповеди.
С Определение №2517/19.12.2019 год., настоящият
състав на съда е разделил производствата
по жалбите против Заповед №19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен
бряг и Заповед №19-0374-000212/6.12.2019
год. на Началник РУ-Червен бряг, постановил е
производството по настоящото дело да продължи по жалбата против Заповед
№19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг, разпоредил е да се докладва на Председателя на Административен
съд-Плевен жалбата против Заповед №19-0374-000212/6.12.2019 год. на Началник
РУ-Червен бряг, за образуване на ново
дело и определяне на съдия-докладчик по него. Следователно, предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производство е жалбата на М. против Заповед
№19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг.
В жалбата се съдържа претенция , в случай на уважаване
на жалбата и отмяна на заповедта, жалбоподателят да бъде обезщетен за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, които е претърпял вследствие
незаконосъобразните действия на органа. Според М. имуществените вреди се
изразяват в това, че с действията си служителите на РУ-Червен бряг го поставят
в невъзможност за изпълнение на договор за наем на МПС на отдадения от
него товарен автомобил Форд Транзит с
рег.№ *******, за което дължи неустойка в троен размер от
договорената цена от 30 лева с ДДС на ден, вкл.събота и неделя. А с отнемането
на свидетелството за управление на МПС
го лишават от възможността да изпълнява служебните си задължения и по този
начин е принуден да прави извънредни разходи. Неимуществените вреди се
изразяват в това, че е подложен на
огромен стрес, нарушил е нормалното си хранене, изгубил е нормалния си сън. С
Определение №2517/19.12.2019 год. жалбата в тази част, имаща характер на искова
претенция е оставена без движение, за уточнение от страна на ищеца в случай на отмяна на коя от двете заповеди
претендира, че са настъпили вредите. В случай, че твърди, че вредите са
настъпили при отмяна на оспорената в настоящото производство Заповед
№19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг, следва да посочени в
кой период са му причинени вредите и в какъв размер са същите, като посочи
отделно какъв размер имуществени и какъв неимуществени се претендира. Да посочи
срещу кой ответник насочва исковата си претенция и да представи уточнението на
исковата молба с още два броя преписи за ответника и за Окръжна прокуратура.
М. е депозирал становище с вх.№6546/31.12.2019 год., в
което е посочил, че имуществените и
неимуществените вреди са настъпилите за него и от двете заповеди,
като по отношение на обжалваната заповед, която го лишава от правоуправление,
счита, че тя накърнява достойнството му и доброто му име. Сочи, че такава мярка
се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, а М. счита себе си за
добросъвестен и примерен водач, който
през годините се е старал да не допуска нарушения и е заплащал винаги
наложените му наказания доброволно и в срок, което се установява от справките в
масивите на органа. Поради това налагането на такава крайна мярка петни името
му и накърнява достойнството му. Твърди, че е правоспособен водач повече от 10
години към датата на налагането на наказанието и ежедневно управлява МПС и след
като е бил лишен от това право, е изпаднал в състояние на безпокойство и
тревожност. Ежедневното управление на автомобила възприел като част от
обичайния му начин на живот и рязката промяна го подложила на огромен стрес,
вследствие на което изгубил нормалния си сън и хранене. Счита за справедливо
обезщетение сумата от 1000 (хиляда) лева за неимуществени вреди, които е
претърпял от момента на налагане на наказанието-6.12.2019 год. до днешна дата.
Лишаването от правоуправление твърди, че му е попречило да изпълнява служебните си
задължения като единствен служител и управител на „Микови груп“ ЕООД гр.Червен
бряг, чиято основна дейност е по изпълнение на договор за търговски
представителство и изисква задължително притежаване на СУМПС. Това е наложило
да наеме служител на граждански договор,
на който заплащал по 500 лева на месец, които се отнасят за периода от датата
на издаване на оспорената заповед до датата на нейното прекратяване.
С Разпореждане №83/7.01.2020 год.съдът е указал на М.
да уточни срещу кой ответник предявява исковата си претенция и какъв е размера
на вредите , които претендира, че са настъпили от обжалваната по настоящото
производство заповед.
В изпълнение на съдебни разпореждания
№№2517/19.12.2019 год. и 83/7.01.2020 год. за уточнение на претенцията си за
обезвреда, М. е уточнил следното: Счита
за справедливо обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева за неимуществени
вреди. Заповедта за лишаване от правоуправление
накърнява достойнството и доброто му име. Имуществените вреди се
изразяват в това, че заповедта е попречила да изпълнява служебните си
задължения като единствен служител и управител на „Микови груп“ ЕООД гр.Червен
бряг, тъй като основната дейност на фирмата е по изпълнение на договор за
търговско представителство и изисква задължително притежаване на СУМПС. Това е
наложило да наеме служител на граждански договор №0001/7.12.2019 год. Периодът,
за който е претърпял вредите, сочи, че е от датата на издаване на оспорената
заповед до времето на нейното прекратяване. Като ответник посочва ОД на
МВР-Плевен.
Делото по
предявената искова претенция за обезщетение за вреди в случай на отмяната на
Заповед №19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг е прието за
съвместно разглеждане в едно общо производство ведно с жалбата против самата
заповед. С определението за насрочване на ищеца е указано, че уточненият от
него период на претендираните вреди от
датата на издаване на Заповед
№19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг до датата на
прекратяване на нейното действие, е некоректно заявен. Съображенията на съда затова
са били следните: Недопустимо е да се претендират вреди за бъдещ период, т.к.
заявеният краен период-датата на прекратяване на действието на оспорената
заповед се явява период, който ще настъпи след датата на предявяване на
исковата претенция. Т.е. касае се за искова претенция, която частично се отнася
за бъдещ период и като такава е в противоречие с целта на ЗОДОВ, доколкото
основната функция на този нормативен акт е обезщетителна. Неговата цел е да
обезщети вече претърпените и настъпили вреди, а не евентуални бъдещи такива. На
обезщетяване по ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди. , а не вреди,
които все още не са настъпили.
В съдебното заседание жалбоподателят и
ищец се явява лично, поддържа жалбата си против Заповед
№19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг, моли съда да я
отмени. По отношение на исковата претенция за обезвреда заявява, че с оглед
указанието на съда относно крайният момент на претенцията за обезщетение за
вреди, а именно-датата на подаване на исковата молба, периодът се явява много
кратък, поради което не поддържа исковата молба, оттегля същата.
Ответникът по жалбата-Началник
РУ-Червен бряг в съдебно заседание не се
явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото
на спора.
Ответникът по исковата молба-Областна
дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема
становище по исковата молба.
Участващият в делото прокурор от
Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков в съдебно заседание дава заключение, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а оттеглянето на исковата претенция, направено от ищеца,
следва да се уважи.
Административният съд, пети състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид датата на издаване на оспорената
Заповед №19-0374-000211 - 6.12.2019 год.
на Началник РУ-Червен бряг и датата на подаване на жалбата против нея пред съда
-10.12.2019 год., жалбата като подадена
в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и
интерес от оспорването, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Със Заповед №19-0374-000211/6.12.2019
год. на Началник РУ-Червен бряг, спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.Д от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
заплащане на дължимата глоба. Описано е в заповедта, че същата се издава въз
основа на съставен АУАН №АА467999/6.12.2019 год. затова, че на 6.12.2019 год.
около 16:31 часа в гр. Червен бряг, на кръстовището на ул.“Георги С.Раковски“ и
ул „Иван Вазов“, управлява товарен автомобил Форд Транзит *******, като има неплатена глоба по фиш серия
К 850238, с което е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП.
При проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК,
настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган-Началник РУ-Червен бряг, на когото на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП са делегирани
правомощия да прилага принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 , със Заповед
№316з-27/3.01.2018 год. на Директора на
ОД на МВР-Плевен, приложена на л.17-18 от делото.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа всички разписани от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни
основания за издаването си. В заповедта освен позоваване на съставения акт за
нарушение, е описано и словесно извършеното и установено с този акт
административно нарушение. Същото се изразява в управление на МПС от водач,
който има наложено наказание с електронен фиш, неплатено в срока за доброволно
плащане. Индивидуализиран е номера на фиша, по който не е платена глобата-серия
к 850238. Съставеният акт за нарушение серия АА №46/6.12.2019 год., е предявен
и връчен на М. лично срещу подпис на датата на съставянето му-6.12.2019 год.,
видно от разписката върху самия акт. Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл.
189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка,
спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения в
нормата на чл.
171, т. 1 от ЗДвП
като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т. 1, б. "Д" от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато
водачът управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК
и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК.
В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
По смисъла на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания генералната цел на всяка принудителна
административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и
възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Без съмнение
специфичната цел на мярката по чл. 171, т. 1, буква "д" е да
гарантира поведение на водача на моторно превозно средство в съответствие с
установения ред на държавно управление, така че да се гарантира постъпление на
средства от наложените глоби в държавния бюджет и така да се постигне
предупредителен и превъзпитаващ ефект спрямо нарушителя. Тук следва да се
отбележи, че административното наказване и административната принуда преследват
различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от
един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и
материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна
мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат –
спазване на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.
172, ал. 2 от ЗДвП
налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на
службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3.
отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред
които е и свидетелството за управление на водача) и др. В случаите по чл. 171,
т. 1, буква "д" свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение -чл.
172, ал. 3 от ЗДвП.
Същото с №********* е иззето със съставения АУАН серия АА №467999/6.12.2019
год.
По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодек наложените с наказателни
постановления глоби имат характер на публично държавно вземане. Според
правилото на чл.
171, ал. 1 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Специална регламентация в случая е предвидена в Закона за
административните нарушения и наказания, който урежда два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение (чл.
34 ЗАНН)
и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл.
82 ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл.
82, ал. 1 от ЗАНН)
и абсолютна такава (по чл.
82, ал. 3 от ЗАНН).
Предпоставка за стартиране на изпълнителската давност е влизането в сила на
наказателното постановление. Правилата на ЗАНН не регламентират давност
(обикновена или абсолютна), която да тече от момента на издаване на
наказателното постановление до неговото влизане в сила. Тоест, основателно е
оплакването на жалбоподателя, че без
изрична правна регламентация са останали случаите на бездействие на
административнонаказващия орган, който в срок по чл.
34 от ЗАНН
е издал наказателно постановление, което не е връчил в продължителен период от
време, с което е преградил и възможността за стартиране на изпълнителската
давност. По аргумент от чл.
11 от ЗАНН,
когато в този
закон
не е предвидено друго, по въпросите за обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат правилата на
общата част на Наказателния
кодекс.
Според постановеното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС празнината
относно абсолютната давност за преследване се преодолява с приложението на чл.
81, ал. 3,
във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК,
вр. чл.
11 от ЗАНН.
Отделно в мотивите на постановлението е обобщено, че разпоредбата на чл.
11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния
кодекс.
Без съмнение сроковете по чл.
34 от ЗАНН,
макар и определящи давност за компетентния орган да реализира правомощията си
по административнонаказателното правоотношение, не покриват напълно приложното
поле на давността по чл.
80 от НК.
За разлика от правилото на чл.
81, ал. 2 от НК,
в разпоредбите на чл.
34 от ЗАНН
не са предвидени правила за спиране и прекъсване на срока за образуване на
административнонаказателно производство и издаване на наказателно
постановление. Различен е и моментът, от който започват да текат сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Със съставяне на акта за установяване на административното нарушение не се
прекъсва давността за преследване, а се поставя начало на срок за издаване на
наказателното постановление, като след настъпването на този юридически факт
също не е предвидено прекъсване на каквато и да е давност, нито стартирането на
друг срок. При това положение не може да има съмнение, че е налице правен
вакуум, за чието преодоляване е необходимо да са се съблюдават правилата за
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс
и то в тяхната смислова и хронологична цялост. Разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК
предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е образувано
производство, отговорността се погасява. Съгласно посочената норма, независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК,
т. е. четири години и шест месеца от датата на извършване или довършване на
нарушението. Тук следва да се отбележи, че по правило давностният срок по чл.
81, ал. 3 от НК
намира приложение единствено, ако чрез надлежни действия е спрян или прекъснат
давностният срок по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК,
т.
е
ако последният не е изтекъл. По правилото на чл.
80, ал. 3 от НК
давността за преследване започва от довършването на престъплението.
В случая няма спор между страните, че
към датата на установяване на нарушението-6.12.2019 год., жалбоподателят не е
заплатил глобата, наложена му с Електронен фиш серия К №850238/9.09.2014 год.,
но връчен едва на 16.01.2018 год., видно от отбелязването в справката за
нарушител/водач на л.29 г. В случая спецификата се изразява в това, че не се
касае за съставен АУАН и издадено въз основа на него НП, а за съставен
електронен фиш, за който е предвиден специален ред за издаване в ЗДвП. Началото
на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя съставянето
на АУАН по смисъла на чл.
40 и сл. от ЗАНН
и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното
производство. От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано)
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства, съставлява
регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното
постановление, като аргумент в тази насока е нормата на чл.
189, ал. 11 от ЗДвП,
според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Следователно, най-късно към датата на издаване на
електронния фиш-9.09.2014 год., установеното с него нарушение е било довършено
и установено и от този момент до датата на връчване на електронния фиш на
неговия адресат-настоящият жалбоподател-16.01.2018 год. са изтекли повече от
три години и четири месеца, без да се предприети каквито и да е действия за
преследване на извършителя, респ. без да се установява наличието на
обстоятелства, поставящи продължаването на наказателното преследване в
зависимост от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт. След като липсват доказателства срокът по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК
да е спиран или прекъсван, то давността за преследване се явява изтекла.
Според чл.
190, ал. 3 от ЗДвП
наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. В случая, изтичането на
давността за преследване има за последица преграждане на възможността пред
контролните органи да реализират правомощията си и да санкционират нарушителя.
При това положение съдът намира за недоказано от страна на ответния
административен орган наличието на необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на процесната мярка, т. е. към 6.12.2019 г. да е било налице
задължение на жалбоподателя за плащане на глоба по електронен фиш серия К
№850238 от 9.09.2014 год. С изтичането на давността за преследване за
жалбоподателя не възниква задължение да
заплаща наложената му глоба, за чието събиране не е било налице и основание за
налагане на мярката по чл.
171, т. 1, б. "Д" от ЗДвП.
Следва да се има предвид, че е изтекла и
абсолютната преследвателна давност по чл.81, ал.3 от НК, с изтичането на която отговорността
се погасява. Съгласно посочената норма, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК,
т. е. четири години и шест месеца от датата на извършване или довършване на
нарушението. Тази норма е приложима в административнонаказателното производство
, по аргумент от Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015 год. ва ВКС, ОСНК и ВАС, по т.д.№1/2014 год. По правилото на чл.
80, ал. 3 от НК
давността за преследване започва от довършването на престъплението, в случая
нарушението. Както беше посочено, административното нарушение, констатирано с електронния
фиш, е довършено най-късно на датата на издаване на ЕФ-9.09.2014 год., поради
което абсолютната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.81, ал.3 от НК, е започнала да тече на 9.09.2014 год. и е изтекла на 9.03.2019 год., т.е.
повече от осем месеца преди издаване на оспорената заповед. Абсолютната давност
е безусловна, правопогасяващите й последици не зависят от настъпването на
каквито и да е други обстоятелства, като тя елиминира правното значение както
на спирането, така и на прекъсването на обикновената изпълнителна давност.
Поначало последната съставлява време на бездействие от страна на надлежните
органи на властта, докато абсолютната изпълнителска давност се свежда до време
на безрезултатност от тяхна страна по изпълнение на конкретното наказание, като
законът не държи сметка за причините за това неизпълнение. Във всички случаи
изтичането на абсолютната давност изключва възможността за изтърпяване на
административното наказание. В същия смисъл са решение по адм. дело №
1197/2007 г.,
както и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК
на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Според чл.
190, ал. 3 от ЗДвП
наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. В случая, изтичането на
давността за преследване има за последица преграждане на възможността пред
контролните органи да реализират правомощията си и да приложат ПАМ. Липсва
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на процесната мярка.
Мотивиран от горното, при проверката по чл.
168 от АПК,
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна.
Исковата претенция за обезщетение за вреди
от издадената заповед за прилагане на ПАМ, поради оттеглянето й от ищеца, следва да се остави без разглеждане, а
производството по същата да се прекрати.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по
жалба от Ц.М. ***, Заповед
№19-0374-000211/6.12.2019 год. на Началник РУ-Червен бряг за прилагане на
принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП
временно е отнето свидетелството за управление на МПС №********* на Ц.М..
Решението в тази част не подлежи на оспорване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Ц.М. ***,
за обезщетение за вреди, в размер на
1000 (хиляда) лева, както следва: неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство, тревожност, изгубване на нормалния сън и хранене и имуществени вреди, изразяващи се в това, че
заповедта е попречила на М. да изпълнява служебните си задължения като
единствен служител и управител на „Микови груп“ ЕООД гр.Червен бряг, тъй като
основната дейност на фирмата е по изпълнение на договор за търговско
представителство и изисква задължително притежаване на СУМПС, което от своя
страна е наложило да наеме служител на
граждански договор №0001/7.12.2019 год .
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№1362 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. в тази част-относно
предявената искова претенция за обезвреда.
Решението в тази част има характер на определение и
може да се обжалва с частна жалба чрез АС-Плевен пред ВАС в 7(седем) дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/п/